Безсилието за работната сила

Първото дело, което предишното ръководство на агенцията заведе в арбитража в Париж, беше срещу купувачите на БТК (Advent International и дъщерното му Viva Ventures) за това, че не са изпълнили задължението си да не съкращават определен брой служители. То обаче беше спечелено от ответника, защото въпросните работници не са съкратени, а са напуснали доброволно и са получили обезщетения от компанията. Така агенцията не само не получи 60 млн. лв., за които беше искът й, а трябва да плати близо 3 млн. лева разноски по делото.

Решението на надзора от вторник е, че отправя питане към Министерството на финансите и Министерския съвет ще отпуснат ли на АПСК 2.4 млн. лв., които да бъдат платени като съдебни такси, ако агенцията обжалва решението на парижките съдии пред българския Върховен касационен съд (ВКС), съобщиха от ведомството. Мотивите при обжалването, ако такова има, ще са основно два. Първо - че спорът не е търговски, а гражданскопроцесуален и не трябва да се решава от международния арбитраж. И второ - че чисто формално възможността за намаляване на персонала е била допусната в анекс, който не е част от одобрения приватизационен договор за БТК. А законът по това време забранявал анексите. Юридически жалбата ще се базира на текст от Закона за международния търговски арбитраж, според който решението противоречи на местното законодателство.

Според юристи, пожелали анонимност, шансът ВКС да отмени решение на парижкия трибунал е близък до нулата, най-малкото защото със самото си съгласие делото да се гледа от международния съд държавата е признала компетентността му по иска. Ако обаче обжалването тръгне, това ще е основание АПСК да не вдига ипотеките върху 838 имота на БТК и запора върху част от акциите на телекома, които служат за обезпечение по иска. Ако правителството и финансовото ведомство откажат да финансират таксите по иска до ВКС, агенцията ще трябва да освободи недвижимите имоти и книжата.

Ще има ли нови ипотеки

Делото, по което според юристите държавата има шанс да получи пари от купувачите на БТК, е за т.нар. clawback споразумение в приватизационния договор. Според него, ако до три години Viva Ventures успее да препродаде купената от нея БТК за 230 млн. евро за сума над 300 млн. евро, тя трябва да внесе в бюджета 10% от горницата над втората сума. На практика се получи точно това и държавата настоява за 80 млн. евро, на колкото изчислява полагащата й се "премия". По думите на запознати съдиите в Париж вероятно ще признаят правотата на ищеца, но за сума от 22-23 млн. евро.

Решението на надзорниците на АПСК по темата е да попитат кабинета дали да налагат обезпечения върху БТК като гаранция по иска. Дори и такива да има, впрочем те няма как да се наложат върху тези от имотите на телекома, за които вече има договори за продажба, т.е. обезпечението ще е по-малко.

В храма на обречените дела

Третото решение на надзорниците е по делото, което агенцията води, пак в Париж, за това, че купувачите на БТК не са платили обещаните 9 млн. евро за отделяне на мрежата на компанията от тази на военните. По твърдения на запознати с казуса парите практически са платени, че и отгоре, но документите по въпроса са открити, след като искът е бил заведен. Затова шансът за спечелването му е нулев. Решението на надзора по темата е да изпрати писмо до транспортното министерство като правоприемник на Комитета по пощи и далекосъобщния с молба до края на май да намери и даде в агенцията протоколите по разделянето на мрежите.

Специално за този спор най-вероятният изход е да бъде прекратен с извънсъдебно споразумение - АПСК е наясно, че няма шанс да го спечели, а предложението за примирие идва от БТК. Телекомът още преди месеци прикани държавата към него, изразявайки готовност да плати съдебните разноски дотук. От телекома във вторник отказаха коментар по споровете в Париж. Според други източници от юридическите среди обаче не е изключено, ако АПСК се забави с вдигането на ипотеките върху имотите на БТК по делото за трудовата заетост, компанията да се откаже от извънсъдебното споразумение по иска за военната мрежа.

Така, макар и в очакване на решения на други министерства, агенцията изглежда наясно със ситуацията - че няма шанс по това дело, но пък може да получи сума заради препродажбата на телекома. Дилемата е дали да опитва да спори по трудовата заетост.