С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 фев 1997, 13:25, 2662 прочитания

Валутен борд и радикални реформи спасиха Полша и Прибалтика от хиперинфлацията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ясният паралел между историята на инфлацията в Латинска Америка (където четирицифрената годишна инфлация не е изключение) и Източна Европа може да се открие в Полша и Югославия. Инфлацията в Югославия имаше много общо с процесите във високоинфлационните страни от Централна и Латинска Америка. Нивото на годишната обезценка в Югославия е около 30 процента още от 1981 г. насам с тенденция за постоянно нарастване на темпа. Налице бяха и други типични за високоинфлационните страни фактори като високия процент на валутните депозити и периодичната индексация на заплатите.

В Полша ситуацията бе малко по-различна. Годишната инфлация бе около 20 процента през периода 1980 - 1987 г., а големият инфлационен скок бе през 1988 г. Тогава повечето икономисти твърдяха, че Полша влиза в групата на страните с традиционно ниска инфлация, която просто изпитва моментни трудности. След провеждането на стабилизационната програма от 1990 г. по-разпространено е мнението, че Полша също е страна с хронично висока инфлация, сравнено с международните стандарти за приемливо ниво на инфлация в дългосрочен план.


Причините за обезценяването на националните валути в Полша и Югославия бяха различни, различни бяха и резултатите от проведените стабилизационни програми. Докато реформата в Югославия имаше краткосрочен ефект (стабилизационната програма не бе свързана с други радикални реформи като приватизация, и страната преживя нова хиперинфлация през 1992-1993 г.), резултатът от полската програма бе дългосрочна икономическа стабилизация. Това се дължеше главно на целите, които си поставяше стабилизационната програма - не само овладяване на инфлацията, а и промяна в дълбоката структура на полската икономика.

Планът "Балцерович"

След стартирането на пакета от мерки в Полша (въведени от правителството на "Солидарност" на 1 януари 1990 г.) инфлацията спадна от 78 процента месечно през януари до 3.5 процента през юни 1990 г. През втората половина на годината инфлацията бе на ниво от около 5 процента месечно. Големият проблем бе резкият спад на данъчните приходи и изключително ниските нива на контролираните от правителството цени на стоки и услуги. Въпреки че през 1989 г. например цената на електричеството в Полша бе увеличена със 100 процента, наложи се нова корекция на цената в началото на 1990 г., защото тя все още бе далеч под световните нива. Освен това валутните депозити в страната скочиха от 20 процента през 1980 г. до 69 процента през 1989 г.



Основите на полската стабилизационна програма бяха три:

- временно замразяване на валутния курс (за една година);

- контрол върху доходите (заплатите бяха индексирани, но с много нисък коефициент);

- временно замразяване на цените на стоки и услуги (след вдигането на цените на електричеството в началото на 1990 г. цените бяха замразени за половин година).

В по-общата си част тя съдържаше мерки като форсиране на фалитите на държавни предприятия и банки (това бе осъществено главно чрез въведения данък върху дивидентите) и незабавно започване на приватизация. Като цел бе поставено и нарастването на нетните вътрешни активи (нарастването на паричната маса над чуждестранните активи) на банковата система с 20 процента през първата половина и с 8 процента през втората половина на 1990 г. Според приетия закон за приватизацията 50 процента от държавните предприятия трябваше да бъдат приватизирани през следващите три години.

По това време бе водена твърда рестриктивна монетарна политика, насочена към намаляване на финансовата ликвидност на предприятията и растеж на спестовните влогове в злоти. Рестриктивната фискална политика пък бе насочена към ограничаване на бюджетните разходи, увеличаване на приходите и създаване на положителни баланси по извънбюджетните сметки.

Натискът на ръста на заплатите в Полша започва през 1989 г. В допълнение бюджетът регистрира дефицит от 7.2 процента от БВП през същата година. При това 80 процента от общия дефицит е акумулиран през първата половина на годината. Естествено дефицитът е финансиран чрез печатане на пари и заеми от централната банка.

Фиксираният валутен курс

Програмата от 1990 г. спира растежа на реалните заплати чрез въвеждането на много стръмна прогресивна скала за облагане на доходите. Валутният курс на злотата спрямо долара е фиксиран на 9500 злоти за долар и се въвежда "вътрешна" конвертируемост на злотата, фискалните компоненти на програмата почиват на изграждането на балансиран бюджет - чрез повишаване на бюджетните приходи с 4 процента и намаляване на разходите с 1 процент. Приети са и добавки в закона за банковото дело, които осигуряват пълната независимост на централната банка - следствието е, че централната банка вече не е институцията, която да е кредитор от последна инстанция (дори и за правителството). Ценовата система е либерализирана почти напълно (едва 5 процента от цените на стоки на едро са обект на държавен контрол).

Рефинансирането от централната банка се определя с цел да бъдат постигнати леко положителни реални лихвени равнища. През януари 1990 г. лихвата по рефинансирането е 36 процента, през февруари - 20 процента, през март - 10 процента, през април - 8 процента, през май - 5.5 процента, и през юни - 4 процента. По-късните данни показват, че лихвата е била отрицателна в реално изражение през периода януари-февруари и е следвала инфлацията през следващите месеци.

Естествено голяма роля в стабилизирането на Полша по времето на Лешек Балцерович изигра и опрощаването на полския външен дълг. Успехът на програмата най-общо се дължеше обаче на фундаментални фактори - постигането на баланс на макроикономическо ниво, закрила за печелившите индустрии, подпомагане на експанзията на износителите, пълно освобождаване на цените, при което единствено търсенето и предлагането определят стойността на една стока или услуга.

Кризата в Прибалтика

Най-сходни до България (по отношение на ресурси, възможност за външно финансиране и влияние на валутния курс върху ценовите равнища) са трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. През 1992 г. Естония имаше годишна инфлация от 953 процента, Латвия - 959 процента, а Литва - 1163 процента. Проведените стабилизационни програми доведоха до годишна инфлация от 26 - 45 процента в трите държави през 1994 г. и нива около 20 процента годишно през 1995-1996 г.

Стабилизационната програма започна в Естония през юни 1992 г., в Латвия - през октомври 1992 г., а в Литва - през април - май същата година. Разликите се коренят главно в това до какво ниво бяха доведени фундаменталните реформи като освобождаването на цените и спирането на субсидиите за губещи предприятия. Освен това важен фактор за различията в стабилизационните програми бе това, че Естония произвежда значителна част от първичната си енергия, докато Литва и Латвия внасят голяма част от енергията си от Русия. Трябва да се има предвид и това, че Латвия е най-индустриализираната от трите държави и че трите държави имаха нулев външен дълг, след като Русия пое външните задължения на бившия СССР.

През периода 1991-1994 г. кумулативният спад на БВП бе 35 процента в Естония, 49 процента в Латвия и 58 процента в Литва. Спадът в земеделския и индустриалния сектор на икономиката бе даже още по-голям. Инфлационните процеси също се развиваха различно.

И излизането от кризата

От юни 1992 г. (когато Естония напуска рублевата зона и в трите страни започва прилагането на стабилизационни програми) до юни 1995 г. Естония и Литва се развиват приблизително еднакво добре. Индексът на потребителските цени нараства 4.3 пъти в Естония и 4.4 пъти в Латвия. Литва върви значително по-зле - в периода юни 1992 г. - юни 1995 г. индексът на потребителските цени скача 18 пъти, а инфлацията през 1993-1994 г. е 319 процента. Едва през 1995 г. Литва достига приемливото ниво от 30 процента годишна инфлация.

Положителна роля за стабилизацията в Прибалтика изигра и конвертируемостта на местните валути. През 1994 г. трите държави бяха първите в региона, които приеха всички изисквания на Международния валутен фонд и премахнаха всички ограничения върху движението на капитали и валутните сметки. Освен това въпреки рецесията износът на трите държави растеше много бързо - сравнено с нивата от 1992 г. износът в доларово изражение през 1994 г. бе нараснал със 184 процента в Естония, с 21 процента в Латвия и с 212 процента в Литва.

Една от основите на стабилизационните програми в Прибалтика бе постигането на балансиран бюджет - през 1991-1994 г. най-високият бюджетен дефицит представляваше 3 процента от БВП (в Латвия през 1992 г.), като Естония през целия период имаше малък положителен баланс. За това помогна и бързото развитие на данъчната система - още през 1991 г. в Естония бе въведен данък добавена стойност.

Интересно е, че местни икономисти обясняват успеха на стабилизацията не толкова с чисто икономически фактори (въвеждането на валутен борд в Естония и по-късно в Литва), колкото с политико-икономически - стремежът за излизане от сферата на влияние на Съветския съюз и последвалото пълно приемане на макроикономическата политика, искана от МВФ.

С въвеждането на валутен борд (в Естония през юни 1992 г. и в Литва през април 1994 г.) централните банки на двете страни практически престанаха да емитират местни кредити. Реалното парично търсене скочи рязко, след като стабилизационните програми добиха кредит на доверие и лихвите започнаха да падат. Стабилизацията и в трите страни започна при силно подценен валутен курс - с това се обяснява и относително високото ниво на приток на чужди капитали и преки чужди инвестиции поради ниските производствени разходи.

Нивото на валутния курс най-добре може да бъде проследено чрез доларовата равностойност на средните работни заплати. През юни 1992 г., когато Естония започва стабилизацията, средната месечна заплата е 41 долара в Естония, 31 долара в Латвия и 45 долара в Литва. Имайки предвид високия индустриален потенциал на тези страни, ниските заплати оставят място за значителен ръст в доларово изражение на възнагражденията, след като бъде постигнат икономически растеж.

В крайна сметка успехът на стабилизацията е плод на конвенционални макроикономически решения. След като е постигнат балансиран бюджет и се затегна монетарната политика, инфлацията в Прибалтика рязко спадна. Важна роля изигра и кредитът на доверие, който правителствата в трите страни имаха, както и законовата база, чрез която да се реализира стабилизацията. В това Отношение правителствата се ангажираха с твърда позиция за реформата, след което последваха конкретни действия и по-късно преминаване към някаква форма на валутен борд. Фиксирането на валутния курс или обвързването му с твърда валута пък доведе до спадане на лихвите и намаляване на реалната цена на стабилизацията. В този смисъл Естония, която провеждаше най-твърда политика и въведе най-твърд вариант на валутен борд, имаше най-голям успех, докато Латвия, която бе пример за обратното, се движеше най-зле.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус" Вечерни новини: Зелен курс за Европа, нов половин милиард за магистрала "Хемус"

И още: Цацаров беше избран от парламента за шеф на антикорупционната комисия, Джонсън вероятно ще спечели утрешните избори във Великобритания

11 дек 2019, 1419 прочитания

Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов" 1 Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов"

Тези избори утвърдиха експлоатацията на емоционални послания със съмнителна достоверност от всички водещи партии

11 дек 2019, 801 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
БСП е обречена на борба и единство

Още от Капитал
Uber вече не е готин

Лондон удари силно Uber и вече има нови, по-евтини приложения за споделени пътувания

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10