Граничният спор с Румъния може да стигне до съда в Хага
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Граничният спор с Румъния може да стигне до съда в Хага

Румъния предлага спорът за участъка от Черно море да се реши по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.

Граничният спор с Румъния може да стигне до съда в Хага

Букурещ предлага да се приложи "принципът на равноотдалечеността"

8821 прочитания

Румъния предлага спорът за участъка от Черно море да се реши по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.

© Str


Държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску заяви в интервю за Аджерпрес, че спорът с България за определяне на морската граница може да се реши бързо по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага, а ако преговорите между двете страни не постигнат успех, спорът може да бъде пренесен, ако страните са съгласни, в Международния съд в Хага или в Международния трибунал по морско право в Хамбург, предаде БТА.

На въпрос какъв е залогът на актуализирането на темата за спора между Румъния и България за делимитацията на черноморските пространства, Ауреску напомни, че преговорите по тази тема са започнали през 1994 г. и че дискусиите се водят на ниво експерти, като подчерта, че това не е новост в двустранните отношения, а единственият нов елемент е фактът, че въпросът е станал публичен.

Запитан дали спорната зона има връзка с трасето на бъдещия газопровод "Южен поток", държавният секретар на румънското външно министерство заяви, че доколкото знае, проектът "Южен поток" не е в достатъчно напреднала фаза, че да може да се каже със сигурност откъде ще мине през Черно море.

Принципът на равноотдалечеността

"От румънска гледна точка реалният проблем е, че няма напредък в едни преговори, които би трябвало да решат много бързо това морско делимитиране. Става въпрос за делимитиране, което се отнася както до териториалните води, така и до континенталния шелф и изключителната икономическа зона, и тук правя паралел с Украйна, с която се дискутираше само континеталният шелф и изключителната икономическа зона. Но за разлика от Украйна, където географският контекст беше усложнен заради съществуването на Змийския остров, в случая с България географският контекст е съвсем прост", посочи представителят на румънското външно министерство.

Той отбеляза, че методът, който Румъния предлага, е именно методът, който използва Международният съд във всички процеси за морско делимитиране, тост принципът на равноотдалечеността.

"На второ място, това е принципен въпрос. Когато има такъв въпрос за решаване, той трябва да бъде решен, още повече между приятелски и съседни страни, които имат стратегически отношения", посочи Ауреску, като напомни съвместното заседание на двете правителства миналата година, на което двустранните отношения бяха издигнати до стратегическо партньорство.

Спорната площ е 350 кв. км.

"Дискутираната площ е около 350 квадратни километра. Можем отново да направим сравнение със ситуацията на Украйна, където се водеше спор за 12 200 квадратни километра, но все пак представлява достатъчно важен залог", заяви държавният секретар.

"На трето място, съществува едно неотдавнашно събитие, което в определена степен обезпокои румънската страна. Научихме, че миналата година в Официалния вестник на Европейския съюз е било публикувано известие в следствие на решение на българския Министерски съвет относно инициирането на процедури за концесиониране на един периметър в Черно море, един периметър, чиито граници се припокриват със сектор от спорната зона", обясни Ауреску. (Става дума за преговори с компанията "Ексън Мобайл" за проучвания за нефт и природен газ в участък от Черно море - бел.ред.)

Няма териториални претенции, а делимитация

Той посочи, че е забелязал някои реакции от страна на политически сили в България и на български медии, в които се казва, че Румъния е предявила териториални претенции спрямо България, и подчерта, че това е погрешно. "Не може да се говори за териториални претенции тогава, когато имаш с другата държава морска делимитация в процес на осъществяване, с една спорна зона, върху която и двете страни имат конкуриращи се претенции. Следователно не можем да говорим за териториални претенции. Говорим за протичаща морска делимитация, която обаче трябва да бъде решена според международните правови норми", каза държавният секретар.

Ауреску посочи, че Румъния би искала следващият 15-ти кръг от преговорите по темата, планирани да се състоят тази година в Букурещ, да се проведат възможно най-скоро. Той подчерта, че желанието на румънската страна е решаване на спора чрез преговори, но в случай, че те не дадат резултат, и ако двете страни са съгласни, може да потърсят други начини за решаването му, включително да прибягнат до трета страна като Международния съд в Хага или Международния трибунал по морско право в Хамбург.

"Но дотогава смятам, че най-важно и най-нормално е да дадем шансове на двустранните преговори", подчерта Ауреску. На въпрос спорният участък има ли икономически залог, той подчерта, че при морската делимитация има правило, което е потвърдено и от Международния съд, и то гласи, че съществуването или несъществуването на въглеводородни ресурси не влияе върху процеса на делимитация.

Държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску заяви в интервю за Аджерпрес, че спорът с България за определяне на морската граница може да се реши бързо по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага, а ако преговорите между двете страни не постигнат успех, спорът може да бъде пренесен, ако страните са съгласни, в Международния съд в Хага или в Международния трибунал по морско право в Хамбург, предаде БТА.

На въпрос какъв е залогът на актуализирането на темата за спора между Румъния и България за делимитацията на черноморските пространства, Ауреску напомни, че преговорите по тази тема са започнали през 1994 г. и че дискусиите се водят на ниво експерти, като подчерта, че това не е новост в двустранните отношения, а единственият нов елемент е фактът, че въпросът е станал публичен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    wds23355772 avatar :-?
    wds23355772

    Абе няма ли толкова кой да начертае на една карта за кой аджеба периметър става въпрос?! Щото сега само ни се хвърлят някакви партенки: делимитация, приятелство, Хага... Дайте черно на бяло да видим кои са български и кои румънски териториални води и да видим кой за какво се бори.

  • 2
    qn4eto92 avatar :-?
    qn4eto92

    Ххахаха,ама и тоя сетил ли се е след сума ти години да предявява претенции....Май по-скоро търси внимание,иска да му се чете името по вестниците :)

  • 3
    niki2003 avatar :-|
    niki2003

    Външният ни министър- Николай Младенов къде е ? В такива случаи работата му е не да се държи като щраус,а като министър на външните работи на България,не на Брюксел.

  • 4
    petar_333 avatar :-|
    petar_333

    Да вземат да си свиват знамената и да не ни правят на луди тези мамалигари!

  • 5
    striker864 avatar :-|
    Теодор Марков

    До коментар [#1] от "Варненски":

    Супер идея. Дори, ако може да се направи сборна карта със спорните земи, известните находища на природен газ и нефт и също така настоящите проести за газопроводи.

  • 6
    tougherty avatar :-|
    tougherty

    Наистина би било добре да видим нагледно за каква зона става дума. От всичко, което се каза до сега по темата аз не разбрах какъв точно е случая. Има начертана морска граница и румънците искат нейната поправка или такава граница изобщо няма и румънците искат да бъде прокарана. Струва ми се, че щом този въпрос се разглежда вече 18 години, то явно нещата не са черно-бели. При всички случаи обаче за отстъпки от българска страна не може да става и дума. Всички са ни много добри приятели до момента когато интересите ни се застъпят. А Румъния определено се опитва да ни подлее вода за Южен поток.

  • 7
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Дано да получим малко повече информация в новия брой на Капитал. Според мен проблемът се неглижира от другите медии и това ме дразни.

  • 8
    nikolay.delchev avatar :-?
    Без Лев

    Къде е Външният министър и защо не се изказва по въпроса?

  • 9
    striker864 avatar :-|
    Теодор Марков

    До коментар [#8] от "nikolay.delchev":

    Защото съветниците и ПР-рите му още нямат изградено становище най-вероятно.

  • 10
    iliope4enia avatar :-|
    iliope4enia

    както вече казах, няма такъв спор, не знам отде изведнъж се взе


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK