Трите "Аз"-а на Евролевицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трите "Аз"-а на Евролевицата

Трите "Аз"-а на Евролевицата

741 прочитания

Един от почти сигурните парламентарни играчи в следващото Народно събрание е набързо сглобената Българска евролевица. Засега така е поне според социологическите проучвания.

Факт, който обаче не би трябвало да действа успокоително на лидерите на евролевицата, защото не означава нищо друго, освен че апетитите към формацията ще бъдат многобройни и с разнородни проявления. Заедно с това потенциалният електорат лесно може да бъде разочарован, ако "новите леви" стъпят накриво (по старому), а това означава краят им да дойде още преди да се състои началото. Наред с външните опасности евролевицата ще трябва да се пази и от самата себе си, като най-вече държи в равновесие трите си "Аз"-а.

Първият е ГОР. Без него евролевицата не може нито да отиде на избори (защото не е регистрирана), нито да реализира кампания в страната (защото няма структури). С това обаче се изчерпва приносът на обединението. Апетитите за депутатски места сред ГОР-яните могат да създадат ядове на политическия съвет на евролевицата. Към това се прибавя и ревността сред съпартийците на Александър Томов, някои от които се отнасят с неприкрито подозрение към участието на "позитанци" в новата формация.

Без отреклите се от Виденов обаче евролевица може би нямаше да има. Самият Томов твърди, че шансът на формацията да се състои е в провала на Виденов. Отцепилите се социалисти формират второто лице на евролевицата. Те са особено предпазливи, защото са се напатили от вътрешнопартийни схватки. Само че прекалената плахост може да им изиграе лош номер и да се озоват необратимо под сянката на ГОР. Повечето от бившите социалисти (настоящи членове на евролевицата) вече заявиха, че нямат намерение да се кандидатират за депутати. Ако обаче "младите" кадри на партията не успеят да се настанят удобно в новия си политически дом, което не постигнаха в столетницата, малко вероятно е да получат реален управленски шанс.

Третият специфичен и най-променлив щрих в образа на евролевицата е отношението към властта. Част от членовете на новоучредената формация иска властта сега или поне колкото се може по-скоро, другата залага на властта в перспектива. Сред първите определено е председателят на политическия съвет Александър Томов, за когото личната реализация във властта е основна движеща сила.

Втората група крои стратегически планове за приемането на евролевицата в Социнтерна, за превръщането й в партия и за настаняването й във властта с щурм, а не само с един вицепремиер (например), макар че тези планове изискват повече време за реализация.

Някои от учредителите на евролевицата засега са подозрително пасивни и вероятно нареждат своя (засега прикрита) схема за предназначението на новата структура - например Андрей Райчев, който напоследък предпочита лично да уведомява лидера на СДС Иван Костов за резултатите от проучванията на "Галъп". За сметка на това Райчев не се е изявил особено като шеф на медийната комисия на евролевицата.

Много вероятно е бизнесблокът да не се класира в парламентарната надпревара. Либералите на Желев, монархистите, ДАР и другите по-малки кандидатпарламентарни сили все още са твърде неукрепнали, за да заслужават особеното внимание на избирателите. Така че, докато потенциалните й конкуренти се суетят около собствените си тегоби, евролевицата може без особени усилия да си осигури място в парламента, стига да не се оплете в прекалени амбиции.

Засега ръководството прави опити да се опази от това, макар със спорни по своята ефективност средства. В евролевицата не искат да са коалиция, т.е. "сплав от части", за да не се разпаднат набързо. Не тръгват и на предизборни споразумения, за да не започне някой преждевременно да им поставя условия или да опетни имиджа им на "нещо ново". Според първоначалния замисъл кандидат-депутатите на евролевицата трябва "да преминат през широк обществен филтър", "да отговарят на железни критерии по отношение на личния и обществен живот" и "да не са непросветени, полуграмотни хора с неовладени нерви".

Защото, както отбеляза Александър Томов: "Ние сме добри момчета." Въпросът е дали "новите леви" ще си останат такива, когато "пораснат" във властта.

Капитал

Един от почти сигурните парламентарни играчи в следващото Народно събрание е набързо сглобената Българска евролевица. Засега така е поне според социологическите проучвания.

Факт, който обаче не би трябвало да действа успокоително на лидерите на евролевицата, защото не означава нищо друго, освен че апетитите към формацията ще бъдат многобройни и с разнородни проявления. Заедно с това потенциалният електорат лесно може да бъде разочарован, ако "новите леви" стъпят накриво (по старому), а това означава краят им да дойде още преди да се състои началото. Наред с външните опасности евролевицата ще трябва да се пази и от самата себе си, като най-вече държи в равновесие трите си "Аз"-а.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK