Граничният спор с Румъния може да стигне до съда в Хага

Букурещ предлага да се приложи "принципът на равноотдалечеността"

Румъния предлага спорът за участъка от Черно море да се реши по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.
Румъния предлага спорът за участъка от Черно море да се реши по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.    ©  Str
Румъния предлага спорът за участъка от Черно море да се реши по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.
Румъния предлага спорът за участъка от Черно море да се реши по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.    ©  Str

Държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску заяви в интервю за Аджерпрес, че спорът с България за определяне на морската граница може да се реши бързо по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага, а ако преговорите между двете страни не постигнат успех, спорът може да бъде пренесен, ако страните са съгласни, в Международния съд в Хага или в Международния трибунал по морско право в Хамбург, предаде БТА.

На въпрос какъв е залогът на актуализирането на темата за спора между Румъния и България за делимитацията на черноморските пространства, Ауреску напомни, че преговорите по тази тема са започнали през 1994 г. и че дискусиите се водят на ниво експерти, като подчерта, че това не е новост в двустранните отношения, а единственият нов елемент е фактът, че въпросът е станал публичен.

Запитан дали спорната зона има връзка с трасето на бъдещия газопровод "Южен поток", държавният секретар на румънското външно министерство заяви, че доколкото знае, проектът "Южен поток" не е в достатъчно напреднала фаза, че да може да се каже със сигурност откъде ще мине през Черно море.

Принципът на равноотдалечеността

"От румънска гледна точка реалният проблем е, че няма напредък в едни преговори, които би трябвало да решат много бързо това морско делимитиране. Става въпрос за делимитиране, което се отнася както до териториалните води, така и до континенталния шелф и изключителната икономическа зона, и тук правя паралел с Украйна, с която се дискутираше само континеталният шелф и изключителната икономическа зона. Но за разлика от Украйна, където географският контекст беше усложнен заради съществуването на Змийския остров, в случая с България географският контекст е съвсем прост", посочи представителят на румънското външно министерство.

Той отбеляза, че методът, който Румъния предлага, е именно методът, който използва Международният съд във всички процеси за морско делимитиране, тост принципът на равноотдалечеността.

"На второ място, това е принципен въпрос. Когато има такъв въпрос за решаване, той трябва да бъде решен, още повече между приятелски и съседни страни, които имат стратегически отношения", посочи Ауреску, като напомни съвместното заседание на двете правителства миналата година, на което двустранните отношения бяха издигнати до стратегическо партньорство.

Спорната площ е 350 кв. км.

"Дискутираната площ е около 350 квадратни километра. Можем отново да направим сравнение със ситуацията на Украйна, където се водеше спор за 12 200 квадратни километра, но все пак представлява достатъчно важен залог", заяви държавният секретар.

"На трето място, съществува едно неотдавнашно събитие, което в определена степен обезпокои румънската страна. Научихме, че миналата година в Официалния вестник на Европейския съюз е било публикувано известие в следствие на решение на българския Министерски съвет относно инициирането на процедури за концесиониране на един периметър в Черно море, един периметър, чиито граници се припокриват със сектор от спорната зона", обясни Ауреску. (Става дума за преговори с компанията "Ексън Мобайл" за проучвания за нефт и природен газ в участък от Черно море - бел.ред.)

Няма териториални претенции, а делимитация

Той посочи, че е забелязал някои реакции от страна на политически сили в България и на български медии, в които се казва, че Румъния е предявила териториални претенции спрямо България, и подчерта, че това е погрешно. "Не може да се говори за териториални претенции тогава, когато имаш с другата държава морска делимитация в процес на осъществяване, с една спорна зона, върху която и двете страни имат конкуриращи се претенции. Следователно не можем да говорим за териториални претенции. Говорим за протичаща морска делимитация, която обаче трябва да бъде решена според международните правови норми", каза държавният секретар.

Ауреску посочи, че Румъния би искала следващият 15-ти кръг от преговорите по темата, планирани да се състоят тази година в Букурещ, да се проведат възможно най-скоро. Той подчерта, че желанието на румънската страна е решаване на спора чрез преговори, но в случай, че те не дадат резултат, и ако двете страни са съгласни, може да потърсят други начини за решаването му, включително да прибягнат до трета страна като Международния съд в Хага или Международния трибунал по морско право в Хамбург.

"Но дотогава смятам, че най-важно и най-нормално е да дадем шансове на двустранните преговори", подчерта Ауреску. На въпрос спорният участък има ли икономически залог, той подчерта, че при морската делимитация има правило, което е потвърдено и от Международния съд, и то гласи, че съществуването или несъществуването на въглеводородни ресурси не влияе върху процеса на делимитация.