С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 дек 1996, 14:08, 1034 прочитания

И газта беше разиграна предконгресно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Газпром" се опита да постави поредния ултиматум на българското правителство Виденов по проекта "Топенерджи". През януари в страната вероятно ще пристигне шефът на руския газов концерн Рем Вяхирев, за да преговаря по газовия проект. Заместникът му Богдан Будзуляк, който е и изпълнителен директор на смесената компания, пристигна с делегацията на вицепремиера Олег Лобов. Будзуляк подготви посещението на боса си според инструкциите - пресирайки правителството, той опита да го направи по-податливо на натиск. Този път обаче той не можа да се възползва от подкрепата на постоянния си съюзник в проекта - Мултигруп. Групировката беше изолирана от преговорите с мотива, че те се водят между представители на двете основни страни. Мултигруп и "Овергаз инк" (фирма в структурата на Мултигруп) са третият по големина акционер в българо-руското дружество "Топенерджи".

"Топенерджи" може да участва в тези преговори, когато докаже, че е реално дружество, което притежава дългосрочни договори за пряка доставка от структури на "Газпром" на значителни количества газ в продължителен период от време", обясни след преговорите шефът на отдел "Концесии" при Министерския съвет Никола Балтов. Засега смесената фирма е твърде далече от този статус.


"Преговорите за транзитните газопроводи от Русия ще ги води Жан Виденов, а не Илия Павлов", отсече седмица преди това премиерът пред съпартийци в Пловдив. Дали това е само предконгресен ход за повишаване на имиджа, или реален опит да се закрепят разклатените позиции на българската държава в преговорите с Русия ще покаже срещата през януари. Руската карта би била силен коз за Виденов, ако беше постигнат напредък по двата най-важни въпроса - митническите облекчения за българските стоки и газовия проект. Резултатите и в двата случая обаче не са оптимистични. Трудно е да се прикрие, че активизирането на контактите с Русия през последната седмица носи белега на "спешните мероприятия". Което пък поставя под съмнение тяхното качество и резултатност.

Будзуляк постави ултиматум на Жан

Да се даде концесия на "Топенерджи" едва ли не до две седмици- поискал заместникът на Вяхирев от премиера. Богдан Будзуляк обвини правителството, че саботира газовия проект, и Булгаргаз - че пречи за ускоряването на преговорите. Изводът е, че държавното участие в смесеното дружество става все по-нежелано за руския газов концерн.



Лобов и Будзуляк се редуваха в ухажването и притискането, което е добре известна тактика за омаломощаване на противника.

"До 2010 г. през България може да се подават до други потребители 29 млрд. куб. М газ. 5.8 млрд. долара чист приход за бюджета на България ще донесе този проект, без да се смятат откритите работни места, което ще направи актива по-голям. Ако се даде концесия, съществуват възможности преминаващият през България газ да се увеличи е 2-2.5 млрд. куб м. Подпишем ли споразумение до 31 декември, компанията ще гарантира чист доход за България в размер на 100 млн. долара", заяви след срещата с премиера Олег Лобов.

Не е много ясно кога и как се стигна до тези привлекателни сметки. Броени дни преди посещението на Лобов Жан Виденов заяви, че Русия иска да ни плаща само по 8 млн. долара годишно като такса за транзитирането. Малко вероятно е премиерът просто да си е измислил това число. Според запознати основното противоречие между кабинета и "Газпром" е именно по подхода към концесионните такси.

Главният спор е по компонентите, които формират концесионната такса. Българската страна настоява, че основните компоненти при определянето на концесионното възнаграждение са таксите за изградените газопроводи и за транзити-раните количества газ. При първото съществено значение има оценката на газопроводите. Последната оценка на Булгаргаз е от 1996 г. Транзитните газопроводи, без Чиренското газово находище, са оценени на около 550 млн. долара. Съществува и руска оценка на активите, която е около 2 пъти по-ниска. Това е единият източник за различия при изчисляването на таксите. Вторият стана известен още през октомври около фалшивата тревога с "алтернативния" газопровод до Турция по дъното на Черно море. Тогава бившият руски посланик у нас Александър Авдеев противно на всяка дипломация взе страна по сделката, заявявайки, че транзитна такса не трябва да се плаща. Именно той постави открито и втория проблем, който "Газпром" и Мултигруп само подсказваха - иска за собственост върху транзитните газопроводи. Руснаците и свързаната с тях групировка трудно преглътнаха отпадането на клаузата от подписаното през 1994 г. междуправителствено споразумение, според която държавата трябваше да преотстъпи собствеността върху транзитните газопроводи (съществуващи и новопостроени) на смесеното дружество. Тази спогодба и досега не може да влезе в сила, тъй като противоречи на българското законодателство. Според Закона за концесиите недвижимата собственост за транзит на газ у нас е притежание на държавата и който ползва тази собственост, съответно трябва да си плаща. Авдеев обаче се позова именно на този спорен текст от спогодбата и доста неподготвено обяви, че никоя международна финансова институция няма да отпусне кредит за необходимите инвестиции, ако дружеството няма собственост върху изгражданите с тях газопроводи.

Вторият проблем е подходът към концесионните такси. В своята оферта "Газпром" залага на ниски концесионни такси, които да се компенсират с висок данък печалба. Как се събират данъците в България е известно. При това никой не знае кога ще започне да печели смесеното дружество и колко от доходите му ще бъдат обявени.

Кабинетът настоява на вариант с по-висока концесионна такса, която да гарантира изплащането на съоръженията и сигурни приходи в бюджета.

Контролът над транзитните газопроводи

"Газпром" да има пряк договор с дружеството, което кандидатства за концесията, и това да влиза в оценката на офертата е едно от условията на концесията, които поставя кабинетът. Основанията са, че кандидат-концесионерът трябва да има договори за доставка на вътрешния пазар и за транзитиране, както и договори за доставки в трети страни. По този начин се гарантира, че проектираните транзитни количества са продаваеми, а това е свързано с оценката на проекта, подчертават енергийни експерти. Това условие среща категорично несъгласие сред ръководството на "Газпром". Тази година концернът остави собственото си дружество "Топенерджи" дори без лиценз за доставка на природен газ и то работеше с лиценза на "Овергаз инк".

Напоследък Русия като държава има нов главен интерес към "Газпром" - да си събере милиардите невнесени данъци. Какъв е интересът на "Газпром" към България, дали това е руският интерес и защо е това бързане напоследък е друг въпрос.

Според наблюдатели обяснението е в стратегията на концерна, чийто основен елемент е стремежът за контрол над газопроводните мрежи чрез смесените дружества. Затова "Газпром" така настойчиво отстоява претенцията си за права на собственост - директно или чрез концесия, като изискването му по отношение на България е "Газпром" да бъде доставчикът, а "Топенерджи" - операторът по транспортирането на потоците природен газ. В тази схема за Булгаргаз не остава място и това обяснява негативното отношение на държавната фирма към концесионния проект.

Засега тази стратегия има успех главно на територията на ОНД. В последните години атаката е насочена към източноевропейските страни. От тях само в Унгария и България има концесионни режими. В Унгария на създаденото преди около две години смесено дружество е предоставена концесия, но това става при договорени срокове за доставка на определени количества природен газ за 20 години напред при точно посочени цени за дълги периоди от време (около 5 години). Полша също оказа успешен отпор на домогванията на руския газов концерн и това се превърна в основния й плюс при преговорите за съвместни проекти. Полската компания "Нефт и газ" и "Газпром" създадоха смесено дружество "Европагаз" за сътрудничество в изграждането на транзитния газопровод "Ямал - Западна Европа", в което на руския концерн са предоставени само 48%. Според проекта в съоръженията на полска територия ще бъдат инвестирани 2.5 млрд. долара. Предвижда се тръбопроводът да пропуска 67 млрд. куб. м газ годишно. Досега Полша не е заявила намерения да предостави собственост на смесеното дружество върху газопроводите въпреки огромните мащаби на инвестициите. За България през следващите години за разширение на газопроводите се предвиждат инвестиции от порядъка на 300 до 500 млн. долара.

Преди около седмица пратеник на кабинета се сети, че не е необходимо да открива Америка, а просто би могъл да се поучи от съседите. Пратеници на правителството и Булгаргаз отлетяха набързо за Словакия, която е христоматиен пример за успешен бизнес в областта на природния газ. Геостратегическите характеристики на Словакия са близки до тези на нашата страна, т.е. тя е естествен център за разпределението на транзитните потоци природен газ. Словашката газова компания е най-голямата транзитна компания в Европа, през нейните съоръжения минават около 95 млрд. куб. м газ годишно. Това е около 4 пъти повече от обемите, които се очакват през България след разширяването на газопроводите. Според договореност с "Газпром" природният газ се продава на словашката граница по цени, които, както е в Унгария, са определени за дълъг период от време. Около 75% от него Словашката газова компания препродава в съседните европейски държави - крайни потребители, по пазарни цени. "Газпром" не може да преглътне този факт и от две години той преговаря за промяна в договора, като едно от предложенията е да се създаде смесено дружество. Словаците обаче твърдо отказват участие в съвместна фирма и предпочитат да съхранят националната си компания. Нито една източноевропейска държава не позволи да бъде съсипана националната й газова компания.

Във всичките европейски партньори на "Газпром", независимо от наличието на смесени дружества, доставчици са националните газови компании, а не руският концерн.

Още един странен факт буди недоумение при обсъждането на концесията - представянето на "Топенерджи" като предопределен концесионер и съобразяването на условията за концесия само с вижданията и претенциите на руския акционер в него "Газпром". В действителност обаче законът предвижда българското правителство да реши ще се отдава ли един обект на концесия и при какви условия да стане това, за да има изгода държавата. След това се избира най-добрата от представените оферти. Няма гаранции, че "Топенерджи" ще бъде единственият кандидат за концесия на българските газопроводи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране 2 България е пред наказателна процедура заради промените в партийното финансиране

Казусът със субсидиите и даренията на формациите стигна до антикорупционната организация на Съвета на Европа GRECO

9 дек 2019, 1485 прочитания

Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов 1 Уикенд новини: Главният прокурор ще може да бъде разследван от свой подчинен, съдът блокира партията на Слави Трифонов

И още: Масови стачки във Франция заради пенсионната реформа на Макрон, още по-строг воден режим в Перник

8 дек 2019, 2073 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Гечев пак продаде "Соди" - Девня

В чест на конгреса речевитият министър надхитри световния империализъм

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10