Европейските политици отново се колебаят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейските политици отново се колебаят

Reuters

Европейските политици отново се колебаят

Спасителният фонд на еврозоната ще е с по-малък капацитет да спасява държави, чуват се призиви за намеса на МВФ

Христо Съйнов
3003 прочитания

Reuters

© Reuters


Финансовите министри на страните от Еврозоната договориха вчера подробностите около разширяването на спасителния фонд, но признаха, че той ще има по-малък капацитет да помага на затруднените нации от по-рано анонсирания. Все по ясно се чуват и призивите на някой от министрите да се позволи на Международния валутен фонд (МВФ) да участва по-активно в усилията за спасяването на закъсалите държави от еврозоната. 

С колко ще нарастне EFSF

По време на срещата е представен модел, според който Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) може да нарастне до 500-750 млрд. евро (0.7-1 трилиона долара), според източник на "Ройтерс" запознат с детайлите. Това обаче е далеч от очакванията на експертите, сред които циркулираше цифрата 1 трлн. евро и даже 2 трлн. евро.

След срещата, участниците не дадоха никава официална информация за очакваните размери, до които ще бъде разширен фондът. По късно обаче финансовия министър на Нидерландия Ян Кис де Ягер коментира пред в. La Libre Belgique: "Увеличаването на "огневата мощ" на EFSF до 1 трлн. евро е трудно постижима цел, може би засега ще е наполовина на тази сума и затова търсим средства от други места и сме длъжни да се обърнем и към МВФ".

Цифрата от половин трилион евро обаче изглежда твърде малка, за да убеди финансовите пазари че ще бъде достатъчна, за спасяването на Италия и Испания, както и за подкрепа на проблемните банки в Европа. Още повече след изказването на италианския премиер Марио Монти, че поскъпването на разходите по финансирането на дълга на Италия може да доведе до това Италия да има нужда от около 400 млрд. евро още през следващата година.

Шефът на EFSF Клаус Реглинг каза след срещата: "Увеличението на фонда ще зависи от пазарните условия, защото така или иначе голяма част от него се планира да дойде от частните инвеститори, но поставената по-рано цел фонда да достигне 1 трлн. евро на практика отпада. Наистина е трудно да се даде точно число – защото това е процес. Няма да ни е нужен 1 трилион още следващия месец, ще ни трябват пари, ако има търсене. Невъзможно е да кажа едно число".

това лято фондът бе увеличен от 250 на 440 млрд. евро. След това от ЕС решиха, че той е недостатъчен, за да гарантира стабилността на икономиката и финансовата система на еврозоната и бе решено, че има нужда размерът на гарантираните от него заеми да стигне 1 трлн. евро.

Увеличаването на фонда обаче за сметка на даваните от държавите от еврозоната гаранции на практика е невозможно, защото ще доведе до ръст на задлъжнялостта на бюджетите на страните от региона, където и без това дълговата криза е проблем.

Помощ от МВФ

Министър-председателят на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който води заседанията на финансовите министри в Брюксел, каза че те "ще продължат да търсят допълнителни възможности за разширяване на фонда", като една от тях е МВФ. Той обаче не даде индикация да има напредък в преодоляване на възраженията на други страни, включително и САЩ, които искат европейците да поемат основната отговорност за решаване на кризата.

Служител на МВФ заяви, че към днешна дата фондът би могъл да предостави веднага 100 млрд. евро в помощ на Италия ако се наложи. Това обаче означава, че ако лидерите на Европа искат да съберат надеждна сума, с която да си гарантират спокойствие ще трябва да търсят пари и на друго място.

Засилване ролята на ЕЦБ

Преди срещата финансовият министър на Люксембург Люк Фриден заяви, че спасителният фонд би трябвало да действа заедно с МВФ и ЕЦБ. Европейските политици, макар и неохотно и не публично, от няколко месеца все по често говорят за отговорноста на ЕЦБ, която трябва да влезе в "ролята си на централна банка".

ЕЦБ обаче е политически независима от правителствата на еврозоната и яростно пази този си статут. При липса на интерес от страна на частните инвеститори, които да финансират слабите страни от еврозоната, ЕЦБ в края на краищата може да пусне печатницата за евра - нещо, което за мнозина анализатори и икономисти е единственото жизнеспособно решение.

Сега нежеланието на политиците да търсят помощ от ЕЦБ съвсем намаля. Финансовият министър на Финландия каза, че евро блокът ще трябва да се обърне към ЕЦБ като към последна инстанция, "ако нищо друго не проработи". Белгийския министър на финансите заяви, че "ще сложи на масата някои предложения", които да дадат възможност за по-активно участие на ЕЦБ и МВФ.

МВФ вече е един от основните играчи в спасителните мерки. Той осигурява 30 млрд. евро от 110 млрд. евро за спасяването на Гърция, една трета от 78 млрд. евро за спасителния план на Португалия, както и част от помощта за Ирландия.

Националните правителства все още обаче не са на едно мнение за ролята на ЕЦБ и дали тя трябва да пуска печатницата, а главната съпротива идва от страна на Германия и Холандия.

"Знам, че някои в САЩ, казват: "Имате ЕЦБ за разрешаване на кризата", заяви холандският премиер Марк Рутe във Вашингтон преди срещата си с президента Барак Обама във вторник следобед. "Но това би означавало две неща: първо с увеличаването на паричната маса в обръщение ще нараства и рискът от инфлация. И второ това ще намали натиска върху Гърция, Италия и другите за реформи", добави той.

Два метода за увеличаване огневата мощ на EFSF

Министрите одобриха два метода за увеличаване огневата мощ на Европейския механизъм за финансова стабилност, като и двата метода са свързани с допълване на нужните суми с частно финансиране.

Според първият EFSF ще издава така наречените "сертификати за защита", за да бъдат приложени към нови облигации, издадени от проблемните страни от еврозоната. Като притежателите на тези сертификати ще имат право да претендират за 20% до 30% от номиналната стойност на облигациите в случай на фалит на държавата. По този начин, 20 или 30 евро от EFSF биха могли да накарат частни инвеститори да закупят облигации за 100 евро.

Вторият метод представлява директно закупуване на проблемните облигации от EFSF заедно с частните инвеститори, но в случай на фалит, EFSF ще понесе пръв загубите, преди частните инвеститори.

Във фонда ще останат около 250 млрд. евро след отчитане на настоящите и очакваните ангажименти за Ирландия, Португалия и Гърция.

Гръцката драма

Министрите дадоха и зелена светлина за отпускането на 5.8 млрд. евро от 8-милиардния транш за финансиране на спасителния план за Гърция. Очаква се МВФ да одобри неговото участие от 2.2 млрд. евро на 5 декември.

Вчера гуверньорът на гръцката централна банка Джордж Провопулос предупреди, че изтичането на депозити от гръцките банки се ускорява. Като само за септември и октомври банковите депозити вътре в страната са намалели с близо 7%, което е показателно за ниското доверие на самите гърците, които не вярват, че страната може да преодоле кризата.

"Септември и октомври бяха две много лоши месеца. Видяхме отлив на депозите от порядъка на 13 млрд. евро до 14 милиарда евро. Това е едно много голямо число. Също така, през първите 10 дни на ноември, този отлив продължи с пълна сила", допълни Провопулос.

Финансовите министри на страните от Еврозоната договориха вчера подробностите около разширяването на спасителния фонд, но признаха, че той ще има по-малък капацитет да помага на затруднените нации от по-рано анонсирания. Все по ясно се чуват и призивите на някой от министрите да се позволи на Международния валутен фонд (МВФ) да участва по-активно в усилията за спасяването на закъсалите държави от еврозоната. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Аз имам още една идея за увеличаване на огневата мощ :)

    Правите рейтингите на всички проблемни държави ААА, всички останали ги правите джънк, и институционалните инвеститори ще са принудени да дават пари на Гърция на 2% :)

  • 2
    brizeidas48 avatar :-|
    Nataliya

    Докато се колебаят политиците еврозоната ще се разпадне.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK