СДС направи електорален пробив
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

СДС направи електорален пробив

СДС направи електорален пробив

927 прочитания

Представените в текста данни са от национално представително проучване на Институт за маркетинг и социални изследвания MBMD, реализирано в периода 3-9 февруари, като по домовете са анкетирани 1560 души над 18-годишна възраст.

Колкото условни, толкова и любопитни изглеждат днес пресмятанията около бъдещото народно представителство в парламента. Изследването, даващо отправните точки за подобен анализ, е реализирано на терен във време, белязано от исторически за страната събития. В седмицата от 3 до 9 февруари напрежението на протестите и очакването за физически сблъсък достигнаха връхната си точка. Това е и седмицата на последвалата еуфория и облекчение, но и на страха от новите въпроси около бъдещето.

При този общ социален контекст напълно оправдани са съмненията, че данните носят печата на тази еуфория и по-трезвият анализ ще открие в тях редица неточности или въпросителни, които правят анализа им още по-условен. Кои са те?

Първо, неуточненият състав на партиите и коалициите, кандидати за депутатски места, затруднява изследователя при формулировките на въпросите, но поставя пред неяснота самия избирател, който е принуден да избира в ситуация, без да му е ясно какво точно му се предлага.

Второ, ходът на кампания, чието начало още не е официално обявено, дава своето отражение върху оформянето на електоралните предпочитания на избирателите.

Трето, дните на протеста и последвалото споразумение за предсрочни избори сляха в общественото мнение образа на националноотговорната политическа сила и печелившата политическа карта с този на СДС. Паралелно обаче СДС пое и риска да натовари избирателната си кампания с растящо социално недоволство, което без съмнение ще има съществено значение за крайния изход от изборите.

С тези предварителни уговорки можем да хвърлим поглед към данните от последното, а и към серията от проучвания, реализирани от MBMD през последните месеци.

Безспорен факт е нарастващото електорално предимство на СДС от президентските избори насам. Процесът се съпровожда от катастрофален спад на подкрепата за БСП. Социалнополитическият контекст, в който е реализирано изследването, все пак трябва да ни насочи към третиране на тези числа като надценяващи СДС и силно подценяващи ресурса на БСП. Въпреки това, както и да се развие кампанията оттук нататък, СДС ще спечели бъдещите избори. Интригата е с какъв именно процент те ще бъдат спечелени. Пробивът на сините във всички електорални групи е много сериозен, но истинският успех е най-вече електоралната мобилизация на най-младите избиратели, сред които процентът потенциално гласуващи за СДС е нараснал почти двойно спрямо септември миналата година, като в същото време двойно е намалял процентът на отказващите да посетят урните в решаващия ден.

Процесът на нарастваща готовност за участие в изборите при младите и на средна възраст избиратели се съпътства от известна демобилизация на най-възрастните. Добре известно е, че тези възрастови категории са приоритет на БСП, която в настоящия момент е достигнала най-ниската си електорална точка. Все пак твърде вероятно е в хода на кампанията БСП да успее да мобилизира част от хората, за които сега изглежда непрестижно да заявят, че ще гласуват за тежко катастрофиралата БСП.

Последните седмици са нанесли удар и на имиджа на вечния "оптимист" Жорж Ганчев. Резервите, натрупани по време на президентската кампания, изглеждат разпилени, твърдите симпатизанти - разколебани. През септември 1996 г. една четвърт от най-младите избиратели биха подкрепили Ганчев на парламентарни избори. В този момент неговото влияние сред най-младите бе почти изравнено с това на СДС. Днес симпатизантите на БББ сред най-младите са 11 пъти по-малко, отколкото тези на СДС. За електоралния отлив от БББ съществена роля вероятно са изиграли непремерената позиция на лидера му по време на протестната вълна, последвалите неудачни публични изяви и телевизионната атака на "Каналето", сляла образа му с този на Буратино.

Народният съюз загуби част от притегателната си сила за избирателите паралелно с раждането на новото лице на СДС. Процесът започна още при кметските избори в София и доби завършек след първичните избори за кандидат-президент на опозицията. Днес НС е загубил симпатизантите си от градовете и разчита почти единствено на избирателите от селата, гласуващи по традиция за земеделските партии. Дори тук обаче ще съществува конкуренция с останалите земеделски формации, част от които гравитират около СДС.

Спасителна за НС изглежда само общата листа с по-големия син събрат. При участие на изборите със самостоятелна листа на преден план излиза необходимостта НС да заяви пред избирателите собствения си - различен от този на СДС - политически образ. Ако търсенето на собствено кредо продължи твърде дълго, има голяма вероятност и сегашните му симпатизанти да се преориентират в полза на СДС.

Много въпроси стоят около организационното и политическо обединение на т.нар. евролевица. Част от лидерите й вече изразяват съмнения относно възможността да се потушат лидерските противоречия и в името на сигурността да се преодолее летвата на четирипроцентната бариера. Не бива да ни изненадва твърде високият процент потенциални гласоподаватели за евролевицата в момент, когато БСП е разколебала дори най-твърдите си привърженици. Но и не бива да се забравя, че "центристките" формации по правило са симпатични на избирателя и той често ги посочва в сондажите, а по-рядко посяга към тяхната бюлетина в решаващия ден.

Ако макар и с всички по-горе описани условности се доверим на сега очертаващите се тенденции, много вероятно изглежда един бъдещ парламент да бъде доминиран от депутатите на СДС, а редица от по-малките формации да останат извън борда му.

Представените в текста данни са от национално представително проучване на Институт за маркетинг и социални изследвания MBMD, реализирано в периода 3-9 февруари, като по домовете са анкетирани 1560 души над 18-годишна възраст.

Колкото условни, толкова и любопитни изглеждат днес пресмятанията около бъдещото народно представителство в парламента. Изследването, даващо отправните точки за подобен анализ, е реализирано на терен във време, белязано от исторически за страната събития. В седмицата от 3 до 9 февруари напрежението на протестите и очакването за физически сблъсък достигнаха връхната си точка. Това е и седмицата на последвалата еуфория и облекчение, но и на страха от новите въпроси около бъдещето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK