България ще следва Германия в пътя през дълговата криза

Източник на Capital.bg също потвърди, че на страната ни се гледа като на съюзник в опитите на Германия да надделее в съвета на върха на ЕС, чието следващо заседание ще е на 9 декември.

Членство във фискалния съюз, а не в еврозоната

Симеон Дянков твърдо се разграничи от преследването на членство в еврозоната - цел, с която правителството на ГЕРБ се захвана от първия си ден, но не постигна краен успех. Вместо това министърът изтъкна като нова външнополитическа цел на България членство във "финансовия Шенген". Идеята за него видя бял свят през уикенда, когато се разбра, че Германия и Франция обсъждат създаване на нов фискален съюз, обединяващ държави със строга бюджетна дисциплина. Целта му е да се спре разрастването на дълговата криза и да се наложи по-строга финансова дисциплина на силно задлъжнелите страни членки.

В тази коалиция, доминирана от Германия държавите ще спазват по-голяма фискална дисциплина, писа миналата седмица германският Welt am Sonntag, а Wall Street Journal уточни, че се предвижда националните правителства ще очертаят задълженията си с двустранни споразумения и по този начин ще се избегне тромавата и продължителна процедура на внасяне и одобряване на поправки в договорите на ЕС. Германското правителство обаче има скрита цел да използва този съюз за натиск над държавите от еврозоната, които са против идеята за директна намеса на Европейската комисия в бюджетните процедури на страните членки на Европейския съюз.

Миналата седмица Берлин и Париж предложиха още по строги регулации за бюджетните процедури, според които Европейската комисия ще може да връща проектобюджетите за доработване, ако те не са съобразени с правилата за стабилност. Ако се приеме, това ще е още по-крайна и директна намеса на ЕК в бюджетните процедури на държавите в сравнение с механизма, който създаде пактът "Евро +". Директивите и регулациите на ЕС, които чертаят рамките му, влязоха в сила миналата седмица, но те се обсъждат вече 8 месеца, а новите предложения на Франция и Германия идват след шока, който бившият гръцки премиер Георгиус Папандреу предизвика, предлагайки спасителния план за страната му да се подложи на гласуване в референдум.

Великолепната осморка

Проблемът на Германия и Франция е, че до момента не могат да сформират мнозинство сред страните от Еврозоната и за това вече гледат за по-широк съюз с държави членки на ЕС. С такава подкрепа германското правителство може да постави ултиматум, пред южните страни членки, че ще разцепи еврозоната като ги остави сами да се оправят с дълговата си криза. Коалицията около Германия и Франция щяла да се допълни от Австрия, Люксембург, Финландия, Холандия, Естония, които и сега с в Еврозоната, както и от Швеция и България.

Според Лисабонския договор една трета от страните членки, т.е. най-малко девет, могат да постигнат засилено сътрудничество (enhanced cooperation) в дадена област, ако това не противоречи на договорите и ако останалите страни членки са съгласни. Така например 14 страни имат общи правила при разводите, които обаче не важат за останалите 13. 

Негласно съгласие с този ход дал и английският премиер Дейвид Камерън, който миналата седмица се срещна с германския канцлер Ангела Меркел. По време на двустранните им разговори се стигнало до споразумение, при което Германия ще влияе на фискалната и икономическа политика в ЕС, а Обединеното кралство ще ръководи реформирането на регулациите в частния финансов сектор.

Идеята за новото съглашение може да се обяви официално тази седмица, с което да се сондират нагласите до 9 декември, когато има среща на върха в Европейския съюз. Удобен формат за такива разговори е срещата на икономическите и финансови министри - ЕКОФИН, която започва днес и на която ще присъства заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева, уточни източник на Capital.bg от министерство на финансите.

Според източника България все още не е получила официална покана за включването в такава коалиция, но в последните месеци отношението към България се подобрявало, заради успеха на страната ни да поддържа нисък бюджетен дефицит.

Как се вмества България

С идването си на власт правителството на ГЕРБ постави като основен външнополитически приоритет приемане на България във валутния механизъм ERM2, който е известен като "чакалнята на еврозоната". Процедурата изисква минимален престой от две години на страните кандидатки, по време на който те трябва да покриват стриктно всичките пет критерия от Маастрихт.

Досега България покриваше четири от петте критерия, като единствено бюджетният дефицит бе пречка - 4.7% от БВП за 2009 г. и 3.1% за миналата година. Неформални фактори като ниското равнище на жизнен стандарт и проблемите с корупцията и съдебната система също пречеха на страната ни да бъде поканена за членство в ERM2.

Мерките на правителството за затягане на бюджетните разходи сработиха това лято и висши европейски чиновници промениха тона си към България. Председателят на еврогрупата и премиер на Люксембург Жан Клод Юнкер обяви през септември: "Аз наистина съм впечатлен от работата, която правителството е свършило" и допълни, че ако България продължи да покрива стабилно критериите от Маастрихт, ще е добре дошла да кандидатства през 2012 г.

"При напъните ни за еврозоната винаги бяхме възпирани с обяснението, че сме най-бедни и ни е още рано. След като в последните години показахме, че наистина пазим финансова дисциплина, напълно възможно е Брюксел да промени отношението си към нас. Не знам обаче как ще повлияят корупцията и състоянието на съдебната ни система, защото заради тях не можем да влезем в истинския Шенген", коментира макроикономистът Петър Чобанов. По време на предишното правителство той ръководеше закритата вече Агенция за икономически анализи и прогнози и от позицията си е отговарял за голяма част от комуникациите на България с Брюксел по икономическите и финансови въпроси.

В понеделник и премиерът Бойко Борисов се обяви за участие в новата коалиция с думите: "Аз мисля, че шансът в европейско измерение на България е показвайки своята стабилност като държава със своите възможности, да влезем не в еврозоната, а в пакта. Аз в това нещо горещо подкрепям Германия и мисля, че на Балканите, България може спокойно да се охарактеризира с подобни черти за т.нар. финансово стабилни държави, тези, които имат 3%."