Всички искат да контролират руския военнопромишлен комплекс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички искат да контролират руския военнопромишлен комплекс

Всички искат да контролират руския военнопромишлен комплекс

1134 прочитания

Наскоро и премиерът Виктор Черномирдин, и секретарят на Съвета за безопасност Александър Лебед дадоха пред президента Борис Елцин заявките си за контрола над руския оръжеен концерн "Росвооружение". В края на август премиерът подписа указ, с който освободи от поста му директора на "Росвооружение" Александър Котелкин и назначи на негово място бившия вицепремиер Георгий Хижа. Указът бе съгласуван с президента, въпреки че според статута на "Росвооружение" премиерът е този, който назначава и освобождава директора на тази 100 процента държавна компания.

Точно по същото време Александър Лебед, вече оглавил Съвета за безопасност, изпрати писмо до президента, в което искаше Котелкин да не бъде уволняван. И Лебед, и Черномирдин бяха ултимативни в исканията си, докато не се стигна до компромис. В края на септември Черномирдин се срещна с Котелкин и бе обявено решението Котелкин и хората му да останат начело на "Росвооружение", но правилата на играта при търговията с оръжие ще се диктуват от премиера.

Не е съвсем ясно какво се крие зад тази откровена сделка, а последиците за руската оръжейна индустрия и търговия, както и за руската политика като цяло, ще са ясни едва след сърдечната операция на Борис Елцин. Ключът в тази игра се крие в отговора на въпроса защо Лебед се нуждае толкова от контрола над търговията с руско оръжие и защо за противниците му е толкова важно да не го допуснат да придобие този контрол.

Сладката хапка "Росвооружение"

Истината е, че в последните години "Росвооружение" запълни вакуума в руската оръжейна промишленост, акумулирайки огромни извънбюджетни фондове. Русия изнася годишно оръжие на стойност милиарди долари, а в бюджета не влиза практически нищо. Единствените приходи за държавата от оръжейна търговия се състоят в отписването на руски държавен дълг към други страни чрез доставката на оръжие и резервни части. За "Росвооружение" обаче не е изгодно да изпълнява такива поръчки, защото комисионата за посредника при такива сделки е едва 1.5 процента. Това е и причината държавните оръжейни доставки през последните години да намалеят значително (за тази година държавната поръчка се очаква да достигне 1.5 милиарда долара, но всъщност стойността на доставените оръжия едва ли ще достигне и 300 милиона долара).

Другите, "търговските" сделки на "Росвооружение" се правят по начин, който позволява около 40-50 процента от стойността на доставката да отиде в посредници при сделката, а не в бюджета или производителя. Формално "Росвооружение" прибира 10 процента комисиона, но при сложната система на дъщерни дружества и акционерни компании делът, който "Росвооружение" прибира от всяка руска сделка с оръжие, достига 20 процента.

Сумите нарастват значително като се има предвид, че основните договори за оръжейни доставки са със страни от Третия свят. Там съществува практиката да се дава 10 процента комисиона от стойността на сделката на местни посредници, а в последните години, и то по някои особено големи договори, Русия плащаше двойни комисиони. По този начин нараства сумата, която взема местният посредник, но със сигурност част от парите се връщат обратно в Русия - неформално естествено.

В резултат руската система за оръжейна търговия в лицето на "Росвооружение" се превърна в огромен източник на извънбюджетни приходи, които могат да се използват за финансирането на предизборни кампании например. Смята се за факт, че комунистите имат огромно влияние във военнопромишления комплекс и че оттам идват средствата за техните кампании и за съществуването им като партия въобще. Това в известна степен е вярно, но то се отнася предимно за производствените предприятия на руската военна промишленост и свързаните с тях банки. "Росвооружение" обаче, където отиват по-голямата част от постъпленията от износа на военна продукция, е под контрола на близки до президента Елцин среди. Което не пречи на политици и политически сили от всички страни да се опитват да вземат контрола над компанията.

И този стремеж е разбираем, като се има предвид, че руският военнопромишлен комплекс постепенно излиза от сянката на петролните и газови компании и си връща позициите на световните пазари. През миналата година Русия отново се превърна в най-големия световен износител на оръжие с изнесена продукция на стойност 6 милиарда долара (след нея са Съединените щати с оръжейни продажби за 3.8 милиарда долара и Франция - с 2.4 милиарда долара). В развиващите се страни в момента Русия държи 39 процента от пазара, като очакванията са, че този дял ще продължава да расте, а руското военно министерство наскоро обяви плановете си към 2000 г. износът на оръжие от страната да достигне 10 милиарда долара.

През 1995 г. продажбите на руско оръжие зад граница са скочили с 62 процента, което се дължи предимно на голяма поръчка за доставка на изтребители "Су" за Китай и на по-малка доставка на същите самолети за Виетнам.

Елцин и Черномирдин срещу комунистите

Същевременно руският военнопромишлен комплекс променя драстично конфигурацията си. През юни тази година стана факт раждането на една нова промишлена групировка - ВПК "МАПО" (Военнопромишлен комплекс - Московска авиационна производствена организация). Създаването на ВПК "МАПО" е чрез президентски указ, последван от съответния правителствен документ. Сред учредителите на новото дружество фигурират имената на 12 производствени предприятия и една търговска банка (в него влизат самолетопроизводителят "МиГ" и производителят на хеликоптери "Камов"). Тази консолидация може да превърне новата компания в най-големия военен производител в света, достатъчно е да се види списъкът на учредителите: "МАПО-МиГ" - Московската авиационна производствена организация, която е съставена от конструкторското бюро "Микоян" и авиационния завод "МАПО"; "Камов" - конструкторското бюро за хеликоптери; Рязанската държавна фабрика за инструменти - производител на радарите Н-019 за самолетите от фамилията "МиГ"; "ОКБ Електроавтоматика" от Санкт Петербург - конструкторско бюро за кабини на военни самолети; Пермският завод за инструменти - производител на табла и командни панели за военни самолети; НПО "Климов" от Санкт Петербург - конструкторско бюро за двигатели; Московският машиностроителен завод "Чернишов" - производител на двигателите "Климов РД-33"; Тюшинското конструкторско бюро - дизайнер на двигатели; Курският приборостроителен завод - конструктор и производител на бордни компютри; Петербургският завод "Красный октябрь" - производител на авиационни части и компоненти; НТП "Авиатест" от Ростов на Дон - конструкторско бюро и производител на наземно оборудване; Московската ремонтна авиационна фабрика и търговската банка "Авиабанк".

Това е поредната стъпка на президента и премиера към придобиването на по-голям контрол над военнопромишления комплекс, където традиционно комунистите имат влияние. Давайки възможност на военните производители да стъпят на крака и да увеличат печалбите си, "реформаторите" Елцин и Черномирдин се опитват да изтеглят изпод краката на комунистите основната им финансова опора, а именно военнопромишления комплекс. Задъхващите се от липса на поръчки производители на военна продукция естествено се обърнаха към комунистите, в чиято предизборна програма един от приоритетите е възраждането на военната индустрия. На последните президентски избори военните градчета и градовете, където са съсредоточени по-големи военни предприятия, гласуваха с огромно мнозинство за комунистическия кандидат Генадий Зюганов, което явно е дало съответното отражение върху политиката на Елцин и Черномирдин спрямо военнопромишления комплекс.

Явно комунистите губят контрола над военнопромишления комплекс. Още преди президентските избори през юни шефовете на руската военна индустрия открито обявиха подкрепата си за Елцин (още по-рано същото направиха и шефовете на петролните и газови компании, докато банкерите направо заявиха, че ще финансират кампанията на президента).

Тогава на среща в завода за ракетни двигатели "Енергомаш" бе публикувано обръщение от шефовете на предприятията във военнопромишления комплекс, в което се казваше: "Смяна на властта при сегашните обстоятелства е не само нежелателна, но и опасна за нас... Ще застанем зад настоящия президент Борис Николаевич Елцин". От страна на Елцин бе дадено обещанието, че държавата ще подкрепи незабавно военната индустрия, гарантирайки на производителите поддръжката си на местните и външни пазари. Елцин каза тогава, че правителството е намерило 2 трилиона рубли извън бюджета, за да финансира извънредно военнопромишления комплекс.

Изваждането на средства от някоя тъмна дупка в бюджета не бе изненадващ ход. По-важното е, че сделката между партията на властта Борис Елцин - Виктор Черномирдин и военнопромишления комплекс гарантира взаимната защита на интереси и изтласква комунистите от една от най-важните сфери на руската икономика. След като държи в ръцете си петролните компании и РАО "Газпром", както и московския финансов капитал, ако успее да привлече към себе си и военнопромишления комплекс, партията на властта задълго ще циментира позициите си във висшите етажи на управлението.

Наскоро и премиерът Виктор Черномирдин, и секретарят на Съвета за безопасност Александър Лебед дадоха пред президента Борис Елцин заявките си за контрола над руския оръжеен концерн "Росвооружение". В края на август премиерът подписа указ, с който освободи от поста му директора на "Росвооружение" Александър Котелкин и назначи на негово място бившия вицепремиер Георгий Хижа. Указът бе съгласуван с президента, въпреки че според статута на "Росвооружение" премиерът е този, който назначава и освобождава директора на тази 100 процента държавна компания.

Точно по същото време Александър Лебед, вече оглавил Съвета за безопасност, изпрати писмо до президента, в което искаше Котелкин да не бъде уволняван. И Лебед, и Черномирдин бяха ултимативни в исканията си, докато не се стигна до компромис. В края на септември Черномирдин се срещна с Котелкин и бе обявено решението Котелкин и хората му да останат начело на "Росвооружение", но правилата на играта при търговията с оръжие ще се диктуват от премиера.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.