Нова идея: Европейският стабилизационен механизъм директно да финансира банки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова идея: Европейският стабилизационен механизъм директно да финансира банки

Въпреки, че публично не се споменава, всички правителства, подкрепящи идеята, са наясно, че целта е да се подпомогнат испанските банки. Те се нуждаят отчаяно от финансиране, за да продължат корпоративното кредитиране в страната, пише Spiegel.

Нова идея: Европейският стабилизационен механизъм директно да финансира банки

Германия е против, защото ще отслабне натискът върху правителствата за реформи

Стефан Антонов
3688 прочитания

Въпреки, че публично не се споменава, всички правителства, подкрепящи идеята, са наясно, че целта е да се подпомогнат испанските банки. Те се нуждаят отчаяно от финансиране, за да продължат корпоративното кредитиране в страната, пише Spiegel.

© Andrea Comas


Когато европейският стабилизационен механизъм бе създаден, се считаше за табу парите в него да се използват за директно спасяване на банки. Но вече няколко държави от еврозоната и Европейската централна банка обмислят промяна в правилата за управлението му, така че той да предотврати банкова криза в Испания.

Германското издание Süddeutsche Zeitung съобщава, че ЕЦБ и еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната – бел. ред.) разработват стратегии как финансови институции директно да получават пари от стабилизационния фонд, който трябва да заработи през втората половина на тази година, или в началото на следващата.

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) бе създаден с вноски от почти всички държави от ЕС (без България) и така натрупа капитал от 500 млрд. евро с ангажимент да бъде увеличен до над 2 трилиона при нужда. Той трябваше да заема пари на правителства, които не могат да обслужват външния си дълг, с цел да го рефинансират, но с ангажимент да реформират публичните си финанси. Днес желанието е той да предоставя ликвидност на самите банки, които държат проблемни облигации.

Въпреки, че публично не се споменава, всички правителства, подкрепящи идеята, са наясно, че целта е да се подпомогнат испанските банки. Те се нуждаят отчаяно от финансиране, за да продължат корпоративното кредитиране в страната, пише Spiegel.

Банковата криза идва във време, когато правителството е принудено да затегне бюджетните си процедури и няма пространство за активни икономически и монетарни мерки.

Изданието предупреждава също, че през последните седмици рисковите премии по испанските и италианските дългови книжа се повишават значително и притесненията за държави от южната периферия може да се пренесат в останалите страни от еврозоната. Вестникът цитира и свой източник от ръководството на еврогрупата, който е заявил: "Веднъж след като Испания потърси помощ, пазарите веднага ще погледнат към Италия".

Смъртоносно кредитно затягане

Затова и вече е сформирана работна група от представители на страните от еврозоната и ЕЦБ, която да изследва различните възможности. До две седмици те трябва да предложат как точно да се променят правилата за използване на ЕМС. Идеята е да се позволи на жизнеспособните банки да получават финансиране от механизма при възникването на временни ликвидни затруднения.

Европейските лидери обаче бързали с разработването на решения, защото кризата в Испания набира скорост.

Препятствия

Притесненията са, че дългосрочното нисколихвено финансиране в размер на близо 1 трилион евро, което ЕЦБ отпусна през първото тримесечие, бе използвано за закупване на нови правителствени облигации, а малка част от ликвидността стигна до бизнеса под формата на кредити.

Липсата на доверие на междубанковия пазар, както и свитото кредитиране на реалната икономика, заплашват да превърнат европейската дългова криза в икономическа и да потопят икономиките в рецесия по модела, разгърнат след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.

За момента обаче рефинансиращи операции от ЕМС директно към банките се посрещат със съпротива от Германия, Австрия и Финландия. Това мнение вече е застъпил и германският финансов министър Волфганг Шойбле, като се смята, че зад него стои и канцлерът Ангела Меркел.

Сегашните правила на стабилизационния механизъм позволяват само държави да получават пари от него, а след това те могат да ги преотдават на банки. Срещу такива програми обаче правителствата ще се задължават да провеждат строги реформи. Самото преформулиране на фонда – като кредитор на банките буди притеснения, защото ако правителствата не участват в споразумението, няма гаранции, че ще предприемат и нужните реформи.

Когато европейският стабилизационен механизъм бе създаден, се считаше за табу парите в него да се използват за директно спасяване на банки. Но вече няколко държави от еврозоната и Европейската централна банка обмислят промяна в правилата за управлението му, така че той да предотврати банкова криза в Испания.

Германското издание Süddeutsche Zeitung съобщава, че ЕЦБ и еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната – бел. ред.) разработват стратегии как финансови институции директно да получават пари от стабилизационния фонд, който трябва да заработи през втората половина на тази година, или в началото на следващата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    nogica avatar :-P
    nogica

    сега разбирам защо Холандия неиска БГ и Ро в Шенген защото са затънали до гуша в л...... и ако влезем май ще трябва да глътнат малко,после ние ще сме виновни за трагедията в ЕС.Т

  • 2
    dadam avatar :-|
    dadam

    Другият вариант е ЕЦБ да продължи да предоставя извънредни заеми към Италинаските и Испански банки. Към този момента те са на стойност €586 млрд., а преди по-малко от година бяха около €100 млрд. Ако растежът продължи със същите темпове ЕЦБ ще се превърне в най-големият кредитор на банковия сектор в Южна Европа. На Драги не му допадат рисковете свързани с този сценарии.

    Ето линк към статията в Spiegel - http://www.spiegel.de/international/business/0,1518,829904,00.html

  • 3
    la_fonten avatar :-|
    la_fonten

    басня от 29.04

    Днес мили ми обитатели на зоопарка ще правим колквиум на темата от статията по горе, част от темата Банките ли политижете управляват-своеобразният вечен въпрос в икономиката на обществото " Кокошката или яйжето е първо?" .Предлагаме ви и допълнителен материал за анализ по -долу:
    "Ел Ериан - Зависимостта на пазара от централните банки скоро няма да си отиде

    Мохамед Ел Ериан, изпълнителен директор на PIMCO, най-големият световен инвеститор в облигации

    Пазарните събития от тази седмица служат за ярък пример колко зависими са цените от действията на централните банки и особено от агресивното наливане на ликвидност от страна на Федералния резерв и ЕЦБ. Въпросът за пазарите, съответно се свежда до това, дали централните банки ще осигурят още подобна ликвидност, а проблемите пред които са изправени тези институции са все по-сложни и комплексни.

    Глобалните разпродажби започнаха във вторник, с обявяването на „минутите“ от последното заседание на Федералния комитет по открит пазар на Фед. Те бяха разчетени от мнозина като сигнализиране на по-слаба готовност от Фед да предприеме нов кръг ликвидна инжекция (QE3).

    Реално всеки клас актив веднага се срина, включително облигации, стоки, акции, отражение на това доколко ликвидността, а не фундаментите, е в основата на скорошното поскъпване на пазарите.

    Разпродажбата на рисковите активи се ускори в сряда, когато Европейската централна банка предупреди да не се чакат още необичайни политически действия от нея. Разочароващият испански аукцион за емисии държавни ценни книжа също бе проблем, идвайки в момент когато пазарът и без това ставаше все по-притеснен за страната.

    Този път, обаче, германските и щатските държавни ценни книжа се отделиха от останалата група, отразявайки търговията „в търсене на качество“, извън рисковите активи към считаните за спасителни убежища книжа.

    На този фон, е естествено, че разговорите на инвеститорите са се фокусирали върху това дали централните банки ще подновят ликвидните инжекции, ако разпродажбите на пазарите продължат. Някои вярват, че институциите нямат друг шанс, освен да го направят. Други не са толкова сигурни.

    Тази несигурност не е изненадваща. Анализът, който направихме тук, в PIMCO, включително презентацията за следващата седмица за мемориалната лекция за Хомър Джоунс във Федералния резерв на Сейнт Луис, показва, че централните банки са изправени пред изключително сложни политически предизвикателства:

    Те са изправени срещу нещо, което президентът на Фед правилно нарича „изключително несигурни перспективи“. Те са принудени да използват тъпи инструменти. Те получават много малка подкрепа от други правителствени агенции. А техните постоянни интервенции неизбежно изкривяват ценовите сигнали, изменят функциите на пазара и смущават ликвидността.

    Сумарно, критичната размяна в политиката, между ползи, разходи и рискове, става все по-слабо атрактивна за централните банки. Затова е и колебанието им напоследък да предприемат повече мерки, още повече предвид знаците за подобряващи се икономически индикатори.

    Когато ножът опре до кокала, обаче, ние подозираме, че централните банки може да се обърнат отново към печатните си машини, особено ако се появи наново значима икономическа и финансова слабост.

    Помнете, това не е нещо, което централните банки ТРЯБВА, да правят, а е това, което НАЙ-ВЕРОЯТНО ще направят. И бидейки принудени да инжектират ликвидност в глобалната система, централните банки ще бъдат водени не от позитивни, а от негативни мотиви.

    В „сърцата“ си, централните банки знаят, че техните мерки не могат да доведат до желаните икономически резултати, и те са напълно наясно с разрушенията, свързани с необичайната им политика, както и с нежеланите последици. Но те чувстват също и че не могат да стоят настрана, докато политиците се карат, другите агенции се суетят, а икономиката не върви.

    Зависимостта на пазарите от действията на централните банки скоро няма да си отиде. Тя ще еволюира с времето и ще включва също въпроса, който е ключов по отношение на продължителността на бичия пазар – дали централните банки ще могат да предадат политическото предизвикателство – или на една жизнеспособна икономика, или на друга институция, която по ред причини досега е стояла отстрани."


  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Разбираема е болката на Берлин :-) Тръгне ли се директно на финансиране и участие в акционерната структура на финансовите институции, то следва и резонната стъпка към единен и функционален европейски финансов регулатор :-)

  • 6
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    "дългосрочното нисколихвено финансиране в размер на близо 1 трилион евро, което ЕЦБ отпусна през първото тримесечие, бе използвано за закупване на нови правителствени облигации"

    И каква е гаранцията, че след новите помощи пак няма да направят така?

    Не е ли по-добре фалит с всичките негативни последици, но оздравена еврозона след това? Ако беше нефинансовият частен сектор, нямаше да го спасяват. И нищо страшно нямаше да стане.

  • 7
    a3 avatar :-?
    аз

    под подкрепа за испанските банки се има предвид данакоплатците от цяла европа да платят за глупавите грешки на испанските банкери, нали? ....

  • 8
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#3] от "la_fonten":

    Що за басня е това ? За какви ликвидности говориш ? За балона наречен фондова борса ?

    Само едно перце спира "инвеститорите" да побегнат от фондовата борса и това е липсата на алтернатива за печалба на друго място. Фондовата борса е игрална маса. Място, на което парите отиват към тези, които могат да играят по-добре. Другите са губещи. Ако не сте го осъзнали вече новият балон са акциите. Всички пари инжектирани от ФЕД и ЕЦБ отиват там. Когато се появи друго нещо, от което може да се спечели повече, балона ще се спука. Първите отново ще са победители, а последните губещи.
    Това ще стане през 2015 г., когато добива на петрол започне да намалява, парите ще се прелеят към петролните компании. Това ще новият балон.

    Само балони могат да движат тази финансова система. Нещо, което да изкара парите от банките и да ги задвижи в системата. Това нещо трябва да носи печалба по-голяма от лихвата в банката. В противен случай парите ще си седят и ще мързелуват по трезорите.

    Колкото повече пари са напечатани и седят по-трезорите толкова по-голяма е опасността от хипер инфлация. Ако настане паника парите ще излязат и ще залеят пазара. Това ще преживеем отново една 97-ма година, но този път с евро и долари.

    Не може да използваш една и съща системата десетки пъти и да очакваш различен резултат от предишния.

  • 9
    tatkoruso avatar :-|
    tatkoruso

    Явно банковият сектор е в добро със-е само за служителите и акционерите на банките, Значи се нуждае от сериозни промени, който в момента няма кои да извърши защото банките са държава в държавата, в другият случай държавата е собственост на банките.Е,и ето решение закриваме държавата и банките създават и изпълняват функцията "държава". Нали за нещо подобно агитираше И. Костов. Дали държавата отмира в световен мащаб, дано стане по-бързо, по добре ужасен край, отколкото ужас без край.

  • 10
    yavor31 avatar :-|
    Мартин Akakka

    Има нещо сбъркано в цялата икономическа концепция на ЕС а именно , за постигане на известен ръст на БВП са се взимали непосилни заеми... Европейския съюз все повече ми заприличва на сламена колиба с алуминиева дограма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK