Частните банки ще намалеят наполовина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Частните банки ще намалеят наполовина

Частните банки ще намалеят наполовина

990 прочитания

Нова консолидационна вълна и закриване на още банки ще последват решението на БНБ да увеличи исканите минимални капитали до 1.4 млрд. за вътрешен и 2.2 млрд. за външен лиценз. Седмица след неговото оповестяване малко финансови институции реагираха с официални решения. Очевидно непостижимите за две трети от частните банки изисквания обаче отприщиха нова серия от "предконсолидационни совалки" и плахи надежди, че така ще се избегне закриването на банки. "Това, което ще се реши през следващите седмици, ще сложи край на временното затишие в банковата система след затварянето на ПЧБ и Минералбанк и паниката на вложителите през пролетта", коментира търговски банкер. Очевидно предстои втора, по-сериозна криза на доверието в системата.

Ще има ли консолидации

"В началото на миналата седмица беше проведена среща между управителя на БНБ и шефовете на пет частни банки, на която обсъдихме възможността за консолидация помежду ни, по възможност с участието на някоя от държавните финансови институции", заяви назначеният наскоро шеф на УС на банка "Славяни" Борислав Цонев. От Балканска универсална банка, която също е била представена на въпросната среща, обясниха, че досегашните акционери няма да могат да внесат искания капитал и банката ще трябва да търси други възможности, най-вероятната от които е консолидацията.

Принципната схема, по която ще протича поредната консолидационна вълна, е свързана с определянето на държавни банки, които да поемат по-малките финансови институции. Вероятно тази концепция ще бъде отразена в документа, който правителството се ангажира да подготви за пред МВФ, наричан средносрочна стратегия за развитието на банковата система. В средата на миналата седмица обаче Румен Гечев (който в последствие оглави банковата консолидационна компания) трябваше да даде принципното съгласие на правителството за провеждане на консолидационните разговори отсега. Най-вероятно държавните банки, за които БКК ще реши да формират консолидационните ядра, са Хебросбанк и Експресбанк.

"Отсега кандидатите за консолидиране са много и шефовете на някои технически фалирали банки ще използват разместването, за да избегнат отговорността и да размият загубите на банките си в консолидираните институции. Вие виждате, че тези, които най-много се страхуват, първи са готови да се сливат, но никой не ги иска", коментира централен банкер.

БКК, БНБ и правителството всъщност ще търсят в някои от консолидационните проект и спасението на финансови институции, чието закриване би било политически или финансово прекалено скъпо. Подобен изход, изглежда, ще се търси както за Търговска и спестовна банка, която е сред най-проблематичните в момента, така и за ПИМБ, която поради контактите на шефовете и акционерите й трудно би била превърната в обект на обществено недоволство. Между банките които вероятно ще потърсят консолидация, остават още Централна кооперативна, Елитбанк, "Тракия". Трудно е да се каже дали досегашната "Моллов" ще бъде допусната до консолидационните планове. Същото важи и за Банка за земеделски кредит, чиято съдба засега остава неясна.

"Знаете, че нашата банка не изпитва финансови затруднения, но акционерите ни трудно ще посрещнат така поставените изисквания. Задължителното условие при евентуална консолидация обаче е банките да бъдат представени в общата институция пропорционално на реалното им финансово състояние", заяви шефът на Българска търговска и индустриална банка (БТИБ) Огнян Енчев. БНБ и БКК обаче трудно биха удържали на такива условия. Те предполагат доста по-строго определяне на финансовото състояние на банките и неприятна категоричност за тези, които само ще тежат на бъдещите консолидирани институции. Точно тези проблеми поставят под въпрос успеха на доброволното конфигуриране между банките. В крайна сметка БНБ разполага с инструменти да наложи определено групиране на банките. Проблемът е дали то ще е най-рационалното, или ще е обременено от греховете и обвързаностите на държавниците.

Банки извън схемите

Според първоначалните реакции на търговските банкери за новите искани капитали се оформя категория банки, които трудно ще ги попълнят, но засега изключват обезличаването си с вливане в други финансови институции. "Изискването на националната банка е нереално за частните банки. Дори някои от тях да имат възможност да наберат ресурса за капитала чрез капитализиране на печалбата си, трябва да се вземе решение на общото събрание на акционерите. Как е възможно обаче да се направи общо събрание до 31 март, когато това е крайната дата на годишното приключване. Смятаме, че БНБ трябва да преразгледа поне поставения в решението срок", заяви Малинка Атанасова, председател на УС на Тексимбанк. Лицензираната тази година общинска банка също ще предпочете да запази самостоятелността си въпреки очевидните финансови проблеми на основният й акционер - столична голяма община. Банката има възможност да повиши капитала си, като апортира сградата на Детмаг в столицата, както беше обявено преди време. Извън схемите на консолидация засега се самоопределя и Кредитна банка, която е в ликвидна криза, но формално разполага с капитал от 2 млрд. лева и е обявила, че ще набира 10 млрд.

"Официално не сме обсъждали още как ще реагираме и още нямаме решението как ще отговорим на новите изисквания. В момента правим разчети дали е възможно да се справим. С консолидациите обаче има проблем, тъй като много трудно могат да се подберат добри банки", заяви Николай Спасов от Бизнесбанка.

"Ще изчакаме да приключи финансовата година и акционерите ще решат", каза от своя страна шефът на Международната банка за инвестиции и развитие Иван Данов, докато колегата му от МОБ "Св. Никола" Цветан Начев отказа коментар.

Самостоятелните банки

През миналата седмица Българо-руската инвестиционна банка (БРИБ) обяви, че увеличава капитала си четири пъти - до пет милиарда лева. Той трябва да бъде попълнен до края на 1998 година, като ще се приемат единствено парични вноски. "Преценката ни е, че с това увеличение, освен че ще бъдат покрити новите изисквания за минимален капитал, ще бъдем подготвени и за следващи подобни решения, който могат да бъдат взети в краткосрочен план предвид обезценката на лева," заяви главният изпълнителен директор на БРИБ Светослав Божилов.

"Изискваният размер на капитала е обективен. Друг е въпросът, че трябва да се спазват и другите регулации от наредбите на БНБ. Общото събрание ще реши как точно ще стане попълването на капитала, но както заявихме, имаме намерение банката да остане с пълен лиценз", заяви изпълнителният директор на Юнионбанк Иван Радев. Подобни бяха коментарите на шефовете на Българска инвестиционна банка и Международна банка за търговия и развитие. Кредитекспрес, Първа инвестиционна банка, Корпоративната банка също се очаква да попълнят самостоятелно новите изисквания за капитал.

За държавните банки проблем с удовлетворяване на новите минимални изисквания за собствен капитал няма след прилагането на схемата за рекапитализация "Булбанк". Според нея всички банки, собственост на държавата, без БЗК, получиха като капитал валутни ЗУНК-облигации.

Нова консолидационна вълна и закриване на още банки ще последват решението на БНБ да увеличи исканите минимални капитали до 1.4 млрд. за вътрешен и 2.2 млрд. за външен лиценз. Седмица след неговото оповестяване малко финансови институции реагираха с официални решения. Очевидно непостижимите за две трети от частните банки изисквания обаче отприщиха нова серия от "предконсолидационни совалки" и плахи надежди, че така ще се избегне закриването на банки. "Това, което ще се реши през следващите седмици, ще сложи край на временното затишие в банковата система след затварянето на ПЧБ и Минералбанк и паниката на вложителите през пролетта", коментира търговски банкер. Очевидно предстои втора, по-сериозна криза на доверието в системата.

Ще има ли консолидации


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK