Банките получиха 529 млрд. евро евтино финансиране от ЕЦБ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките получиха 529 млрд. евро евтино финансиране от ЕЦБ

Reuters

Банките получиха 529 млрд. евро евтино финансиране от ЕЦБ

По-големият интерес подхранва надеждите за съживяване на кредитирането, но и опасенията, че институциите се пристрастяват към евтините пари на централната банка

4731 прочитания

Reuters

© Alex Domanski


Точно 800 банки в еврозоната изтеглиха над 529 млрд. евро при второто предлагане на тригодишни заеми от Европейската централна банка в сряда. С това средствата, налети във финансовия сектор за последните два месеца, надхвърли 1 трлн. евро., след като през декември банките изтеглиха 489 млрд. евро от дългосрочните нисколихвени заеми. Предоставените от ЕЦБ 529 млрд. евро чрез т.нар. long term refinancing operations (LTRO) надхвърлиха средните прогнози на икономистите, които очакваха да бъдат изтеглени 470 - 490 млрд. евро.

Реално налятата ликвидност ще е по-малка, тъй като с част от парите някои банки предпочитат да изплатят по-краткосрочни задължения към централната банка. Очакванията на анализаторите на Societe Generale са балансът на ЕЦБ да се увеличи с 311 млрд. евро след операцията. Интересът на банките подхранва надеждите, че средствата ще бъдат насочени към кредитиране на бизнеса и ще доведат до допълнителен спад на разходите по държавните дългове в еврозоната, но и поражда притеснения за по-дългосрочния ефект. 

Добра новина за пазарите

Очаква се положителната реакция на инвеститорите към втория кръг на финансиране да продължи да подобрява духа на финансовите пазари, макар вече да се говори, че ЕЦБ не е склонна да продължи тази политика. "Това ще увеличи рязко нивото на ликвидност над изискваната, което е много положително за рисковите активи. Ще има положителен ефект и за италианските и испанските облигации, както и за капиталовите пазари", коментира пред Reuters Лука Кацулани от италианската банка UniCredit. В подобен дух коментира и Питър Чатуел от Credit Agricole: "Не може да се спори с 529 милиарда. Това несъмнено ще се отрази положително върху рисковите активи и ще окаже подкрепа на основните пазари, тъй като банките ще се нуждаят от място за съхранение на получения излишък на ликвидност."

"Впечатляващото число този път не са парите, а броят на участващите банки. Той сигнализира, че много повече малки банки са потърсили финансиране от ЕЦБ и парите вероятно ще бъдат насочени към икономиката. Така че последствията ще са по-големи, отколкото първия път", отбелязва Лорен Франсоле от Barclays Capital, цитиран от Bloomberg. Голямото увеличение на броя на участващите банки може да се обясни и със смекчаването на условията за отпускане на заеми от ЕЦБ в седем страни, сред които Франция, Италия и Испания. Многото банки с евтини пари от ЕЦБ означава и че лошият репутационен ефект, че едва ли не само проблемни банки прибягват до спасителната нишка ще е по-ограничен. Въпреки това не липсваха и банки като ING, ABN Amro и Rabobank и британската Standard Chartered, които побързаха да се похвалят, че не са взели пари.

Спасителна операция

В края на миналата година ЕЦБ реши да осигури неограничена, дългосрочна и нисколихвена ликвидност на банките, за да бъде предотвратена мащабна кредитна криза, да се възстанови доверието между банките и да бъде стимулирано закупуването на дългови облигации на страни като Италия и Испания. Лихвата по кредитите не е фиксирана, а се определя от средния основен лихвен процент на ЕЦБ през следващите три години. В момента лихвата е на рекордно ниско равнище от 1%. Освен това банките имат възможност да изплатят предсрочно заемите след една година от изтеглянето им. След първата операция президентът на ЕЦБ Марио Драги отчете, че благодарение на нея е била избегната "голяма, голяма кредитна криза". В началото на седмицата Драги призова банките да използват новата доза евтина ликвидност, за да помогнат за засилване на икономическия растеж, като предоставят много по-активно кредити за домакинствата и бизнеса в еврозоната.  

Ръководството на ЕЦБ също така се надява, че банките ще използват парите за по-агресивни покупки на държавни дългови облигации с висока доходност - най-вече италиански и испански. Лихвите по облигациите на двете държави наистина спаднаха рязко от началото на годината от рекордно високите нива, достигнати в края на 2011 г. Основна роля за това имат именно местните банки – през последния месец испанските кредитори са изкупили държавен дълг за 23.1 млрд. евро, а италианските – 20.6 млрд. евро, което и в двата случая е рекорден ръст. Кредитите от ЕЦБ обаче няма да са излишни и през следващите два месеца, когато Италия трябва да пласира облигации за по 45 млрд. евро.

Последен шанс

Второто предлагане на свръхевтините дългосрочни кредити обаче може да се окаже последно, тъй като нарастват притесненията, че банките стават твърде зависими от ЕЦБ. С двете LTRO операции европейските финансови институции практически си осигуряват нужното финансиране до 2014 г., с което избягват несигурността на пазарите. След три години обаче те ще трябва ударно да върнат на ЕЦБ около 1 трлн. евро, което, съчетано с нуждата да свиват балансите си, може да е проблемно, ако капиталовите пазари останат затворени за финансиране.

Според източници на Reuters ЕЦБ иска отсега нататък правителствата да поемат по-голямата тежест в борбата с дълговата криза. "Второто предлагане на тригодишни кредити е представено като последна операция от този тип засега. Няма автоматично да се стигне и до трети рунд", припомня Евалд Новотни, управител на австрийската централна банка, цитиран от "Франс прес".

Банките в еврозоната вече са изтеглили рекордни суми от ЕЦБ, което ги прави все по-зависими от централното финансиране. През януари италианските банки са изтеглили от централната банка 200 млрд. евро, като френските и испанските банки не остават много по-назад. Все повече европейски политици и анализатори изтъкват, че мерките на ЕЦБ само замаскират проблемите на държавите от периферията на еврозоната.

"Мерките за подпомагане от страна на ЕЦБ спечелиха време. Но те не могат нито да заменят функциониращ междубанков пазар, нито да разрешат дълговата криза", заяви от своя страна Майкъл Кемер, управляващ директор на германската банкова асоциация BdB, цитиран от Reuters. "Идеята, че LTRO са облекчили финансирането за малкия бизнес в еврозоната е мит. Това, което беше направено, бе да се осигури източник на финансиране на банките, особено в южните страни - членки на еврозоната", заяви от своя страна управителят на Bank of England Мървин Кинг.

Точно 800 банки в еврозоната изтеглиха над 529 млрд. евро при второто предлагане на тригодишни заеми от Европейската централна банка в сряда. С това средствата, налети във финансовия сектор за последните два месеца, надхвърли 1 трлн. евро., след като през декември банките изтеглиха 489 млрд. евро от дългосрочните нисколихвени заеми. Предоставените от ЕЦБ 529 млрд. евро чрез т.нар. long term refinancing operations (LTRO) надхвърлиха средните прогнози на икономистите, които очакваха да бъдат изтеглени 470 - 490 млрд. евро.

Реално налятата ликвидност ще е по-малка, тъй като с част от парите някои банки предпочитат да изплатят по-краткосрочни задължения към централната банка. Очакванията на анализаторите на Societe Generale са балансът на ЕЦБ да се увеличи с 311 млрд. евро след операцията. Интересът на банките подхранва надеждите, че средствата ще бъдат насочени към кредитиране на бизнеса и ще доведат до допълнителен спад на разходите по държавните дългове в еврозоната, но и поражда притеснения за по-дългосрочния ефект. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    boi4ka avatar :-|
    boi4ka

    1% звучи добре.
    Българският бизнес дали ще се добере до евтин ресурс?:)))

  • 2
    vladsun avatar :-|
    впх

    ...чакаме подробности :)

  • 3
    marker avatar :-|
    marker

    До коментар [#1] от "boi4ka":

    Ами няма да се добере.
    Българският бизнес може да бъде кредитиран само от търговските банки опериращи на българския пазар. Лихвите (и таксите) ги знаете и надали ще се променят. Разликата, естествено ще я приберат търговските банки като печалба. Виж, ако има целеви кредити, например за енергийна ефективност или по грант за Козлодуй, може и бизнесът нещо да откяри, но банките пак ще си вземат своето, което съвсем не е малко.

  • 4
    georgi4141 avatar :-|
    georgi4141

    В БГ вероятно лошите кредити са на свързани компании, не трябва да се вярва в лош късмет, а в целенасочено ограбване вероятно с подкрепата на Европа?

    As an employee of a Central Bank in Europe, part of European System of Central Banks I was implanted involuntary in my sinuses with something like hearing apparatus (visible on MRI), that transmits on a particular frequency wireless network (TETRA, commersial) and allows mind control. It is connected to the nerves.

    There was an attempt to be bribed and threatened as ECB and the European Commission refuse to reply my complaints. The idea is that western capital should be supported by regulators in banking and telecommunication as well as create a housing, credit and equity bubble with the knowledge and participation of the Central Bankers, which cost the country no less than 20 billions! Many of the Central Bankers studied at Soros CEU, who is thus related with ECB and EC. This is an obvious connection of ECB with particular capitalists so one should know what is the transparency and the accountability of ECB? Many politicians and Government servants in Bulgaria are controlled in a similar manner.
    Involved "people" here: http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/

  • 5
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    Печатането започна

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    До коментар [#5] от "pirocorp":

    Започна ? То не е спирало от 3 години.

    До коментар [#1] от "boi4ka":

    Това е лихва от ЕЦБ към търговските банки

  • 7
    boi4ka avatar :-|
    boi4ka

    До коментар [#6] от "ivan_g":
    Да, виждам... Пише си го и в статията:)
    При тази цена към търговските банки, при нормални условия, на колко процента би трябвало те да продават парите на бизнеса?
    Не съм специалист, но според мен, малкият и среден бизнес в България, дори и 100% легален в момента ползва кредити на около 9-10%. Има някакви програми като Джереми, където е по-евтино, но там изискванията са такива, че повечето фирми се отказват само при получаването на списъка с документи:)))
    Поздрави!

  • 8
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    До коментар [#7] от "boi4ka":

    Тука лихвата за бизнеса е на толкова, колкото решат банките :)

    Проблема, е че те решават винаги да искат повече отколкото могат да вземат и когато половината им кредити станат необсужваеми се стига до днешният сценарий ;)

  • 9
    evstati avatar :-|
    evstati

    От такива "евтини кредити " гърците са на това дередже.........
    "Капитал" са сигурно сред любимците на Европа заради проевропейската пропаганда която водят........

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano

    Това се очакваше и е правилен ход. Да видим дали ще е правилен и психологически.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK