Пътят към АCTA e постлан с добри намерения
Търговското споразумение срещу фалшификатите засега не въвежда глобално следене в интернет, но може да превърне мрежата в по-мрачно място
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Ако все още не сте чули за ACTA, по всяка вероятност сте прекарали последните две седмици в пълна изолация. Шумното публично говорене по проблемите на международното споразумение Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA), което според неговите противници може да разклати устоите на интернет, лавинообразно заля медиите и зарази по-голямата част от българското (а и не само) общество.
Само преди няколко дни въпросната четирибуквена абревиатура не говореше нищо на почти никого освен може би на шепа експерти по проблемите на интелектуалната собственост и авторското право. Много е вероятно и в момента да не знаете чак толкова много за ACTA, освен че по някакъв начин заплашва гражданските свободи в интернет – нещо, което всъщност все още е само в сферата на теоретичните опасности.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
99 коментара
От всичко, изписано по ACTA, най-изумително неграмотно е изказването на Калфин (още повече, че този човек е евродепутат).
Изглежда той, както и множество други коментиращи, изобщо не може
да осъзнае, че това не е нито еврорегламент, нито е евродиректива – а е едно много по-гъвкаво споразумение.
Авторите на горната статия правилно посочват, че за ACTA е характерно изравняване на третирането на физическия и дигиталния свят. И това е нещо много положително, защото тези два свята няма как да стоят отделно в правния свят. Каквито и особености да имат, тези двата „свята” трябва да вървят към сливане в един общ свят – нашия, днешния.
В текста на ACTA присъстват много неща – и за много от тях на страните е дадена достатъчно голяма свобода да преценяват какво да включат в своето законодателтво и какво да не вклключват.
Конкретно тези неща, които се отнасят до Интернет, и които разни хора раздуват като особено „опасни”, са сложени в текста само като една опция.
(Например, член 27, т.4, започва с думите „Дадена страна по споразумението може да предвиди ...”)
Изобщо тази фраза: „Дадена страна по споразумението може да...” – се среща доста често в текста. Разбира се, фразата „всяка от страните по споразумението трябва да предвиди...” също се среща доста често – но главно в онези части от текста, които се отнасят до физическия свят.
Текстът на споразумението АСТА е наистина обтекаем и максимално неконкретен, което дава възможност за крайни тълкувания.
Един текст, обаче, е пределно ясен: чл.27, ал.4 "Дадена страна по споразумението може да предвиди в съответствие със своите законови и подзаконови норми компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение..." Преведено на български език, това означава полицията да може ЗАКОНОВО да принуди доставчик на интернет да предостави на ... НОСИТЕЛЯ НА ПРАВАТА (Майкрософт, например) информация за абонат, за когото СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е извършил нарушение...
Според българското и европейското действащо законодателство, което урежда въпросите с авторските и сродните права, нарушаването на тези права е обект на гражданското право, т.е. засегнатата страна, условно наречена КОРПОРАЦИЯТА, следва да заведе граждански иск в СЪДА срещу нарушителя на правата, като ДОКАЖЕ нарушението по безспорен начин.
С цитираната постановка в АСТА се подменят няколко цивилизадионни норми:
- полицията издирва и предава на носителя на правата предполагаемия нарушител. Полицията е елемент на държавата, финансирана от държавния бюджет, а не частна охранителна фирма;
- престъпва са презупцията за невинност до доказване на противното, залегнала още от римското право;
- заобикаля се функцията на съда, който също е елемент на държавата!
Всичко това - в доста сбит вид - дава достатъчно основания да се допуска, че духът на споразумението АСТА е мракобеснически и целта му е постигане на тотален контрол чрез поставяне в услуга на корпорациите на цели държавни структури.
Ако позволим това да стане, децата ни няма да ни го простят!
Благодаря за статията. Няма какво да коментирам. Кажете ми как реално да се включим против този договор за да го направим. Опита да ни наложат духовно мракобесие трябва да бъде озаптен.
До коментар [#3] от "dreamer":
На първо време се включи в международната подписка тук http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/
До коментар [#2] от "Г-н D.":
Именно заради такива недобросъвестни коментари, като Вашия, Г-н D., написах аз своя коментар по-горе.
В текста, който и Вие сам цитирате, съвсем ясно е написано: "Дадена страна по споразумението може да предвиди..." - нари правите разлика между думи като "може", "трябва", "задължена е да"?
Ясно е, че това е оставено всяка страна да си го решава, както тя прецени.
"Може да" просто не е равносилно на "непременно ще".
...в случай че Алинея 4 за следене на потребителите от ИСП стане част от вътрешното законодателство стане реалност, всички малки провайдери ще фалират в рамките на месец-два. Това означава като следствие потенциал за картел, по-лош и по-скъп интернет. В резултат - голяма част от българските граждани ще бъдат лишени от интернет не заради цензура а по чисто икономически причини. ...и това е само един от непосредствените ефекти...
До коментар [#5] от "lyubomirsirkov":
Въпросът тук е, че няма никаква гаранция, че няма да предвиди. Напротив, когато реши да го направи, ще го направи, и копче няма да можеш да ѝ кажеш, понеже ще е в хармония с международното законодателство.
[quote#5:"lyubomirsirkov"]"може
Когато имаме оставено такова право на избор, какво казва историята на българското правотворчество? Какво избира българският закон? Не е трудно да се досетите, че изборът е върху "задължена е да". А ако не го избере, ще му го наложат.
[quote#3:"dreamer"]Кажете ми как реално да се включим против този договор[/quote]
Включете се в подписката, както е подсказал Гилгамеш #3, пишете писма до нашите евродепутати - до всички заедно и до всеки поотделно; пишете писма до евродепутатите в комисията на Европарламента, която се занимава с въпроса - всички указания ги има в мрежата. Присъединете се към групата във фейсбук - https://www.facebook.com/groups/322747524436678/.
Питайте пак, ако са нужни още подсказки - ще се отзовем поне 50 човека.
Хайде да се включим всички,че искат да ни осакатят с тая АСТА!А този сладур Трайчо,направо е за големите шамари...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.