С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 сеп 1996, 14:01, 1167 прочитания

За десницата все още в бъдеще време

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дълго време СДС начело с Филип Димитров интуитивно странеше от всичко, което правеше пари и се наричаше бизнес. Тогавашната опозиция получи подарък от съдбата и попадна почти девствена във властта. Може би затова и остана там съвсем кратко. За хора като Андрей Луканов е било детска игра да организират свалянето на синьото правителство при първите сигнали за по-сериозно засегнати интереси. Тогава навярно чувството на безпомощност е било много болезнено.

Сега, когато изглежда реалистично СДС отново да се върне във властта начело с Иван Костов, отношенията на коалицията с т.нар. бизнес са доста бурни и противоречиви. Крият в себе си рискове, които не могат да бъдат оправдани просто с прагматичност и липса на пари.


Структурната реформа в политиката означава и създаването на силна, рационална и полезна дясна политическа формация. Това в никакъв случай няма да е по-лесно или по-безпроблемно от закриването на банки или губещи предприятия в икономиката.

СДС направи декларативна стъпка в правилната посока, но по всичко личи, че страда от липса на идеи, ориентация и воля.

Преобладаващо "червените" шефове на фирми на коктейл на СДС за финансиране на предизборната кампания на Петър Стоянов за президент, освен че е сериозен гаф, е сигнал за тотално сбъркана посока. Част от гостите: министър от правителството на Луканов, високопоставен служител в Мултигруп, известни мошеници от близкото и по-далечно минало. Общият принцип, който обединява тези хора, е циничното им отношение към властта и временното влошаване на отношенията им с "Позитано" 20. В тяхната представа политикът или администраторът са предимно лица, които вземат подкупи, за да осигуряват сделки.



Трудно е да се определи онази чиста и работеща част от бизнеса, която, бидейки опора, няма да натовари с фатални ангажименти бъдещата десница. Трудно, но не и невъзможно. Вместо това опозицията прилага подход, напомнящ на отношенията на БСП с т.нар. едър или какъвто и да е бизнес. Не е важно кой бизнесмен с кой политик е близък в момента, а методът и навиците, с които работят българските "едри бизнесмени".

За хората, на които СДС мисли да се опре финансово за предстоящите президентски избори, това е просто начин да бъдат там, където са били, и да правят пари чрез бизнес, даден им от политиците. Ако това не е погрешен и случаен сигнал, а се превърне в тенденция, дори и да се върне във властта някой ден, опозицията няма да се отличава като типаж от сегашните управляващи. Мащабът само ще бъде малко по-скромен. Може би лидерите на СДС са се предоверили на технически и приятелски кръгове. Всичко е възможно. Големите неприятности обикновено идват от на пръв поглед дребни неща.

Това не може да бъде политиката на една десница. Колкото и да е трудно, СДС трябва да потърси и представлява здрав и осъзнат интерес, че печалбата е нещо достойно, че заможният е на уважение в обществото заради предприемчивостта си и риска, който носи, че плащането на данъци е по-естествено от даването на рушвет. Въпреки средата, въпреки управляващите все пак такива хора в бизнеса има и сега. Те не могат да бъдат решаващи с гласовете си, но с посочването и афиширането им могат да помогнат за изкарване на пазарния дух от бутилката. Могат и да решат част от финансовите проблеми на опозицията, без тя да е принудена да се сраства с бизнеса като БСП.

Ако си стоят обаче на "Раковски" 134 или в парламента, лидерите на СДС никога няма да разберат истинските проблеми на тези, които се опитват да печелят и да се изхранват сами. Никога няма да разберат колко данъци сумарно плаща едноличният търговец, какви трудности има със закъсалите банки, с документите за превод на валута в чужбина, с плиткоумното административно ценообразуване на Гривеков. Няма да разберат за това и когато отидат в някой провинциален град на среща с избиратели, защото там обикновено са тези, които нямат достатъчно друга работа. Тоест тези, които по различни причини повече мразят бившите комунисти, отколкото идейно да подкрепят сегашната опозиция. По-голямата част от проблема е следствие на обективни причини, но все пак СДС не успява все още да определи идеологията си. Не успява да достигне точно до хората, от които има нужда - с магазин в гаража, цех за лимонада, строителни предприемачи или търговци на плодове. Да ги чуе, да се опита да помогне, да ги привлече. Големият враг на СДС не е БСП, а липсата на пазар и нормални икономически отношения. Само те биха създали достатъчен брой грамотни, осъзнати и мотивирани хора, потенциални поддръжници на една десница.

Колкото и да се увличат сега лидерите на опозицията да пресмятат жизнения минимум на един пенсионер, на следващите парламентарни избори пак на Виденов (или на някой след него) по ще му приляга да спомене нещо за сирене по 100 лева и хляб по 10. Не и на Костов. И пенсионерите пак ще си отидат там, където са на всички избори. Междувременно, ако някой от сините се сети да изчисли колко млади хора са напуснали страната, подгонени от безпаричие и мутри, сигурно ще забележи, че е имало и по-полезни начини за прекарване на времето в опозиция. Ако към тях се добавят и тези, които са били с конкретни очаквания и са останали разочаровани от разминаването между декларации и действия, общият им брой със сигурност ще надхвърли този на пенсионерите. Къде е залогът, къде е политическата перспектива, къде са аналогиите с "нормалните" държави?

От всеки коктейл със СИК СДС ще губи поне толкова избиратели, колкото са мутрите в България. Защото едно е да си застраховаш колата от страх, съвсем друго е да се предпазиш от страховете си чрез гласуване. Опитът на СДС да обуе изтърканите обувки на БСП е предварително обречен на провал най-малкото поради възрастовото разминаване и рутината.

