Инджова ще спечели повече симпатизанти, ако не се кандидатира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Инджова ще спечели повече симпатизанти, ако не се кандидатира

Желев и Инджова в доброто старо време

Инджова ще спечели повече симпатизанти, ако не се кандидатира

1165 прочитания

Желев и Инджова в доброто старо време

© Капитал


Никое събитие не се повтаря два пъти, освен като фарс. В този капан попадна бившият премиер на служебното правителство Ренета Инджова, когато с многозначителни медийни послания започна да подава сигнали, че би се кандидатирала за президент. Ако народът пожелае това...

От няколкото месеца, през които беше начело на държавата, и от кампанията за кметското място в София публиката запомни, че повече от всичко останало Инджова обича да я възприемат като твърд и непоколебим човек, железен характер във всяко отношение. И хиперамбициозен. Ограниченият във времето екип, който тя оглавяваше до парламентарните избори през декември 1994 г., се ангажира пред обществото с приоритети, чието изпълнение е трудно осъществимо дори в рамките на пълен парламентарен дебат. Затова сегашната й заявка учудва малцина.

Идеята за порочността на партийното управление

която сега Инджова целенасочено развива като основна теза на евентуалната си президентска платформа, се появи паралелно с идеята за непартийно правителство, която Желев реализира чрез служебния кабинет. Още тогава беше ясно, че кабинетът е формално на Ренета Инджова и фактически на президента, който след игра на провалени мандати и с мълчаливото съгласие на основните парламентарни сили взе политическата инициатива в свои ръце.

"Аз не съм човек на никого" - Инджова обича да повтаря тези думи. Както и това, че няма и не иска да има нищо общо с неспособните и покварени партии и политици. Изглежда, и желязната Ренета може да повярва в митове затова искрено възприема себе си като актуалната непартийна кандидатура на избори'96. Номинирането й от Народния съюз за кандидат-кмет на София през 1995 г. за себе си, изглежда, е отчела като грешка, защото сега казва, че никога не е била тяхна кандидатура. Въпрос на етика, в Народния съюз си спомнят друго. От новата поява на Инджова на сцената и от начина, по който го стори, особено силно трябва да е огорчен Стефан Савов, чийто личен избор тя стана тогава. И той я наложи с целия си авторитет, поемайки риска да се конфронтира допълнително със СДС. Сега Савов научи за новото й намерение от медиите, макар че в началото на лятото сама е поискала да членува в Демократическата партия с мотива "че й е време да влезе в политиката".

Въобще Ренета през цялото време твърди, че се дистанцира от досегашните политици, но не си дава сметка, че с последните си стъпки

Вече е политически фактор, дори сама да не го знае

И май ще се окаже вярно всичко онова, в което я обвинява Иван Костов. Политиката не е емоционално изживяване, както досега Инджова участва в нея. Ако внимателно бъдат проследени всичките й интервюта през последните седмици, се забелязва колко лично възприема политическия живот. Не просто антипартийно, а като обидена жена - с много квалификации и драматизъм, но без интуиция. Може би тъкмо тези особености на характера й попречиха в нощта на първия тур на общинските избори да се издигне от кандидат-кмет в политическа фигура. Тогава разплаканата Инджова не преодоля самолюбието си и не призова избирателите си да гласуват за кандидата на СДС Стефан Софиянски. Направи го вместо нея старият политик Савов. А Ренета изпусна шанса си да влезе в политиката достойно.

Политиката не е и самотно занимание, макар Инджова с всички сили да се стреми да наложи това послание като новост в българския пейзаж. Обяснява и държи включването й в кампанията да бъде възприето само като персонален избор. Но кого представлява тя и кой стои зад нея са въпросите, с които ще бъде посрещана от първия миг, в който влезе в предизборния маратон.

Знае се обаче кой не стои зад нея. Не стоят Народен съюз и дори Демократическата партия. Не стоят извънпарламентарните партии, дори либералите на Луджев. Посланията й с Желев се припокриват, но нищо повече от това. В тази среда Ренета иска да бъде сама несъстоялия се български център. Дано да е прочела внимателно всички анализи на изборите през последните 5-6 години. Би трябвало да й подскажат резултата, ако реши да се кандидатира за президент. Въпреки яркия антипартиен популизъм, който пронизва всяка нейна медийна поява, ще преживее личната драма, че е неизбираема. Дори не заради това, че всички партии ще бъдат против нея, както прогнозира, а защото и тези, които не харесват двуполюсния модел, в деня на избора - дори мажоритарен - гласуват партийно. И забравят центристките си въжделения.

Ако си е наумила, че антипартийният образ е печелившото мото на тазгодишната предизборна кампания, е пропуснала да забележи важна характеристика на политическия пейзаж - стабилизацията на партиите като елемент от демократичната процедура. Затова атаките й срещу всички политически сили оставят впечатление, че е персона, обидена на всички, а не политик, претендиращ да говори от името на недоволното гражданство. Прекалено много "аз" има в думите й, никъде "ние". Уж е благодарна на Желев, но той бил назначил през главата й министрите в служебното правителство. Уж е за либерализма, но българските либерали не са полезните за страната. Оттам образът на човек, който търси някакъв личен реванш, при нея се налага по-силно от този, който иска да утвърди - че идва с мисия да представлява "трайно омерзените и отвратени от политическия живот".

И какво се получава

Царят е в Мадрид, но Инджова се опитва да играе Царицата

Няма нито едно нейно интервю, в което тя да не вижда в силния президент, в президентската република панацея за България, като се промени и конституцията. Сигурно сравнението ще е крайно неприятно за Ренета, но със същата оферта за "имперско" президентство излиза и Жорж Ганчев.

Когато се разграничава от всички, Инджова се изправя срещу цялата идея за обединение на опозицията. Само че когато говори против идеята за предварителните избори, не отчита една нова реалност - обединяването на опозиционната общност. И всеки като нея, който отбива гласове от нея, ще бъде видян като човека, който играе с БСП. Избирателите, които не искат социалистите да вземат и президентската институция, ще разсъждават така

Маразов + Ренета = Пирински

Изводът не е приятен и за самата Ренета, но ситуацията в страната е такава, че няма да се намери друго обяснение за спонтанното й желание да преброи "своите" симпатизанти. Апокалиптичното говорене е другата предизборна характеристика на посланието Инджова - пропадналите реформи, дъното, мафията... В 1994 г. констатациите звучаха искрено, в 1996 г., когато в обща "концесия" тя обединява управляващи и опозиция, не застава по-далеч от познатото "всички са маскари".

Но и това не е достатъчен отговор на въпроса има ли Инджова ясна политическа идентификация. Щом лошите са партиите, по кой път ще води избирателите си към добрите? И кои са те? Не е опозицията, защото бившата премиерка върна в обращение познатото твърдение за изкуственото й създаване (имала документи за това). Характеристиките, които и дава освен за чиста самомнителност подсказват, че Инджова не си представя някакво коопериране с Обединените демократични сили. Нещо повече, тя се явява опозиция на опозицията, по думите й дотам некадърна, че отблъсква хората, не изразява интересите им, дори ги връща от улицата, когато те проявяват желание да вложат енергия в бунтове. В последното обаче е права - в новото поведение на опозицията наистина не се вписват действия против институциите и извън закона, но това е качество, а не повод за нападки.

Това, което служебният кабинет не успя да направи - да докаже "на живо", че президентският модел на държавно управление може да гарантира по-добри резултати, отколкото парламентарната република, сега го иска Инджова (с инициативен комитет).

Но какво помним оттогава? Низ от противоречиви ходове. Какво от тази публична характеристика ще избере Инджова, ако реши да се кандидатира за президент? Сигурно онова, което би й спечелило повече поддръжници.

Макар че още сега може да направи един жест към най-верните от тях - да не се кандидатира. Ще си спести унижението да остане дори след Жорж Ганчев.

Никое събитие не се повтаря два пъти, освен като фарс. В този капан попадна бившият премиер на служебното правителство Ренета Инджова, когато с многозначителни медийни послания започна да подава сигнали, че би се кандидатирала за президент. Ако народът пожелае това...

От няколкото месеца, през които беше начело на държавата, и от кампанията за кметското място в София публиката запомни, че повече от всичко останало Инджова обича да я възприемат като твърд и непоколебим човек, железен характер във всяко отношение. И хиперамбициозен. Ограниченият във времето екип, който тя оглавяваше до парламентарните избори през декември 1994 г., се ангажира пред обществото с приоритети, чието изпълнение е трудно осъществимо дори в рамките на пълен парламентарен дебат. Затова сегашната й заявка учудва малцина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK