С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 сеп 1996, 12:23, 11995 прочитания

Неизживелите се собственици от "АКБ Форес"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Средата на месец август 1996 г. Фон на сцената са два хотела на черноморския бряг. Николай Банев, съучредител със сто акции и съпруг на проектопредседателката на съвета на директорите на приватизационния фонд "АКБ Форес - социален", води няколко на вид чуждестранни инвеститори. Изправя се пред хотелите и гордо заявява: "Ето това, господа, са моите хотели."

Дружеството, чиято собственост са хотелите, е включено в списъка за масова приватизация с 67%. До началото на първата тръжна сесия остават два месеца (а може и повече). Окончателен списък на предприятията за приватизация още не е приет. Фондът на г-н Банев по закон не може да купи повече от 34% от акциите на което и да е дружество. През последните седмици обаче доста директори на предприятия от списъка за масова приватизация са силно изплашени след посещенията на господина, който прекрачва порталите със самочувствието на собственик. За по-опитните той просто е поредният добър артист с финансови възможности, опитал се да използва производствените площадки за театрална сцена.


Мощното начало

"Ние се нуждаем от три фонда, защото ще съберем боновете на 500 000 хиляди акционери и няма да можем да ги управляваме ефективно само с един", стана любимата фраза на г-н Банев, след като само единият фонд получи потвърждение на проспекта. С отпадането на другите два грандиозните планове на дружеството трябваше да бъдат преработени, за да отговарят на новите условия. Трите фонда трябваше да имат различни стратегии в зависимост от различните видове потенциални инвеститори.

Още през месец май проспектите на трите фонда са внесени в Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Само "АКБ Форес - социален" обаче е пуснат. "АКБ Форес - стопански" и "АКБ Форес - стойностен" не можаха да видят бял свят дори и след подаването на нови проспекти.



Според предварително заявяваните намерения основната цел на социалния фонд (чийто проспект получи одобрение на комисията) е да осигури нискорисков портфейл и в същия момент да инвестира в предприятия от райони с изявени социални проблеми (като висока безработица и ниска доходност). Инвеститорите в него обаче едва ли са се замисляли, че той възнамерява да развива и дейност като дружество с идеална цел, след като учредителите му заявяват, че предвиждат да заделят част от печалбата си за "реализация на програми за подпомагане на социално слаби граждани и обезпечаване на социални дейности".

Рекламната кампания

на "АКБ Форес" със сигурност беше най-скъпо платената. Точният размер на разходите за реклама не е ясен, въпреки че според проспекта на фонда са предвидени 81 млн. лв. разходи за учредяването (около 1 млн. щатски долара по курса в деня на депозиране на проспекта). Според изчисления на експерти обаче разходите за реклама във вестниците и телевизията би трябвало да надхвърлят тази сума многократно. За съжаление за разлика от сделките при касова приватизация нашето законодателство не предвижда да се декларира произходът на сумите, които учредителите на фондовете харчат за реклама.

През последните седмици от периода на прехвърляне към фондове "АКБ Форес" плащаше по 550 лв. на прехвърлена бонова книжка. По същото време реклами на цели вестникарски страници в ежедневниците се редуваха с платени интервюта на г-н Банев, които винаги започваха с негова кратка визитка. Единственото, което се запомня от нея, е това, че г-н Банев в миналото е бил комсомолски секретар. Добър рекламен трик за днешните времена, когато бившите комсомолски величия се свързват с просперитет. Същите трикове едно време използваше Иво Недялков, създателят на първата пирамида "Ийст уест интернешънъл холдинг груп", който в платените интервюта караше журналистите загадъчно да го питат за комсомолското му минало, а той с артистично объркване се оправдаваше.

Още при първото публично появяване на хората от "АКБ Форес" стана ясно, че техният фонд ще се подреди измежду най-скандалните. И то не само заради нескромните изявленията на Николай Банев за собствения професионализъм и за липсата на подобен у конкурентите. Имаше и нескривано задоволство от грандиозната рекламна кампания, на която "скоро всички ние ще имаме възможността да се насладим". Тези обещания много бързо се сбъднаха, с разликата, че остана един вместо три фонда. В началото, когато още имаше шанс стойностният и стопанският фонд да минат през комисията, АКБ рекламираше и тях, въпреки че законът изрично забранява това. Така те станаха и първите учредители, които бяха глобени за нарушаване на Закона за приватизационните фондове. После комисията отново глоби "АКБ" - този път за това, че в рекламните си материали не включва текст за опасността от падане на цените на акциите, и за това, че печалби не се гарантират.

"Мъртвите души"

В началото на юли, малко след като беше започнал периодът на трансферите, АКБ нашумяха с бонове, внесени по тяхната сметка от фалшиви бонови книжки, които били издадени от пощенска служителка в село Лозно, Кюстендилска област. Причината за тази прекалена активност на агентите беше комисионата, която учредителите даваха за всеки 25 000 инвестиционни бона. Въпреки това и по-нататък имаше случаи, в които пощенски служители прибягнаха до измама. За резултата от разследването на тези злоупотреби вече не се говори.

Въпреки побългаряването на кампанията по набирането на капитала от АКБ не престанаха да подчертават в публичните си изяви, че имат много пари и

"Чешки опит"

За последното основание е името на чешката "Форесбанк" със седалище в Злин, Южна Моравия, за която от АКБ твърдят, че работят съвместно. Банката е създадена през 1993 г. и е единствената, която получава лиценз през същата година. Един от двата материала, които Ройтер посвещава на нея, започва така: "Форесбанк", малка чешка банка, създадена от няколко чешки компании..."

"Форесбанк" не е участвала в процеса на масова приватизация в Чехия, тъй като в момента на нейното създаване той вече е приключил. (Между другото досега никой от по-големите инвестиционни фондове в Чехия не е демонстрирал участие или дори консултантска помощ за някой от българските си аналози). "Форесбанк" не е създала и не контролира фонд в Чехия. Тя се занимава с кредитиране на дейности на фирми в областта на дърводобива и дървопреработвателната промишленост. От централата на "Форесбанк" в Злин, след като разбраха за какво питат български журналисти, поискаха писмено въпроси и забравиха да им отговорят. Чешки експерт от известна финансова къща в Прага, помолен да коментира инвестиционната активност на "Форес", само вдигна рамене и смени темата.

Следователно за чешки практически опит в масовата приватизация не може да се говори. Всъщност за "специалистите" в АКБ по никакъв начин не може да се говори в смисъл на някакъв практически опит в областта на която и да е приватизация. Според Банев многогодишния опит, който служителите на фирмата имали в тази област, се състоял в "изучаването на приватизационните процеси в другите страни" (оказва се - предимно в Англия). Единствената приватизационна сделка, в която са участвали, е за "Астика", но неуспешно (последната беше продадена на "Дару инвест").

Така досега АКБ впечатлява само с гръмки изявления и многото пари, хвърлени за реклама. Оказа се обаче, че това е предостатъчно за един приватизационен фонд в България, за да се нареди той в челната тройка по набран капитал. Очевидно тези двеста хиляди души (които са си внесли боновете в АКБ) никога не са се замисляли

Как г-н Банев ще възстанови разходите

които направи, за да ги привлече, след като в близката година дейността на фонда ще се изразява само в харчене на още пари без легална възможност за инкасиране на приходи. Г-н Банев не бе открит за коментар по тези въпроси.

Всъщност Комисията по ценните книжа и фондовите борси би трябвало, защитавайки интересите на над 200 000 инвеститори в АКБ, да бъде много внимателна при даването на лиценз на "АКБ Форес". Ясно е, че ако някой направи 2 млн. долара учредителни разходи в този момент в страна като България за участие в процес с неясен успех като масовата приватизация, очаква поне 300% годишна доходност само върху началните разходи. Следователно след две години, когато стане възможно осребряването на акции, купени с инвестиционни бонове (и докогато ще бъдат направени още разходи), учредителите би трябвало да разчитат да изтеглят от фонда поне 10 млн. долара., или по 50 долара на внесена бонова книжка. При това положение реализацията на инвестиционна стратегия за гарантиране на постоянни сигурни доходи за акционерите става трудно постижима.

Ясно е и друго. В това трудно време никой не може да извади и да похарчи 2 млн. долара, без да се е постарал да си гарантира безметежно бъдеще. Ако някоя от контролните институции си позволи да пита за гаранции на дребните инвеститори, е по-вероятно тя да си има сериозни проблеми. Шефът на АКБ демонстрира присъствие на доста мероприятия на низови организации на управляващата партия. БСП би трябвало да се пази от напъните на подобни инвеститори само с теоретичен опит да демонстрират близост с нея. Сред 200 хиляди акционери в "АКБ Форес" със сигурност има и живи хора, а учредителите на фонда по нарушения са далеч пред останалите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 1621 прочитания

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Защо държавата не рекултивира градските депа за боклуци, как да се върне интересът към БДЖ, може ли да се печели от имоти на борсата и още

21 сеп 2019, 912 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
"Елкабел" ЕАД - добри пазарни позиции и финансова независимост

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща