И в Бон Петър Стоянов взе точки от Иван Маразов

Канцлерът Кол прие Петър Стоянов в Бон
Канцлерът Кол прие Петър Стоянов в Бон    ©  Reuters
Канцлерът Кол прие Петър Стоянов в Бон
Канцлерът Кол прие Петър Стоянов в Бон    ©  Reuters

Преди известно време един български журналист от по-старото поколение многословно се разгневи в собствения си вестник на Рита Зюсмут, задето във Варна била подкрепила президентската кандидатура на Петър Стоянов. Негодуването му би било почти приемливо, ако зад него действително стоеше убеждението, че не е редно чуждестранни политици да изказват становищата си по българската предизборна борба. Обаче това очевидно не е така, защото иначе и въпросният журналист, и цялата просоциалистическа преса в България би трябвало в същия регистър да протестират и срещу подкрепата, която политици от Германската социалдемократическа партия неколкократно декларираха първо за Георги Пирински, после за Иван Маразов като кандидати на БСП. Съвсем друг е въпросът, че изявленията и на Рита Зюсмут, и на Гюнтер Ферхойген (заместник-председател на Социалдемократическата фракция в Бундестага) се вписват в рамките на едно нормално политическо поведение: техните партии си имат партийно отношение с българските партии и предпочитанието към един или друг кандидат за президент няма нищо общо с намесата във вътрешните работи на България. В споменатата публикация авторът поставяше и друг въпрос: какво би станало, ако председателят на българския парламент Сендов реши да направи аналогична "политическа пропаганда" в Бон. От опит мога с чиста съвест да отговоря на този въпрос: нищо не би станало. Първо - защото почти никой не би научил за посещението на Сендов. И второ - защото малцината информирани изобщо не биха се смутили от политическите предпочитания на българския парламентарен председател. За добро или за лошо, политическата тежест на Германия е несравнима с тази на България и тъкмо поради това думите на бонските политици отчетливо отекват в София, докато съобщенията на българските им колеги достигат, уви, до ушите само на малцина в Бон. Нека не забравяме, че именно Германия е най-голямата страна в Европейския съюз и същевременно главно по географски причини се ангажира най-недвусмислено с европейската кауза на държавите от бившия източен блок. При това Бон не само на думи е източноевропейски адвокат - тъкмо с пряката германска политика в областта на икономиката и инфраструктурата съседните на Германия посткомунистически държави Чехия и Полша заедно със Словакия и Унгария убедително водят колоната на реформиращите се страни. А България, както многократно е ставало дума, по принцип може да разчита на аналогична германска подкрепа, още повече че двустранните отношения не са помрачени от никакви лоши исторически спомени и неуредени сметки.

Всичко това обяснява интензивните политически командировки на българските кандидат-президенти до Бон. Командировки, от които Иван Маразов и Петър Стоянов се завърнаха в България с различен багаж. Поканени от две германски фондации - Маразов от близката до ГСДП "Фридрих Еберт", а Стоянов от Християн-демократическата "Конрад Аденауер" - те съответно беседваха главно с партийните си домакини. И понеже германските социалдемократи са в опозиция, техният гост, извън партийното равнище, успя да се срещне само с един от заместник- председателите на Бундестага и с един правителствен представител на ниско равнище. Докато Петър Стоянов беше приет не само от държавния министър и координатор на тайните служби Бернд Шмидбауер, но и от федералния канцлер Хелмут Кол, който близо три години не е приемал български политик, а само преди месец не намери време да се срещне например с кандидата за президент на румънската опозиция Константинеску.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се