Сребърният фонд ще може да купува държавни ценни книжа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сребърният фонд ще може да купува държавни ценни книжа

По последни данни в Сребърния фонд са натрупани 1.77 млрд. лв., а през май той ще получи още 196 млн. лв. от приватизацията на "Булгартабак". Така при новите правила, предлагани от Министерството на финансите, ще може да купи държавни ценни книжа (ДЦК) за 1.4 млрд. лв.

Сребърният фонд ще може да купува държавни ценни книжа

Фондът може да се нареди сред основните кредитори на правителството

Стефан Антонов
9596 прочитания

По последни данни в Сребърния фонд са натрупани 1.77 млрд. лв., а през май той ще получи още 196 млн. лв. от приватизацията на "Булгартабак". Така при новите правила, предлагани от Министерството на финансите, ще може да купи държавни ценни книжа (ДЦК) за 1.4 млрд. лв.

© Георги Кожухаров


Сребърният фонд, който трябва да гарантира сигурността на пенсионната система, може да стане главен кредитор на правителството, като с парите му ще се покриват бюджетни дефицити и може да се плаща външния дълг на държавата. Това предвиждат промените в закона за управление на фонда, които Министерство на финансите публикува в края на вчерашния работен ден.

С тях отпада забраната фондът да инвестира в български държавни и корпоративни книжа. Нещо повече - проектът позволява до 70% от средствата във фонда да отидат за купуване на държавни ценни книжа, емитирани от правителството.

По последни данни в сребърния фонд са натрупани 1.77 млрд. лв., а през май той ще получи още 196 млн. лв. от приватизацията на "Булгартабак" и при новите правила ще може да купи държавни ценни книжа (ДЦК) за 1.4 млрд. лв. Това е 127% от планирания за тази година бюджетен дефицит и 87% от предстоящите догодина плащания по външния дълг.

Също по последни данни към края на миналата година пък вътрешният държавен дълг (трупан с емисии на ДЦК) е в размер на 6.81 млрд. лв. Ако Сребърният фонд инвестира до 70% от средствата си в ДЦК, което ще се позволи с промените в закона, неговият портфейл с български държавни облигации може да стигне 20% от общия размер на всички останали ДЦК, които се държат главно от пенсионни фондове банки и застрахователни компании.

Аргументи "За"

"Заложеното в действащия закон ограничение незаслужено пренебрегва инвестирането в страната, с което допълнително се ограничава ликвидността на местната финансовата система", пише в мотивите към проектозакона, който променя правилата.

В мотивите пише също, че сегашните правила за управлението на фонда са твърде консервативни и макар да го предпазват от финансови загуби, при ниската доходност, която носи депозирането на средствата в Българска народна банка (БНБ), те се обезценяват спрямо инфлацията. Също в мотивите е записано, че средногодишният размер на обезценката е бил около 40 млн. лв. за четирите години от създаването му до сега.

Още в началото на годината финансовият министър Симеон Дянков заяви, че правилата за управление на сребърния фонд ще се променят и се аргументира, казвайки, че така ще се увеличи ликвидността на вътрешния пазар. Самият фонд пък ще получава реална доходност по средствата си и в него ще има повече средства, когато той започне да субсидира дефицитите в пенсионната система, а това ще е от полза и за пенсионерите и за обществото.

В края на януари обаче Дянков издаде още една причина за да се променят правилата, а именно да се позволи на фонда да изкупи част от държавните ценни книжа, с които ще се рефинансират падежиращите идния януари глобални облигации на правителството, емитирани при Милен Велчев.

Рискове

Това ще подмени предназначението на Сребърния фонд, защото в момента той е гарант за сигурността на пенсионната система, но новите правила ще го изложат на същия риск, на който е изложена системата, която трябва да предпазва. А освен това ще изпълнява и функцията на кредитор за правителствените дефицити.

Ако след 2018 г. в икономиката настъпи рецесия, фалити, безработица и свито потребление, пенсионната система ще изпита недостиг на средства, а централният бюджет ще се затрудни да ги субсидира с трансфери от данъците, които събира. В този момент фондът трябва да бъде буфер и да осигури ресурс, докато нещата се стабилизират или правителството намери средносрочно решение на проблема.

Ако обаче фондът инвестира средствата си в България - в български компании, ДЦК или общински облигации, той рискува да натрупа вземания от същите длъжници, които не могат да внасят в държавното осигуряване или в републиканския бюджет.

Това може да се оправдае само при пълна гаранция за безопасността на инвестиции в български дълг или акции. За да са сигурни експозициите на фонда към България, мениджърите му ще трябва да хеджират позициите си срещу всякакъв вид рискове, сред които валутен, фалит на държавата или община и прочее.

Противници на идеята

Бившият министър на финансите Пламен Орешарски, както и неговият заместник Любомир Дацов няколко пъти разкритикуваха идеята. Според Орешарски сигурността на публичните спестявания е по-важна от доходността, която може да се постигне с управлението им и за това те трябва да продължат да се управляват консервативно. "Много по-важно е запазването на главницата, вместо осигуряването на лихва", каза той пред "Капитал".

Любомир Дацов пък заяви, че ако правителството позволи по-гъвкаво управление, подсигуряването срещу различните рискове, които крият новите инвестиции, ще направи доходността по тях по-ниска от тази, която сега осигурява БНБ.

"Новите мениджъри може да постигнат по-висока доходност, но това ще е с цената на необосновано високи рискове. Средствата на фонда трябва да си останат в БНБ", каза той.

Независимите анализатори изразиха още едно опасение и то е, че ако фондът купи държавни ценни книжа, общински облигации или български фирмени акции, цялата сума, която се инвестира у нас ще трябва да се извади от валутните резерви, които крепят устойчивостта на валутния борд.

На това мнение е макроикономистът Петър Чобанов от неправителствения Институт за нов икономически напредък, който ръководеше Агенцията за икономически анализи и прогнози от 2005 до 2009 г., а след това оглави и Комисията за финансов надзор.

В интервю за в. "Преса" пък подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Емисионно" Калин Христов, заяви, че използване на Сребърния фонд за плащане на външния дълг ще понижи кредитния рейтинг на България и ще доведе до повишаване на лихвите.

Международен опит

В мотивите към законопроекта Министерство на финансите дава като пример и други дърлжави от Европейския съюз (ЕС), в които се наблюдава практиката суверенни резерви фондове да инвестират на вътрешните пазари. Посочва се например, че само 11 държави от ЕС имат такъв тип фондове, които служат като резерв на пенсионните системи и на всички е позволено да инвестират в местните икономики.

Изтъква се, че белгийският фонд задължен да инвестира 100% от активите си в местни ДЦК, а фондът в Португалия е задължен да инвестира минимум 50% от активите си в местни ДЦК.

Полският фонд също имал задължение да инвестира 100% от активите си в местни инструменти, като активите му основно са инвестирани в ДЦК.

Прави се преглед и на практиките в останалите държави, поддържащи подобни фондове и на базата на техния опит от Министерство на финансите твърдят, че е нужно да се позволи "част от активите на фонда да могат да се инвестират в местни финансови инструменти, в т.ч. и в държавните ценни книжа (ДЦК) на суверена. Тези книжа принципно инкорпорират нисък ликвиден и инфлационен риск, като същевременно носят оптимална възвръщаемост", се казва в мотивите към законопроекта.

Суверенните инвестиционни фондове възникват в държави, които формират определена форма на богатство и търсят начин то да се запази като служи за резерв в кризисни години. Пионери в тази област са Норвегия и арабските държави, които имат големи петролни приходи.

Китай също разполага с големи резерви, заради търговския си излишък.

В свои изследвания икономистът Мохамед Ел Ериан (бивш анализатор на Международния валутен фонд, а сега директор на PIMCO - най-големият инвеститор в държавни облигации с активи за над 700 млрд. долара) сочи този тип фондове като основни източници за финансиране на дефицитите в развитите западни икономики, чрез купуваните от тях правителствени облигации.

Така фондовете предпазват държавните спестявания като ги инвестират в активи, които не носят риска на своята икономика.

Техните ресурси обаче са привлекателни за правителствата, особено когато имат вътрешни финансови затруднения. Заемайки едновременно ролята и на кредитор и на длъжник управляващите могат лесно да пласират държавни ценни книжа на своите фондове при лихви по-ниски от пазарните и така да избегнат излизане на международните пазари, където лихвените равнища може да са неизгодни и да служат като повод за критика от опозиционните партии.

Десислава Николова, старши икономист в Институт за пазарна икономика вече няколко пъти коментира, че това е вид конфликт на интереси защото купувайки държавни ценни книжа на вътрешния пазар фондът приема да получава по тях по-ниска доходност, отколкото ако емисията се предложи на международните пазари.

Сребърният фонд, който трябва да гарантира сигурността на пенсионната система, може да стане главен кредитор на правителството, като с парите му ще се покриват бюджетни дефицити и може да се плаща външния дълг на държавата. Това предвиждат промените в закона за управление на фонда, които Министерство на финансите публикува в края на вчерашния работен ден.

С тях отпада забраната фондът да инвестира в български държавни и корпоративни книжа. Нещо повече - проектът позволява до 70% от средствата във фонда да отидат за купуване на държавни ценни книжа, емитирани от правителството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 2
    kons avatar :-(
    Viscount Ganyo

    Това е една тъжна, много тъжна новина. Дянков за един мандат прави толкова поразии, колкото трима финансови министри преди него не можаха да направят. Заради някой и друг лев в повече той ще вкара икономиката обратно в кризата, ще причини повишаване на лихвите и ще докара провлачена рецесия.

  • 3
    aron25 avatar :-?
    aron25

    Като знаем "възможностите" на сегашния ни финансов "експерт" по безумно харчене, придружено от още по-безумно "пестене", мога да съм сигурен, че Здравният фонд в скоро време ще бъде "затрит"! Тотално и безвъзвратно! За това пък ще бъде намерена много важна причина, която да оправдае грешното му инвестиране:)))) В това отношение Дянков е най-великият манипулатор, вясвал се тъдява по нашите земи.

  • 4
    442 avatar :-|
    442

    Във клуба, където отидоха парите от резерва на здравната каса и парите от резерва на държавата има много място, а за сребърния фонд даже има специално място. Лошото е, че който влезе в този клуб ... не излиза. Сигурно вече са измислили поредния ход, който ще направи пенсионирането - не възможно.

  • 6
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Проблемът на властта е, че не поставя икономиката в условия за генериране на доходи. По-точно не се интересува от това и затова то липсва.

  • 7
    penkagk avatar :-|
    penkagk

    Борисов забрани на Дянков да се изказва публично (защо ли?!...), но не успя да му забрани да прави поразии...
    Смятам, че ако не съществуваше мантрата - "ако падне министърът на финансите, пада кабинетът", мистър Дянков отдаавна щеше да си е стегнал багажецът!...

  • 8
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Лоша новина за тези, които планират да се пенсионират през следващите 10-20 години. Много е вероятно да се пенсионират на 70 и нивата на пенсиите да са както сега с цените постоянно увеличаващи се.

  • 9
    na4kow avatar :-P
    na4kow

    Много добра идея, дано да стане! В статията пише, че пионерите са богати страни, които искат да запазят дадено богатство вън от рискове. Ние не сме богата страна, ние сме много бедна страна. Всяка стотинка, намираща се на 111000те квадратни км трявбва да се вложи в пазара. Ако това стане и в държавни фирми и ги направи силни срещу частните, то тогава какво по-хубаво. ПОДКРЕПЯМ!

  • 10
    chad avatar :-?
    Chad

    По-скоро съм на страната на противниците на идеята на г-н Министъра на финансите.
    Като председател на УС на Сребърния фонд именно от него зависи стратегията на инвестиране на тези средства. От възможните инструменти обаче е използван само един - депозит в БНБ.
    Така че аргументът за обезценяването на средствата във фонда работи по-скоро срещу г-н Министъра. Защо го е допуснал?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK