С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 20 юли 2011, 16:06, 6564 прочитания

Дидар Ердинч: България има нужда от сериозни реформи, за да има чужди инвестиции

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Преди утрешната среща в Брюксел, където за пореден път се очаква да се стигне до някакво по-устойчиво решение за решаване на гръцката (а оттам и европейската) дългова криза, продължаваме да събираме мнения, за това как различните сценарии биха се отразили на България. Миналата седмица в броя на "Капитал" ви запознахме с вижданията на бившия полски финансов министър Лешек Балцерович и на управителя на Alpha Bank България Евангелос Литрас. Сега ви представяме и Дидар Ердинч, която преподава икономика и европейска интеграция в Американския университет в Благоевград. Активно се занимава с изследване на финансовия сектор и влиянието му върху макроикономическата обстановка в региона. През 2008 г. проф. Ердинч публикува книга за банковата реформа в Турция след кризата от 2001 г. Разговаряме с нея за ефекта на Гърция върху България.


Изглежда ли България по-рискова за чуждестранните инвеститори, заради проблемите на Гърция и как това според вас ще афектира падежа на еврооблигациите й през 2013 г.?

- Естествено. България все още е в рецесия, поне за мен, и е търговски партньор на Гърция. Освен това около 30% от българските банки са с гръцка собственост. Определено гръцките проблеми усложняват макрополитиката в България и намаляват атрактивността й като дестинация за чуждестранни инвестиции. Ако кризата в еврозоната се задълбочи, въпреки всичките усилия до момента, това непременно ще има ефект върху българските облигации с повишена рискова премия и по-висока доходност.

Като казвате, че за вас България все още е в рецесия, какво точно имате предвид, защото според националната статистика тя отчете ръст две последователни тримесечия?

- Да, според официално изнесените статистически данни, България е излязла от рецесията през 2010 г., но реално растежът почти го няма при нива от 0,2% и едва през 2011 г. показва признаци на такъв от около 3%. За мен лично обаче, българският икономически растеж ще бъде от значение едва когато инвестициите и вътрешното потребление покажат признаци на бързо възстановяване. Настоящият ръст е заради експорта, но потреблението на домакинствата остава изключително ниско, кредитирането е в застой, а инвестициите все още ги няма. Ако тази тенденция не се обърне, не можем да кажем, че България е "излязла от гората" все още.

Освен това България следва Европа по отношение на икономическия си растеж, така че той ще зависи и от това до колко Европа силно и стабилно излиза от кризата. Дълговата криза обаче прави бъдещето още по-несигурно както за ЕС, така и за България по отношение на стабилен икономически растеж. А се очаква рецесията да отбележи ново дъно както в Европа, така и в САЩ.


Трудно ли ще е за България да се финансира от международните пазари, заради настоящата ситуация. Може ли да се каже колко по-скъпо ще й бъде?
- Да, ситуацията с Гърция оскъпява финансирането и за България. Трудно е да се прогнозира определена цена за това, тъй като преките чуждестранни инвестиции според мен ще останат в застой през следващите няколко години. Страната все още има лоша репутация заради корупцията и проблемите със съдебната система, а чуждите инвестиции са изключително чувствителни на този въпрос. До сега те идваха в страната въпреки тези проблеми, заради огромният икономически потенциал, но той бе прекъснат от глобалната криза. Според мен обаче е наивно да смятаме, че това ще продължи и за в бъдеще без сериозни реформи и подобряване на институционалния капацитет и инфраструктурата.

Какви реформи трябва да се случат според вас?
- Преди кризата главно неиндустриални сектори като строителството, недвижимите имоти и финансите движеха икономическия растеж на страната за сметка на индустриалните сектори. От тук нататък тази тенденция ще трябва да се промени към устойчив растеж базиран на индустриално развитие, ефективност и конкурентоспособност. Само така растежът ще остане на здравословни нива, а дефицитът по текущата сметка - нисък и управляем. Също така ще поддържа риска от проблеми с валутния борд нисък и по-малко зависим от финансовите потоци извън страната.
В България чуждите инвестиции трябва да отиват директно в продуктивни инвестиции чрез приватизация и инвестиции на зелено, а не просто в нови кредити, които да надуват цените на недвижимите имоти. Последното не е продуктивно, не дава никаква добавена стойност и производствен потенциал на икономиката.

Нещо повече, очаквам притокът на чужди капиталите да се възстанови с времето, но да е на много по-ниски нива от преди кризата. Така, че е абсолютно необходима стратегия за привличане на нов тип чужди инвестиции. Става въпрос за привличането на солидни, продуктивни зелени инвестиции от чужбина. Само те ще доведат до устойчив икономически растеж. Старият модел базиран на кредитен бум, насочен към нископродуктивни инвестиции достига възможностите си. Новият модел трябва да се фокусира върху вложения увеличаващи производствения капацитет главно за износ, тъй като вътрешния пазар е малък. Според мен има няколко мерки, които правителството може да предприеме, за да привлече такъв тип инвестиции.



Първата от тях е конкурентоспособността. Тя трябва да е топ приоритет на правителството. В момента тя е много ниска в сравнение със средните европейски нива. Производителността на труда може да се подобри чрез образователни и преквалификационни програми заедно с мерки за подобряването на ефективността на бизнеса. Това означава рязане на ленти, подобряване на инфраструктурата и технологиите, спиране на корупцията. Частният сектор трябва да бъде подкрепян не само с ниски данъци, но и с други мерки като горните.

Освен това правителството трябва да обърне сериозно внимание и на публичния сектор, включително на общинско ниво. Той трябва да стане по ефективен и да работи за обслужването на хората и бизнеса в страната. Така хората ще имат стимул да създават нови бизнеси, а чуждите компании - да влизат лесно в страната.

Реформата в публичния сектор е важна и защото уязвимостта на частния сектор остава изключително висока. Външният дълг на последният представлява близо 102% от БВП, като дълг в чужда валута на нефинансовия сектор е близо 80% от БВП. Външната среда е малко по-добра от преди една година, но все пак има значителен риск включително и такъв идващ от развитието на проблемите в държавите от еврозоната.

Още усилия трябва да се положат в усвояването на европейските средства. До момента страната успява да извлече само част от ползата им. По-добрата подготовка на държавните служители обслужващи усвояването на евросредствата и рационализация на публични сектор са все абсолютно необходими, за да се подобри усвояването.

Освен това може още да се подобри бизнес климата като се намалят регулаторните разходи за правенето на бизнес. Правителството трябва да положи още усилия и в намаляването на дела на сивата икономика, в борбата с корупцията и в повишаването на ефикасността на съдебната система. Сериозно внимание трябва да се обърне на законодателството по отношение на възможностите за преструктуриране на бизнеса и процедурите по несъстоятелност. Правилата трябва да окуражават по-бързото разрешаване на търговските спорове между кредитори и собственици.
Освен това инфраструктурата все още е проблем за икономическия растеж, така че модернизацията й трябва да е приоритет.

Въпреки всичко това обаче, според мен външната среда, а именно ЕС, е в много по-лоша ситуация от преди няколко години, което съответно оставя съществен риск и за българската икономика. Ако страната успее да наложи посочените по-горе мерки, според мен ще подобри имиджа си пред чуждите инвеститори. Вярвам, че могат да се постигнат добри резултати при внимателно разграничаване на България от Гърция като например като се акцентира върху фискалната й дисциплина, стабилния валутен борд и ниският външен публичен дълг. България задължително трябва да подчертава, колко по-добре фискално и макроикономически е управлявана от Гърция. Това е важно и за бъдещото приемане в ERM II – входната врата за еврозоната.

Как оценявате здравето на българските банки с гръцки собственици? Очаквате ли влошаване на ситуацията?
- Рейтингът на ОББ вече беше понижен, поради факта че е с гръцки собственик. Да, той все още е по-висок от този на банката майка, но според мен всичко зависи от това как Гърция ще наложи мерките одобрени от правителството й, само преди по-малко от две седмици. Ако Гърция не започне да действа сериозно, за да разреши проблемите си и да намали дълговете и дефицита си ще има изключително негативен ефект върху българските банки с гръцка собственост – а именно изтичане на средства и дори продажбата на поделение - т. нар. продажба "на пожар" на силно подтиснати цени разбира се.
Според мен обаче БНБ следи ситуацията много внимателно и прави всички необходимо тези банки да имат достатъчно капитал и ликвидност да останат стабилни.

В най-лошият сценарий за мен ще се стигне до продажбата на банки и още консолидация на българския пазар, ако гръцките банкови проблеми не бъдат решени и съответно те се разраснат и в българските им поделения. Не очаквам това да стане обаче, защото надзорът от БНБ е добър, а самите поделения са добре капитализирани въпреки продължаващия ръст на необслужваните заеми.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 1250 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Модел на Ричард Куин по време на Седмицата на модата в Лондон

16 фев 2020, 571 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Вечерни новини: 20 юли

Брюксел хвърли още камъни в градината на Темида, плюс други новини от деня накратко

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.,

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10