И в Бон Петър Стоянов взе точки от Иван Маразов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И в Бон Петър Стоянов взе точки от Иван Маразов

Канцлерът Кол прие Петър Стоянов в Бон

И в Бон Петър Стоянов взе точки от Иван Маразов

Александър Андреев
1584 прочитания

Канцлерът Кол прие Петър Стоянов в Бон

© Reuters


Преди известно време един български журналист от по-старото поколение многословно се разгневи в собствения си вестник на Рита Зюсмут, задето във Варна била подкрепила президентската кандидатура на Петър Стоянов. Негодуването му би било почти приемливо, ако зад него действително стоеше убеждението, че не е редно чуждестранни политици да изказват становищата си по българската предизборна борба. Обаче това очевидно не е така, защото иначе и въпросният журналист, и цялата просоциалистическа преса в България би трябвало в същия регистър да протестират и срещу подкрепата, която политици от Германската социалдемократическа партия неколкократно декларираха първо за Георги Пирински, после за Иван Маразов като кандидати на БСП. Съвсем друг е въпросът, че изявленията и на Рита Зюсмут, и на Гюнтер Ферхойген (заместник-председател на Социалдемократическата фракция в Бундестага) се вписват в рамките на едно нормално политическо поведение: техните партии си имат партийно отношение с българските партии и предпочитанието към един или друг кандидат за президент няма нищо общо с намесата във вътрешните работи на България. В споменатата публикация авторът поставяше и друг въпрос: какво би станало, ако председателят на българския парламент Сендов реши да направи аналогична "политическа пропаганда" в Бон. От опит мога с чиста съвест да отговоря на този въпрос: нищо не би станало. Първо - защото почти никой не би научил за посещението на Сендов. И второ - защото малцината информирани изобщо не биха се смутили от политическите предпочитания на българския парламентарен председател. За добро или за лошо, политическата тежест на Германия е несравнима с тази на България и тъкмо поради това думите на бонските политици отчетливо отекват в София, докато съобщенията на българските им колеги достигат, уви, до ушите само на малцина в Бон. Нека не забравяме, че именно Германия е най-голямата страна в Европейския съюз и същевременно главно по географски причини се ангажира най-недвусмислено с европейската кауза на държавите от бившия източен блок. При това Бон не само на думи е източноевропейски адвокат - тъкмо с пряката германска политика в областта на икономиката и инфраструктурата съседните на Германия посткомунистически държави Чехия и Полша заедно със Словакия и Унгария убедително водят колоната на реформиращите се страни. А България, както многократно е ставало дума, по принцип може да разчита на аналогична германска подкрепа, още повече че двустранните отношения не са помрачени от никакви лоши исторически спомени и неуредени сметки.

Всичко това обяснява интензивните политически командировки на българските кандидат-президенти до Бон. Командировки, от които Иван Маразов и Петър Стоянов се завърнаха в България с различен багаж. Поканени от две германски фондации - Маразов от близката до ГСДП "Фридрих Еберт", а Стоянов от Християн-демократическата "Конрад Аденауер" - те съответно беседваха главно с партийните си домакини. И понеже германските социалдемократи са в опозиция, техният гост, извън партийното равнище, успя да се срещне само с един от заместник- председателите на Бундестага и с един правителствен представител на ниско равнище. Докато Петър Стоянов беше приет не само от държавния министър и координатор на тайните служби Бернд Шмидбауер, но и от федералния канцлер Хелмут Кол, който близо три години не е приемал български политик, а само преди месец не намери време да се срещне например с кандидата за президент на румънската опозиция Константинеску.

Така стигаме отново до злополучната теория за някаква германска конспирация срещу БСП преди президентските избори. Разбира се, никаква конспирация няма - всичко е от ясно по-ясно и дори банално. Онези германски политици, които имат поглед върху развитието на България преди последните две години, изобщо не крият, че в техните очи кабинетът на Виденов се е провалил. Дори социалдемократите, които приятелски посрещнаха в Бон първо Пирински, а после и Маразов, отчетливо дадоха да се разбере, че в тяхно лице виждат промяната, а не досегашната политика на БСП. А пък забелязвайки именно Петър Стоянов, германските християндемократи на най-високо равнище показаха, че според тях дълбоката криза в България не може да бъде преодолявана от посткомунистите. В интерес на истината трябва да се отбележи, че коалицията в Бон имаше резерви и към полския посткомунист Александър Квашневски, но той бързо показа, че не живее със спомени от миналото и продължи реформите, което постепенно изчисти политическото недоверие.

Социалистическото правителство в България вече близо две години не успява да стори същото и очевидно изчерпа не само вътрешния, но и външния кредит на доверие, тъй като политиците в Бон дори не се стараят да прикриват тревогата си от положението в България. Разбира се, БСП, която още като БКП имаше известна алергия към Германия, може да тълкува тази тревога като преследване на някакъв политически интерес, но това е явна нелепост, защото единственият интерес, който имат както Германия, така и ЕС по отношение на България, гласи: по-бързо стабилизиране на икономиката, ред, спокойствие и приличен живот на хората. Тъй че болезнената реакция на БСП е разбираема, още повече че лошото за екипа на Виденов идва не само от Германия - с провала си след толкова много обещания социалистите си навлякоха подигравки дори откъм Москва. А всичко това се струпва върху главата на кандидата им за президент, който и с посещението си в Германия изгуби ценни точки.

Преди известно време един български журналист от по-старото поколение многословно се разгневи в собствения си вестник на Рита Зюсмут, задето във Варна била подкрепила президентската кандидатура на Петър Стоянов. Негодуването му би било почти приемливо, ако зад него действително стоеше убеждението, че не е редно чуждестранни политици да изказват становищата си по българската предизборна борба. Обаче това очевидно не е така, защото иначе и въпросният журналист, и цялата просоциалистическа преса в България би трябвало в същия регистър да протестират и срещу подкрепата, която политици от Германската социалдемократическа партия неколкократно декларираха първо за Георги Пирински, после за Иван Маразов като кандидати на БСП. Съвсем друг е въпросът, че изявленията и на Рита Зюсмут, и на Гюнтер Ферхойген (заместник-председател на Социалдемократическата фракция в Бундестага) се вписват в рамките на едно нормално политическо поведение: техните партии си имат партийно отношение с българските партии и предпочитанието към един или друг кандидат за президент няма нищо общо с намесата във вътрешните работи на България. В споменатата публикация авторът поставяше и друг въпрос: какво би станало, ако председателят на българския парламент Сендов реши да направи аналогична "политическа пропаганда" в Бон. От опит мога с чиста съвест да отговоря на този въпрос: нищо не би станало. Първо - защото почти никой не би научил за посещението на Сендов. И второ - защото малцината информирани изобщо не биха се смутили от политическите предпочитания на българския парламентарен председател. За добро или за лошо, политическата тежест на Германия е несравнима с тази на България и тъкмо поради това думите на бонските политици отчетливо отекват в София, докато съобщенията на българските им колеги достигат, уви, до ушите само на малцина в Бон. Нека не забравяме, че именно Германия е най-голямата страна в Европейския съюз и същевременно главно по географски причини се ангажира най-недвусмислено с европейската кауза на държавите от бившия източен блок. При това Бон не само на думи е източноевропейски адвокат - тъкмо с пряката германска политика в областта на икономиката и инфраструктурата съседните на Германия посткомунистически държави Чехия и Полша заедно със Словакия и Унгария убедително водят колоната на реформиращите се страни. А България, както многократно е ставало дума, по принцип може да разчита на аналогична германска подкрепа, още повече че двустранните отношения не са помрачени от никакви лоши исторически спомени и неуредени сметки.

Всичко това обяснява интензивните политически командировки на българските кандидат-президенти до Бон. Командировки, от които Иван Маразов и Петър Стоянов се завърнаха в България с различен багаж. Поканени от две германски фондации - Маразов от близката до ГСДП "Фридрих Еберт", а Стоянов от Християн-демократическата "Конрад Аденауер" - те съответно беседваха главно с партийните си домакини. И понеже германските социалдемократи са в опозиция, техният гост, извън партийното равнище, успя да се срещне само с един от заместник- председателите на Бундестага и с един правителствен представител на ниско равнище. Докато Петър Стоянов беше приет не само от държавния министър и координатор на тайните служби Бернд Шмидбауер, но и от федералния канцлер Хелмут Кол, който близо три години не е приемал български политик, а само преди месец не намери време да се срещне например с кандидата за президент на румънската опозиция Константинеску.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.