Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 фев 1997, 14:36, 685 прочитания

Дали президентът Стоянов беше прав, като върна Избирателния закон?

Писма на читатели

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стоянов е прав от формална гледна точка. Наистина, вярно е, че тези промени са били наложени насила от БСП в нарушение на политическото споразумение, подписано от всички парламентарни сили на 4 февруари. Но дали е правилно да гледаме само формалната страна на този акт? Сега няма да говорим за всички промени в Избирателния закон, а само за свалянето на бариерата от 4 на 3%, тъй като основният спор се върти изцяло около този въпрос.

Напоследък всички повтарят, че гласуваните от парламентарното мнозинство на БСП промени обслужват интересите на БСП. Изтъква се, че с 3-процентната бариера БСП цели да има повече парламентарни групи в бъдещия парламент, да няма стабилно мнозинство, да вкара фантомни социалистически и комунистически формации и т.н.


Дали обаче е така? Дали по-големият брой на парламентарните групи е пречка?

Дали това пречи на стабилното мнозинство? По всички социологически изследвания личи, че СДС ще има над 50% от местата в бъдещия парламент. Също личи, че БСП едва ли ще успее да стигне дори и до 20% от местата. Също така излиза, че БКП и фантомните формации от рода на Отечествен съюз, Партия "Либерали", ЕРА-3 и подобни не биха могли да преминат дори бариера от 2%, камо ли 3%.

Кои са тогава тези сили, които биха могли да влязат в парламента при 3% бариера, но не е сигурно дали ще успеят сторят същото и при 4% бариера? Това са Народният съюз, ГОР (или евролевицата) и новата формация на Желев Либерален алианс.



Народният съюз би бил един допълнителен елемент в десния спектър на парламента. Той само ще засили стабилността на демократичните сили. Либералният алианс ще играе ролята на истинска либерална центристка партия, като по този начин ще отнеме аргументите на полукриминалния клуб на Жорж Ганчев, наречен БББ, да играе подобна роля. А пък евролевицата ще бъде една истинска лява опозиция (а защо не и коалиционен партньор на СДС в бъдещия парламент), която ще обезсили демагогията на БСП, претендираща да играе ролята на лява партия.

Във всичките държави с парламентарно управление имаме пет главни политически течения: крайна десница, десен център, либерален център, ляв център и крайна левица.

Крайна десница (антилиберален консервативизъм) все още нямаме в България, освен това представителите на това политическо течение в момента предпочитат да подкрепят СДС вместо отделна самостоятелна политическа изява. Така че няма да говорим за крайната десница.

Ролята на десния център се пада на СДС, след като той успешно се е отърсил от традиционната си структура "съюз на фантомни партии" и се е превърнал в една истинска десноцентристка партия. В същото политическо пространство попада и Народният съюз, който би могъл идеално да бъде една истинска десноаграрна сила. ДПС в момента е също в този спектър, но това може да е само временно явление, тъй като ДПС де факто е чисто етническа партия, където въпросите на етноса стоят над политическите въпроси. Повечето етнически партии в Европа обикновено са на практика аполитични.

Центърът в момента се заема от БББ - една сила, която трудно би могла да бъде наречена политическа партия. Традиционално при европейската практика центърът се заема от либералните сили. В България реално тази роля може да бъде изиграна единствено от формацията на Желев.

Левият център би трябвало да се заема от социалисти и социалдемократи. БСДП - след няколко изборни провала - се е отказала от тази роля и предпочита да е в съюз със СДС. Това означава, че това политическо пространство остава отново незаето. Има голяма опасност отново БСП да се опита да се настани на това пространство и чрез демагогия да играе на лява опозиция. А не е ли по-добре за бъдещето на България, ако това пространство се заема от ГОР-евролевица, и по този начин изтика БСП на заслуженото й място - мястото в крайната левица. Именно това е най-добрият вариант за България - БСП да заеме ролята на модерна комунистическа партия от европейски тип и да не се опитва да се прави на социалдемократическа партия, каквато тя явно не е.

Ако не успеем да изградим европейски политически модел в България, има голяма опасност да се върнем към стария двуполюсен модел: бивши комунисти срещу бивши антикомунисти, като едните се правят на десни, а другите на леви. Този модел е доказал пълния си провал и за всеки би трябвало да е ясно, че той не е добър за бъдещето на България. Това означава, че в бъдещия парламент БСП ще бъде отново главната лява сила, която чрез нови четири години демагогия, този път като опозиция, отново ще успее да представи себе си като алтернатива и в този случай нейната победа става напълно възможна на изборите през 2001 г. Излишно е да запитаме дали е добро за България да започнем двадесет и първия век с управлението на БСП, защото отговорът на този въпрос е напълно ясен...

Така че нека отново да помислим дали са прави тези, които смятат връщането на Избирателния закон от президента Стоянов за нова победа на демокрацията.

Иван Маринов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Временно прощаване със златната ера на алкохолния бизнес Временно прощаване със златната ера на алкохолния бизнес

Пандемията удари сектора, който ще трябва да търси нови начини да стигне до клиентите

26 май 2020, 487 прочитания

Защо 48 човека напускат ГЕРБ във Видин 3 Защо 48 човека напускат ГЕРБ във Видин

Бившият кмет и предишната областна управителка в града излизат от партията като продължение на конфликта с ръководството, който започва още преди местните избори

26 май 2020, 3523 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Да кандидатстваме за резерват

Писма на читатели

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10