Господин Пунтила и неговият слуга Мати
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Господин Пунтила и неговият слуга Мати

Господин Пунтила и неговият слуга Мати

1461 прочитания

Казват, че шутовете са по-умни от кралете, и още, че зад всеки слуга прозира истинското лице на неговия господар. След близо двугодишно инатливо мълчание премиерът и неговият най-близък съветник внезапно излязоха от "зоната на здрача" и заговориха горе-долу по едно и също време. Единият, защото е твърдо решен да запази министърпредседателския пост и водачеството в партията. Другият - поради абсолютно същите причини. И двамата показаха, че няма да се спрат пред нищо в постигането на единната цел. След като доведе държавата до ръба на пропастта, а мнозинството на Висшия съвет му гласува вот на доверие да направи и следващата решителна крачка напред, Виденов интерпретира така въпроса за собствената си вина: не е ясно дали това е вина или беда и дали тя се случва поради нас или въпреки нас. Оттук нататък стана ясно, че е без значение дали Виденов говори или мълчи. Неговите внезапни медийни изблици така и не произведоха нито една новина, нито пък се превърнаха в събитие.

Каква е истината за вините, бедите, за партийните кланове, враговете, мерзавците, групировките, медиите и политическите им лобита, каква е истината за управляващия елит и неговите истински проблеми нацията има шанса да узнае от "най-първата инстанция", от "алтер егото" на Виденов - Красимир Райдовски. Откакто той прописа и проговори, се оправдаха и всички подозрения, че той не е това, което е - обикновен държавен служител, шеф на правителствения пресцентър, от една седмица - бивш. Първата му публикация в "Труд" - "Клеветническата измишльотина "Орион" бе пусната от зоологическа омраза", завършва с думите "изтича времето на совите. Ще съмне". До съдбовния за шефа му извънреден конгрес през декември Райдовски ще публикува поредица от статии с порция негови си истини за живота.

За разлика от Виденов Райдовски успя да произведе събитие. То не е информационно. Няма някакви детайли, становища или умозаключения, които да хвърлят нова светлина върху нещата, за които разсъждава Райдовски. За това, че няма групировка "Орион", че правителството на Виденов си върши работата, но групировките са против него, защото им спрял далаверата, за това, че в основата на всички беди е Андрей Луканов, че има група лоши хора, които искат да управляват държавата от здрача и затова дискредитират Виденов... И въпреки това тези писания изкараха на показ нещо много важно. Те разкодираха мисловните схеми, житейската и политическата философия на един екип, който от две години управлява държавата. И това никак не е малко.

Една от любимите мишени на Райдовски е социологът Андрей Райчев. Още в качеството си на шеф на правителствения пресцентър и спазвайки съответния тон, Райдовски посвети статия на бизнеса на фамилия Райчеви и машинациите, чрез които Андрей Райчев и "Галъп" завладяват медийното и рекламното пространство. Вече в оставка и отхвърлил всички табута, Райдовски отново се заема с Райчев, този път - "истински". "Всички негови постъпки са определено анормални, защото чрез тях този невротик търси превъзходство. Тоест търси сигурност срещу вътрешната си непълноценност. Естествено той е жаден за престиж." Така започва статията, с експертиза, изготвена от "независима изследователска група, въз основа на протокол от заседание на Парламентарната комисия по корупция", на което Райчев е изслушан във връзка с неговите твърдения в пресата за корупция във висшите етажи на властта. Отначало човек може да си помисли, че експертизата се отнася за самия Райдовски, но в крайна сметка се подразбира, че тя е била поръчана от него. Друг е въпросът, че нито един професионален психолог не би се наел да прави психологическа характеристика на личност въз основа само на един протокол. Това най-вероятно творение на самия Райдовски - драстично посегателство върху психологическия имунитет на личността, липсата на всякакви задръжки и отказът от каквито и да е "правила на боя", са нещо ново за най-новата ни политическа история. Но не са непознати като историческа практика. Били са прилагани от инквизицията, нацистите, болшевиките, комунистите. Този подход обаче не е спазен докрай и стилът на разработката е твърде еклектичен - полудонос, полупсихо, полушантаж, изобщо "нещо като нищо на света". Ако читателят не е запознат с детайлите на вътрешнопартийните интриги и икономическите конфликти, ако не знае, че омразата е единственото истинско чувство в тази партия, той не би разбрал какво всъщност иска да му каже Райдовски за Андрей Райчев. От написаното трудно се схваща какъв е Райчев, макар авторът да е разказал някакви неща за детството и семейството му, за бизнеса му, намесват се имена на политици, фирми, групировки, споменава се и за "ролята на баба Атанаска в политическата кариера на Андрей Бунджулов", узнаваме дори и това, че Лондон е градът на Максуел. Това, разбира се, е йерархичната система на автора - неговата фикс-идея е заплахата Луканов, а Луканов е свързан с Максуел, затова и Лондон не е столицата на Великобритания или нещо друго, а е градът на Максуел. Цялата объркана информация, поднесена в нападателен стил и изобилстваща от квалификации ("старата маниакална пубертетска мечта на Андрейчо" и т.н), поднесена в насипно състояние, явно трябва да подейства като "широкоспектърен антибиотик" върху читателя. И шокиращо върху истинския потребител - партийния елит и партийните структури. Ако някой не е разбрал, че на извънредния конгрес ще се разиграе някаква вендета, вече не бива да се съмнява в това.

Казват, че шутовете са по-умни от кралете, и още, че зад всеки слуга прозира истинското лице на неговия господар. След близо двугодишно инатливо мълчание премиерът и неговият най-близък съветник внезапно излязоха от "зоната на здрача" и заговориха горе-долу по едно и също време. Единият, защото е твърдо решен да запази министърпредседателския пост и водачеството в партията. Другият - поради абсолютно същите причини. И двамата показаха, че няма да се спрат пред нищо в постигането на единната цел. След като доведе държавата до ръба на пропастта, а мнозинството на Висшия съвет му гласува вот на доверие да направи и следващата решителна крачка напред, Виденов интерпретира така въпроса за собствената си вина: не е ясно дали това е вина или беда и дали тя се случва поради нас или въпреки нас. Оттук нататък стана ясно, че е без значение дали Виденов говори или мълчи. Неговите внезапни медийни изблици така и не произведоха нито една новина, нито пък се превърнаха в събитие.

Каква е истината за вините, бедите, за партийните кланове, враговете, мерзавците, групировките, медиите и политическите им лобита, каква е истината за управляващия елит и неговите истински проблеми нацията има шанса да узнае от "най-първата инстанция", от "алтер егото" на Виденов - Красимир Райдовски. Откакто той прописа и проговори, се оправдаха и всички подозрения, че той не е това, което е - обикновен държавен служител, шеф на правителствения пресцентър, от една седмица - бивш. Първата му публикация в "Труд" - "Клеветническата измишльотина "Орион" бе пусната от зоологическа омраза", завършва с думите "изтича времето на совите. Ще съмне". До съдбовния за шефа му извънреден конгрес през декември Райдовски ще публикува поредица от статии с порция негови си истини за живота.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK