С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
14 окт 1996, 14:00, 943 прочитания

И 1997 ще бъде гладна

Правителството се провали със сеитбата на есенниците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кръстьо Трендафилов

Фотограф: Капитал
Непосредствено преди президентските избори кабинетът Виденов се провали два пъти в най-важното - осигуряването на хляба. Има недостиг на зърно сега, а вече е сигурно, че дефицит ще има и през следващата година. По всичко личи, че сегашната зърнена криза ще ни се струва изобилие на фона на това, което ни очаква догодина.

Към днешна дата в страната са засети само 2.5 млн. декара с пшеница и ечемик. За да осигурим хлебно-фуражния баланс на нужди и разполагаемост догодина, трябва да се засеят не по-малко от 15 млн. декара (със семена нормално качество и с очакван нормален добив на зърно от декар).


Най-благоприятното време за засяването е до 20 октомври. Този срок вече може да се смята за пропуснат. По агротехническите предписания възможностите за удължаването му са максимум до 5 ноември. Но и това е трудно изпълнимо. Ако от днес се сеят по 500 000 декара на ден - нещо трудно изпълнимо от гледна точка на техника и хора, заплануваните площи ще бъдат засети след 15 ноември. Разбира се, отново можем да сеем до края на ноември и дори през декември, както стана миналата есен. Резултатът е уникална реколта от 700 000 тона жито. В предишни години България произвеждаше по 3.5 и дори по 5 млн. тона годишно.

Три седмици преди края на сеитбата управляващите разбраха какво ще им струва провалът с "хляб'97" в навечерието на изборите и панически се втурнаха да търсят пари за сеитбата. Поне 40 млрд. лв. са необходими за изпълнението на партийната повеля по най-скромните разчети на агроекспертите. С тях трябва да се осигурят техника, горива и най-главното - семена за посев.

Според полицейски източници фирми, близки до обкръжението на премиера, са изнесли нелегално голяма част от житото от миналогодишната реколта. Остатъците бяха изядени още през пролетта, включително и неприкосновените запаси в държавния резерв. Доставките на Нефтохим по сръбския бартер само усложниха и без това тежкото финансово състояние на рафинерията, но не можаха да запълнят зейналата яма в зърнения ни баланс. Виденов хем натиска да има хляб, което значи зърното да се внася отвън по 190-200 долара на тон, хем иска предизборно самунът да не надхвърля тавана от стотина лева. Така и не стана ясно кой трябва да поеме разликата. При тази ситуация не е чудно, че няма кандидати за сделки. Няма и жито за посев, защото липсват пари за изкупуването му. Пшеницата за семе стигна 60 лева за килограм, или около 2000 лева на декар. По тази аритметика 30 млрд. лева ще струва само семето, необходимо за засяване на предвидените от земеделското министерство площи.



Шефът на Булбанк Чавдар Кънчев си навлече гнева на левицата заради отказа му да финансира вноса на зърно от САЩ по GSM-заема. Това беше единственият реалистичен вариант за доставка на около 120 000 тона пшеница за резерва до изборите и в рамките на сроковете за сеитбата и социалистите изтърваха нервите си, когато той се провали. Кънчев бе обвинен публично от БСП, че не защитава държавния интерес, т.е. предизборния интерес на левицата. Красимир Премянов се закани също публично, че ако му е началник, би уволнил Чавдар Кънчев, който давал приоритет не на потребностите на страната, а защитавал интересите на институцията, която оглавява. Така и не стана ясно откъде накъде шефът на Булбанк в името на предизборните цели на БСП трябва да рискува парите на вложителите и клиентите на банката.

Главболгарстрой ще достави зърното за резерва от Казахстан, съобщи в средата на седмицата вицепремиерът Дончо Конакчиев. С около 120 000 тона пшеница ще плати бившата съветска република вземанията на фирмата за извършени строителни дейности, които се изчисляват на десетки милиони долари. Не е известно каква ще бъде ползата на вече приватизирания строителен комбинат от тази сделка, след като ще получи сумата в левове едва след продажбата на зърното.

Напъните за спасяване на положението, както всяка година, не отминаха и банките. В четвъртък централната банка съобщи, че временно отменя ограниченията върху лимити за кредитиране на търговските банки, подписали меморандуми в случаите, когато дават заеми за есенната сеитба и изкупуването на селскостопанска продукция. Въпреки верижното сриване на банките и системата въобще. Въпреки всички скандали и обещания към Международния валутен фонд. Въпреки разочарованите вложители и надеждите най-после да се смени концепцията за партийна употреба на банковата система. Въпреки всичко това БСП пак наложи на БНБ едно политическо решение.

Банкери коментираха, че няма да има незатворена банка, която да се реши да дава пари за сеитбата. От предишни години със сигурност е известно, че земеделските кредити не се връщат, още повече ако за тях ще трябва да се плащат и лихви по сегашните нива.

По силата на подписаните в края на юни меморандуми с БНБ на някои от търговски банки беше напълно отнета възможността да отпускат кредити, а на останалите беше разрешено да раздават заеми до 50% от събраните погашения. Решението на БНБ бързо се изтълкува като пряко следствие от поредицата срещи, проведени в сряда при председателя на Народното събрание Благовест Сендов, и част от сезонните мероприятия на парламентарното мнозинство по спасяване на есенната сеитба.

Това е връщане към кампанийните финансирания на земеделието, които преди няколко години доведоха до допълнително увеличаване на несъбираемите кредити за банките, а държавата се съгласи само частично да ги преоформи в държавен дълг.

Последният етап от битката за сеитбата и хляба формално приключи в петък, когато парламентът прие скандални и необмислени мерки за финансовото осигуряване на сеитба'96.

БНБ се задължава да изчиства приоритетно чакащите плащания от банките под особен надзор на земеделски производители и кооперации, предвиждат също гласуваните от парламента спасителни мерки. Депутатите загърбиха всякакви обичайни и писани банкови закони, постановявайки, че някой от опашката ще вземе парите си преди тези, които са първи в нея. Кой след това ще търси отговорност на банкерите, които сами предприемат такива инициативи?

БНБ може да се защити, ако намери законови основания да не изпълнява приетото от парламента решение. УС на БНБ е отговорен за паричната политика и стабилността на националната валута. Депутатите препоръчват решение, което ще повлияе отрицателно и на двете.

Ако БНБ се подчини на парламентарното решение, ефектът ще бъде нарастване на рефинансирането, включително и необезпеченото от БНБ към търговските банки. Тя ще трябва да рефинансира необезпечено банките, опитвайки се да покрие плащанията по сметки, където наличностите тепърва се доказват от назначените квестори. Цялата процедура по поставяне под особен надзор ще се обезсмисли. Това означава, че тази политическа кампания за пореден път ще жертва желанията за спасяване на лева, банковата система, икономиката.

"Чух че Премянов искал БНБ директно да даде пари на фонд "Земеделие" от минималните задължителни резерви на банките, защото по тях се плащало 2/3 от основния лихвен процент. Просто не знам какво още да очаквам. Най-вероятно още в понеделник ще започне нова вълна на теглене на депозити. Хората вече разбират", заяви търговски банкер по повод на поредната партийна офанзива "пари за земеделие".

Междувременно от промишленото министерство заявиха, че ако се допусне прецедент със сметките на земеделските кооперации, ведомството, както и дружествата от неговите структури, незабавно ще настояват по всички възможни канали за същите преференции. При това няма гаранция, че след като веднъж са нарушени разпоредбите на закона, по-късно земеделският министър с подкрепата на кабинета няма да поиска и разсрочване на кредитите или направо да призове кооперациите да не ги връщат, както правеше преди колегата му Климент Вучев.

Министерският съвет да изнесе "на зелено" 150 000 тона пшеница от реколта 1996-1997 г., приеха още депутатите в спешното петъчно решение за сеитбата. Парите ще се разпределят авансово на земеделските производители. Каква е обаче ползата, след като догодина пак ще трябва да внасяме. Предвижда се също директен износ на 50 000 тона олио. Уговорката, че при това не трябва да се нарушава вътрешното потребление, е включена явно повече от куртоазия.

Вече седма година никой не забелязва, че проблемите на земеделието се решават с офанзиви - за сеитби, за беритби, за кооперациите, за Орсов, за баща му.

Никой, изглежда, не иска да признае тотално сбъркания орсово-кооперативен модел на българското село. С това шансовете на всяка следваща кампания за финансиране на земеделието стават все по-малки. Заради очите и молбите на Премянов никоя банка не иска да загробва пари в такова земеделие. Тази година есенниците ще останат незасети, а зърнената криза догодина - повече от сигурна. За сметка на това държавата България все повече заприличва на земеделска кооперация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 626 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 834 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Държавата, обществото и техните врагове

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм