Държавата ще продава част от БЕХ на чужда борса, за да увеличи резерва

За да опази свиващите се резерви при четвърта поредна година на бюджетен дефицит, правителството обмисля схема, при която и приходите от приватизация да се използват за запълване на дупките и плащане на външния дълг. Това става ясно от интервю на финансовия министър Симеон Дянков пред "Ройтерс".

"В момента обмисляме смесена стратегия, при която ще емитираме дълг на вътрешния пазар и за остатъка можем да прибегнем до пазара на еврооблигации", казва той.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Министърът заявява пред агенцията, че целта на правителството е да продаде от 10 до 25% дял от Българския енергиен холдинг (БЕХ) на чужда фондова борса до края на годината, което би могло да донесе "няколко стотин милиона евро".

Източници от финансовото министерство коментираха, че очакват тази сделка да влее в хазната близо 1 милиард лева.

БЕХ е акционерно дружество със 100 процента държавно участие. В него се включват мини "Марица-Изток", ТЕЦ "Марица-Изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел".



Какви са вариантите

Очакваният за тази година бюджетен дефицит е 1.1 млрд. лв., а в самото начало на идната година държавата трябва да плати 1.6 млрд. лв. по падежиращите глобални облигации, което означава, че в следващите месеци трябва да се съберат 2.7 млрд. лв. над планираните бюджетни приходи. По последни данни от 31 декември 2011 г. обаче размерът на фискалния резерв е 4.9 млрд. лв. и това е само с 400 млн. лв. над минимално допустимия от закона размер на резерва.

За това правителството се нуждае от голяма приватизационна сделка, а не само от продажба на вече планираните активи (миноритарните дялове в енергоразпределителните дружества, недовършеният строеж на ИПК "Родина" и други), които ще осигурят около 400 млн. лв.

Както операциите по външния дълг, така и приватизационните сделки не дават отражение върху бюджета, защото са операции под черта, но за това пък влияят пряко на фискалния резерв.

От правителството избягват тегленето на заем от международните пазари заради високата лихва, която ще трябва да се предложи на инвеститорите. По различни оценки на на анализатори за емисия от 1 милиард евро 5-годишни книжа България ще трябва да предложи доходност (комбинация от лихва и отбив от номинала на облигациите) от 6%.

На вътрешния пазар може да се постигнат по-изгодни условия за правителството и доказателство за това е последната емисия 7-годишни държавни ценни книжа, които кабинетът пласира в понеделник. Общият обем на книжата, които инвеститорите купиха, беше 63 млн. лв. при доходност 3.9%. Тази емисия обаче е в пъти по-малка от евентуалния размер на рефинансиращата операция, а с размера на емисиите расте и доходността, която инвеститорите търсят.

Външните пазари пък традиционно търсят по-висока доходност от местните инвеститори и за това, откакто ГЕРБ е на власт, в условията на бюджетен дефицит фискалният резерв се запълва с емисии именно за български инвеститори.

В този случай обаче държавата получава ресурс от банките и пенсионните фондове, който иначе може да стигне до частния сектор и да се използва за разрастване на икономическата активност.

Източници от правителството коментираха, че е възможно за плащане на падежиращите облигации да се използват и средства от Сребърния фонд, като се мисли как точно средствата да се използват, така че фондът да не се закрива и спестяванията в него да не намалеят.

Справка с отчетите за държавния дълг показва, че към ноември миналата година размерът му е 6.07 млрд. евро, или 15.7% от брутния вътрешен продукт. Към юни 2009 г., когато на власт дойде правителството на ГЕРБ, пък дългът беше 5.04 млрд. евро или 14.9% от БВП

Оптимизъм за икономиката

Симеон Дянков прави и нова оптимистична прогноза за развитието на българската икономика. Пред новинарската агенция той изтъква, че очаква икономически растеж между 2.5 и 3%. Растежът, заложен в бюджетната прогноза, е 2.8%, но през есента на миналата година, заради сътресенията в еврозоната, Дянков заяви, че не се изключва и свиване на растежа до 1%.

Последните данни за външната търговия и потреблението обаче го правили оптимист за икономическото развитие.

Подобряването на икономиката, както и допълнителни реформи можело да свият и бюджетния дефицит под планирания му размер 1.1 млрд. лв или 1.35% от БВП.