За лихвите и хората

Ето и предложенията. Лихвите по жилищни и потребителски кредити ще се изчисляват от банките на база пазарен индекс или индекс, изчислен по методика на БНБ и обявяван от нея. Банките и небанковите компании, които отпускат заеми, няма да имат право да събират такси и комисиони от клиентите за кандидатстване за кредит, за одобрение, за оценка на обезпечение.

Лихвите по съществуващи заеми ще се променят според измененията в базовия индекс. Заемите до 400 лв., които в момента са извън обхвата на Закона за потребителския кредит, ще бъдат включени в него.

Какво ново

Промените ще бъдат въведени в Закона за потребителския кредит и ще важат и за жилищни ипотечни заеми и за такива за потребление. Правилата на закона са валидни както за банките, така и за небанковите дружества, специализирани в отпускане на кредити. Според запознати с промените ще се премахне досегашният начин за формиране на лихвите за крайния клиент чрез пазарен индекс или индекс, изчисляван от кредитора по негова методология.

Занапред това ще става чрез пазарен индекс или изчислен от БНБ индекс по методика на централната банка и обявяван от нея. Това означава, че надбавката на банката си остава фиксирана, а лихвата се променя само когато независещият от банката показател се движи.

Според Симеон Дянков с въвеждането на пазарни индекси се осигурява "много по-голяма предвидимост на това как банките залагат лихвите". Неколкократно изказваното мнение на финансовия анализатор Любомир Христов е, че е необходимо банките да прекратят практиката на едностранна промяна на лихвите именно като използват пазарни индекси за референтни лихвени проценти.

Аргументите му срещу сегашното положение са, че "договорът за кредит е извратен и не е договор, не е доброволно съгласие между две равнопоставени страни, а инструмент за принуда на банка над клиент; че потребителите сега не могат да сравняват офертите и че банките са стимулирани за проциклична лихвена политика и им е дадена възможност да прехвърлят всички рискове към клиентите".

Според председателя на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов единственият начин да се спре едностранната промяна на лихвите по кредити от страна на банките е това да се забрани със законова регламентация. Независим икономист коментира, че предложението е добро и осигурява прозрачност, но има опасност банките просто да прехвърлят скритите компоненти в надбавката, т.е. кредитите да поскъпнат.

Другата нова идея е банките да нямат право да събират такси и комисиони за дейности, които са в тяхна полза. Тоест потребителите вече няма да плащат такси за кандидатстване и разглеждане на документи за заем, за одобряване на кредит, за оценка на имот като обезпечение и пр. Размерът на други такси и комисиони, които клиентът ще плаща, няма да може да е по-висок от разхода за съответната услуга.

Пред "Капитал Daily" Любомир Христов посочи още, че "идеята за подялба на банковите такси е доста оригинална, да не кажа идиотска". Според него в тази област е необходимо клиентите да имат реална възможност да се откажат от услуга при промяна (повишение) на таксите. Това от своя страна означава достатъчно ранно и смислено уведомяване за промяна на таксата, допълни той. По думите му в САЩ например промяната в лихви и такси по кредитни карти се обявява лично на всеки клиент по пощата 45 дни преди влизането й в сила.

Изненадаза банкери

От Асоциацията на банките в България (АББ) казаха пред "Капитал Daily", че няма да коментират и че не са запознати с предстоящите промени, като в организацията не са получавали нищо. Банкери, потърсени за коментар, също отказаха.

Експерти от финансовия сектор коментираха, че така предвидени, тези промени осигуряват увеличение на лихвите по кредити с 2 до 3 процентни пункта. През миналата година се наблюдаваше плавно понижение на лихвите по кредитите, след като банките прекратиха депозитната война и намалиха и цената на привлечения ресурс.

За спада на лихвените нива допринесоха и офертите, които банките предложиха особено активно от края на 2010 и през цялата 2011 г. най-вече по жилищните ипотечни заеми, надявайки се на раздвижване на търсенето и кредитирането и разчитайки на този сегмент за увеличаване на приходите си. Последваха и промо оферти за потребителски кредити.

Така лихвите спаднаха до нивата отпреди кризата по времето на кредитния бум. Появиха се и заеми с фиксирани лихви за кратък период от срока при ипотеките, а при потребителските дори за целия срок на кредита. Всичко това обаче се отнася за новите клиенти и не променя вече вдигнатите лихви по старите заеми.

Според други анализатори от финансовия сектор с подобни законови промени може да повторим случая на Унгария, която също въведе законова регламентация в лихвената политика на кредитните институции.

Малките заеми

Една от готвените промени в областта на кредитирането беше посрещната с одобрение от представителите на бранша, който основно ще бъде засегнат. Става въпрос за малките заеми до 400 лв., предлагането на които според промените също ще бъде по Закона за потребителския кредит. В момента те не са в обхвата на закона. И според европейската директива за потребителските кредити тя не се отнася за договори за кредит, чийто общ размер е по-малко от 200 евро (400 лв.) или надвишаваща 75 000 евро (147 000 лв.).

Представители на компании, отпускащи потребителски заеми, определиха идеята за вкарването в закона и на тези под 400 лв. като добра, защото това ще осигури повече прозрачност за потребителите (виж мненията). Законът задължава кредиторите да предоставят подробна информация за лихвата, срока, разходите и пр. по кредита преди сключването на договора, както и да се спазват конкретни изисквания при рекламата на кредити.