С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
99 3 фев 2012, 16:07, 21479 прочитания

Пътят към АCTA e постлан с добри намерения

Търговското споразумение срещу фалшификатите засега не въвежда глобално следене в интернет, но може да превърне мрежата в по-мрачно място

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ACTA не е точно SOPA

Съкращението ACTA се разшифрова като Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Специфичното при него е, че в много голяма степен приравнява фалшифицираните физически стоки с нарушенията срещу интелектуалната собственост. Не всички знаят, че документът се опитва да регулира не само дигиталните авторски права, но и други важни патенти като лекарства, храни и т.н.

Дебатът по документа започва в далечната 2008 г., но едва през 2010 г. работен вариант на документа вижда бял свят. Затова любителите на конспиративните теории твърдят, че договорът е изготвен секретно и умишлено крит. Поддръжниците на ACTA пък смятат, че хората просто не са се интересували от договора, не са го разбирали и не са обръщали внимание какво се случва.


Основното опасение около международния документ е, че под маската на по принцип правилната защита на авторските права в интернет и борба с онлайн пиратството може да се роди система за следене на потребителите в глобалната мрежа, без да има основателни подозрения да се смята, че те са извършили подобни деяния. "Замисълът на това споразумение е благороден. То обаче може и да се използва недобронамерено за репресия или за злоупотреба с власт", коментира за "Капитал" и българският евродепутат Ивайло Калфин, който е един от противниците на ACTA. Той призова парламентът на страната ни да не ратифицира споразумението, защото не е било обект на обществен публичен дебат. Най-яростните противници на ACTA са убедени, че договорът ще се превърне в основание за повсеместен онлайн шпионаж. Застъпниците му пък наричат това абсолютни измислици и твърдят, че нито една разпоредба не налага безконтролно онлайн следене.

Големият проблем при анализа на ACTA е, че споразумението не казва нещата категорично. За разлика от проектозакона SOPA и по подобие на повечето международни договори той използва изключително хлъзгав и обтекаем език. В него няма да видите неща като блокиране на достъпа до сайтове, спиране на транзакции, махане на рекламни банери и филтриране в търсачки. Тонът на договора е спокоен и умерен, а разпоредбите му търпят коренно противоположно тълкуване. Нещо, което и поддръжниците, и противниците на ACTA, разбира се, правят.

Най-важното, което трябва да се отбележи в началото, е, че разпоредбите на договора не стават автоматично част от законодателството на страната ни, въпреки че по принцип международното право има приоритет над вътрешното. Преди да влезе в сила, спогодбата трябва да бъде ратифицирана от законодателните органи на всяка от подписалите страни. В случая с ЕС документът трябва да мине не само през народните събрания на отделните държави, но и през европарламента. По план това трябва да се случи евентуално на 12 юни. Ако обаче депутатите в Брюксел поискат от Европейския съд да анализира дали договорът не противоречи на общностното законодателство, тази процедура може да се удължи.

Анкета

Какъв ще е ефектът от присъединяването на България към АСТА?

Оттук нататък договорът трябва да бъде ратифициран. Това трябва да стане в парламентите на държавите членки. По принцип българският премиер Бойко Борисов пък пое писмен ангажимент, че ако се стигне до ратифициране, страната ни ще гласува с резерви разпоредбите, засягащи регулацията на интернет трафика, и ще прилага действащото в момента законодателство. Не трябва обаче да забравяме, че министър-председателят има голяма склонност да се отмята от думите си.



Голямото притеснение на технологичната индустрия и онлайн общността в случая с ACTA е, че договорът би могъл да доведе и до промяна във вътрешното законодателство, по-тежък режим за защита на интелектуалната собственост и вменяване на полицейски функции на интернет доставчици и телекоми. "Най-смущаващото е задължението за интернет доставчиците да следят съдържанието в интернет и да предоставят данни, които да доведат до идентифицирането на нарушители на носителите на права за интелектуална собственост", твърди Ивайло Калфин.

На противната позиция е юристът в сферата на авторското право Велизар Соколов, който представлява интересите на международното Сдружение на издателите на бизнес софтуер (BSA). "АCТА няма да наложи промени в българското законодателство. Като цяло в по-голямата си част [споразумението] преповтаря вече приети разпоредби и закони", коментира за "Капитал" той. Според Соколов абсолютно неоснователно е притеснението, че АCТА може да доведе до проверки и санкции срещу хора, слушащи музика, която са си свалили на mp3 файлове на плеъра. "Всъщност повечето от скандалните твърдения в публичното пространство са абсолютно неверни и идват от хора, които или не разбират материята, или манипулират целенасочено", смята представителят на BSA в България.

Подобна теза застъпва и министърът на икономиката Трайчо Трайков, в чийто ресор влиза работата по ACTA. Според Трайков България отдавна е изпълнила всички законови критерии, които са залегнали в основата на настоящото споразумение.

"Това, което е записано в ACTA, вече го има в нашето законодателство", казва и Георги Дамянов, директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата. "Поначало ACTA представлява един договор, в който са кодифицирани всички актове на ЕС по отношение на интелектуалната собственост", уточнява той. И допълва: "Може би на много хора им се струва, че тези норми ги няма, защото не се прилагат на практика. За мен това е по-големият проблем."

На противоположното мнение е технологичният блогър Йовко Ламбрев, бивш служител на IBM – България, съосновател на Openintegra и технологичен мениджър на "Икономедиа". "ACTA просто е пореден опит (и сигурно няма да е последният) с гаечен ключ да извършим мозъчна операция - приблизително така мога да определя разминаването във времето и прецизността на инструментариума за регулация, с който непрекъснато все едни и същи корпоративни интереси се опитват да надделеят над еволюционното развитие на интернет", казва той. И добавя: "Новото е, че за пръв път това се маскира като международно търговско споразумение и плашещ в случая е мащабът и нарочно общите формулировки, които, от една страна, звучат мъгливо и приспивно (погледнете само йезуитските оправдания на ЕК), а в същото време обръщат с главата надолу базисни концепции като презумпцията за невиновност или вменяват отговорности на субекти, които нямат отношение към тях."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Топ 5 от "Капитал": Какво предвижда новата енергийна реформа, къде изчезна вносът Топ 5 от "Капитал": Какво предвижда новата енергийна реформа, къде изчезна вносът

Как Доган разшири сараите си, интервю с мениджъра на eBag.bg Иван Александров, какво научиха от Китай и как се подготвят за коронавируса Европа и България

29 фев 2020, 212 прочитания

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 1173 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 6498 прочитания

28 фев 2020, 3447 прочитания

28 фев 2020, 3354 прочитания

28 фев 2020, 2645 прочитания

28 фев 2020, 2487 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К1: Средата" Затваряне
ACTA отваря вратите за произвол

Емил A. Георгиев, специалист в правото на информационните технологии и интелектуалната собственост

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Произходът на видовете според Сабина Радева

Детската книга за труда на Чарлз Дарвин, която стана хит във Великобритания и по света, излиза на български

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10