С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
99 3 фев 2012, 16:07, 21062 прочитания

Пътят към АCTA e постлан с добри намерения

Търговското споразумение срещу фалшификатите засега не въвежда глобално следене в интернет, но може да превърне мрежата в по-мрачно място

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ACTA не е точно SOPA

Съкращението ACTA се разшифрова като Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Специфичното при него е, че в много голяма степен приравнява фалшифицираните физически стоки с нарушенията срещу интелектуалната собственост. Не всички знаят, че документът се опитва да регулира не само дигиталните авторски права, но и други важни патенти като лекарства, храни и т.н.

Дебатът по документа започва в далечната 2008 г., но едва през 2010 г. работен вариант на документа вижда бял свят. Затова любителите на конспиративните теории твърдят, че договорът е изготвен секретно и умишлено крит. Поддръжниците на ACTA пък смятат, че хората просто не са се интересували от договора, не са го разбирали и не са обръщали внимание какво се случва.


Основното опасение около международния документ е, че под маската на по принцип правилната защита на авторските права в интернет и борба с онлайн пиратството може да се роди система за следене на потребителите в глобалната мрежа, без да има основателни подозрения да се смята, че те са извършили подобни деяния. "Замисълът на това споразумение е благороден. То обаче може и да се използва недобронамерено за репресия или за злоупотреба с власт", коментира за "Капитал" и българският евродепутат Ивайло Калфин, който е един от противниците на ACTA. Той призова парламентът на страната ни да не ратифицира споразумението, защото не е било обект на обществен публичен дебат. Най-яростните противници на ACTA са убедени, че договорът ще се превърне в основание за повсеместен онлайн шпионаж. Застъпниците му пък наричат това абсолютни измислици и твърдят, че нито една разпоредба не налага безконтролно онлайн следене.

Големият проблем при анализа на ACTA е, че споразумението не казва нещата категорично. За разлика от проектозакона SOPA и по подобие на повечето международни договори той използва изключително хлъзгав и обтекаем език. В него няма да видите неща като блокиране на достъпа до сайтове, спиране на транзакции, махане на рекламни банери и филтриране в търсачки. Тонът на договора е спокоен и умерен, а разпоредбите му търпят коренно противоположно тълкуване. Нещо, което и поддръжниците, и противниците на ACTA, разбира се, правят.

Най-важното, което трябва да се отбележи в началото, е, че разпоредбите на договора не стават автоматично част от законодателството на страната ни, въпреки че по принцип международното право има приоритет над вътрешното. Преди да влезе в сила, спогодбата трябва да бъде ратифицирана от законодателните органи на всяка от подписалите страни. В случая с ЕС документът трябва да мине не само през народните събрания на отделните държави, но и през европарламента. По план това трябва да се случи евентуално на 12 юни. Ако обаче депутатите в Брюксел поискат от Европейския съд да анализира дали договорът не противоречи на общностното законодателство, тази процедура може да се удължи.

Анкета

Какъв ще е ефектът от присъединяването на България към АСТА?

Оттук нататък договорът трябва да бъде ратифициран. Това трябва да стане в парламентите на държавите членки. По принцип българският премиер Бойко Борисов пък пое писмен ангажимент, че ако се стигне до ратифициране, страната ни ще гласува с резерви разпоредбите, засягащи регулацията на интернет трафика, и ще прилага действащото в момента законодателство. Не трябва обаче да забравяме, че министър-председателят има голяма склонност да се отмята от думите си.



Голямото притеснение на технологичната индустрия и онлайн общността в случая с ACTA е, че договорът би могъл да доведе и до промяна във вътрешното законодателство, по-тежък режим за защита на интелектуалната собственост и вменяване на полицейски функции на интернет доставчици и телекоми. "Най-смущаващото е задължението за интернет доставчиците да следят съдържанието в интернет и да предоставят данни, които да доведат до идентифицирането на нарушители на носителите на права за интелектуална собственост", твърди Ивайло Калфин.

На противната позиция е юристът в сферата на авторското право Велизар Соколов, който представлява интересите на международното Сдружение на издателите на бизнес софтуер (BSA). "АCТА няма да наложи промени в българското законодателство. Като цяло в по-голямата си част [споразумението] преповтаря вече приети разпоредби и закони", коментира за "Капитал" той. Според Соколов абсолютно неоснователно е притеснението, че АCТА може да доведе до проверки и санкции срещу хора, слушащи музика, която са си свалили на mp3 файлове на плеъра. "Всъщност повечето от скандалните твърдения в публичното пространство са абсолютно неверни и идват от хора, които или не разбират материята, или манипулират целенасочено", смята представителят на BSA в България.

Подобна теза застъпва и министърът на икономиката Трайчо Трайков, в чийто ресор влиза работата по ACTA. Според Трайков България отдавна е изпълнила всички законови критерии, които са залегнали в основата на настоящото споразумение.

"Това, което е записано в ACTA, вече го има в нашето законодателство", казва и Георги Дамянов, директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата. "Поначало ACTA представлява един договор, в който са кодифицирани всички актове на ЕС по отношение на интелектуалната собственост", уточнява той. И допълва: "Може би на много хора им се струва, че тези норми ги няма, защото не се прилагат на практика. За мен това е по-големият проблем."

На противоположното мнение е технологичният блогър Йовко Ламбрев, бивш служител на IBM – България, съосновател на Openintegra и технологичен мениджър на "Икономедиа". "ACTA просто е пореден опит (и сигурно няма да е последният) с гаечен ключ да извършим мозъчна операция - приблизително така мога да определя разминаването във времето и прецизността на инструментариума за регулация, с който непрекъснато все едни и същи корпоративни интереси се опитват да надделеят над еволюционното развитие на интернет", казва той. И добавя: "Новото е, че за пръв път това се маскира като международно търговско споразумение и плашещ в случая е мащабът и нарочно общите формулировки, които, от една страна, звучат мъгливо и приспивно (погледнете само йезуитските оправдания на ЕК), а в същото време обръщат с главата надолу базисни концепции като презумпцията за невиновност или вменяват отговорности на субекти, които нямат отношение към тях."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сингапурската конвенция: важна стъпка в развитието на световната медиация Сингапурската конвенция: важна стъпка в развитието на световната медиация

Директното изпълнение на споразумението от медиация ще е много по-бързо и по-евтино от съдебните спорове

22 авг 2019, 122 прочитания

Електрическите тротинетки Lime започват работа в София от днес Електрическите тротинетки Lime започват работа в София от днес

Компанията ще ги отдава под наем чрез приложение

22 авг 2019, 424 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
ACTA отваря вратите за произвол

Емил A. Георгиев, специалист в правото на информационните технологии и интелектуалната собственост

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда