С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 фев 1997, 13:16, 1455 прочитания

Новата група по дълга се нарича съвет за стабилизация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Една от първите идеи, които служебното правителство реализира, е да се създаде междуинституционално звено, което да управлява задлъжнялостта на държавата и да следи за финансовата стабилизация. Към Министерския съвет в четвъртък беше създаден Съвет за финансова стабилизация, към който са делегирани допълнителните правомощия, които парламентът преди разпускането си гласува на служебното правителство - водене на преговори и подписване на кредитни споразумения при условия, не по-неблагоприятни за страната от досега ратифицираните. Принципът при формирането на съвета по-скоро изглежда институционален. Правителството е представено чрез премиера Стефан Софиянски, също и председател на съвета, и финансовия министър Светослав Гаврийски, централната банка е включена чрез управителя Любомир Филипов и президентството - чрез икономическия съветник на Петър Стоянов Красимир Ангарски. Включването на управителя на БНБ и финансовия министър е по силата на възприетата практика споразуменията да се подписват или само от финансовия министър, или от финансовия министър и управителя на централната банка едновременно. Досега президентството не е имало персонално обвързано представителство, но очевидно в момента това се налага поради възприетата политика спрямо международната финансова общност от Стоянов и високия обществен рейтинг на президентството, което може да е крайно благоприятно при прокарването на по-непопулярни мерки.

Другите двама членове на съвета, Чавдар Кънчев и Венцислав Антонов, са съответно председател и зам.-председател на съвета на директорите на Булбанк и бивши членове на Комисията по дълга, която беше разформирана след подписването на сделката с Лондонския клуб. Светослав Гаврийски, досега първи зам.-министър на финансите, ресорно отговарящ за отношенията с международни финансови институции и външен дълг, също е член борда на Булбанк, където вероятно ще замрази членството си след назначаването му за финансов министър.


Лобито на Булбанк в Съвета за стабилизация изглежда доста силно. На журналистически въпрос шефът на най-голямата държавна банка Чавдар Кънчев заяви, че Булбанк ще подкрепя всяка разумна инициатива на правителството, която не противоречи и на политиката на институцията. Инициативите на правителството вероятно ще бъдат свързани с искания за финансиране на зърнени и петролни доставки, за овладяване на стоковите дефицити.

Идеята за създаване на нова група по дълга не е нова. Още преди една година шефовете на Булбанк Кънчев и Антонов, подкрепени от банкери, тогавашния финансов министър Димитър Костов и от зам.-министъра на МИР Димитър Димитров, предложиха на правителството да се формира комитет по управление на външния дълг и валутния резерв на страната. Тогава идеята изобщо не достигна до работна фаза. Според осведомени Жан Виденов не погледнал добре на такава инициатива.

След щетите, които Румен Гечев нанесе върху имиджа на България, е особено важно сега хората, които водят преговорите, да се съобразяват с незавидното положение, в което е страната. Освен това функционирането на такова междуинституционално звено ще осигури и приемственост и последователност при преговорите с официалните кредитори.



В последната седмица доверието в България в международен план леко започна да се възстановява. Вътре в страната се разгоря малко измислена дискусия за това дали можем да минем без борд. Официалната позиция на Съвета по стабилизация при първата им публична изява беше, че страната твърдо започва преговори с МВФ за въвеждане на борд.

Дори и само чисто имиджово, използвайки благоприятните настроения след насрочването на предсрочни избори по искане на опозицията, управляващите имат сравнително добри изходни позиции за предстоящите преговори с МВФ.

Възможно е да се подпише споразумение за финансова стабилизация с фонда и финансиране в подкрепа на платежния баланс още преди въвеждане на борда по времето на служебното правителство.

В понеделник президентът Петър Стоянов изпрати писмо до изпълнителния директор на МВФ Мишел Камдесю, което беше първият ясен сигнал, че България е готова да започне преговори за въвеждането на валутен борд още с пристигащата през тази седмица мисия. Също така България е склонна да преговоря по стабилизационни мерки, които могат да се въведат в т.нар. междинен или преходен период, като разчита и на допълнителна финансова подкрепа за тези ангажименти. Същия ден, както по-късно признава управителят на БНБ Любомир Филипов, той трябва да се срещне с Камдесю, но поради заболяване на последния срещата се осуетява. Неофициалният мандат на Филипов за срещата, както и моментът на изпращането на писмото е предварително съгласуван със Стоянов. При завръщането си от Базел Филипов е категоричен, че в България ще бъде въведен валутен борд, но това за съжаление няма да стане по-рано от юни. В края на седмицата, след първото заседание на Съвета за финансова стабилизация, на специална пресконференция премиерът Стефан Софиянски заяви: "България има нужда от валутен борд и другата седмица започваме преговори за това, и хората, които ще водят тези преговори, са пред вас." След изявленията на Софиянски определени среди от Вашингтон побързаха да репликират, заявявайки, че мисия на МВФ ще възобнови преговорите за въвеждане на фиксиран валутен курс още този месец. Засега управляващите в България са категорични, че без осигуряване на необходимата защита чрез валутно финансиране фиксирането на курса е невъзможно.

Всъщност в момента България не е в състояние да си позволи никакво друго поведение освен позицията на притеснен длъжник, разчитащ на благосклонността на кредитора, желаещ да защити и собствените си интереси. Засега единствено Брейди-сделката е категорично изключена от възможността България да спре плащанията по нея. "С международните финансови институции и Европейския съюз трябва да преговаряме най-малко за това, което трябва да им платим", заяви финансовият министър Светослав Гаврийски. И още: "Ако не ни финансират, значи няма да платим. Без финансово подпомагане е невъзможно да обслужваме външния си дълг." Към ЕС плащанията са в размер на 200 млн. долара, към Парижкия клуб - 126 млн. долара. По доста предварителни очаквания България може да се надява на около 300 до 400 млн. долара от ЕС и ще лобира за сумите въз основа на това, че повечето от официалните ни кредитори са членове на Европейския съюз. (Предположенията са, че в случая с ЕС става въпрос и за актуализиране на стари споразумения, които не са станали ефективно.)

При постигане на споразумение с МВФ става възможен и нов кръг от преговори за по-благоприятни условия но обслужването на дълга към официалните кредитори от Парижкия клуб.

Освен преговорите за нови заеми и регулиране на външната задлъжнялост Съветът за финансова стабилизация поема и нелекия ангажимент да изготви схема за намаляване на вътрешния дълг. Освен от очаквани приходи от приватизацията част от необходимия ресурс може да бъде получен и чрез външно финансиране. Примерната схема за редукция на дълга засяга книжата (левови и валутни), емитирани от Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК). Към края на декември миналата година държавният дълг по левовите ЗУНК-облигации номинално възлиза на 20 млрд. лв., а този по деноминираните в долари облигации - на 950.2 млн. долара. Доста общото предложение засега е ЗУНК-ове да бъдат изкупени от държателите им при известен дисконт за сметка на емисията на БНБ и/или външни финансови източници и валутни приходи от по-големи приватизационни сделки (по отношение на валутния компонент). Операцията ще засегне и ЗУНК-облигациите, които банките получиха по схемата "Булбанк". Не е ясно какво ще се прави със значителния обем ЗУНК-ове, с които БНБ се сдоби в портфейла си в резултат на непълно обосновани рефинансирания на търговски банки.

Решенията на Съвета за финансова стабилизация трябва да дадат и отговори на няколко други въпроса, като например степента на либерализация на валутния режим. Това е поне засега първият пункт, по който членове на съвета не заемат еднакви становища. Съществуват също и някои латентни разногласия докъде трябва да се простират компетенции му по отношение на вътрешните мерки за финансова стабилизация - финансирания на стратегически отрасли, регулиране на цени, приватизация и пр.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 2 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 2735 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 926 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
НАКРАТКО

Още от Капитал
Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10