България губи европари за рибарство заради лошо усвояване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България губи европари за рибарство заради лошо усвояване

106 млн. евро са предвидени за рибарския сектор до 2013 г.

България губи европари за рибарство заради лошо усвояване

Брюксел ще отреже над 4 млн. евро, неразплатени до края на 2011 г.

Деница Ватева
3263 прочитания

106 млн. евро са предвидени за рибарския сектор до 2013 г.

© Асен Тонев


За първи път от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. страната губи пари от европейските фондове заради лошо усвояване. Става дума за 4.13 млн. евро от оперативната програма "Рибарство", което е около 5% от бюджета й oт ЕС- 80 млн. евро. Заедно с националното съфинансиране парите по програмата надхвърлят 106 млн. евро. До средата на март България ще трябва да предложи мерки, от които да бъде взета сумата. Бизнесът пък настоява да се облекчат условията за кандидатстване, за да не се налага връщането на още пари.

Как се стигна дотук

Най-малката европейска програма - "Рибарство", е с общ бюджет от 106 млн. евро, които трябва да бъдат усвоени в периода 2007-2013 г. като за всяка година има определен финансов план. Както и по другите европейски програми, и тук е въведено т.нар. правило n+2 , според което определеният бюджет за всяка година трябва да бъде усвоен максимум две години по-късно.

Така до края на 2011 г. България е трябвало да изплати 25.9 млн. евро по програмата, колкото са определените бюджети до 2009 г. включително. Страната обаче е разплатила общо 21.8 млн. евро, заради което и останалите 4.13 млн. евро до определения бюджет ще бъдат изгубени. От агенцията по рибарство съобщиха, че писмото затова от Брюксел е било получено в средата на януари като през март страната трябва да изпрати предложения от кои конкретни схеми да бъдат взети средствата. 

"Тепърва ще се реши от кои мерки ще се намали сумата, но със сигурност ще се подберат тези, към които има най-малък интерес", казаха още от институцията. Вече е сформиран и екип, който да работи по въпроса. Според бизнеса би било разумно да не се орязва финансирането по инвестиционните мерки, тъй като рибарският сектор не получава други субсидии, както земеделските производители.

Лошо администриране и проблеми със съфинансирането

Въпреки предварителните очаквания през 2007 г., че рибарската програма ще бъде сред най-бързо усвоените заради малкия бюджет и възможността за кандидатстване с големи проекти, които рязко да повишат процента на изплатените средства (например за модернизиране на рибарски пристанища), на практика това не се случи. Заради административни неуредици самата програма тръгна с две години закъснение, тъй като едва през 2009 г. и 2010 г. бяха написани основните наредби по нея. Оценката й за съответствие пък беше защитена от София пред ЕК едва в края на 2010 г.

"Отделно от това стартът на програмата съвпадна и с финансовата криза, а истината е, че банките продават много скъп ресурс", коментира председателят на асоциацията за производителите на рибни продукти Йордан Господинов. Така според него дори и големите фирми в сектора трудно осигуряват средствата, необходими за изпълнение на проектите и съфинансиране.

Според експерта по рибарство и риболовно право Николай Кисьов създаденият гаранционен фонд по програмата, който трябва да подпомага фирмите при кандидатстването с проекти, на практика не работи. "Той има много повече изисквания от банките", коментира той, допълвайки и че нормативната база също е проблемна. "Например , за да получиш авансово плащане, се изисква неотменима банкова гаранция от 110%, а реално ако фирмата има тези пари, няма да търси това финансиране", каза още Кисьов. Той допълни и че в самите наредби по програмата има текстове, които дори противоречат на европейските регламенти.

Преглед на законодателството и кадрови промени

Фирмите в сектора казват, че са очаквали да се стигне до орязване на средствата по програмата, но надеждите им сега са да не се стигне и до ново. По данни на агенцията по рибарство към декември са договорени едва 23.9% от парите по рибарство, което е най-лошият резултат сред всички европрограми. На въпрос какво ще се направи, за да се ускори договарянето и усвояването на европарите, от агенцията по рибарство съобщиха, че са "предприети действия по промяна на наредбите, прилагащи програмата, както и облекчаване на процедурите за кандидатстване и намаляване на сроковете за обработка на проекти".

Отделно от това се планирали и срещи с гаранционния фонд и търговските банки за улесняване на финансирането на проекти по програмата, казаха още от институцията. Оттам обаче не дадоха повече подробности. Междувременно стана ясно и че в агенцията има нов директор на дирекция "Европейски фонд за рибарство". Това е Цветанка Палазова, която е заменила Радосвета Абаджиева. Палазова е работила във фонд "Земеделие" и в земеделското министерство по програмите САПАРД и развитие на селските райони.

Агенцията по рибарство е една от институциите с най-честите кадрови рокади, което беше отбелязано като проблем и от одиторите на програмите, финансирани от европейския фонд по рибарство. Само в мандата на това правителство са сменени четири изпълнителни директора, както и техни заместници и ръководители на дирекции.

За първи път от присъединяването на България към ЕС през 2007 г. страната губи пари от европейските фондове заради лошо усвояване. Става дума за 4.13 млн. евро от оперативната програма "Рибарство", което е около 5% от бюджета й oт ЕС- 80 млн. евро. Заедно с националното съфинансиране парите по програмата надхвърлят 106 млн. евро. До средата на март България ще трябва да предложи мерки, от които да бъде взета сумата. Бизнесът пък настоява да се облекчат условията за кандидатстване, за да не се налага връщането на още пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    alex052 avatar :-|
    alex052

    специално за този бранш е правилно да се каже никакво усвояване.....

  • 2
    conas_62 avatar :-|
    Тъмносин вирусоносител


    Щото в ИАРА е пълно с депесари, който трябва да се разкарат...

  • 3
    byivan avatar :-?
    2leva

    Дневник благодарим за безименния материал. Май и рейтинг няма да се наложи да му дадем.

    Браво Найденов, следвай все така Брюксел с "реформите" и до пролет току виж не си министър. А тогава няма да ти е от вреда да понаучиш как Брюксел изпълнява "присъединителната си" неоколониална политика.

    Преди да влюбим обаче сляпо в Брюксел като модел на икономически лидер на ЕС или в някой новоизпечен български европолитик замечтал се да управлява, защо да не разгледаме малко резултатите от провежданата от ЕС политика.

    Това сигурно правят и някой нови кандидати за "присъединяване" ("доразглобяване") от типа Украйна например.

    Най-кратко резултатите и цената за "присъединяване" към ЕС е превръщане на дадената страна членка на пазар за водещите в ЕС икономики и сваляне на всякаква защита от страна на държавата, към който и да е голям национален производител.

    Какво се предлага в замяна от Брюксел на новите страни членки - евтини потребителски кредити, инвестиции в няколко отрасли от типа туризъм и инфраструктура, което е необходима предпоставка западните компании да стъпят по здраво в тези страни. Също предлага се миграция на работната ръка с цел полу безработните специалисти от Изток да получат някакви срени или ниски доходи работейки на Запад, работи, който друг не би искал да прави за такива пари.

    Сега обаче тази система издъхва, защото просто няма средства за наливане в пазарите на новите източни и южни членки на ЕС.

    Малко конкретика за отделните страни.

    Гърция - в края на 90г, Гърция произвежда около 1,3 млн.тона
    памук, а сега е на полвината. около 782 хил тона. След влизането в ЕС леката промишленост по специално памука на Гърция се стопява, като производството на памук буквално изчезва, а селкото им стопанство става вечно зависимо от субсидиите.

    До влизането в ЕС Гърция има положителен търговски баланс
    при селкостопанската продуция. След влизането в ЕС на гърците им спускта квотите от Брюксел - ще произвеждате толкова мляко, толкова месо, толкова зърно, вино, малини и всичко друго.

    Не му се разминало и на съдостроенето, на морската държава им "станало" по евтино да си строят корабите в Германия. И така, вместо Гърция да си постои 770 кораба сама, след като влязла в ЕС тези поръчки отишли главно при Германия.

    До тук нещо да ви напомня взаимотношенията Брюксел и България ? Някой български политик нещо да се е изказал ? Нещо да чуем от Трайков или Найденов по тези въпроси ?

    Да това което чуваме е инфраструктура и пътища, но за кой ? За българските компании дето ги няма, и дето Дянков не иска да им плаща на време за извършените услуги ли ? Не сори не е за тях.

    Хайде да оставим гърците, сега били ушким най-лошите, хайде някой друг. И така Латвия.

    Преди да влязат в ЕС Латвия имала 3 захарни завода, и те напълно задоволявали вътрешния им пазар. От 2006 г. Латвия започва "реформа". Резултата е следния: след влизането си в ЕС захар не се произвежда напълно в Латвия, Португалия, Ирландия , Словения и България.

    И така след захарните заводи в Латвия си отишли или се "реформирали" и заводите за стъкло, хартия и строителство на къщи например.

    Хайде сега Литва. Страната влиза в ЕС и идват същите тези норми от Брюксел за качеството на млякото както и в България. От тази политика количеството на отглежданите животни в Латвия пада 4 пъти ! Нещо някой да се сеща за България и протестите на мляко и месопроизводителите у нас ?

    А някой български министър нещо да се е опитал да промени и да постигне с Брюксел ? Нещо за лозовите масиви и квотите за вина да ви е познато ? Найденов нещо да разбираш за какво говорим?
    Ти си 3 години вече министър ? Порасна ли ?

    И така цените растът за млякото, а кравите не се увеличават, защото така е казал Брюксел и така българските политици са се съгласили да стоят на топлите си местенца като управляващи.

    И тъй като на първо време в Балтийските страни имало доста запаси от млечни, месни продукти, вина и зеленчуци, то на Брюксел не му се харесало, че цените са ниски и страните могат само да се изхранват се включила политиката на глобите и санкциите, а основа за санкциите били поетите ангажименти от страна на балтийците да не произвеждат повече от квотите на Брюксел.

    Ку-ку нещо да ви напомня България, но това не е края на тази история. Освен селкото стопанство на Брюксел му пречили и всички атомни електроцентрали в Балтика. Тук нещата са като в България - иската ли да сте в ЕС - условието и резултата са Литва да си закрие АЕЦовете.

    През 1991 г. Литва нямала външен дълг. А през 2010 г. дългът и станал 3 млрд долара, а как така ? "Дянков" чу ли ме ?

    Следва Естония. Млекопроизводството в Естония се "реформира" по същия начин както и в България, с квотите, санкциите и закриване на всички малки производители.

    С производството на електроенергия Брюксел също не си поплювал, От 19 млрд квтч годишно производство Брюксел докарал нещата до 7 млрд квтч производството на електроенергия в Естония през 2010г. Някой от тези покачвания на цените е останал много доволен от Брюксел.

    Нещо да се сещате за ДКЕВР и постоянните вдигания на цените
    на тока в България ? Нещо да се сещате за затварянето на блоковете в Козлодуй, нещо за стачките в енергетиката ? Да имали фонд, които нещо някого малко компенсира, докато Брюксел не удари спирачките и край на цените ще потеглят здраво нагоре.

    И така през 2010 г. външния дълг на Естония като член на ЕС стигнал 16,5 млрд долара! "Дянков" къде си ? Как върви изплащането на дълговете през 2012 г. в България, колко още български фирми и бизнес ще оставиш без пари за да покриеш държавните борчове по облигациите ? Нещо от Дневник не искат да те интервюират по тази тема ? Може би още търсиш парите от здравната каса ?

    Полша и ЕС. През 2004г. Полша влязла в ЕС, от тогава до сега с "реформите" от Брюксел там са закрити около 90% от въгледобивните компании, където работели около 300,000 човека. Или 75% от миньорите в страната останали без работа.

    Нещо подобно да има в България, на кой са мините Марица-Изток сега ? Мина ли "реформата" в минити или сега започва ? Трайчо ни обяснява ще нещо не било фиксирано в трудивите договори, Трайчо в България миньорите стачкуват, приземи си, преди тях беше БДЖ, преди тях зърнопроизшодителите, преди това
    бяха БАН и така списъка си върви, а Трайчо си лети във въздуха.


    Дългът на Полша преди да влезе в ЕС е бил 99 млрд долара, а в началото на 2011 г. станал 245 млрд долара. Брюксел явно се е престарал в Полша с "реформите". Дянков - нещо влезе ли ти в главата ?

    Малко и за Унгария. През 70-80 г, унгарците правели по 14 хиляди автобуса Икарус годишно. Идва 2004 година и идва Брюксел, започват "реформите" и масовото им производство е прекратено, сега Икаруса се прави само по индивидуални поръчки и предприятието е 100% частно.

    Унгарците са надявали да продават и мед след влизането си в ЕС, но дошли в Брюксел и от там им дали пак "рецептата с квотите". Този път освен това Брюксел разрешили на Китай да продава мед в ЕС и така интересите на Брюксел се сменили от Унгария към Китай.

    Сега изкупните цени на мед в Унгария паднали от близо 5 евро за кило до под 3 евро, т.е. производителите да не могат да си покрият разходите. Брюксел отново се представил във форма.

    И така всички нови страни членки на ЕС скоро ще започнат да се самоизключват от "реформите" на Брюксел и за еврото пак ще си говорим да има думата Дянков.

  • 4
    byivan avatar :-|
    2leva

    Дневник извинения, този материал е авторски, мой пропуск.

  • 5
    dggm avatar :-|
    dggm

    До коментар [#3] от "ByIvan":

    Не че съм съгласен с всичко, което казваш, но много ми се иска Източна Европа по-уверено да защитава интересите си. Защото много от интересите на Източно-Европейските страни са сходни. И ми се иска да видя Бойко как гради връзки с тези държави, а не да ми обещава в Германия как аз като данъкоплатец ще изплащам някакви си мотриси.

    Не че Брюксел е лош сам по себе си, но ми се струва, че не го ползваме както трябва за разлика от германците. Той е инструмент да се ползва, а не Господ да ни спуска заповеди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK