За лихвите и хората
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За лихвите и хората

 

За лихвите и хората

Правителството въвежда нов законов ред за изчисляване на цената на заемите

Валентина Илиева
5874 прочитания

 

© Капитал


18.5 млрд.лв е обемът на

жилищните и потребителски 

заеми към края на 2011 г.
Според едни финансови експерти предвидените промени осигуряват увеличение на лихвите по кредити с 2 до 3 процента, според други - носят прозрачност

Дистанционният дебат между правителството и банките за лихвите по заемите днес получи едра развръзка - вицепремиерът Симеон Дянков съобщи, че се готвят три промени в Закона за потребителския кредит. Задачата беше поставена преди седмица от премиера. А разговорът с банките предстои следващата седмица.

Ето и предложенията. Лихвите по жилищни и потребителски кредити ще се изчисляват от банките на база пазарен индекс или индекс, изчислен по методика на БНБ и обявяван от нея. Банките и небанковите компании, които отпускат заеми, няма да имат право да събират такси и комисиони от клиентите за кандидатстване за кредит, за одобрение, за оценка на обезпечение.

Лихвите по съществуващи заеми ще се променят според измененията в базовия индекс. Заемите до 400 лв., които в момента са извън обхвата на Закона за потребителския кредит, ще бъдат включени в него.

Какво ново

Промените ще бъдат въведени в Закона за потребителския кредит и ще важат и за жилищни ипотечни заеми и за такива за потребление. Правилата на закона са валидни както за банките, така и за небанковите дружества, специализирани в отпускане на кредити. Според запознати с промените ще се премахне досегашният начин за формиране на лихвите за крайния клиент чрез пазарен индекс или индекс, изчисляван от кредитора по негова методология.

Занапред това ще става чрез пазарен индекс или изчислен от БНБ индекс по методика на централната банка и обявяван от нея. Това означава, че надбавката на банката си остава фиксирана, а лихвата се променя само когато независещият от банката показател се движи.

Според Симеон Дянков с въвеждането на пазарни индекси се осигурява "много по-голяма предвидимост на това как банките залагат лихвите". Неколкократно изказваното мнение на финансовия анализатор Любомир Христов е, че е необходимо банките да прекратят практиката на едностранна промяна на лихвите именно като използват пазарни индекси за референтни лихвени проценти.

Аргументите му срещу сегашното положение са, че "договорът за кредит е извратен и не е договор, не е доброволно съгласие между две равнопоставени страни, а инструмент за принуда на банка над клиент; че потребителите сега не могат да сравняват офертите и че банките са стимулирани за проциклична лихвена политика и им е дадена възможност да прехвърлят всички рискове към клиентите".

Според председателя на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов единственият начин да се спре едностранната промяна на лихвите по кредити от страна на банките е това да се забрани със законова регламентация. Независим икономист коментира, че предложението е добро и осигурява прозрачност, но има опасност банките просто да прехвърлят скритите компоненти в надбавката, т.е. кредитите да поскъпнат.

Другата нова идея е банките да нямат право да събират такси и комисиони за дейности, които са в тяхна полза. Тоест потребителите вече няма да плащат такси за кандидатстване и разглеждане на документи за заем, за одобряване на кредит, за оценка на имот като обезпечение и пр. Размерът на други такси и комисиони, които клиентът ще плаща, няма да може да е по-висок от разхода за съответната услуга.

Пред "Капитал Daily" Любомир Христов посочи още, че "идеята за подялба на банковите такси е доста оригинална, да не кажа идиотска". Според него в тази област е необходимо клиентите да имат реална възможност да се откажат от услуга при промяна (повишение) на таксите. Това от своя страна означава достатъчно ранно и смислено уведомяване за промяна на таксата, допълни той. По думите му в САЩ например промяната в лихви и такси по кредитни карти се обявява лично на всеки клиент по пощата 45 дни преди влизането й в сила.

Изненадаза банкери

От Асоциацията на банките в България (АББ) казаха пред "Капитал Daily", че няма да коментират и че не са запознати с предстоящите промени, като в организацията не са получавали нищо. Банкери, потърсени за коментар, също отказаха.

Експерти от финансовия сектор коментираха, че така предвидени, тези промени осигуряват увеличение на лихвите по кредити с 2 до 3 процентни пункта. През миналата година се наблюдаваше плавно понижение на лихвите по кредитите, след като банките прекратиха депозитната война и намалиха и цената на привлечения ресурс.

За спада на лихвените нива допринесоха и офертите, които банките предложиха особено активно от края на 2010 и през цялата 2011 г. най-вече по жилищните ипотечни заеми, надявайки се на раздвижване на търсенето и кредитирането и разчитайки на този сегмент за увеличаване на приходите си. Последваха и промо оферти за потребителски кредити.

Така лихвите спаднаха до нивата отпреди кризата по времето на кредитния бум. Появиха се и заеми с фиксирани лихви за кратък период от срока при ипотеките, а при потребителските дори за целия срок на кредита. Всичко това обаче се отнася за новите клиенти и не променя вече вдигнатите лихви по старите заеми.

Според други анализатори от финансовия сектор с подобни законови промени може да повторим случая на Унгария, която също въведе законова регламентация в лихвената политика на кредитните институции.

Малките заеми

Една от готвените промени в областта на кредитирането беше посрещната с одобрение от представителите на бранша, който основно ще бъде засегнат. Става въпрос за малките заеми до 400 лв., предлагането на които според промените също ще бъде по Закона за потребителския кредит. В момента те не са в обхвата на закона. И според европейската директива за потребителските кредити тя не се отнася за договори за кредит, чийто общ размер е по-малко от 200 евро (400 лв.) или надвишаваща 75 000 евро (147 000 лв.).

Представители на компании, отпускащи потребителски заеми, определиха идеята за вкарването в закона и на тези под 400 лв. като добра, защото това ще осигури повече прозрачност за потребителите (виж мненията). Законът задължава кредиторите да предоставят подробна информация за лихвата, срока, разходите и пр. по кредита преди сключването на договора, както и да се спазват конкретни изисквания при рекламата на кредити.

Симеон Дянков, министър на финансите:

Сега в България всяка банка решава по собствена методология какъв основен лихвен процент да даде на домакинствата, докато на европейско ниво съществува основен лихвен процент euribor (а в България - sofibor), към който се определя надбавката на банката. В България не е така и ако сравняваш условията на отделните банки, не можеш да прецениш кое ти е по-изгодно. Затова ще въведем един от двата. Освен това сега клиентът плаща някой да изчисли стойността на активите, с които гарантира кредита, докато в повечето страни разходите се поделят приблизително 50:50. Банката също трябва да плаща, защото получава от лихвите на този кредит.

Любомир Христов, финансов анализатор:

Необходимо е клиентите да имат реална възможност да се откажат от услуга при промяна (повишение) на таксите. Това от своя страна означава достатъчно ранно и смислено уведомяване за промяна на таксата. Що се отнася до лихвите, е необходимо банките да прекратят практиката на едностранна промяна именно като използват пазарни индекси за референтни лихвни проценти и се промени сегашната дефиниция за него в закона. Необходимо е и задължително да се създаде финансов омбудсман за извънсъдебно разрешаване на спорове между финансови институции и техните клиенти, както и да се даде възможност на граждани и граждански организации да сезират Конституционния съд.

Валентин Гълъбов, главен изпълнителен директор на "Ти Би Ай кредит":

Включването и на заемите до 400 лв. в обхвата на Закона за потребителския кредит е добра идея. Повече прозрачност не е излишна и не виждам никакви причини да не бъдат включени в регламентация. Всички заеми са еднакви, както и всички кредитодатели. Визията за заемите е една - няма разлика между кредит за 300 лв. и такъв за 499 лв.

Станимир Василев, изпълнителен директор на "Изи асет мениджмънт" ("Изи кредит"):

Това е много добра практика и е напълно нормално и предлагането на малките заеми да бъде законово регламентирано. Резултатът ще бъде по-голяма прозрачност. Не мисля, че това ще намали активността на кредиторите, както и на потребителите на този тип заеми.
Кога започна всичко

За първи път банките промениха начина на ценообразуване при кредитите в началото на 2009 г. Възползвайки се от позволеното в закона право едностранно да променят лихвите по кредити*, те въведоха различни новости и елементи при формирането на лихвите. Няколко бяха прийомите, които приложиха, като това засегна и жилищните, и потребителските заеми.

Някои от кредитните институции замениха пазарния индекс (Euribor, ОЛП), който дотогава участваше като основа при образуването на лихвата, с базов лихвен процент. Базовият лихвен процент (БЛП) се определя от ръководството на съответната банка в зависимост от пазарните условия и различни индекси като цена на привлечен ресурс, рискова премия и други.

Друг използван метод беше увеличението на надбавките като част от лихвата (лихва за крайния клиент = пазарен индекс/БЛП + надбавка) за нови клиенти. Имаше и случаи на въвеждане на нов допълнителен компонент към другите, формиращи лихвата на крайния кредитополучател, чрез който се коригираше лихвата.

Нововъведение беше и въвеждането на минимални нива/прагове на лихвата, под които тя не може да пада. Това се приложи заради падащия тогава Euribor и кредити, чиято лихва се формира от него, и надбавка, а в договорите е записано, че лихвата се променя според движението на Euribor.

Имаше и банки, които предложиха на клиентите си нови лихвени условия, базирани на нови критерии - срока на кредита и процента на финансиране от банката, посочвайки, че така имат възможност да финансират по-добрите проекти при по-добри условия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    Това с промяната на метода на изчисление на годишния лихвен го направи рекетьорската булбанк. С решение на УС от октомври 2008 г. същата промени ценообразуването по старите си заеми от Пазарен Индекс + Надбавка на Пазарен Индекс + Надбавка + Премия. И за да не усетят клиентите измамата, за ноември - декември 2008 въпреки увеличената лихва с над 1.3% оставиха месечните вноски същите, прехвърляйки повишената лихва, като остатъчна сума след края на заема. Което както и да го погледнеш е ИЗМАМА. Ето тук съм описал дейтвията на булбанк, с всички документи от КЗП , ЕК и други институции констатиращи закононарушенията им и измамите. Отделно след като разбрах измамата, същите първо се опитаха да ме измамят с "изгодна" оферта, и след като я отказах тъй като е в моя вреда, започна рекета с предсрочно изискуемост на заема, при което им показах .... http://plamen1967.wordpress.com/myloan/

  • 2
    woody avatar :-|
    woody

    Време е да се въведат ясни правила и да има прозрачност.

  • 3
    fusion avatar :-P
    fusion

    баси щуротийте..къде е индивидуалната оценка на риска/рисков профил/ на всеки отделен контрагент по заем..иначе за прозрачността при определянето на лихвата съм съгласен..пък и защо да давам заем за потребление на ниски лихви за да подкрепям чужди икономики?

  • 4
    ivanalex2 avatar :-|
    ivanalex2

    Всички говорят само за лихвите по заемите, а никой не говори за лихвите по депозитите - те също трябва да бъдат защитени -

  • 5
    bonzoo avatar :-|
    Vladimir Todorakov

    До коментар [#1] от "plamen1967":

    Прочетох историята ти. Наистина брутален подход на Уникредит. Аз се отвратих от тях още през далечната 2002-ра и то за много по-малка "врътка", която се опитаха да ми пробутат. Стискам ти палци да стигнеш до край и да им съдереш задниците в съда (може би не нашия)!

  • 6
    kony avatar :-|
    kony

    До коментар [#1] от "plamen1967":
    А вие заведохте ли личен или колективен иск срещу банката? ( това препоръчваше и КЗП)

  • 7
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    До коментар [#6] от "kony":

    Личния в заведен още август 2011 в Русенския Районен Съд, колективния - баем на КЗП да го заведе, следващата седмица ще ходим при ЕК да търсим съдействие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.