Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 дек 2011, 8:00, 3717 прочитания

Кристофор Павлов: Фискалните трансфери от по-богатите страни към по-бедните трябва да нарастват

България ще е сред първите държави, изпълнили новите изисквания на Брюксел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Фискалният съюз, за който се разбраха европейските лидери на срещата си на 9 декември вече бе очертан с проекта на Договор за засилен икономически съюз, на страните членки от ЕС без Великобритания. Какво вещае той на България и каква позиция трябва да отстоява българското правителство попитахме Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.
За алтернативно мнение потърсихме и Петър Чобанов, който беше директор на закритата вече Агенция за икономически анализи и прогнози, а в момента преподава макроикономика и е съосновател на организацията Институт за нов икономически напредък. Интервюто с него можете да прочетете тук.


Как би се отразило поставянето на ограничение за бюджета да не допуска
структурен дефицит над 0.5% от БВП?

- Структурният дефицит се оценява с използването на икономически модели. Такива модели има в БНБ и ЕК. Следователно ще бъде нужно известно време България и ЕК да постигнат съгласие за модела, който ще използват и за неговото калибриране, след това ще получим оценките за частта от дефицита, която се дължи на циклични фактори и тази, която има структурен характер. Виждал съм такива оценки на МВФ, включително прогнози за тази и следващата година, които са за положителен структурен баланс в размер на 0.5% и 0.8% от БВП.
Следователно, може да се твърди със значителна степен на сигурност, че, ако България и ЕК достигнат до оценка близка до тази на МВФ, а заложеният касов дефицит от 1.35% от БВП не бъде надхвърлен, България ще бъде отново сред първите страни, изразили намерение да подпишат новия фискален договор, които ще са в състояние да изпълнят изискванията за нивото на структурния баланс в бюджета още през 2012 г.


Как се отразява това на лансираната до момента идея за фискален борд (част от нея беше реализирана с промени в закона за устройството на бюджета, а втората част, касаеща Конституцията, се отложи за след изборите)?


- Очевидно решението от 9 декември на всички лидери на ЕС, с изключение на Великобритания, ще легитимира по нов, по-силен начин досегашните усилия на българското правителство за въвеждане на правила, които имат за цел избягване на нездрави политики в областта на публичните финанси.
Що се отнася до лимита от 40% от прогнозния БВП за максималния размер на разходите, вече заложен в Закона за устройство на бюджета - според мен, ще остане в сегашния си вид.
В същото време, лимитът за размера на дефицита в консолидираната фискална програма ще трябва да се видоизмени, като от общ дефицит се премине към структурен дефицит, и по-важното - това ограничение ще трябва да залегне в Конституцията, а не както е досега в Закона за устройството на държавния бюджет.

Също така в Конституцията ще трябва да има текст, който пояснява, че при превишаване на 0.5 процентния праг за нивото на структурния дефицит автоматично се задейства механизъм за корекции. Как точно ще изглежда този автоматично действащ механизъм за корекции, към днешна дата, все още не е ясно. Подписаният документ от правителствените ръководители на ЕС казва, че този механизъм ще бъде дефиниран от всяка страна на база на принципи, предложени от ЕК. След като въпросният механизъм бъде договорен с ЕК, той ще трябва да бъде разписан в българското законодателство, най вероятно чрез промени в Закона за устройството на бюджета.



Предполагам, че като част от процедурата по изготвяна на проекта за бюджет за съответната година, успоредно с изготвянето на така наречения основен сценарий за бюджета, ще се гласуват и планове за действие при непредвидени обстоятелства. Тези планове ще се задействат автоматично в случаите, когато действително отчетените в хода на годината стойности за основните допускания, върху които е изграден базисният сценарий, започнат да се отклоняват значително от прогнозните такива. Това предполага доста по-комплексна процедура за изготвяне на новите бюджети, но поради очевидни причини това няма да засегне бюджет 2012, тъй като уточняването на този нов процес ще изисква време и в най-благоприятния случай ще бъде налице някъде до средата на следващата година, тоест преди бюджетната процедура за 2013 г. да е навлязла в същностната си фаза.

Тук има един интересен подвъпрос – какво става с идеята размерът на косвените данъци да бъде променян само с квалифицирано мнозинство от парламента. Това изискване не е част от подписания вече фискален договор. Това е по-скоро превантивен акт на някои български политици, който е адресиран към онзи момент от процеса на изграждане на общ фискален съюз, когато ще се разглежда въпросът за синхронизиране на системите за данъчно облагане. Очевидно днес се намираме много далече от момента на завършване на процеса на изграждане на общ фискален съюз, а естеството на този въпрос е такова, че той ще бъде решаван едва в заключителната фаза на този процес. Така този въпрос на практика се превръща в неактуален. Аз лично смятам, че текст, изискващ квалифицирано мнозинство за промяна размера на косвените данъци не е необходим, но сега не е моментът за такъв разговор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Братя Бобокови са официално обвиняеми, S&P запази рейтинга на България Уикенд новини: Братя Бобокови са официално обвиняеми, S&P запази рейтинга на България

SpaceX успешно изпрати хора в Космоса, улични сблъсъци на протестиращи с полицаи в различни градове в САЩ

31 май 2020, 945 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Хиляди протестираха по улиците на САЩ след убийството на Джордж Флойд

31 май 2020, 423 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
Петър Чобанов: България трябва да запази автономната си данъчна политика, но не съм сигурен дали ще може

Ерата на дефицитите приключи за дълъг период от време

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Епидемията от COVID-19 в Русия е много по-тежка, отколкото Кремъл признава

Подобно на своя съветски предшественик, системата на Владимир Путин е пълна с лъжи

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10