С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
28 окт 1996, 13:29, 1136 прочитания

БНБ не може да решава по целесъобразност за коя банка да иска несъстоятелност

Адвокатът Валери Борисов пред в. "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
БНБ отложи засега искането към съда да обяви в несъстоятелност някои от банките, поставени под особен надзор. Възникват ли някакви правни проблеми от забавеното спиране на задълженията на банките след 30-дневния срок, постановен в закона за банките?

- Проблемът е, че една от мерките, наложени на банките под надзор, е с едномесечен срок на действие. Това е спирането на изплащанията на задълженията им. Този месец изтече и би трябвало банките да подновят посрещането на задълженията си. Законът действа автоматично и тази мярка трябва да се смята за отпаднала, банките са длъжни да плащат, всеки може да иска изпълнение от тях.


Могат ли квесторите на банките или БНБ да решат, че няма да се плаща за известно време след изтичането на срока?

- Квесторите не могат да вземат такова решение, то е нищожно и този, който го вземе, носи отговорност за вредите от такова решение.

Законът задължава БНБ винаги и незабавно, когато констатира една от двете предпоставки по чл. 64 от ЗБКД за опасност от неплатежоспособност, било нарушена капиталова адекватност, било състояние на активите, които пораждат съмнения, че ще могат да бъдат плащани задълженията, БНБ е длъжна да постави банката под особен надзор. Същото се отнася за несъстоятелността. Щом е неплатежоспособна банката, БНБ е длъжна да поиска несъстоятелност. Тя не може да отлага това свое решение и също носи отговорност за вреди. Използват се такива нелегални основания, като имало потенциален купувач, било то на Балканбанк, било на Стопанска банка, или щели да се сливат... тоест някакви правни и икономически очаквания се намесват в решенията на БНБ. Този орган е действащ в случая при обвързана компетентност. Той е обвързана администрация и няма право на свободна преценка какво да прави. Не може да решава по целесъобразност кого да поставя под особен надзор, кого да обявява в несъстоятелност. Длъжен е да го прави при наличие на предпоставки. Така че тези действия на управителния съвет на БНБ са изцяло незаконни и би следвало да се санкционират, още повече ако от забавянето на мерките са произтекли вреди. А те могат да произтекат било поради намаляване на обезпеченията, било поради удовлетворяване на едни кредитори с предимство пред други, като управителният съвет на БНБ ще носи отговорност за целия срок на забавянето.



Забавянето на искането на несъстоятелност сега до голяма степен се мотивира с проверките, които прави БНБ в банките, за да установи състоянието им.

- Вярно е, че проверките на БНБ преди да вземе решения за особен надзор или искане за несъстоятелност са съвсем повърхностни. Тя се позовава на наредба 8 за капиталовата адекватност и на тримесечните отчети на банките, някои от които са доста отдавнашни към датата на взимане на решения. От друга страна, Търговският закон задължава съда да се убеди, че са налице основанията за обявяване на което и да е търговско дружество в несъстоятелност. БНБ би следвало да прави макар и спешна и бърза, но все пак ревизия или инвентаризация на банките, за които възнамерява да предприема подобни мерки, с оглед да получи обективни доказателства за тяхното финансово състояние. Съдът от своя страна няма право да се произнесе въз основа само на твърденията на БНБ. Той е длъжен да провери действителното състояние на нещата. Законодателите хвърлиха топката на съда, така че шест месеца гражданите да бъдат настройвани срещу съдебната система, която ги бави, а съдът ще бъде принуден да претупва делата.

Етичната страна на въпроса е, че БНБ си написа измененията в Закона за банките и кредитното дело. В БНБ бяха напълно свободни или да кажем бяха овластени от управляващата партия да си дадат такива пълномощия, които са им необходими, за да могат официално да оздравяват банковата система, а неофициално според мен да правят каквото си искат с нея. Така че те са авторите на този закон, независимо че е приет от парламента и те носят моралната отговорност за недостатъците му. Оттам нататък се изисква да го спазват. При обсъжданията на БНБ бе предложено да си остави възможност за преценка, за анализ, за не толкова драстични мерки. Отказаха се, тъй като щели да бъдат подложени под натиск. Оказа се обаче, че пак са подложени на натиск и пак вместо да прилагат закона, съчиняват меморандуми или други мероприятия.

Какво е спорното в закона за влоговете?

- Там се развива логиката, че гражданите и фирмите са си избрали банките и те трябва и да понесат последиците от това, че банките са в лошо състояние. Като се пропуска, че БНБ е раздала депозити на тези банки, че държавният бюджет под определена форма ги е подпомагал, че банковият надзор, Банковата консолидационна компания, полицията и прокуратурата не са упражнили правомощията си.

Неконституционно е разграничаването на различните видове кредитори с последици в тяхната защита - физически лица се гарантират пълно, юридическите - наполовина, при това в лева, финансовите институции въобще не трябвало да получат защита. Пита се дали в този кръг ще влязат и БНБ и МФ, тъй като в някакъв смисъл и те са финансови институции, нищо че изчерпателното изброяване не ги споменава. Но ако някой трябва да бъде лишен от защита, това е на първо място БНБ, която е имала задължението да контролира банките, и министърът на финансите, който косвено има същото задължение. Тези разграничения са неконституционни и нарушават равенството на стопанските субекти. Също неконституционни са последиците, които засягат роднини на определен кръг лица, акционери с повече от 1% и прочие. Явно е, че нито с 1 или 5 на сто може да се управлява банката.

Как ще коментирате предприеманите мерки срещу банкерите - запорите, забраните за пътуване?

- Такава мярка като запор или възбрана е допустима при съществуваща правна претенция. Позната е като обезпечение на бъдещ иск или като обезпечение на вече предявен иск. Абсолютен произвол е въвеждането й за предполагаеми вреди, които нямат конкретен израз. Най-малкото би следвало в кратък, да кажем, двумесечен срок органите, наложили възбрани и запори, да предявят своите искове, и то в определен размер, на определено основание и срещу определени лица.

Законът за задграничните паспорти допуска отнемането на издаден задграничен паспорт или неиздаването му, но при строго определени нормативни предпоставки, най-важната от които е влязла в сила присъда или съдебно решение, или започнало предварително производство. От друга страна, това е административно производство, което се развива по строги правила. Лицето, към което се налага такава мярка, трябва да бъде уведомено, да се каже какво е правното основание, да се даде възможност за възражения. Тайно не може да се налага запор на пътуванията и тези, които са спрени на контролно-пропускателните пунктове, имат пълното основание да претендират за всички претърпени вреди срещу съответните длъжностни лица.

Въобще скалъпеното изменение на закона за влоговете от правно-техническа гледна точка е под всякаква критика. Има нелепости като тази, че наложените от министъра на финансите запори и възбрани се смятат за наложени от УС на БНБ, от което може би следва хумористичният извод, че ако са наложени неоснователно, вместо министъра ще отговаря УС на БНБ. Вече пък наложените от УС на БНБ обезпечителни мерки ще се считат наложени от синдика, което е в същата група нелепости. Малък пропуск - засягат ли тези обезпечителни мерки юридическите лица, членове на управителните и надзорните съвети на банките. Възникна спор, че такива мерки не трябва да се налагат на членовете на надзорните съвети, а само на управителните, защото чиновниците са главно в надзорните съвети. Какво става с Банковата консолидационна компания? Би трябвало да й се наложи запор и възбрана върху цялото имущество, тоест върху акциите й в банките. Като лош управител БКК би могла да обезщети вложителите на банките включително и чрез принудителна разпродажба на нейните акции в банките. Изобщо тези хаотични действия до нищо добро няма да доведат банковата система.

Вложителите в първите пет банки, за които БНБ поиска несъстоятелност, бяха обезщетени за сметка на бюджета. Към кого трябва да претендира той, ако съдът не постанови несъстоятелност на банките?

- По силата на закона финансовото министерство се суборгира в тези вземания срещу банките. На практика ще възникне много сложен юридически казус, защото преди промените в закона защитата влизаше в сила със самото искане на БНБ да бъдат обявени банките в несъстоятелност. От друга страна, тази вреда за държавата нямаше да възникне, ако БНБ не беше поискала за банките несъстоятелност. Възможно е да се стигне до извода, че отговорна за тези вреди, било пряко или субсидиарно със съответната банка, е БНБ, която с действията си е довела до плащанията на финансовото министерство. Друг е въпросът дали министерството засега изобщо е платило нещо по този закон, доколкото тези негови ангажименти са обезпечени с облигации.

Възникват ли някакви последствия от това, че наредбата за гарантиране на влоговете не е отменена? Според нея вложителите могат да получат до 250 хил. лева от влоговете си във всяка банка, която не може да им ги изплати при определени условия.

- Наредбата не е отменена, тя не конкурира закона, а действа паралелно с него. Това е втори механизъм за защита на влоговете, който не се изключва, не се отменя, и доколкото са налице предпоставките, съгласно тази наредба гаранциите, предвидени в нея, ще трябва да бъдат изпълнени независимо от наличието на закона. Той създава държавни гаранции, докато гаранциите по наредбата, въпреки че тя е административен акт на БНБ, имат частно-правен характер. Това са средства на самите банки.

БНБ се ангажира с подкрепа за банките, които не са под особен надзор, въпреки че някои от тях също са в критично състояние.

- БНБ си присвои правото да решава кого да поставят в тази процедура, но не си писаха задължението да изясняват фактите около такова поставяне. В крайна сметка при една всеобща икономическа и финансова криза най-вероятно е всички банки да спрат да плащат и тези явления не могат да се обяснят нито с лоши кредити, нито с влошена капиталова адекватност. Те са резултат на общото състояние на икономиката. Тук законодателите следваше да помислят върху вътрешен мораториум и върху някои значително по-радикални средства за оздравяване на банковата система, вместо да затварят банките една след друга, в крайна сметка би трябвало да затворят всички банки. В историята на България има няколко вътрешни мораториума преди девети септември и те са били въвеждани точно при бедствени ситуации, при които е ясно, че ако държавата не спре начисляване на лихви и изплащане на определени категории задължения, не спре процедури по несъстоятелност, ще фалират всички стопански субекти или голяма част от тях. Тоест това е форсмажор, който държавата би следвало да има грижата да се опита да преодолее.

В пирамидата на фалиращите субекти на върха се намират БНБ и финансовото министерство, в основата - неизправните длъжници на банките, по-голямата част са държавни предприятия, а по средата - самите банки, които са получавали пари от върха, а са ги пренасяли към основата, без да могат да ги получат обратно. Фалитът на банките очевидно не може да реши проблема, тъй като основата на пирамидата - длъжниците (държавни предприятия), продължават на консумират средства и да не връщат нищо, поради което и БНБ и МФ няма да получат нищо. Единственото, което се постига чрез фалита на средното звено, е да бъдат обрани гражданите, вложители в банките, и с техните пари да се продължи безсмисленото съществуване на губещите предприятия. При сегашната ситуация ще фалират всички банки, без да изчезне причината, т.е. основата на пирамидата. Държавническото решение би било спешен фалит и ликвидация на всички неизправни длъжници на банките и едва ако в резултат на такъв фалит те не бъдат оздравени, да се ликвидира част от тях, като междувременно дейността им бъде ограничена. Вместо да направи това, изпълнителната власт заедно с банките унищожава и хиляди здрави предприятия, които се поставят в невъзможност да обслужват дейността си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 2 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 1767 прочитания

Търговската война между САЩ и Китай се разгоря с нова сила 4 Търговската война между САЩ и Китай се разгоря с нова сила

Двете страни си наложиха взаимно мита, Тръмп "заповяда" американските компании да се изтеглят от Китай, Уолстрийт се потопи

24 авг 2019, 2276 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
Защо България все пак има шанс

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Летен лихвопад

Условията на банките стават все по-изгодни, а отпуснатите ипотеки и потребителски заеми продължават да растат.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