С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
30 сеп 1996, 10:44, 2871 прочитания

Спасени ли са банките след втората вълна на фалити

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Според оскъдните данни обявени от централната банка, общата сума на влогове на граждани и фирми в новите девет банки под особен надзор, е около 80 млрд. лева. При относително запазено съотношение на фирмените депозити към тези на граждани за последните четири месеца за гарантиране на влоговете по реда на закона ще са необходими най-малко 65 млрд. лева. Най-голяма е сумата на депозитите в Балканбанк, следвана от Търговска и спестовна банка (ТСБ), Добруджанската ТБ и Бизнесбанк. За разлика от Балканбанк при ТСБ по-голямата част от депозитите са тези на фирми и предприятия. Може да се счита, че от началото на юни досега делът им е нараснал още повече, тъй като някои предприятия прехвърлиха сметките си към банката въпреки затруднената й ликвидност. Някои от балансите на банките носят белезите на дългото рефинансиране, преди да бъдат поставени под особен надзор. При Бизнесбанка например привлечените средства от финансови институции (главно ДСК) са 2.5 пъти повече от тези на граждани и фирми. Съотношението е близко при Първа частна банка, Добруджанската ТБ и Агробизнесбанк. Обезценяването на лева би могло да подобри значително балансите на някои от банките, при които валутната компонента на пасивите е по-малка от тази на активите. Най-сериозно предимство в този смисъл имат банка "Славяни", "Моллов", Добруджанската банка, Агробизнесбанк, Първа частна банка и Балканбанк, Търговска и спестовна банка. С най-неблагоприятно отношение в този смисъл е Стопанска, която точно поради дълговете си към чужди финансови институции и обезценката на лева натрупа значителни загуби.

Увеличаване

В понеделник, 23 септември, централната банка съобщи решението си да постави под особен надзор девет търговски банки - Балканбанк, Стопанска банка, ТСБанк, Славяни, Елитбанк, Бизнесбанка, "Моллов", Добруджанска банка и Ямболска банка. Шефовете на банките са отстранени, на тяхно място са назначени квестори. Финансовите институции временно трябва да прекратят всякакви операции, включително изплащане на влогове, докато се установи за кои от тях ще бъде поискана процедура за обявяване в несъстоятелност. Общата сума на влоговете на граждани и фирми в тези банки се оценява на около 80 млрд. лева.

Същия ден БНБ въведе рекордно висок основен лихвен процент от 25% месечно. Комплексът от мерки, предвиждаше също обещание за подкрепа на действащите банки и подобряване ликвидността на пазара на ДЦК.


"Трябва да се има предвид, че институциите, които остават да работят, са здрави и ние ще ги подкрепяме", обявиха членове на управителния съвет на БНБ на специална пресконференция. Съпътстващите съдбоносното решение мерки целят да укрепят доверието в банковата система - такава, каквато БНБ реши да остане.

Планът за извънредни действия, договорен в общата рамка на споразумението с Международния валутен фонд, беше стартиран едва след като драстично бяха нарушени лимитите за обезценка на лева спрямо долара, за чакащите плащания и след изпадането на повече от две банки с активи над 20 млрд. лв. в силна зависимост от рефинансиране от БНБ. България трябваше да следи общо пет параметъра по отношение на банковата система, чието нарушаване се смята за източник на загуби, блокиране на разплащанията, нестабилен валутен курс и инфлационен натиск.

Под повърхността



на публичното поемане на отговорността от БНБ за изпълнението на извънредните мерки останаха безочливите политически разигравания за "съгласуване" на решението с правителствените намерения. БНБ първа определи като неотложно закриването на банките и още преди две седмици предложи на правителството кои от тях да бъдат закрити. Самото решение естествено трябваше да последва позицията на кабинета как ще се гарантират влоговете в затворените институции, тъй като това е свързано с определена бюджетна цена.

Хронологията на контактите между БНБ и представителите на БСП през последните дни е приблизително следната:

Боянски ливади - за пръв път Виденов казва пред партията, че банковата система е пред взрив и ще се наложи поставянето под особен надзор на запушени банки. Междувременно централната банка е представила критериите и вижданията си за това кои банки да бъдат закрити.

Следват задкулисни совалки - висши партийци обикалят БНБ и търговските банки. В ход са вътрешнопартийни пазарлъци и отлагания, за да бъдат спасени някои от нарочените институции.

Неделя 22 септември - централните банкери очакват резултати от тайното заседание на кабинета, което трябва да реши как ще се гарантират влоговете. Около обяд става известно, че е решено законът да не се променя. Управителят на БНБ Любомир Филипов е извикан в правителството. Едновременно с това шефът на бюджетната комисия в парламента Кирил Желев се появява на управителен съвет в БНБ, за да сведе партийната позиция за закриването на банките. Партията упражнява невероятен натиск мерките на БНБ и правителството да бъдат обявени още в неделя. От съображения за законност и спазване на процедурата управителният съвет на БНБ отказва да вземе решение под натиск. До неделя вечерта централните банкери имат консенсус по предложените за закриване 12 институции, като само три от тях отпадат от списъка. Успоредно с това върви заседание на изпълнителното бюро на БСП.

