Испания измести Гърция като заплаха №1

В последните седмици Испания успя да измести Гърция като основна заплаха за световната икономика, като все по-голямо притеснение предизвиква стабилността на големите банки в страната. След като правителството на Мариано Рахой обяви, че външният дълг на страната ще продължи да нараства и ще достигне 78% от БВП тази година, лихвите по задълженията на Испания отново тръгнаха нагоре, като доходността по 10-годишните облигации вече надхвърли 6%. Основният борсов индекс спадна с близо 30% през миналата година и с още 10% от началото на тази.

Икономии без резултат

Испанското правителство одобри икономии от 27 млрд. евро, за да може да изпълни целта си да намали бюджетният дефицит от 8.51% на 5.3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Стягането на коланите обаче само влошава рецесията и безработицата, която е най-високата в рамките на Европейския съюз - 24%. Почти половината от работоспособното население в Испания под 25 години е без работа. Тези фактори превръщат Испания в бомба със закъснител в очите на пазарите, тъй като тя е 4-тата по големина икономика в еврозоната и 14 в света – близо пет пъти по-голяма от тази на Гърция, считат анализатори.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Трите най-големи банки в страната - Banco Santander, BBVA и La Caixa, имат комбинирани активи в размер на 2.7 трлн. евро. Същевременно БВП на Испания е около 1.4 трлн. евро, или почти два пъти по-малко. За сравнение трите американски банки, които се считат за "твърде големи, за да фалират" - JPMorgan Chase, Bank of America и Citigroup, имат общи активи за около 6 трлн. долара, което е едва 40% от БВП на САЩ. Заради недовериятно на пазарите испанските банки срещат сериозни затруднения с рекапитализацията си, въпреки щедрото финансиране от страна на Европейската централна банка към финансовия сектор в еврозоната.

Бъдещето е заложено на карта

"Без съмнение бъдещето на Испания е заложено на карта. Проблемът е, че пазарите решават дали да дават заеми, и могат да решат да не дават", предупреди във вторник премиерът Рахой, като призова регионалните правителства да допринесат за намаляването на разходите и дефицита. Правителството на Рахой, което е на власт от три месеца, полага усилия да убеди испанците да приемат свитите разходи и увеличените данъци като по-безболезнена алтернатива на пробягването до спасителни заеми от ЕС и МВФ. От друга страна, Рахой се опитва да убеди инвеститорите, че може да намали дефицита с една трета през тази година и да се справи с преразходите на областните администрации.

Регионалните правителства в Испания страдат от спад на данъчните приходи, като същевременно повечето нямат достъп до капиталовите пазари. Тази ситуация накара президента на мадридския регион Есперанса Агире да предложи централното правителство ад поеме задълженията за финансиране на здравеопазването и образованието. Агире, който беше потенциален съперник на Рахой за ръководството на Народната партия, заяви, че този ход ще спести 48 млрд. евро. От своя страна Рахой обаче коментира, че тази възможност дори не се обсъжда.



Намаляването на бюджетния дефицит до голяма степен зависи от регионалните правителства, като 11 от общо 17 са под контрола на Народната партия. Най-големият регион – Каталуния, е под контрола на местна националистическа партия, коят се бори за по-голяма независимост от Мардид, а третият по големина регион – Андалусия, вероятно ще остане под контрола на социалистите, след като Народната партия не успя да набере мнозинство в местния парламент на изборите на 25 март. През миналата година само вторият най-голям регион – Мадрид, успя да покрие заложените цели за разходите си.

"Идеята, че Испания може да избегне международен спасителен заем ще бъде тествана през следващите месеци. Ние смятаме, че пазарите ще се върнат разходите по задълженията към най-високите нива, които бяха достигнати миналата година и дори повече", коментира пред Bloomberg анализатор от Royal Bank of Scotland. Лихвите по 10-годишните испански облигации достигнаха 6.02% в сряда, което е най-високото ниво от декември. Гърция, Ирландия и Португалия прибягнаха до международна финансова помощ, когато лихвите по този тип книжа достигна 7%. Разликата с лихвите върху германските 10-годишни облигации достигна 437 базисни пункта, в сравнение с около 15 пункта през първото десетилетие от съществуването на еврозоната.

Оправдан ли е натискът на пазарите

Мащабите на пазарния натиск върху Испания не са оправдани, като се имат предвид реформите, предприети от правителството на страната, а Европейската централна банка (ЕЦБ) все още има като
опция програмата си за изкупуване на държавни облигации, заяви днес членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре, цитиран от Ройтерс.

"Виждаме днес все повече признаци на нормализация на цяла група пазарни сегменти (...) но ситуацията през последните дни сочи, че тази нормализация остава крехка," посочи Кьоре на конференция в Париж.
За Испания, чиито лихви по 10-годините държавни облигации скочиха на вторичния пазар на фона на опасенията за способността на правителството да намали държавния дефицит, Кьоре отбеляза, че в страната има политическа воля, но пазарите не я отразяват. Няма причина, заради която ситуацията да не се нормализира също в Испания, посочи той.

Имаме инструмент за намеса - програмата за изкупуване на държавни облигации, която скоро не е използвана, но съществува, добави Кьоре. Коментарите му изглежда открехват вратата ЕЦБ отново да
активира този свой инструмент, на което биха се противопоставили Бундесбанк и други представители на ЕЦБ от "по-здравите" страни на еврозоната.