С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
99 3 фев 2012, 16:07, 21064 прочитания

Пътят към АCTA e постлан с добри намерения

Търговското споразумение срещу фалшификатите засега не въвежда глобално следене в интернет, но може да превърне мрежата в по-мрачно място

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как договорът ще промени интернет

Частта, която засяга функционирането на интернет, е най-вече чл. 27 от ACTA. Първата алинея съдържа разпоредбите, на базата на които поддръжниците и противниците на ACTA изграждат своите тези относно евентуално бъдещо филтриране на интернет и блокиране на сайтове (или пък неговата липса).

"Всяка от страните по споразумението гарантира наличието на процедури за прилагане в своето законодателство съгласно предвиденото в раздели 2 ("Гражданскоправни средства на прилагане") и 4 ("Наказателноправни средства на прилагане"), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни правни средства за защита за предотвратяване на нарушения, както и на правни средства за възпиране на всяко последващо нарушение", гласи ACTA.


Именно последната част на разпоредбата провокира съмненията, че може да се стигне до затягане на режима за интернет доставчиците. Под "неотложни правни средства" обикновено се разбират действията на полицията преди евентуалното им одобряване от независим съдебен орган. Зад "правните средства за възпиране на последващо нарушение път" биха могли да се крият мерки като филтриране на достъпа до определени сайтове, за да се блокира хипотетична противоправна дейност на ответника по иск за нарушени авторски права.

Следващата алинея по някакъв начин се опитва да балансира въпросната разпоредба и да разсее съмненията, че може да се стигне до погазване на човешките права в интернет. "Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително и за електронната търговия, и в съответствие с правото на съответната страна по споразумението да се спомогне за защитата на основни принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот", казва чл. 27 ал.2 на ACTA.

Алинея 4 обаче отново поражда съмнения, че договорът се опитва да задължи интернет доставчиците да следят потребителите си.



"Дадена страна по споразумението може да предвиди в съответствие със своите законови и подзаконови норми компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права", гласи ACTA.

Изискването за юридически допустима жалба би трябвало да значи, че носителите на авторското право все пак ще могат да изискват от интернет доставчиците проследяване на определен потребител само със съдебно разрешение, и то за конкретен онлайн потребител. Така че в случая договорът по-скоро не създава условия за въвеждане за повсеместно следене на онлайн трафик под контрола на полицейските органи. Това обаче също е казано общо и подлежи на тълкуване от правоприлагащите органи.
 
В случая обаче има още нещо специфично. Интересно е, че се говори за предаване на информацията от интернет доставчика на правоносителя, а не на правоохранителен или съдебен орган. Вероятно подобни незначителни детайли са една от причините противниците на ACTA да съзират опасност от определени полицейски функции онлайн да попаднат в ръцете на частни фирми и корпорации, които дори теоретично не подлежат на демократичен контрол. "Според  Европейския  надзорник за личните данни опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора  – независимо дали са под подозрение  -  и систематично записване на данни. Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий  търговски мащаб)", коментира експертът по дигитално право проф. Нели Огнянова.

Встрани от притеснението, че има опасност да се стигне до погазване на основни човешки права онлайн, представителите на технологичната индустрия се опасяват, че ще трябва да понесат и икономическото бреме от евентуално въвеждане на технологии за следене онлайн. "АCТА няма да увеличи разходите на интернет доставчиците. Информацията, която може да се изисква от доставчиците, просто трябва да бъде "достатъчна за идентифициране на абонат", смята Велизар Соколов от BSA. Според него това например са данните, с които човек се регистрира в даден сайт, и по-скоро се отнася към собственика на услугата, а не към интернет доставчика. "Това и в момента е практика в България и е разписано в действащите закони", заключва Соколов, наблягайки още веднъж на тезата, че според него ACTA не налага корекции в българското законодателство и че на практика дори след ратифициране на споразумението всичко ще си остане както досега.

Другата, може би най-притеснителна от принципна гледна точка новост в ACTA е възможността за забраната на определен тип софтуер. Да, идеята е да се направи нелегално самото съществуване на дадена програма, а не закононарушенията, извършени с нея, както би било нормално. В случая очевидно става дума за поставяне извън закона на софтуери, предназначени за разбиване на DRM защити. При едно "по-креативно" тълкуване обаче може да се стигне и до забрана на други технологии, които теоретично заплашват интересите на правоносителите. Като например така мразените от правоносителите програми за достъп до торент тракери...

Накрая нека да обобщим отново: само по себе си споразумението ACTA е твърде общо и неконкретно, за да има пряк негативен ефект за интернет икономиката и гражданските права онлайн. Попаднало в лоши ръце обаче, то павира пътя към превръщането на интернет пространството във все по-регулирано и несвободно място. ACTA би могло да бъде формалното основание за всяка авторитарно мислеща власт да измени своето интернет законодателство в ущърб на гражданите си. И ако хората приемат безропотно това малко отстъпление от своите онлайн права, може би не сме далеч от момента, когато върху тях ще се стовари европейският вариант на американската SOPA. А защо не и нещо по-сурово...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара Китай удари САЩ с мита върху внос за 75 млрд. долара

Те ще бъдат от 5 до 25% и част от тях ще влязат в сила от септември

23 авг 2019, 552 прочитания

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1294 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 3799 прочитания

23 авг 2019, 3577 прочитания

23 авг 2019, 2486 прочитания

23 авг 2019, 1638 прочитания

23 авг 2019, 1552 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика и икономика" Затваряне
ACTA отваря вратите за произвол

Емил A. Георгиев, специалист в правото на информационните технологии и интелектуалната собственост

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Сготвено под вакуум

Клиенти на 11 Meats вече са над 300 хотели и заведения и над 40 търговски обекта

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица