С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 окт 1996, 15:24, 4029 прочитания

Като че ли (не)всичко е ясно около президентските избори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Петър Стоянов

Фотограф: Капитал
Иван Маразов

Фотограф: Капитал
Жорж Ганчев

Фотограф: Капитал
ст.н.с. Илия НАУМОВ, доктор на социологическите науки

Според последните проучвания на НЦИОМ (краят на септември - началото на октомври) 66% от българските избиратели ще застанат пред урните на 27 октомври. Това не е малък процент, но от месец май досега той се е понижил с 8 пункта. За сметка на това делът на тези, които декларират, че няма да гласуват, се е увеличил от 9 на 16%. Броят на колебаещите се не се е променил - 17% от имащите право на глас. Като се има предвид това, че до изборите вероятно значителна част от колебаещите се ще решат да гласуват, може да се каже, че не съществува опасност политиците да получат наказателния вот, от който така се страхуват. Те обаче няма защо и да се радват толкова на увеличението на броя на гласуващите. Както показва практиката, съотношението на гласовете, подадени за различните кандидати, в общи линии се възпроизвежда. А това съотношение сега е следното (в проценти):


Петър Стоянов 27.4

Иван Маразов 21.7

Жорж Ганчев 9.7



Александър Томов 4.8

Отпадналата от състезанието Ренета Инджова щеше да разчита на 2.2%. Останалите кандидати не влизат в класацията. Тези, които още не са решили за кого да гласуват, съставляват 18% от избирателите - достатъчно голям процент, за да обърка всякакви очаквания и прогнози. За него политиците трябва да мислят денем и нощем до изборите. Какво трябва да се има предвид във връзка с това? На първо място, че симпатизантите на различните политически сили не съвпадат с тези на решилите да гласуват за издигнатия от тях кандидат. Симпатизантите на СДС, НС и ДПС (другите членове на т.нар. Обединени демократични сили съставляват пренебрежимо малък процент) общо са 35.5%, на БСП - 29.6%, и на БББ - 6.1%. Двадесет и седем процента от избирателите отговарят, че не симпатизират на никоя политическа сила - още един главоболен процент. Анализът показва, че тези, които не симпатизират на определена политическа сила, ще гласуват, както следва (в проценти):

За П. Стоянов 8.6

За Ив. Маразов 5.7

За Ж. Ганчев 30.7

За Ал. Томов 19.3

За Ренета Инджова биха гласували 23.7% от тях, а останалите още не са взели решение.

Допълнителна информация дава анализът на най-вероятната хипотеза - че изборите ще се решат на балотаж между Стоянов и Маразов. Той показва какво пренасочване на вота може да се очаква, когато остават само тези кандидати. На въпроса за кого ще гласуват на втория тур, симпатизантите на кандидатите, които нямат реален шанс да стигнат до него, отговарят така (в проценти):



От приведените цифри всеки може да си направи изводите приблизително на какъв твърд и на какъв потенциален електорат могат да разчитат двамата водещи кандидати, без да правят особени усилия за неговото привличане, и къде би трябвало да се понапрегнат повече. Такава информация дава и социално-демографският профил на обявилия се електорат на различните кандидати. Първото, което проличава тук, е, че въпреки мажоритарния характер на изборите основен фактор си остава политическата и психологическата идентификация на избирателите с управляващите или с опозицията. При почти всички видове професионални групи (с изключение на хората на науката и военните ) определено предимство има Петър Стоянов. Предпочитат го също хората с по-високо образование, както и живеещите в някои от най-големите градове и, неочаквано, в селата. В останалите селища леко превъзходство има Маразов и, което е истинска изненада - той е фаворит сред по-младите хора - на възраст между 18 и 40 години. Този път по-възрастните са се ориентирали към представителя на СДС и тази преориентация се наблюдава за пръв път от 1989 г. насам.

Това са основните данни и простата аритметика отрежда победа за Стоянов. Ако всичко върви нормално, тази победа би била съвсем логична. Тя обаче не е сигурна, и то не само защото в България сега нищо не е нормално. Пет-шест процента не са преднина, с която Стоянов може да бъде спокоен. Първо, защото той и предизборният му щаб трябва да бъдат невероятно изобретателни, за да поддържат досегашния интерес към него, при положение че пикът в кампаниите на основните му съперници тепърва предстои. А те всички, и това е второто, за разлика от кандидатите на предишните президентски избори, са повече или по-малко харизматични личности, които при наличието на определени благоприятстващи фактори и условия биха могли бързо да привлекат за каузата си значително повече хора. Маразов например може по силата на познатия от психологията механизъм на пренасянето да получи подкрепата на хората, които от началото на 1995 г. до днес поддържат неизменно най-високия сред българските политици рейтинг на Пирински. А тези хора са доста и сред симпатизантите на опозицията. От своя страна Жорж Ганчев въпреки своята ексцентричност (а може би благодарение на нея ) с прецизен популизъм и представяйки се като "твърдата ръка", за която мечтаят 88% от българите, също може да дръпне значително напред. Не е изключено тези, които сега му се присмиват, да не се смеят последни.

Така че президентските избори въпреки втвърдената политическа поляризация и конфронтацията в обществото все пак ще запазят до голяма степен мажоритарния се характер. Още повече че около двата полюса гравитират само 49% от избирателите, а 53.5% срещу 23.4% от всички избиратели предпочитат президентът да не представлява доминираните от БСП и СДС политически формации. За президент на консенсуса пък са 76.2% от избирателите и само 16.6% от тях го предпочитат като проводник на специфични политически възгледи.

Важно е също какви и колко са основните послания на кандидат-президентите, които ще бъдат приети от избирателите. В това отношение Стоянов като че ли постига целта си главно сред симпатизантите на опозицията, докато посланията на Маразов, Ганчев и Томов страдат от по-малко ограничения.

Очевидно от мажоритарна гледна точка нещата са по-сложни и изходът от надпреварата засега не може да се предвиди с много голяма сигурност. Като се опирам на резултатите от редица наши изследвания обаче, ще си позволя да дам една лична прогноза, която не може да се изрази с цифри и проценти. Тя се опира върху разкрития от нашите изследвания факт, че мнозинството българи мислят социалистически независимо от това с кого се идентифицират и дали го съзнават. Ето защо прогнозата ми е, че президентските избори ще спечели този кандидат, който покрай всичко друго успее да внуши на избирателите най-много скрити (без да споменава думата социализъм) социалистически послания. И това спокойно може да бъде Петър Стоянов.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 2031 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Модел на Ричард Куин по време на Седмицата на модата в Лондон

16 фев 2020, 918 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Днес парите убиват политиците

Проф. Георги Марков, директор на Института по история при БАН, пред в "Капитал"

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Зараза за 300 млрд. долара

Китай и страните от региона ще пострадат най-много от вируса, но ако разпространението продължи по-дълго, западните икономики също ще понесат сериозни щети

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10