Това си личи и от действията на опозиционните лидери. СДС няма право да застрахова в СИК, защото нейното послание към бизнеса е, че може и трябва да се развива без страха от силови групировки, да може да показва, че БСП и службите всъщност контролират улицата. Кое е по-скъпо за Иван Костов - раздрънканите лади на СДС или обезсърчаващият извод "И тези са същите"? Защо тогава ще е нужна скъпа президентска кампания, след като заради пари се рискува доверието на избирателите? Идеята, че в България може да има различни - почтени и принципни политици. И цялата престъпност да се събере на коктейл на Петър Стоянов, пак СДС няма да излезе на избори с повече пари от БСП. Въпрос на традиции. На всичко отгоре пред "Позитано" поне има повече различни лепенки по колите.

Освен доверие в избирателите по този начин се губят най-силните аргументи за предстоящите предизборни кампании.

Нека сега СДС да опита да критикува Виденов, че не се бори с престъпността, че не спира разграбването на държавната собственост. Няма как. След още няколко такива изяви не само че няма да може да критикува управляващите, но току-виж се принудил да лобира за някой от гостите на коктейла.

Нещото, което единствено може да дестабилизира БСП, е корупцията и невъзможността да се вземат решения поради лични интереси. Най-общо - злоупотребата с власт. Какво обаче правят сините кметове? В София и Варна примерно. Какво ще прави Стефан Софиянски и столичани през зимата, ако БНБ затвори Първа източна международна банка (ПИМБ) в понеделник? Как ще обясни "отношенията" на най-голямото общинско предприятие - "Топлофикация", със закъсала, червена и свързана с борци банка? (Особено ако приятелят му Любомир Павлов пак е в чужбина.)

Във Варна Христо Кирчев се държи повече като губернатор в колонията на Премянов, отколкото като син кмет. "Там БСП била различна, затова си сътрудничели." Във Варна или в София, Премянов си е един и същ. В големите градове СДС трябваше да издържи теста, че може да управлява. Дупките в бюджета обаче се пълнят доста по-трудно от дупките по софийските улици.

Пагубно ще бъде, ако и СДС тръгне по този път. Просто ще затвърди надигащото се чувство на обреченост и апатия. Не е нужно да идва пак времето на Филип Димитров, нито излишните скрупули и сляпата вяра в непорочното зачатие. В никакъв случай. Просто бизнесът не е това, което сега СДС мисли, че е. Ако някой ден все пак партиите в България не стъпят на съществуващи, осъзнати и изчистени отношения в обществото, просто защитниците на бедстващите пенсионери винаги ще се редуват през четири години на власт и опозиция.

Социалистическата пропаганда съумя да компрометира и ценностите на малкото пазар, успял да се промъкне през последните 6 години на "преход". Търговците са спекуланти, собствениците на фирми чорбаджии и печалбари, селяните не изпълняват обществения си дълг, като не продават евтино продукцията си, конкуренцията е непозната, защото се изразява в конфликти на интереси, а не в ползи за потребителя.

При всичко това СДС се свени или не оценява възможността да подкрепи легалната и законна част от бизнеса като достойно занимание и търсенето на печалба като почтена и коректна цел. Все пак казва, че държавата не трябва да пречи, но толкова. На всеки по-широк форум опозицията разсъждава върху обедняването на населението, без да дава знак и идея как то да стане по-богато. Преразпределителните механизми в обществото не трябва да пречат на богатия да става по-богат, защото само този стремеж в крайна сметка се оказва градивен за развитие на икономиката. Трудното идва от нуждата тази идеология да се пренесе в социалното подпомагане, здравеопазването, образованието, науката, културата, спорта. Тогава вече задействат старите навици. Едва ли някой страничен наблюдател (потенциален избирател) в момента може точно да каже какво мисли СДС за затварянето на банките, за ликвидацията на предприятията, за приватизацията, южнокорейската инвазия, данъците, инфлацията, дълговия проблем или валутния курс. Не може просто да се казва, че БСП ни е вкарала в блатото. Там сме, но някои може и да не искат да стоят в тинята задълго. Как да се измъкнем? Как в България да бъде "внесен" повече пазар? Как държавата да се оттегли от икономиката? Как ще се гарантира правото на свободен икономически избор на всеки? Как? От СДС не се очакват решения, нито партньорство с БСП - само сигнали, че знае правилните отговори. Очевидно на всички се налага да се научим да оцеляваме, преди да се развиваме, а бъдещата ни десница - да се научи да се създаде. СДС не трябва да мисли, че трябва да дойде на власт, за да управлява по-добре от социалистите. Опозицията трябва отсега да заяви, че чрез бъдещото си правителство ще се отстрани там, където може, от управлението на икономиката. Ще даде за пръв път на хората икономическата им свобода и правото им на избор. След това периметърът на изпълнителната власт трябва да се ограничи драстично, правителството да спазва закона, за да не разруши свободата, която току-що е била дадена. За да се защити частният сектор, конкуренцията, свободата на словото и мисълта. Това би трябвало да бъде философията на прехода на една десница и в този смисъл в БСП няма нищо, което да може да се копира.

Власт се печели със структури и пари, казва лидерът на СДС Иван Костов. Само това обаче няма да е достатъчно. Социалистите винаги ще имат повече пари и по-добра структура. Потенциалното предимство на СДС е конкретната и прагматична политика, защото, докато е единна, БСП ще бъде противоречива и неясна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Снимка на деня Снимка на деня

Папа Франциск е на посещение в Азия

21 ное 2019, 541 прочитания

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1132 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Кандидат-президентите подготвят фона на кампанията си

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10