Сметката за спасяването на Гърция може да достигне 170 млрд. евро

Правителствата от еврозоната очакват Европейската централна банка (ЕЦБ), както и националните централни банки да помогнат за намаляване на разходите по втория спасителен пакет за Гърция, които в противен случай биха достигнали 170 млрд. евро, пиша Financial times.

Според данни, с които разполага изданието, Гърция ще се нуждае от 136 млрд. евро свежа финансова помощ. Тази цифра надхвърля с 6 млрд. сумата, за която европейските лидери се договориха миналия октомври. В добавка към тях остават и 34-те млрд. евро, неизползвани от първия спасителен пакет (който беше на стойност 110 млрд. евро - бел.ред.). Германия, Холандия и Финландия настояваха новият пакет за Гърция да не надхвърля 130 млрд. евро.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Финансовите министри на еврозоната, които се очаква да финализират споразумението за новия спасителен пакет днес, разчитат ЕЦБ да даде своя принос. Високопоставени служители са заявили пред Financial times, че ще се обсъди и участие на националните централни банки, които могат да се включат в преструктурирането на гръцкия дълг заедно с частните облигационери.

Да закърпиш сметката

Включването на централните банки ще позволи страните от еврозоната и Международния валутен фонд да ограничат приноса си до планираните 130 млрд. евро. Това също така ще позволи да бъде постигната заложената цел дълговете на Атина да бъдат сведени от сегашните 160% от БВП до 120% от БВП до 2020 г. Това е съотношението, което МВФ смята за устойчиво и поставя като условие за участието си в спасителния план. Според прогнозите на фонда обаче дори след операцията по преструктуриране на дълга и приетите икономии, до 2020 г. дългът ще бъде сведен само до 129% от БВП, съобщава Wall Street Journal.



В неделя финансовите министри на еврозоната все още дебатираха около условията по отписването на дълга, включително дали да наложат по-големи загуби на частните кредитори. Въпреки това повечето официални лица не се съмняват, че споразумението ще бъде одобрено.

"Не мисля, че мнозинството ще предпочете някакъв друг вариант, защото другите варианти са твърде трудни и ще струват, много, много пари", коментира австрийския финансов министър Мария Фектер.

"Всички елементи вече са налице – както за за кредиторите от частния и публичния сектор, така и за държавите и централните банки", увери от своя страна френският й колега Франсоа Бароен.

Отдръпване на МВФ

Въпреки уверенията за успешен край на гръцката драма, приносът на МВФ ще е много по-малък от първоначално очакваното. Според информацията на Financial times фондът ще участва само с 13 млрд. евро във втория спасителен пакет за Гърция.

За сравнение МВФ пое една трета от финансовата помощ за Ирландия, Португалия и първия спасителен пакет за Атина. Според източниците на изданието ограниченото участие е резултат от натиска на САЩ и някои нововъзникващи икономики. Гърция вече е заела от фонда в сравнение със собствения си принос повече, отколкото която и да е друга държава.

Извън договорената финансова помощ за Гърция временно ще бъдат заделени още 30 млрд. евро, чрез които да се осигури нормално финансиране на гръцките банки, докато страната се води в селективен фалит след преструктурирането. Около 35.5 млрд. евро от финансовата помощ ще отидат директно в частните кредитори на Атина. Около 30 млрд. ще им бъдат изплатени в облигации на Европейския фонд за финансова стабилност като част от споразумението по отписването на 100 млрд. от гръцкия дълг, а 5.5 млрд. ще отидат за покриване на лихви по гръцките облигации.

Срещата на финансовите министри от еврозоната в Брюксел днес започва в 17 часа българско време. "Капитал" ще ви информира за всичко по-важно.