Докладиада

На 20 юли се чества Свети Илия, повелител на летните стихии, гръмотевици и градушки. В негова име се организират общоселски събори и тържества.

Тази година празникът съвпадна с доклада, с който Европейската комисия оцени усилията на България да реформира съдебната си система и да се бори с корупцията и организираната престъпност. За разлика от предишни години, в тази оценка на Брюксел нямаше гръмотевици. А единствената градушка беше от похвалите с доклада, заваляли на общоминистерския събор в чест на документа в София.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Нов momentum

Докладът на Брюксел ще се запомни като първия, който ясно констатира, че в България има "силна политическа воля за реформи", наречена "устрем" в българския превод на доклада (в оригиналния английски текст определението е "momentum", което в предишни години е превеждано като "инерция"). Комисията е забелязала този устрем в годината, изминала от предишната й оценка, която съвпадна с идването на власт на правителството на ГЕРБ.

Доказателства за това явление (невиждано в първите две и половина години на членството на страната в Евросъюза) са приетата преди месец Стратегия за съдебна реформа, промените в Наказателно-процесуалния кодекс и по-енергичната борба с организираната престъпност и корупцията.



Макар и в типичния експертен и неутрален дух, тонът на доклада като цяло е позитивен. В него липсват добре познатите от предишни оценки фрази като "политически чадър над обвиняеми",  "провал за задържане на известни престъпници" и "продължаваща неадекватност в разследванията и съдебните дела за организирана престъпност и корупция на високо ниво". Тези проблеми са поне отчасти овладяни, смята Еврокомисията, и го доказва с примери - докладът споменава съдебните производства срещу бивши депутати и министри (включително срещу Божидар Нанев от това правителство) и полицейските акции срещу организираната престъпност.

Формално, без цел и посока

Този път, българските институции прочетоха за себе си други неприятни фрази в доклада - или пропуснаха да ги прочетат, твърде заети с анализ на похвалите. Споменават се "важни недостатъци" и "липса на инициатива и професионален капацитет" в работата на прокуратурата и съда. "Сложните разследвания показват липса на посока и цел, а процедурите са твърде формални, твърде дълги и често се провалят в съда". Органите за борба с конфликт на интереси са пасивни и не работят независимо, а контролът на публичните средства (включително еврофондовете) е слаб и рядко улавя измами. Репутацията на съдебната система пък е уронена от казусите с лобизма на Красимир Георгиев, проблемите в Благоевградския окръжен съд и облагодетелстването на магистратски роднини с ценни имоти. В дните преди доклада, от София са направили опит да убедят Еврокомисията да смекчи част от тези критики, особено насочените към прокуратурата - но без успех, според източници от институцията.

За пръв път докладът обръща специално внимание на управлението на публичните средства - новост, която беше слабо коментирана при реакциите в София. За разлика от останалите критики и похвали, за тази никой не пое отговорност.

Внимание, конфликт на интереси

Темата попада в полезрението на Еврокомисията заради са "фундаменталните слабости" в тази област, сочи докладът. Визира се най-вече качеството на обществените поръчки, компроментирано от корупция, конфликт на интереси, "местно протежиране" и пряко договаряне с бенефициенти дори в случаи, когато е уместно да се проведе търг.  Органите, отговарящи за превенцията и хващането на тези злоупотреби са пасивни, твърди докладът. Само преди седмица подобни заключения направи и годишния отчет на ОЛАФ. Там България беше посочена като единствената държава в ЕС, където повечето нередности с еврофондове се хващат не при текущи проверки на отговорните за това служби, а едва при последващия одит или външни проверки.

При коментара на тази тема, говорителят на Еврокомисията Марк Грей неслучайно напомни замразяването на близо половин милиард евро от пред-присъединителните програми, което беше наложено на България преди точно две години. До него се стигна именно заради слабия контрол върху
харченето на парите и конфликта на интереси. Въпреки че Грей ясно посочи, че засега подобна стъпка не се обмисля, сериозните констатации в доклада по темата би трябвало да се приемат като последно предупреждение.

В Румъния - анти-доклад

Докладът за България обаче изглеждаше несравнимо по-добър при неизбежното сравнение с оценката за Румъния, която също е обект на Механизма за наблюдение и сътрудничество. Северната ни съседка не само че не е показала сходно ниво на политическа и съдебна воля за реформа, но и дори е допуснала "назадък" в борбата срещу корупцията. В Букурещ се появиха опасения, че критиките на Еврокомисията ще отложат членството на Румъния в Шенген, където страната се опитва да влезе заедно с България през 2012г.

Румънските политици реагираха странно на доклада - правителството още вчера обяви, че ще подготви анти-доклад със собствено мнение за напредъка си и така ще се опита да накара Брюксел да ревизира оценката. Първите коментари на румънските медии по тази идея бяха, че вместо да дискредитира Еврокомиисята, Букурещ ще посрами себе си.

Накрая, но не за последно

През лятото на 2007, 2008 и 2009г. след докладите на Еврокомисията се случваха две неща - първо, политиците и съдебната система ни обещаваха, че ще изпълнят всички препоръки на Брюксел. И второ -
излизаха в лятна ваканция, която притъпяваше тези намерения. Впоследствие, механизмът за наблюдение така и не успява да изпълни целите си и остава в сила отново и отново, година след година.

Този път българското правителство и съд имат всички условия да променят модела на пост-докладната истерия, преминаваща в ступор. Има политическа воля, подкрепена отвън. Има започнати и подготвяни законодателни и административни реформи. Има и конкретни препоръки. Нищо не пречи на следващия Илинден тук да прочетете последния текст по последния брюкселски доклад за България.