Chevron няма да сондира за шистов газ преди 2015 г.

Недоумявам как компания от този ранг се хвърля в тръжна процедура без предварителна геоложка информация. Е, хубаво! Нека се поохарчат, та да поумнеят. От тези "шисти" газ няма да потече, но на чиновниците в Министерството на почти всичкото в Бг ще им се случат приятни неща. А дотогава ще чакам да видя предстоящата преоценка на ресурса от шистовия газ в Полша...

Разбира се, че имат геоложка инфрормация, имат и сеизмична. Снишават се докато се размине бурята. Никой не дава 30 мил ей така.
Шансът ние е ЕС да приеме директива забраняваща шистовия газ възможно най- скоро.

Добивът на шистов газ по съществуващата в момента технология е меко казано опасно за околната среда. Познавайки волята на отговорните лица в нашата държава по линия на опазване на околната среда, мога да си представя как ще контролират една компания от ранга на Шеврон ...

Лично аз съм доста скептично настроен относно добива на шистов газ у нас.

Странно поставяне на заглавието: "Шеврон няма да сондира за шистов газ преди 2015". Струва ми се опит за неглижиране на факта, че все пак ще има сондажи. Защо не "Шеврон ще сондира за шистов газ след 2015". Звучи доста по-правилно, но пък да-директно се заявяват намерения. Досега се въздържах от коментари, мнения и т.н., смятах групите "Не на шистовия газ" за прекаляващи и фанатици, тъй като бях убеден, че сондажи няма да има. Никой не го беше заявил официално все пак.

Е, сега вече е ясно. Включвам се активно в групите и протестите, защото фактът, че "няма доказателства нанесените вреди върху природата и хората да имат връзка с провежданите сондажи" по никакъв начин не е успокоителен за мен. Предпочитам да не се установява истинността или не на това твърдение на наша територия.

ДОКЛАДА НА:
Камарата на представителите,
Комисия по енергетика и търговия
ОТНОСНО:ХИМИКАЛИ ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ ХИДРАВЛИЧНОТО РАЗБИВАНЕ (ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ)
Намален състав
април 2011 г.
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
http://rfflibrary.files.wordpress.com/2011/04/hydraulic-fracturing-report-4-18-11.pdf

*става ясно,че около 600 от 750 химикала използвани при хидрораздробяването ,ако не са токсични,канцерогенни-някои дори радиоактивни ( в шистовите скали има Радий 226 който попада в отпадъчните води и от тях в водоизточнисите и въздуха - което означава, че отпадъчните води от добива на шистов газ трябва да бъдат третирани като радиоактивен отпадък)! ,то те са замърсители на въздуха
ето го,преведен и на БЪЛГАРСКИ ! http://www.zonabg.com/en/2011-08-10-13-21-43.pdf

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ - СТАНОВИЩЕ
На Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ-
БАН)
Относно: Оценка на риска при проучване и добив на шистов газ
Становището е прието от НС на ИБЕИ на 19.07.2011 г. http://www.iber.bas.bg/sites/default/files/Stanovishte_IBER_shistov_gaz.pdf

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ - ПРОФ. ДЮЛГЕРОВА http://www.nina-dulgerova.org/Statii/ShistovGasRusiaDnes.pdf

13 аблуди за добива на шистов газ в България:
1: „Проучването за шистов газ е безопасно, защото процесът е като този при конвенционални газови находища (и не е същият като при добива на шистов газ)“.
В действителност, находищата на природен (конвенционален) газ са различни от тези на шистов газ. Природният газ се съдържа в затворени „мехури“, от които се изсмуква в почти чист вид при добива. Шистовият газ не съществува като находище под земята. Той е разтворен в находища от глинести шисти, които трябва да бъдат разбити, за да се извлече от тях каша от вода, пясък, върнати химикали и газ, от която на свой ред да се отдели газът.
Проучването за шистов газ може да има две цели: 1) проучване за наличие на шисти изобщо; за Добруджа това е е установено още преди десетилетия; шисти има и от тях може да се извлича газ; 2) проучване за рентабилността на шистовото находище; това проучване е пробно добиване на газ с измерване на свойствата на добива. То ще се осъществява чрез същия хидравличен разрив, който се използва и за добиване на газа. По същия начин ще се пробива със сонда – първо вертикално, после хоризонтално – и по същия начин шистите ще се разбиват чрез впръскване под налягане на вода, пясък и опасни химикали.

2: „Технологията на хидравлично разбиване е стара и нищо тревожно не се е случило за десетилетията на използването й“.
В действителност, едва през последните 15 години бяха разработени хоризонталното сондиране и химическият състав на сместа, впръсквана под земята. Това доведе и до бума на добив в САЩ след 2005 г. Именно химическите вещества, впръсквани под земята, представляват основната заплаха за здравето на хората и за природата.


3: „Химикалите, добавяни към водата, са незначителен процент от впръскваната под земята смес“.
В действителност, при един сондаж се впръскват до 30 000 тона вода. От тях десетки тонове са концентрирани вещества с доказано канцерогенно и невропатично въздействие. При десетките и стотици сонди, необходими за разработване на шистовото находище, хиляди тонове химикали ще бъдат впръскани в земята и подпочвената вода на Добруджа.

4: „Находището ще стигне за нуждите на България за 300 години“.
В действителност, корпорацията, която ще добива газа, ще го продава на свободния енергиен пазар, не само на българската страна. Да се твърди, че една частна компания ще чака 300 години (или 100, или 20), за да си върне инвестицията, е абсурдно от пазарна гледна точка. Единственото, което България гарантирано може да получи, е възможността да купува на пазарни цени газта от частната компания.
На второ място, прогнозите за размерите на добивания газ тенденциозно се завишават, показва разследване на вестник „Ню Йорк Таймс“. Добивните компании имат интерес да докладват завишени данни, защото финансират бизнеса си чрез пари на трети лица – инвеститори в дялове от кладенците.


5: „Добивът на газ ще даде работа на хората и ще развие икономически региона“.
В действителност, добивът на газ не е традиционен поминък за Добруджа и не отговаря на ресурсите на региона, известен като житницата на България. Малко вероятно е техническите длъжности по сондите да бъдат изпълнявани от земеделци. Същевременно, анализ на разходите и ползите ще разкрие друга картина: огромно натоварване върху местната инфраструктура, върху водните ресурси на региона, и върху природната среда. Не може да не забележим, че разходите ще бъдат най-вече обществени и дългосрочни, а ползите – частни и кратковременни.

6: „Шеврон е реномирана компания, която ще работи по най-високите стандарти за безопасност“.
В действителност, корпорацията „Шеврон“ е известна с неетичните си бизнес практики и унищожаването на околната среда. В последните 20 години компанията е била съдена в Индонезия, Ангола, Нигерия, Бангладеш, и в щатите Калифорния и Ню Хемпшир. В Еквадор в началото на 2011 г. местният съд постанови, че „Шеврон“ трябва да изплати 8,6 милиарда долара обезщетения на населението за умишлено замърсяване на средата на живот. Позицията на корпорацията е, че „Ще оспорваме решението докато адът замръзне, а и след това – върху леда“.

7: „Протестът срещу шистовия газ е политически и обслужва интересите на Русия“.
В действителност, протестът е нормална реакция на гражданите, засегнати пряко от решението на правителството, без да бъдат уведомени и консултирани. Това е позиция срещу добива на шистов газ, без значение на националността на компанията, включително срещу РОСГЕОКОМ, „Овъргаз“ и който и да е друг концесионер, за който разбираме от чуждестранната преса.

8: „Гражданите трябва да оставят решението в ръцете на експертите и политиците“.
В действителност, демократичният процес изисква постоянна, а не само електорална гражданска активност. За съжаление, на обективността на експертите не може да се разчита, когато те са в явен конфликт на интереси. Така например, работата на ст. научен сътрудник Кристалина Стойкова като консултант на „Тексако“ (на която „Шеврон“ е наследник), обявена в биографията й на сайта на БАН, напълно компрометира позицията й, че добивът на шистов газ не крие рискове. Въпрос на гражданска отговорност е „човекът от улицата“ да си изгради информирано мнение и активна позиция спрямо проблем, който пряко го засяга. Точно това се случва с кампанията против шистовия газ в момента.

9. След приключване на сондажа замърсените с химикали води се пречистват - На територията на България не съществуват съоръжения за пречистване, които могат ефективно да пречистят замърсените води, тяхното построяване и експлоатация би оскъпило процеса и ще го превърне в икономически неефективен, поради това в Америка отпаднете води биват изхвърляни в океана и отворени водоеми или се складират в подземни кладенци.

10. Поради дълбочината на сондиране процеса е безопасен (при всеки сондаж около 50 % използваната вода смесена с химикали остава под - земята) - скалните масиви не са еднородна консистенция подобно на циментовите плочи, запознатите с геологията знаят, че във всяко скално образование има множество пукнатини и е примес от различни по химически състав компоненти което улеснява ерозията на скалите на земната повърхност както и преноса на течности през подземните скални слоеве.

11. В шистовите скали има Радий 226 който попада в отпадъчните води и от тях в водоизточнисите и въздуха - което означава, че отпадъчните води от добива на шистов газ трябва да бъдат третирани като радиоактивен отпадък.

12. Не ни е нужна екологична оценка за проучванията - за всеки сондаж се използват 5000 галона химикали които са токсични и карциногенни и с тях се замърсяват 30 000 галона вода, тези химикали трябва да бъдат транспортирани, складирани, използвани и след това замърсената вода която вече съдържа и радиоактивния елемент Радий 226 трябва да бъде пречистена или съхранена според екологичните изисквания в страната - ако за това ни трябва екологична оценка за какво ни е изобщо екологично министерство.

13. Добруджа е сеизмичен район - корпусите на сондажите са изградени от цимент които не е устойчив на вертикално напрежение което е характерно при сеизмична активност. Това ще доведе до разрушаване на тяхната цялост, навлизане на подпочвена вода в сондажите и освобождаване на големи количества химикал в подпочвения воден слой на Добруджа - приблизително 15 000 галона химически замърсена вода или 2500 галона чист химически продукт за всеки един сондаж, като тези цифри трябва да се умножат по броя на засегнатите сондажи.


проучването (технологията/методите/изплзваните химикали и тн; са 1:1 с този при добив-няма разлика) проучването и добива на шистов газ в България е ОПАСНО !, ВРЕДНО !, И С НЕ!ПОПРАВИМИ И КАТАСТРОФАЛНИ НЕ!ОБРАТИМИ ПОСЛЕДИЦИ ЗА ПРИРОДАТА а и за ЗДРАВЕТО,ПОЧВАТА,ВЪЗДУХА, ВОДАТА НА БЪЛГАРИЯ!.

при положение,че статистиката сочи,че всеки 20-ти кладенец е ''лош''
*(предвид огромното налягане ''обшивката'' не издържа,и се пука)
то това са (рано или късно) НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ хиляди ! ХИМИЧЕСКИ БОМБИ със закъснител !!!
къде е ДАНС ?!?

да не дава ГОСПОД един по сериозен земетръс!..,че всичко тръгва! :|
това е заплаха за НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ (живота и здравето на Българина).
ПРИРОДАТА загива безвъзвратно и завинаги...
НЯКОЛКО СТАТИИ КОИТО ИЛЮСТРИРАТ ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ БОРИМ НЕПРИМИРИМО СРЕЩУ ШИСТОВИЯ ГАЗ В БЪЛГАРИЯ!

Пазарът на вода скоро ще надмине петролния http://30dumi.eu/2011/08/pazarat-na-voda-skoro-shte-nadmine-petrolniya/

Мръсната вода убива повече хора от войните http://novinar.bg/news/mrasnata-voda-ubiva-poveche-hora-ot-vojnite_MzIyNTs0Ng==.html

През 2030 г. повече от 5 млрд. души със сигурност няма да имат достъп до прилична система за пречистване на водата...47% от световното население ще живее в райони, подложени на голям воден недостиг http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1281331

След по-малко от 20 години...Дефицитът на вода ще стане основният от природноресурсните ограничители за развитието на икономиките на повечето страни по света, съществен фактор за нестабилността на международната обстановка http://www.dnes.bg/technology/2008/11/12/prez-2025-godina-vodata-niama-da-dostiga.60738

След по-малко от 20 години половината от населението на Земята ще страда от дефицит на прясна вода, заявиха руски учени, цитирани от Интерфакс.През 2025 г. най-малко половината от растящото население на Земята ще страда от дефицит на прясна вода, заяви член-кореспондентът на РАН Виктор Данилов-Данилян на заседание на президиума на Академията.Даже в момента в условията на постоянен недостиг на питейна вода живеят около 1,1 милиарда души, а над 2 милиарда редовно изпитват „воден стрес“.Дефицитът на вода ще стане основният от природноресурсните ограничители за развитието на икономиките на повечето страни по света, съществен фактор за нестабилността на международната обстановка“, каза ученият.

при шистов газ се използват между 4 и 19 МИЛИОНА !!! литра вода на ДЕН !!!
да МИЛИОНА! и да! на ДЕН !

А бе чудя се на всички...и на противници и на тия които са за шистовия газ...от къде знаете има ли или няма шистов газ преди да се е проучило...
голям рев...ами ако няма шистов газ...или ако има в количества които не е рентабилно да се извлича...тогава кво правим...
Рибата в морето те сложили тигана...

До коментар [#6] от "vipidol":

Писах му един + на колегата "vipidol" макар че като сондажен инженер и дългогодишен преподавател в катедра СДНГ /Сондиране и добив на нефт и газ/ на МГУ /Минногеоложки университет/ смятам, че опасностите от проучването и добива на газ от шисти са силно преувеличени. Мога и да приведа съответната аргументация но формата на форума не позволява разгръщането на подробна дискусия. Все пак ако настоявате мога да бъда и по-подробен.

А плюсът е за това, че колегата "vipidol" се е постарал да бъде аргументиран а не да да раздухва истерия в стилът на прословутият Gasland.

До бигман1
Ми българЯта сме си така във всичко....
Ако можехме да мислим трезво, разумно и прагматично, в Европа щяхме да сме балканската Швейцария.

До коментар [#6] от "vipidol":

Интересен е този документ. Потърсих обаче оригинала в сайта на комисията по енергетика на камарата на представителите в конгреса (http://energycommerce.house.gov/) и не го открих. дали пък не е манипулиран? защото сигурно и сред противниците на тази технология, както и сред поддръжниците й има манипулатори?