Дидар Ердинч: България има нужда от сериозни реформи, за да има чужди инвестиции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дидар Ердинч: България има нужда от сериозни реформи, за да има чужди инвестиции

Проф. Дидар Ердинч, професор по икономика в Американския университет в България

Дидар Ердинч: България има нужда от сериозни реформи, за да има чужди инвестиции

Татяна Пунчева
6746 прочитания

Проф. Дидар Ердинч, професор по икономика в Американския университет в България


Профил

Преди утрешната среща в Брюксел, където за пореден път се очаква да се стигне до някакво по-устойчиво решение за решаване на гръцката (а оттам и европейската) дългова криза, продължаваме да събираме мнения, за това как различните сценарии биха се отразили на България. Миналата седмица в броя на "Капитал" ви запознахме с вижданията на бившия полски финансов министър Лешек Балцерович и на управителя на Alpha Bank България Евангелос Литрас. Сега ви представяме и Дидар Ердинч, която преподава икономика и европейска интеграция в Американския университет в Благоевград. Активно се занимава с изследване на финансовия сектор и влиянието му върху макроикономическата обстановка в региона. През 2008 г. проф. Ердинч публикува книга за банковата реформа в Турция след кризата от 2001 г. Разговаряме с нея за ефекта на Гърция върху България.

Изглежда ли България по-рискова за чуждестранните инвеститори, заради проблемите на Гърция и как това според вас ще афектира падежа на еврооблигациите й през 2013 г.?

- Естествено. България все още е в рецесия, поне за мен, и е търговски партньор на Гърция. Освен това около 30% от българските банки са с гръцка собственост. Определено гръцките проблеми усложняват макрополитиката в България и намаляват атрактивността й като дестинация за чуждестранни инвестиции. Ако кризата в еврозоната се задълбочи, въпреки всичките усилия до момента, това непременно ще има ефект върху българските облигации с повишена рискова премия и по-висока доходност.

Като казвате, че за вас България все още е в рецесия, какво точно имате предвид, защото според националната статистика тя отчете ръст две последователни тримесечия?

- Да, според официално изнесените статистически данни, България е излязла от рецесията през 2010 г., но реално растежът почти го няма при нива от 0,2% и едва през 2011 г. показва признаци на такъв от около 3%. За мен лично обаче, българският икономически растеж ще бъде от значение едва когато инвестициите и вътрешното потребление покажат признаци на бързо възстановяване. Настоящият ръст е заради експорта, но потреблението на домакинствата остава изключително ниско, кредитирането е в застой, а инвестициите все още ги няма. Ако тази тенденция не се обърне, не можем да кажем, че България е "излязла от гората" все още.

Освен това България следва Европа по отношение на икономическия си растеж, така че той ще зависи и от това до колко Европа силно и стабилно излиза от кризата. Дълговата криза обаче прави бъдещето още по-несигурно както за ЕС, така и за България по отношение на стабилен икономически растеж. А се очаква рецесията да отбележи ново дъно както в Европа, така и в САЩ.

Трудно ли ще е за България да се финансира от международните пазари, заради настоящата ситуация. Може ли да се каже колко по-скъпо ще й бъде?

- Да, ситуацията с Гърция оскъпява финансирането и за България. Трудно е да се прогнозира определена цена за това, тъй като преките чуждестранни инвестиции според мен ще останат в застой през следващите няколко години. Страната все още има лоша репутация заради корупцията и проблемите със съдебната система, а чуждите инвестиции са изключително чувствителни на този въпрос. До сега те идваха в страната въпреки тези проблеми, заради огромният икономически потенциал, но той бе прекъснат от глобалната криза. Според мен обаче е наивно да смятаме, че това ще продължи и за в бъдеще без сериозни реформи и подобряване на институционалния капацитет и инфраструктурата.

Какви реформи трябва да се случат според вас?

- Преди кризата главно неиндустриални сектори като строителството, недвижимите имоти и финансите движеха икономическия растеж на страната за сметка на индустриалните сектори. От тук нататък тази тенденция ще трябва да се промени към устойчив растеж базиран на индустриално развитие, ефективност и конкурентоспособност. Само така растежът ще остане на здравословни нива, а дефицитът по текущата сметка - нисък и управляем. Също така ще поддържа риска от проблеми с валутния борд нисък и по-малко зависим от финансовите потоци извън страната.

В България чуждите инвестиции трябва да отиват директно в продуктивни инвестиции чрез приватизация и инвестиции на зелено, а не просто в нови кредити, които да надуват цените на недвижимите имоти. Последното не е продуктивно, не дава никаква добавена стойност и производствен потенциал на икономиката.

Нещо повече, очаквам притокът на чужди капиталите да се възстанови с времето, но да е на много по-ниски нива от преди кризата. Така, че е абсолютно необходима стратегия за привличане на нов тип чужди инвестиции. Става въпрос за привличането на солидни, продуктивни зелени инвестиции от чужбина. Само те ще доведат до устойчив икономически растеж. Старият модел базиран на кредитен бум, насочен към нископродуктивни инвестиции достига възможностите си. Новият модел трябва да се фокусира върху вложения увеличаващи производствения капацитет главно за износ, тъй като вътрешния пазар е малък. Според мен има няколко мерки, които правителството може да предприеме, за да привлече такъв тип инвестиции.

Първата от тях е конкурентоспособността. Тя трябва да е топ приоритет на правителството. В момента тя е много ниска в сравнение със средните европейски нива. Производителността на труда може да се подобри чрез образователни и преквалификационни програми заедно с мерки за подобряването на ефективността на бизнеса. Това означава рязане на ленти, подобряване на инфраструктурата и технологиите, спиране на корупцията. Частният сектор трябва да бъде подкрепян не само с ниски данъци, но и с други мерки като горните.

Освен това правителството трябва да обърне сериозно внимание и на публичния сектор, включително на общинско ниво. Той трябва да стане по ефективен и да работи за обслужването на хората и бизнеса в страната. Така хората ще имат стимул да създават нови бизнеси, а чуждите компании - да влизат лесно в страната.

Реформата в публичния сектор е важна и защото уязвимостта на частния сектор остава изключително висока. Външният дълг на последният представлява близо 102% от БВП, като дълг в чужда валута на нефинансовия сектор е близо 80% от БВП. Външната среда е малко по-добра от преди една година, но все пак има значителен риск включително и такъв идващ от развитието на проблемите в държавите от еврозоната.

Още усилия трябва да се положат в усвояването на европейските средства. До момента страната успява да извлече само част от ползата им. По-добрата подготовка на държавните служители обслужващи усвояването на евросредствата и рационализация на публични сектор са все абсолютно необходими, за да се подобри усвояването.

Освен това може още да се подобри бизнес климата като се намалят регулаторните разходи за правенето на бизнес. Правителството трябва да положи още усилия и в намаляването на дела на сивата икономика, в борбата с корупцията и в повишаването на ефикасността на съдебната система. Сериозно внимание трябва да се обърне на законодателството по отношение на възможностите за преструктуриране на бизнеса и процедурите по несъстоятелност. Правилата трябва да окуражават по-бързото разрешаване на търговските спорове между кредитори и собственици.

Освен това инфраструктурата все още е проблем за икономическия растеж, така че модернизацията й трябва да е приоритет.

Въпреки всичко това обаче, според мен външната среда, а именно ЕС, е в много по-лоша ситуация от преди няколко години, което съответно оставя съществен риск и за българската икономика. Ако страната успее да наложи посочените по-горе мерки, според мен ще подобри имиджа си пред чуждите инвеститори. Вярвам, че могат да се постигнат добри резултати при внимателно разграничаване на България от Гърция като например като се акцентира върху фискалната й дисциплина, стабилния валутен борд и ниският външен публичен дълг. България задължително трябва да подчертава, колко по-добре фискално и макроикономически е управлявана от Гърция. Това е важно и за бъдещото приемане в ERM II – входната врата за еврозоната.

Как оценявате здравето на българските банки с гръцки собственици? Очаквате ли влошаване на ситуацията?

- Рейтингът на ОББ вече беше понижен, поради факта че е с гръцки собственик. Да, той все още е по-висок от този на банката майка, но според мен всичко зависи от това как Гърция ще наложи мерките одобрени от правителството й, само преди по-малко от две седмици. Ако Гърция не започне да действа сериозно, за да разреши проблемите си и да намали дълговете и дефицита си ще има изключително негативен ефект върху българските банки с гръцка собственост – а именно изтичане на средства и дори продажбата на поделение - т. нар. продажба "на пожар" на силно подтиснати цени разбира се.

Според мен обаче БНБ следи ситуацията много внимателно и прави всички необходимо тези банки да имат достатъчно капитал и ликвидност да останат стабилни.

В най-лошият сценарий за мен ще се стигне до продажбата на банки и още консолидация на българския пазар, ако гръцките банкови проблеми не бъдат решени и съответно те се разраснат и в българските им поделения. Не очаквам това да стане обаче, защото надзорът от БНБ е добър, а самите поделения са добре капитализирани въпреки продължаващия ръст на необслужваните заеми.

Профил

Преди утрешната среща в Брюксел, където за пореден път се очаква да се стигне до някакво по-устойчиво решение за решаване на гръцката (а оттам и европейската) дългова криза, продължаваме да събираме мнения, за това как различните сценарии биха се отразили на България. Миналата седмица в броя на "Капитал" ви запознахме с вижданията на бившия полски финансов министър Лешек Балцерович и на управителя на Alpha Bank България Евангелос Литрас. Сега ви представяме и Дидар Ердинч, която преподава икономика и европейска интеграция в Американския университет в Благоевград. Активно се занимава с изследване на финансовия сектор и влиянието му върху макроикономическата обстановка в региона. През 2008 г. проф. Ердинч публикува книга за банковата реформа в Турция след кризата от 2001 г. Разговаряме с нея за ефекта на Гърция върху България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    adon avatar :-|
    RUSE

    България първо трябва да стане нормална държава в която вътрешните инвеститори да могат да инвестират. Ще ви дам един прост пример който всеки е виждал - жените го ползват, а мъжете обичат да го свалят. Знаете ли, че внесените от Китай сутиени, купени и докарани до България, се декларират пред нашата митница от вносителите за сумата от 1 стотинка, а нашите митничари ги преизчисляват и обмитяват по 14 стотинки. Би ли ми казал някой плат ли ще си купиш за 14 ст., дантелата ли, копчета ли, труда за ушиване ли, или транспорта до България. От друга страна Лукойл ни е превърнал в опитни зайчета и си прави каквото си иска ценообразуване. Действията на митничарите убиха родното производство и вече няма бизнес на печалба.

  • 2
    kitaec_ avatar :-|
    kitaec_

    Най заинтересована е русия,нещата в България да си останат по старо му и да не идват чужди инвеститори

  • 4
    krlkirilov avatar :-|
    Кирил Кирилов

    Без сериозни реформи ПЧИ ще са отрицателни, както е в момента. Колкото повече бавим реформите, толкова повече ще закъсваме.

  • 5
    areopagit avatar :-|
    marquis

    1. България е обречена на рецесия по причина, че се е "забила" в традиционни производства от 100 години, които са типични за всички страни от третия свят.
    2. България и Гърция са част от едната крива на скачения съд - когато в Гърция се изпразва и в България става същото.
    3. Вътрешното потребление няма как да бъде стимулирано при огромната задължнялост на населението и нивата на заплащането на труда му. Може да се случи само чрез целенасочена държавна политика, генерираща огромен дълг на РБ - т.е. отново гръцкия модел.
    4. Комплименти на г-жата, сексапилно изглежда за възрастта си.

  • 6
    opinionated avatar :-|
    opinionated

    До коментар [#5] от "marquis":

    така е, нашата икономика е в и аз не знам какъв стадий на развитие. но заплащането е много високо дори предвид добавената стойност от труда. например 30% от 2.7-те милиона работещи са магазинери и обслужващ персонал в търговията на дребно, 20% са на бюджетна издръжка от другите 50% работещи. как да се качат доходите като 1.3 милиона де факто издържат още 6 милиона освен себе си?
    такава среда отнема каквато и да е инициатива за предприемачество, труд и развитие, а рухналата държавност е просто следствие от модела ни на развитие.

  • 7
    vperfanov avatar :-|
    далекоглед

    Макар, че не казва нови за нас неща професор Ердинч ни дава един изключително точен, обективен и непредубеден поглед върху икономическата ситуация в БГ. Съгласен съм с всички основни тези в интервюто.

  • 8
    vperfanov avatar :-|
    далекоглед

    До коментар [#2] от "kitaec_":

    Не е луд този който яде баницата, а който му я дава. В политиката всеки може да иска всичко - предимство ще имат все пак тези които владеят ресурсите.
    Колкото повече инвеститори, толкова по-добре. Само не по сегашната схема на концесионни договори - тя е доказано губеща, освен за тези които я наложиха.

  • 9
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    Интервюто е доста добро. Госпожата много точно и изчерпателно е дефинирала проблемите, които не са нови и не са от скоро. Някои от тях сегашното правителство тръгна да "бори", но за мен скоростта е незадоволителна.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дръжте се здраво

Дръжте се здраво

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK