Приватизационен фонд на ръба на объркани закони
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приватизационен фонд на ръба на объркани закони

Представителят на ING Bank Питър Роуз (вляво) и Момчил Андреев, изпълнителен директор на Пощенска банка, успяха много лесно да спечелят доверието на инвеститорите с имената на институциите, които представляват. По-късно обаче те не можаха да го оправдаят

Приватизационен фонд на ръба на объркани закони

3106 прочитания

Представителят на ING Bank Питър Роуз (вляво) и Момчил Андреев, изпълнителен директор на Пощенска банка, успяха много лесно да спечелят доверието на инвеститорите с имената на институциите, които представляват. По-късно обаче те не можаха да го оправдаят

© Капитал


На свое заседание от 6 ноември (миналата сряда) Комисията по ценните книжа и фондовите борси издаде разрешение за извършване на дейност на "Българо-холандски приватизационен фонд" АД. Той е учреден от Българска пощенска банка и холандската ING Bank. Въпреки че беше един от последните, които получиха потвърждение на проспекта си, името на двете кредитни институции подейства магнетично на хората и за съвсем кратък срок фондът набра третия по размер бонов капитал от 4.03 млрд. лв. След което стана ясно, че учредителите на фонда са направили сериозен гаф.

Според закона за ценните книжа всеки емитент, който предлага публично своите акции, е длъжен да публикува съобщение за началния и крайния срок на продажбата поне в два централни ежедневника най-малко седем дни преди началото на подписката. Подобен текст фигурира и в Закона за приватизационните фондове. Българо-холандският фонд е публикувал своето съобщение на 12 август, а крайната дата за набиране на бонове, обявена от Центъра за масова приватизация, беше 15 август. Тоест фондът не е имал и теоретичен шанс да започне да набира капитала си, ако са били строго спазвани законовите разпоредби. Според юристи извън комисията по ценните книжа неспазването на това изискване би могло да бъде основание да се откаже лиценз на фонда.

Преди да лицензира "Българо-холандски приватизационен фонд" комисията издаде разрешения на още 78 фонда, но точно този предизвика интерес и дискусии много преди да започне разглеждането на документите въобще. Този лиценз бе най-сериозното изпитание, на което институцията беше поставена от нейното създаване в началото на тази година. В случая не беше съществено дали фондът с над 160 хиляди акционери ще има възможност да продължи надпреварата за предприятията, предложени за масова приватизация. Това, което всички наблюдатели очакваха с интерес, беше дали комисията ще приеме позиция, съобразена с текстовете на закона, или ще реши да действа по целесъобразност - прецедент, който не бива да се налага като практика. Комисията взе решение да издаде лиценз на фонда, като обяви обаче, че е действала изцяло по законосъобразност.

Според членовете на комисията решението да се издаде разрешение за извършване на дейност е на основата на законови аргументи. Според официалното становище обявяването на началото на подписката при условията на учредяване и първоначално набиране на капитала се дискутира в чл.9 от закона. Там обаче не е посочено в какъв срок преди началото на подписката трябва да бъде публикувано съобщението. От друга страна, доколкото публикуването на съобщението би трябвало да има информираща роля по отношение на потенциалните акционери, според комисията може да се приеме, че тази роля е изпълнена от Центъра за масова приватизация с включването на фонда в списъка в пощите. Според становището фондът е публикувал резюме от проспекта си, в който по същество има много повече информация, отколкото в съобщението. В тази връзка основен аргумент на комисията е, че при създадения ред за набиране на боновете приватизационните фондове не биха могли да влияят на сроковете и на самото записване на акции от тях, тъй като началото и краят на периода се определяха от ЦМП. Така например не беше възможно да се спре записването на акции от даден фонд по негово желание (каквато възможност е дадена в наредбата) поради инертността на системата, създадена от Центъра за масова приватизация. В тази връзка освен Българо-холандския фонд има още четири фонда, които са публикували съобщенията си, след като ЦМП е поставил имената им в пощите. Това са ПФ "Изгрев" АД, ПФ "Родна земя" АД, ПФ "Никотиана" АД и "Югоизточен приватизационен фонд" АД. Много повече (над 40) са фондовете, за които не е спазен седемдневният срок. В такъв случай всички те биха могли да бъдат атакувани със същите аргументи. А за Българо-холандския фонд при датата, на която е публикувал съобщението си, дори теоретично няма период, в който да е имал право да набира капитал.

Юристите, които смятат, че законът е нарушен, са категорични, че щом в закона за фондовете няма срокове, трябва да се спазват текстовете от ЗЦКФБИД. По принцип такъв е и духът на цялата нормативна уредба, уреждаща публичното предлагане на ценни книжа. Строго погледнато, каквито и аргументи да има в защита на акционерите, законодателят е бил ясен по отношение на необходимостта от публикуване на съобщение поне една седмица преди началото на подписката.

Комисията по ценните книжа обаче едва ли е изхождала единствено от правни аргументи, когато е обсъждала дали да издаде разрешение за извършване на дейност на фонда. Най-очевидното доказателство за това е максималното забавяне на лиценза - той беше издаден в последния възможен ден. Членовете на комисията със сигурност са изпитвали сериозни съмнения и са претегляли аргументите до последно. Многото акционери обаче и участието на чуждия инвеститор - ING Bank, все пак са много сериозно основание за държавна институция в страна, където независими институции няма.

Истината е, че каквото и решение да бе взела комисията, последиците за тези над 160 хиляди акционери ще са еднакво неприятни. Това, че фондът разполага с лиценз, не значи, че оттук нататък той няма да има проблеми. Остава решението на съда дали да го впише в търговския регистър. Съдът ще трябва отново да прецени силата на едните и другите аргументи. Остава и вероятността някой конкурентен фонд да атакува решението на комисията, което също би блокирало участието на фонда поне за първата тръжна сесия. Но дори това да не се случи и фондът успешно приключи участието си в трите тръжни сесии, никой не може да гарантира за това, че независимата съдебна власт ще приеме логиката и аргументацията на комисията при лицензирането на фонда. Примерът със заличаването на съдебната регистрация на Българска земеделска и промишлена банка е твърде пресен и показателен. Едно такова развитие на събитията сериозно ще накърни интересите на акционерите. Разбира се, ако комисията беше отказала да даде разрешение, това също щеше да бъде атакувано от фонда в съда и щеше да блокира възникването на фонда като юридическо лице за много дълъг период от време. Няма механизъм, по който Центърът за масова приватизация да върне боновете на гражданите, докато делото не се реши. Така че няма изход, при който акционерите да не губят. Решението на комисията обаче просто илюстрира доколко тя взима принципни и независими решения. И все по-натрапчиво става усещането за нуждата от сериозни промени в тромавата и неясна регулация на пазара (който още не е възникнал). За да се изключат съмнения за решения по целесъобразност.

Случаят има и още едно измерение. Той прилича на намеса на провидението, което с някаква много изтънчена ирония на съдбата си върна на управляващите за методите им. След като измислиха тази свръхсложна процедура за създаването на приватизационните фондове (популистко решение с цел успокояването на електората от "пирамидите"), в момента те нямат изход, от който да не губят. Тези 160 хиляди души, които са акционери именно в много близък до правителството фонд, остават излъгани и в двата случая. В единия - днешния - просто губят по-малко.

На свое заседание от 6 ноември (миналата сряда) Комисията по ценните книжа и фондовите борси издаде разрешение за извършване на дейност на "Българо-холандски приватизационен фонд" АД. Той е учреден от Българска пощенска банка и холандската ING Bank. Въпреки че беше един от последните, които получиха потвърждение на проспекта си, името на двете кредитни институции подейства магнетично на хората и за съвсем кратък срок фондът набра третия по размер бонов капитал от 4.03 млрд. лв. След което стана ясно, че учредителите на фонда са направили сериозен гаф.

Според закона за ценните книжа всеки емитент, който предлага публично своите акции, е длъжен да публикува съобщение за началния и крайния срок на продажбата поне в два централни ежедневника най-малко седем дни преди началото на подписката. Подобен текст фигурира и в Закона за приватизационните фондове. Българо-холандският фонд е публикувал своето съобщение на 12 август, а крайната дата за набиране на бонове, обявена от Центъра за масова приватизация, беше 15 август. Тоест фондът не е имал и теоретичен шанс да започне да набира капитала си, ако са били строго спазвани законовите разпоредби. Според юристи извън комисията по ценните книжа неспазването на това изискване би могло да бъде основание да се откаже лиценз на фонда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.