Гърците масово теглят спестяванията си

Банките в южната ни съседка изчерпват възможностите си за получаване на ликвидност от ЕЦБ

Гръцките банки могат да разчитат на финансова помощ от местната централна банка, но и този източник на ликвидност е ограничен.
Гръцките банки могат да разчитат на финансова помощ от местната централна банка, но и този източник на ликвидност е ограничен.    ©  Reuters
Гръцките банки могат да разчитат на финансова помощ от местната централна банка, но и този източник на ликвидност е ограничен.
Гръцките банки могат да разчитат на финансова помощ от местната централна банка, но и този източник на ликвидност е ограничен.    ©  Reuters

След провала на преговорите за съставяне на коалиционно правителство в Гърция, страната се насочи към нови избори, а международните компании, както и самите гърци, започнаха да се подготвят за излизането й от еврозоната. Президентът Каролос Папуляс не посочи евентуална дата за новото гласуване, но се очаква да се проведат в средата на юни (по-късно стана ясно, че датата е 17 юни - бел.ред.).

Днес предстои да бъде сформирано служебно правителство, което да подготви вота и да управлява страната по време на предизборната кампания. Основният проблем, произтичащ от политическата нестабилност в страната, е това, че поставя под въпрос отпускането на траншовете от международната финансова помощ. Без тях Атина ще остане без пари в началото на юли.

Политическата криза в Атина подкопава допълнително малкото останал оптимизъм, че страната може да продължи да използва единната валута и да остане платежоспособна. Пазарите реагираха със силен спад на европейските акции, еврото и повишаване на лихвите по облигациите на страни като Италия и Испания, които се очаква да пострадат най-силно. Страхът от връщане на драхмата е обзел и самите гърци, които са започнали масово да изтеглят спестяванията си. Това става ясно от протоколите от разговорите на президента Каролос Папуляс с политическите лидери, цитирани от Reuters и Bloomberg.

Страх или паника

Папуляс е бил уведомен от ръководителят на централната банка Георгиос Провопулос, че от местните банки са били изтеглени най-малко 700 млн. евро само в понеделник. Според гръцки банкери, цитирани от Financial times, от 6 май насам са били изтеглени депозити за над 5 млрд. евро. "Провопулос ме увери, че няма паника, но е налице силен страх, който може да прерасне в паника", заявява Папуляс. Гръцките банки имат солидно присъствие и в България, като техни дъщерни поделения са ОББ (National Bank of Greece), Пощенска банка (EFG Eurobank), Банка Пиреос (Piraeus Bank), както и клонът на Alpha Bank.

Изтеглянето на депозитите от гръцките банки е процес, който тече от 2009 г., като досега е достигнал 25-30% от общия им обем. Към края на март в гръцките банки е имало около 165 млрд. евро в депозити, показват данните на централната банка. В сравнение с януари 2010 г. обемът им е намалял със 72 млрд. евро. Само през април 2010 г. - в навечерието на приемането на първия спасителен план за Гърция, от местните банки бяха изтеглени над 8 млрд. евро. Гръцките банки компенсират изгубената ликвидност с извънредни помощи (emergency liquidity assistance – ELA) от Европейската и Гръцката централни банки, но и този източник на средства става все по-трудно достъпен.

Затягане на кранчето

Според холандският финансов всекидневник Het Financieele Dagblad, позоваващ се на източници в Брюксел, ЕЦБ все по-често отказва искания за осигуряване на ликвидност от гръцки банки, което ги прави все по-зависими от Гръцката централна банка. Според изданието към края на януари гръцките банки са получили около 73 млрд. евро от ЕЦБ, но сега сумите са спаднали с повече от 50%. Като причина се посочва забавянето на рекапитализацията на банковата система, пострадала и от преструктурирането на държавния дълг. За тази цел Гърция трябва да получи 50 млрд. евро съгласно втория спасителен пакет, договорен с Тройката.

В свое интервю за Financial times ръководителят на Белгийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Люк Коен заявява, че гръцките банки няма да получават помощ, ако изпаднат в несъстоятелност. "Ние не предоставяме ELA неплатежоспособните банки – това е един от основните принципи. Това е спешна помощ за осигуряване на ликвидност, а не на платежоспособност", отбелязва той. Според него най-големият риск от евентуалното излизане на Гърция от еврозоната е ефекта на "заразата". "Ще има силен натиск върху спасителните фондове на еврозоната, но засега те са достатъчно големи и съм убеден, че ако обстоятелствата изискват увеличаването им, това ще стане", казва Коен.

Управителния съвет на ЕЦБ трябва да одобри и финансовата помощ, оказвана от местните централни банки. "Гръцките банки вече са изчерпали допустимите обезпечения за помощ от ЕЦБ и могат да разчитат само на Гръцката централна банка, но и нейната помощ не е ограничена", отбелязва JPMorgan в свои анализ от миналата седмица. Според изчисленията на американската банка, гръцките кредитори вече са изтеглили около 60 млрд. евро ELA  от централната банка и могат да се възползват от още максимум 65 млрд. евро.