Съдбата на БЗК зависи от Международния валутен фонд

Атанас Тилев натрупа загуби за банката и замина Фотограф: Капитал

Реалната загуба на Банка за земеделски кредит (БЗК) за миналата година е в размер на 1.28 млрд. лв., заяви шефът на управителния съвет и изпълнителен директор на БЗК Владимир Владимиров след общото събрание на акционерите в петък. Положителният финансов резултат от 33.1 млн. лв., отразен в счетоводния отчет за 1995 г., е силно деформиран поради некоректно отразяване на операции, извършвани от банката и прикрива загуба от 1.3 млрд. лв. в края на миналата година. Сред причините за отрицателния финансов резултат са загубите от лихви поради големите несъбираеми кредити към свързани лица, както и силно изразената диспропорция в падежирането на активите и пасивите във валута. Общото събрание на акционерите прие счетоводния отчет за 1995 г., но задължи управителния съвет да сторнира неправилните операции по предложени на представителя на БНБ на събранието.

От началото на септември централната банка е собственик на 52% от акциите с право на глас в БЗК. Банковата консолидационна кампания, която държи 25.1% от гласните книжа се въздържа при гласуването на счетоводния отчет и одиторския доклад. Просрочените спрямо всички кредити на банката са 52.8% или около 5 млрд. лв. Само около пет процента или около 811 млн. лв. от раздадените от банката кредити са класифицирани като редовни. Съмнителните група А са в размер на 4.916 млрд., съмнителните група Б - 878 млн. лв., докато размерът на безнадеждните вземания достига към края на миналата година 7.8 млрд. лв., сочат данни от доклада на управителния съвет пред общото събрание. Само главницата по вземанията от фирмите около "Агропромстрой" и неговия предишен собственик Борислав Славчов е 40 млн. германски марки. (Следващото дело, което трябва да разреши въпросите около собствеността върху "Агропромстрой" е насрочено за 9 септември). Големите кредити, отпуснати от банката на свързани лица през последните две-три години, са 36, сочат данни от отчета. Вътрешни кредити са 295, като доста от тях са предоставяни при лихва, по-ниска от основния лихвен процент, в договорите не е включвана актуализация за промяна на условията при промяна на основната лихва, като 83 от тях към края на 1995 г. са в просрочие. В доклада се отбелязва, че през последната една-две години силно се увеличава концентрацията на кредитите над 100 млн. лв. при пълна липса на диверсификация на риска. През последните години заеми са отпускани основно от централата на банката за сметка на депозити, привлечени от клоновете.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

БЗК изпитва драстичен недостиг на провизии от 8.6 млрд. лв. при необходими общо 9.2 млрд. лв. Реално внесеният капитал към края на декември миналата година е в размер на 301 млн. лв., изцяло за акции с право на глас. За привилегированите акции не са внесени 198.5 млн.лв. По устав БЗК е все още 500 млн. лв. акционерен капитал, от които за 300 млн. са поименните и за 200 млн. - привилегированите книжа. Според счетоводния отчет на банката към 31 декември допълнителният й капитал възлиза на 806.6 млн. лв., резервите на 997.7 млн. лв. Едно от обстоятелствата, допълнително утежняващи капиталовата адекватност на банката е дълговия-хибриден инструмент, воден в капитала на банката, който обаче през февруари тази година е изтеглен. Освен това според преценката на одиторите той е неправилно воден като дялова вноска, след като е трябвало да бъде осчетоводен като депозит в чуждестранна валута. "В момента банката работи "умерено", заяви пред акционерите представителят на БНБ. Въпреки частичната стабилизация на ликвидността след пускане на необезпечено рефинансиране от централната банка, в момента БЗК отново е в ликвидна криза, която не й позволява да изплаща както депозитите на клиентите си, така и лихвите по тях. През първото тримесечие от банката бяха изтеглени около 7 млрд. лв., като натискът на вложителите беше компенсиран с масирани подкрепи от централната банка.

Присъствието на Атанас Тилев в БЗК не е помогнало особено за счетоводната й организация. И досега тя не извършва операциите по националния сметкоплан, към който задължително трябваше да преминат всички търговски банки преди година. Любопитна е сделката с книжата на Добруджанската банка - приходът от продажбата на акциите е 56.5 млн. лв., въпреки че книжата са с номинална стойност от 264 млн. лв. Банката трябва да изпише като загуба разликата от 207.5 млн. лв. Общото събрание не освободи от отговорност съвета на директорите за дейността им през миналата година - заради нанесени загуби на банката чрез отпускането на големи и вътрешни кредити в нарушение на регулациите на БНБ, капитализиране на лихви в нарушение на счетоводните стандарти, издадени банкови гаранции без необходимите обезпечения, неправилно класифициране на хибридно-дългов инструмент не като депозит. БНБ засега трябва да поеме основната тежест за бъдещето на БЗК. Балансовата печалба на БЗК към 19 юли е в размер на 8.2 млрд. лв., като 4.25 млрд. са приходите следствие на преоценката на валутни активи и още 4 млрд. са от реализирани дълготрайни материални активи, придобити като обезпечения по съдебни вземания. Поради доста обременения си кредитен портфейл най-вероятната алтернатива за БЗК, подобно на Стопанска банка, е да работи като агенция за събиране на вземания. Увеличението на капитала беше отложено за следващо извънредно общо събрание на акционерите, може би през септември. Въпреки одобрението на пленарния съвет БНБ ще има проблеми да конвертира вземанията си от БЗК в акциите, с които да бъде увеличен капиталът й. Проблемът е в поетите ангажименти пред МВФ частичната рекапитализация на банковия сектор с държавна помощ да е само в рамките на схемата Булбанк. Всъщност както държавата, така и БЗК сега гледа към МВФ.