Формално решенията за поставяне под особен надзор бяха взети в понеделник, след провеждане на нов управителен съвет и приемане на пълния пакет мерки. Шефовете на банките последователно са извикани за да им бъде връчено решението за налагане на особен надзор.

Въпреки натиска на Жан Виденов БНБ отказва формалното прилагане на мярката и за Банка за земеделски кредит, тъй като от няколко месеца тя е собственост на централната банка, а управленските решения - пряко контролирани от БНБ. Решението за високия лихвен процент е на БНБ и не е било съгласувано с "Позитано" 20.

В прессъобщението на БНБ се казва, че банката ще бъде преструктурирана, което от управителния съвет обясниха, че означава - "ще се търси купувач". Всъщност БНБ винаги е искала да намери купувач за БЗК.

Възможно е за сметка на това правителството да е настояло за запазване на Балканбанк. Тя има най-голям размер привлечени средства от граждани и фирми и управлява бюджетни пари. Освен това най-конкретните желания за покупка от корейския концерн "Деу" са предявявани именно за Балканбанк. Това твърди правителството. Най-вероятно обаче става въпрос за комплексна сделка, при която българската държава с друга собственост (примерно "Химко" или Балканкар) ще покрие нетната отрицателна стойност на Балканбанк. Въпреки това управителният съвет на БНБ решава да наложи особен надзор. За Балканбанк и за Стопанска изрично се съобщава, че също ще бъде търсен инвеститор. Това почти със сигурност означава, че за двете финансови институции скоро няма да бъде искана несъстоятелност. И двете банки са с такова минало и история, че нито политически, нито социално за БСП ще е приемливо да излизат наяве многобройните злоупотреби със средства в тях. Става въпрос предимно за функционери и лидери на левицата.

Играта с гаранцията върху влоговете

преди всичко досъсипа доверието в банковата система и доведе до ескалиране на паниката между вложителите.

Първоначалните планове на правителството предвиждаха "разсрочване" на пълната държавна гаранция по влоговете, като те бъдат заменени със седемгодишни държавни ценни книжа. "Вариантът за обезпечаване на влоговете на гражданите с ДЦК беше приет от МВФ. Късно вечерта в събота обаче една швейцарска експертна фирма даде оценка, че бюджетът не може да поеме осигуряването на такива гаранции", обяснил влиятелен депутат от БСП на колегите си от парламентарната група. Експертната фирма е била доста права, че ново увеличение на вътрешния дълг е непосилно. Сигурно втората част от нейната препоръка е била да не се поема пълна гаранция. Във всеки случай невъзможно е експерти да са заявили, че за бюджета е по-лесно да изплати депозитите в кеш и веднага, отколкото да отсрочи главницата за седем години.

Единствената поправка, която в крайна сметка беше гласувана в закона за влоговете, гласи, че защитата влиза в сила след обявяването на банките в несъстоятелност. При първите пет банки, поставени под особен надзор, парите на вложителите започнаха да се изплащат, след като БНБ поиска от съда несъстоятелността. (Такава засега не е обявена.)

Така социалистите дадоха заден ход на единствената идея, която поставяше икономическите интереси на страната над тези за запазване на властта. Схемите, че бюджетната дупка ще се пълни с бъдещи постъпление от бъдеща приватизация и че в стария закон не са изчерпани лимитите за обезщетяване на влоговете, се появиха само за декор. За всички е ясно, че бюджетът никога не е разполагал с тези средства по лимитите, а доларите от бързата приватизация все още са само пожелание и дори и да дойдат, биха имали "по-рационално" предназначение. Чрез този финт по държавната гаранция по депозитите Виденов постигна две цели. Позамаза опасенията на вложителите във втората вълна закрити банки, че няма да се третират равнопоставено с тези в Първа частна примерно. И второ, успя да отложи обещаните кешови плащания за след президентските избори. Освен ако съвместно БНБ и съдебната система не решат да му направят номер.

Банките, които се спасиха

Освен деветте банки, които бяха поставени под особен надзор, в списъка с въпросителните присъстваха още БЗК, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Първа източна международна банка (ПИМБ). Периферно място заемаха Тексимбанк, Тракиябанк и Балканска универсална банка. Последните две се смятат за неособено определящи за състоянието на системата. Заради това преди три месеца БНБ дори ги освободи от подписването на меморандуми. БЗК практически е под особен надзор от доста време насам и БНБ винаги може да поиска обявяването й в несъстоятелност.

ЦКБ има проблеми с капитала, но няма чакащи плащания, ликвидна е и доверието на вложителите в нея очевидно не е нарушено, след като през последните месеци непрекъснато увеличава депозитната си база. Естествено остават подозрения, че в средносрочен план ЦКБ трудно би посрещнала задълженията към кредиторите.

Като най-скандално самите търговски банкери обаче определиха измъкването на ПИМБ от фаталния списък. "Ще ви покажа данни за чакащите им плащания от месеци насам. За каква ликвидност говорят? ПИМБ дори си позволява да не пуска на опашката наредени плащания", заяви търговски банкер от непокътната финансова институция.

През последните седмици ПИМБ е подобрила капиталовата си адекватност, каза пред бюджетната комисия управителят на БНБ Любомир Филипов, обяснявайки непоставянето й под особен надзор. Според твърдения на източници от банката нейни досегашни акционери са направили вноска за увеличение на капитала от 600 млн. до три милиарда лева.

Наскоро ПИМБ обяви, че продава акциите си в "Общозастрахователно дружество" на американската застрахователна компания "Америкън инвестмънт груп". Обявените в БНБ приходи от операцията са за три милиона ЕКЮ, с която банката показва подобрена капиталовата си база, намалява рисковия компонент в активите си и относително стабилизира ликвидността си. От застрахователното дружеството обаче заявиха, че сделката въобще не е осъществена, още по-малко плащанията по нея.

Съществуват сериозни основания да се смята, въпреки официалните твърдения на Любомир Филипов, че подобно на Кредитна банка, ПИМБ също е била спасена със ЗУНК-ове от ДСК и рефинансиране от БНБ. "ДСК е спасила ПИМБ, непосредствено преди другите банки да гръмнат", твърди пред "168 часа" депутатът от БСП Фидел Косев. Според него Биохим също била помогнала на частната партийна банка.

Всъщност по-странен е фактът, че управителният съвет е напълно единодушен при тайното гласуване, че ПИМБ не се нуждае от особен надзор. Като допълнителен актив за банката е отчетено дори и надеждното й ноу-хау при събирането на проблемни вземания (вероятно заради връзките й с борците). Непосредствено след като стана ясно, че ПИМБ се е освободила от тягостните перспективи да бъде закрита, банкери коментираха, че подобрените й показатели за ликвидност могат да бъдат само резултат от рефинансиране от някоя от двете основни рефинансиращи институции - ДСК или БНБ.

С известни политически лобита, които се очакваше да ги спасят, бяха Елитбанк и Бизнесбанк. За последната, въпреки връзките си с шефа на ПГДЛ Красимир Премянов, е почти сигурно, че БНБ ще поиска и несъстоятелност. Попадането й под особен надзор беше преценено като сигурна индикация, че Премянов се насочва към друга банка. Другата версия е той просто да се е отказал поради чисто партийните усложнения, които напоследък настъпиха около лидерската му позиция.

Стопанска банка

е в най-неустановена позиция след налагането на особен надзор. За нея съществува доста реална оферта за покупка от страна на Булбанк срещу 1 лев. В деня, в който в държавен вестник бяха обявени квесторите на всички банки под надзор, тези на Стопанска бяха сменени. Твърди се, че новите квестори са служители на Булбанк, което се асоциира с офертата за покупка. Проблемът в евентуалната сделка са външните задължения на Стопанска банка. Самата Булбанк напоследък също е притисната от различни инициативи на правителството и поемането на валутния пасив на Стопанска може да се окаже допълнително затруднение за нея.

Сигурно поради известна гузност заради поставянето й под особен надзор БНБ възлага най-големи надежди на продажбата на Стопанска банка. Дори се заговори за възможна ревизия на мярката особен надзор. Източници, близки до управителния съвет на БНБ твърдят, че централните банкери са проявили най-големи колебания именно при гласуването за нея. Нямахме алтернатива за поставянето под особен надзор заради отрицателната й капиталова адекватност от 56.6%, въпреки че е ликвидна, коментира член на управителния съвет.

Колко ще просъществува "обновената" банкова система

Всъщност кръгът на т.нар. спасени банки сега се счита за потенциален източник на генериране на нови проблеми в системата.

Хипотезата, че втората вълна на банкови фалити е цената, която трябва да бъде платена за спасението на банките, едва ли може да бъде безкритично поддържана. Мерките за отхлабване на рестрикциите върху оставащите банки и подпомагане на ликвидността им, включително и чрез необезпечено левово рефинансиране, трябваше да бъдат допуснати само ако БНБ беше затворила 15 до 18 банки, коментира шеф на една от оставащите финансови институции. Негов колега беше категоричен, че дори и така модулираният инструментариум на БНБ едва ли ще е достатъчен да компенсира влошаващата се ликвидност на някои от останалите банки и в скоро време може да се наложи и трета вълна от банкови фалити. Според друг банкер прекаленото либерализиране на политиката на рефинансиране на централната банка и желанието й да налива пари в банките обезпокоително води до асоциации от близкото минало.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт" Прокуратурата нападна и "Медиапул" - с обвинения във "вандалски акт"

Медията само направи сравнение за различната практика на обвинението при случаи на обругаване чрез некролози

21 авг 2019, 555 прочитания

Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони Вечерни новини: Идея за 15 години затвор за хакерство, глобата за пробива в НАП ще е за милиони

Президентът сменя началника на НСО; Какви са сценариите за италианската криза; Централните банкери ще обсъждат мерки срещу забавянето на глобалната икономика

21 авг 2019, 877 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Любов обяснима

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма