България замрази участието си в АСТА

Правителството взе решение да замрази участието на България в международното споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). С това на практика България спира всякакви действия по влизането в сила на споразумението, включително по ратифицирането му, съобщиха от правителствената информационна служба.

Спорният договор, който беше подписан от 22 европейски държави, включително и България, предизвика вълна от протести на Стария континент, тъй като създава условия за въвеждане на интернет цензура под маската на защита на авторските права онлайн.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Връхната точка на недоволството беше тази събота, когато митинги срещу ACTA заляха поне 150 европейски града.

Протестното шествие в София събра между 5 и 6 хил. души, които изразиха гнева си от присъединяването към договора пред българския парламент.

Вчера пък българското правителство получи онлайн-заплаха от хакерското движение Anonymous, че ще бъде мишена за кибернападения, ако ратифицира споразумението ACTA.



Преди няколко дни пък Anonymous блокираха сайта на българската организация за защита на авторските права ПРОФОН.

Страната ни няма да предприема никакви действия като например внасяне на споразумението за ратификация, докато не стане ясна позицията на останалите страни-членки на ЕС, обясни Трайчо Трайков пред журналисти във вторник.

"В разгорялата се през последните дни дискусия, стана ясно, че българското общество не е готово да приеме механизми, които създават съмнения за посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в интернет. Казвам съмнения, а не възможности. Защото дори съмненията са достатъчна причина един акт да не бъде добре приет от обществото", уточни министърът на икономиката.

За момента обаче не са предприети и конкретни стъпки по оттеглянето на българския подпис под споразумението.

Страната ни ще чака решението на ЕС по въпроса, преди да прецени как да действа оттук нататък.

"Без да се оправдавам, искам да припомня, че от самото начало твърдя, че съм песимист по отношение на регулация, която чрез санкции, а не чрез пазарни методи, се опитва да защити една индустрия, която не е успяла да се адаптира в цифровата ера. Никога едни авторски права не може и не бива да бъдат поставяни над общочовешки права. Мисля, че с днешна дата става много по-ясна репликата ми, че страната ни е подписала в Токио под условие", коментира Трайчо Трайков.

ACTA e съкращение от Anti-Counterfeiting Trade Agreement - търговско споразумение срещу фалшификатите.

Това е многостранен договор, който на теория се опитва да наложи международни стандарти при спазването на авторските права.

Идеята е лансирана за пръв път през 2007 г., когато САЩ, ЕС, Швейцария и Япония решават, че трябва да се създаде нова система, която да защити интелектуалната собственост в целия свят от имитации.

Проблемът с ACTA е потенциално много сериозен, тъй като създава условия за въвеждането на рестриктивно онлайн-законодателство.

Противниците на договора твърдят, че споразумението може да застраши много основни граждански права, както и важни принципи, върху които е изграден дигиталният свят.

Те се опасяват, че текстовете от документа могат да послужат като основание да се ограничат свободата на изразяване, да се стигне до приватизация на определени полицейски функции онлайн и да попаднем в ситуация, при която действията ни в интернет да се следят много по-лесно и безконтролно.

В споразумението това буквално го няма никъде, но много текстове съдържат подобни послания и могат да бъдат изтълкувани по този начин при бъдеща промяна на нормативната уредба в страната.

Поддръжниците на ACTA от своя страна твърдят, че в момента българското законодателство е достатъчно хармонизирано и няма да се наложи допълнителна промяна на базата на настоящия договор.