Възстановяването ще набере скорост през следващата година
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Възстановяването ще набере скорост през следващата година

Кристофор Павлов

Възстановяването ще набере скорост през следващата година

7367 прочитания

Кристофор Павлов

© Красимир Юскеселиев


Кризата започна в развитите икономики и бързо се пренесе в ново-възникващите пазари чрез три канала – спад в международната търговия, редуциране на капиталовите потоци, и натиск върху валутно-обменният курс. В България ефекта от кризата се усети по-късно, тъй като канала на валутно-обменния курс не можеше да бъде активиран, поради фиксирания курс на лева. Въпреки това България се оказа уязвима поради комбинацията от дисбаланси в структурата на икономическия си растеж и забавени реформи.

В годините на икономически бум, ръста на вътрешното търсене се финансираше с бързо натрупване на частен дълг. Това доведе до диспропорции в консолидираните баланси на корпоративния сектор и домакинствата. Страната прахоса значителни възможности да повиши конкурентноспособността си, като позволи доходите да нарастват по-бързо от производителността. Беше натрупано изоставане в структурните реформи, което създаде допълнителни пречки пред растежа, и повиши средно и дългосрочните рискове пред икономиката, особено тези произтичащи от бързо застаряващото население. В същото време България посрещна кризата с много здравословни нива на публичен дълг и излишък в бюджета. Това позволи до средата на 2009 г. да се предприеме значително по мащабите си разхлабване на фискалната политика, без да се изложи на риск устойчивостта на публичните финанси.

За съжаление кризата в Гърция охлади апетита на инвеститорите за придобиване на активи на страни от евро зоната и ново-възникващите пазари в ЕС, които се смятат все още за уязвими. Чуждестранните инвестиции спаднаха и условията, при които частния сектор рефинансира чуждестранните си задължения с настъпващ падеж спряха да се подобряват. Тъй като ребалансирането на текущата сметка още не е приключило, отрицателното крайно салдо по платежния баланс предизвика спад в резервите, което затяга монетарните условия, и в крайна сметка се превръща в допълнителна пречка за възстановяването на растежа.

Ребалансирането на пазара на труда набра скорост през второто полугодие на 2008 и първите три месеца на 2009 година, но още не е приключило. Сезонно изгладените данни за безработицата в всичките девет ново-възникващи пазари в ЕС сочат, че пречупване на тенденцията на увеличаване на безработицата, все още не се наблюдава в нито една от тези страни. В най-добрия случай се наблюдава стабилизиране на нивата на безработица в Чехия, Словакия и Словения около нивата достигнати в края на 2009 г.. Като се има предвид, че България беше една от страните, които последни влязоха в рецесия, вероятно ще бъде необходимо още време преди да видим безработицата - при отчитане на сезонните фактори – да започне да спада. През първите три месеца на тази година броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаля с 63 000, след изостряне на спада на тримесечна база продължило през цялата 2009 г., когато 183 000 души загубиха работата си. Интересното е, че дори сектор производство, от който възстановяването вече започна, продължи да освобождава работна сила през първите два месеца на 2010 г.. В същото време преструктурирането на публичния сектор не може да се смята за завършило и ще продължи да оказва натиск върху заетостта и през останалата част от 2010 г. Другите икономически индикатори корелирани с потребителските разходи на домакинствата продължават да разочароват. Доверието на домакинствата остава далеч под дългосрочната средна, на нива, несъвместими с положителен растеж на потребителските разходи. Спада в продажбите на дребно, изчислен на дванадесет месечна база, продължава да бъде близо до най-ниските исторически нива.

Възстановяването на износа започна. Темповете на възстановяване на износа са близки до тези наблюдавани в останалите ново-възникващи пазари, което е положителна новина, тъй като опроверга твърденията, че фиксираният курс ще се окаже пречка за възстановяване на износа. Друга положителна новина е, че ребалансиране на външната позиция на банковия сектор може да се смята за приключило, тъй като съотношението кредити към депозити плюс капитал е вече под 100% (98%) в края на март. Въпреки това слабото търсене на кредит и невъзможността да се редуцират бързо и трайно лихвите, означава, че процеса на възстановяване на икономиката ще бъде съпроводен с бавно нормализиране на ръста на кредитите.

Умерените темпове, с които българската икономика излиза от кризата отразяват и по-бавните темпове, с които се възстановяват и икономиките на развитите страни, където възстановяването до момента изглежда крехко и дължащо се най-вече на временни фактори - монетарни и фискални стимули, които обаче не могат да продължат до безкрайност, и в момента, в който започне изтеглянето им ще повлияят негативно на растежа у дома.

Всичко това сочи, че традиционните фактори за възстановяване действат с по-слаба интензивност. Ние очакваме, че спадът на БВП на 12 месечна база ще приключи през четвъртото тримесечие на 2010, но за цялата година икономиката ще отчете отрицателен ръст от 1% в реално изражение. Перспективата за устойчиво възстановяване ще се подобри през 2011 г., когато ребалансирането на текущата сметка ще е завършило, а пазара на труда, макар и бавно ще започне да се съвзема. Нормализирането на условията на кредитиране ще е набрало скорост, тъй като голямата част от загубите в портфейлите на банките ще са вече абсорбирани, а качеството на кредитите ще се подобрява. Към този момент, съгласно нашия основен сценарий, ще е налице напредък в структурните реформи, което ще редуцира риска пред икономиката и ще подобри усвояването на средствата от ЕС, подкрепяйки допълнително растежа. България ще е успяла да консолидира публичните си финанси, без да прибягва до увеличаване на данъците и така ще подобри конкурентноспособността си, не само в сравнение с останалите ново-възникващите пазари, но и с развитите икономики, в които възстановяването ще доведе до по-високи данъци и по-голямо преразпределение на средства през бюджета.

*Кристофор Павлов е главен икономист на УниКредит Булбанк

Кризата започна в развитите икономики и бързо се пренесе в ново-възникващите пазари чрез три канала – спад в международната търговия, редуциране на капиталовите потоци, и натиск върху валутно-обменният курс. В България ефекта от кризата се усети по-късно, тъй като канала на валутно-обменния курс не можеше да бъде активиран, поради фиксирания курс на лева. Въпреки това България се оказа уязвима поради комбинацията от дисбаланси в структурата на икономическия си растеж и забавени реформи.

В годините на икономически бум, ръста на вътрешното търсене се финансираше с бързо натрупване на частен дълг. Това доведе до диспропорции в консолидираните баланси на корпоративния сектор и домакинствата. Страната прахоса значителни възможности да повиши конкурентноспособността си, като позволи доходите да нарастват по-бързо от производителността. Беше натрупано изоставане в структурните реформи, което създаде допълнителни пречки пред растежа, и повиши средно и дългосрочните рискове пред икономиката, особено тези произтичащи от бързо застаряващото население. В същото време България посрещна кризата с много здравословни нива на публичен дълг и излишък в бюджета. Това позволи до средата на 2009 г. да се предприеме значително по мащабите си разхлабване на фискалната политика, без да се изложи на риск устойчивостта на публичните финанси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    Този човек, неволно или по-скоро не, пропуска специфичен за България, но с голямо влияние за срива на икономиката и фактор - кражбите от страна на тройната коалиция на европейските фондове и последвалото им спиране.

  • 2
    redor10 avatar :-|
    stog

    "Как се излиза от криза (заиграване с авиацията)

    Влязохме… по невнимание. Сега − трябва да излизаме.
    Кризата е като свредела за самолетите – неуправляемо падане (падане, не полет), нарича се свредел, защото задълбаването (понякога) прилича на стегната спирала надолу.
    Самолетът изпада в свредел също по невнимание, когато пилотът допусне скорост под минимално необходимата − самолетът се срива и започва да се върти стремглаво към земята. Спасение обаче има, излизането от свредел е възможно. Както и от кризата.
    По своята същност свределът представлява критично (кризисно) състояние за самолета (и за пилота в него). При кризата – всички сме вътре..."
    Повече:
    http://redor.bg/#/Article/id=1015547

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "charlyb": Кражбите по принцип криза не правят, те просто нечестно преразпределят това което вече го има! Не може да откраднеш нещо което го няма!!!
    -----------------------------------
    А като лозунг това са дъвки за плебса подхвърляни от некадърните политици изпаднали в паника, които не знаят как да завъртят икономиката в условията на натресената отвън финасова криза и практиката на двойните стандарти в ЕС и затова търсят извинения гледайки назад, я евреите виновни, я тройната койлиция, я монархо-фашистката власт, я проекта Нева, я ДС + КГБ + Мосад, я скелети в гардероба, сега и Гърция след време и другите буквички в PIIGS ще са за оплюване ....

  • 4
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#1] от "charlyb":Половината бизнес маймунки в България висят на държавния клон, другата половина на европейския. И двата са изсъхнали и скоро ще се изръсят от високо.
    А в същото време населението има 35млрд спестявания и ги е дало връцете на юнаци като горния да си връткат форекс и индексчета късо-дълго.
    Това със сигурност дълго не може да продължава..

  • 6
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    Какво ще тръгне?Какво всъщност вървеше-строителство на молчета,хотелчета,ваканционни селища и къщички...и палмово сирене,кремвирши и странночервен кетчуп.Кетчупа,саламите и сиренето се произвеждат и сега-нищо не е спирало!
    А моловете и ваканционните селища отново ще тръгнат?Бе тоя вярва ли си..Въобще каква е Индустрията в България,какво произвеждаме,какво изнасяме,какво внасяме..някой от икономистите представа има ли?

  • 7
    t_ avatar :-|
    t_

    Ами Айсайдер, сигурно имаш представа. Те в някои държави живеят главно от строителство. Не че може един сектор да се разглежда като панацея, но защо да не го използваме ако има възможности за растеж???
    Вярно, че Испания има един от най - големите спадове и безработица в ЕС, но лошо ли им беше 20 години непрестанен ръст??? Ние сме една смешна страница с население колкото един голям град в някои държави. Еми смешен ни е износът. Ама явно го има. Ще останеш учуден какви стоки се произвеждат в БГ. Времето на молчетата явно мина - радвай се, че едни откраднати пари все пак бяха вкарани в икономиката, а не собствениците им само да си купуват поршета. Времето на ваканционните имоти също поотмина, но май ще ги бъде, макар и не както бяха.
    Според мен всичко, което води до растеж в икономиката ни трябва да ни радва. Трябва икономиката да се насочва в правилна посока, но все пак нека да не хвърляме на боклука това което имаме, а да се опитаме да го доразвием.
    Има една хубава дума, описваща доста хора - хейтъри. Хайде да не ставаме такива, че май само плямпаме...

  • 8
    ajsajder avatar :-|
    ajsajder

    Радвам се,че тук се проявява и мислене..."Трябва икономиката да се насочва в правилна посока, но все пак нека да не хвърляме на боклука това което имаме, а да се опитаме да го доразвием..."..а да ти кажа,че десетки мои приятели-седерасти ме наричаха "комунист",когато възразявах на тяхното -"що ни е индустрия,комунистите изпонаправиха какво ли не"...
    а аз самият съм в строителството и монтажа,в България и отвреме-навреме Германия..хубавото на строителството е,че е лесен бизнес-събираш мургави специалист-майстори,наемаш кофражи,викаш бетоновозите да идват и това е!Няма развитие на човешки потенциал,няма инвестиции и машини..Но за продължаване на ваканционните селища не вярвам,защото просто в скоро време,няма да има търсене-кой и за какво ще си купува?Надежда малка има в братята руснаци,ама...Що се отнася до произвежданите стоки в БГ, горе-долу съм наясно какви са..и твърдя,че това производство и в момента не е спряло!

  • 9
    menteto avatar :-|
    Syuelymancho Assanoff Osmanoff

    -----------------------------
    До коментар [#2] от "stog":
    ------------------------

    "Дали икономиката трябва изобщо да се нарича наука"
    --------------------------------
    http://www.dnes.bg/business/2010/06/11/dali-ikonomikata-triabva-izobshto-da-se-naricha-nauka.92555
    ---------
    само обективният отговор на този въпрос може да ви извади от свредела , в който ви вкарват-давайки ви дипломи за икономисти !
    Преди да репликирате-помислете !
    ако икономиката беше наука - в БГ щеше за има поне 1 млн. мулти Милионери - защото има поне 1 млн "ученоглави"
    ----------
    за съжаление науката икономика е най-късата пътека към провала - внушават ти че знаеш,улесняват те с готови термини .........и наливаш вода в чуждата мелница.........и говориш..........а другите събират парата
    ---------------
    който е публикувал в Днес.бг тази статия трябва да ви обясни какво е имал предвид........ако не го направи - аз ви помагам:
    икономиката е ИЗКУСТВО което малцина владеят на гърба и за сметка на всички които считат обратното
    Икономиката се учи на Пазара , както офицерът се учи на фронта а не в казармата !


  • 10
    hedonistbot avatar :-|
    dadam

    "Интересното е, че дори сектор производство, от който възстановяването вече започна, продължи да освобождава работна сила" - т.е. "възстановяването" е увеличение на печалбите, чрез намаляване на разходната част (основно трудово възнаграждение).

    Реалната картинка се вижда при порцента безработни, които намаляват потреблението си, а и не могат да теглят кредити в сегашните условия. От къде ще дойде възстановяването след като дори и да се увеличава износа, то вноса го следва със същите темпове и подържа дефицит по търговския баланс вече години наред. Реалната икономика се разграбва и опустошава вече 20 години, а т.нар. "растеж" се дължеше на външни инвестиции в имоти и увеличаване на кредитирането (както беше правилно посочено и в статията).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK