Брюксел призова за банков европейски съюз
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Брюксел призова за банков европейски съюз

Европейската централна банка настоява за създаване на общ фонд за гарантиране на банките в еврозоната

Брюксел призова за банков европейски съюз

Европейската комисия настоява и за директно рекапитализиране на банките

6527 прочитания

Европейската централна банка настоява за създаване на общ фонд за гарантиране на банките в еврозоната

© Reuters


Европейската комисия (ЕК) призова освен за мерки за растеж и намаляване на дълговете, еврозоната да въведе и банков съюз, както и да обмисли въвеждането на еврооблигации и директна рекапитализация на банките от Европейския спасителен фонд. Според документ, цитиран от Reuters, страните от Европейския съюз (ЕС) могат да бъдат задължени да спасяват взаимно банките си. Такова предложение представлява голяма стъпка към по-голяма финансова интеграция в съюза, която вероятно ще срещне съпротива от някои членове, особено Германия.

Изпълнителният орган на ЕС изтъкна, че трябва да бъде прекъснат порочният кръг на взаимно кредитиране между слабите банки и задлъжнелите правителства. "Тясна интеграция на страните от еврозоната по отношение на надзорните органи и практики и на общо споделяне на тежестта на трансграничната криза чрез "банков съюз" ще бъде важно допълнение към валутния съюз. В същия дух трябва да се обмисли и директно рекапитализиаране на банките от Еврпопейския механизъм за стабилност (ЕМС)", заявяват от комисията.

Нови правила

Проблемите с банковия сектор в Испания и опасенията, че евентуален банков колапс в Гърция може да се разпространи, дадоха нов тласък на забавени законови предложения за справяне с кризата във финансовия сектор. Според източниците на Reuters, Европейската комисия ще предложи новите правила на 6 юни. Те биха осигурили на местните регулатори "правомощия за агресивна намеса" - включително да поемат контрола над проблемни банки, да ги закриват, както и да налагат загуби на облигационерите им.

Ако предложението на ЕК бъде прието от страните-членки, това ще е първата стъпка към пан-европейска система за надзор и подпомагане на затруднени финансови институции – жизнено важен елемент на "банковия съюз", за който призовава Европейската централна банка. Законът, който би влязъл в сила още през 2014 г., също така ще въведе "режим на несъстоятелност" за банките в региона. Той също така предвижда въвеждане на годишна такса за банките в размер на 1% от депозитите им. С тези пари ще се създаде резерв, който да бъде използван за заеми или гаранции на изпадащи в несъстоятелност банки.

Проектозаконът е бил финализиран съвсем скоро, след като миналата седмица европейските лидери се договориха да проучат начини за задълбочаване на интеграцията в Европейския съюз и еврозоната, които могат да включват и по-тясно сътрудничество в областта на банковото дело. Проектът обаче не предвижда незабавно създаване на единен европейки фонд за ликвидиране и рекапитализация на затруднените банки – вариант, одобряван от ЕЦБ. Проектозаконът обаче предлага по-тесни връзки между съответните национални фондове като стъпка към изграждането на общоевропейска схема. Така например Великобритания ще е задължена да отпусне средства на френския спасителен фонд, ако банка с операции и в двете държави е застрашена от колапс.

Силна съпротива

Налагането на подобни задължения по всяка вероятност ще срещне силна опозиция от страна на страни като Великобритания, която настоява да има пълна власт при решението дали да се отпускат пари за подкрепа на банките. Натискът за създаване на общ спасителен фонд за банките ще накара и Германия да се чувства некомфортно. Досега Берлин остро се съпротивлява на предложенията да използва финансовата си мощ за подпомагане на финансови институции в по-слаби икономики като Испания. Германия също така не одобрява идеята за емитиране на общи еврооблигации и използване ЕМС за директна рекапитализация на банките.

В проектозакона е записано, че ако предложенията бъдат одобрени, ЕК трябва да започне да обмисля следващата стъпка към създаването на "по-интегрирана рамка" за гарантиране на банковата система. "Ефективното решение трябва да избягва разходите за фалиращите институции да бъдат поемани от данъкоплатците. То също така трябва да гарантира, че помощта за системно важните институции няма да застрашава финансовата стабилност", са записали авторите на документа.

В свое скорошно изявление Мишел Барние – еропейският комисар, отговарящ за регулациите, заяви, че предложенията на ЕК ще включват няколко стъпки. "Когато надзорните органи идентифицират риск, трябва да има система за ранно предупреждение, която да включва забрана върху някои банкови дейности и върху дивидентите, както и смяна на ръководството. Ако кризата се влоши и е налице необходимост от контролиран фалит, ще има механизъм, който да го управлява", заяви той.

Германска алтернатива

За да влязат в сила, предложенията на ЕК трябва да получат одобрение от всички 27 членки, както и от Европейския парламент, което е малко вероятно да се случи. Най-голямата икономика в региона – Германия, разработва свои планове за справяне с дълговата криза и стабилността на банковата система. След срещата на високо равнище в Брюксел на 26 май, германските управляващи и опозиция започнаха да обсъжда отново план, предложен през ноември от Съвета на икономическите съветници на Меркел за създаване на т.нар. Европейски фонд за обратно изкупуване. Този фонд трябва да помогне на правителствата да намалят неизплатените си задължения под 60% от БВП в замяна на поемане на конституционни ангажименти в областта на икономическите реформи.

През ноември Меркел отхвърли предложението като "напълно невъзможно", но оттогава кризата в региона се влоши, а поредицата загуби на местните избори принуди канцлера да търси подкрепата на опозицията. Социалдемократите подкрепят предложението, а залената партия дори заплаши, че ще гласува против ратификацията на европейския фискален пакт, ако Меркел не отстъпи. "Фондът за обратно изкупуване съчетава по интелигентен начин предимствата от ниските лихви на общите европейски облигации и от съкращаването на дълговете", коментира лидерът на зелените Юрген Тритин, цитиран от британския Telegraph.

Според германския план държавните дългове на страните членки, надхвърлящи 60% от БВП, ще бъдат прехвърляни към фонда, гарантиран от всички страни със златните им резерви или обши облигации. По този начин Италия ще може да прехвърли към фонда 958 млрд. евро от задълженията си, Германия – 578 млрд., а Франция – 498 млрд. Към ноември общият размер на фонда е изчислен на 2.326 трлн евро, но с развитието на кризата сумата вероятно ще става по-голяма. Този вариант би струвал на Берлин рекордно ниските лихви по задълженията му, но същевременно ще даде на Германия повече лостове за налагане на фискалната дисциплина в рамките на съюза.

Европейската комисия (ЕК) призова освен за мерки за растеж и намаляване на дълговете, еврозоната да въведе и банков съюз, както и да обмисли въвеждането на еврооблигации и директна рекапитализация на банките от Европейския спасителен фонд. Според документ, цитиран от Reuters, страните от Европейския съюз (ЕС) могат да бъдат задължени да спасяват взаимно банките си. Такова предложение представлява голяма стъпка към по-голяма финансова интеграция в съюза, която вероятно ще срещне съпротива от някои членове, особено Германия.

Изпълнителният орган на ЕС изтъкна, че трябва да бъде прекъснат порочният кръг на взаимно кредитиране между слабите банки и задлъжнелите правителства. "Тясна интеграция на страните от еврозоната по отношение на надзорните органи и практики и на общо споделяне на тежестта на трансграничната криза чрез "банков съюз" ще бъде важно допълнение към валутния съюз. В същия дух трябва да се обмисли и директно рекапитализиаране на банките от Еврпопейския механизъм за стабилност (ЕМС)", заявяват от комисията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Накрая и ДВЕТЕ ще се случат :-)

  • 2
    kihano avatar :-|
    kihano

    "Този фонд трябва да помогне на правителствата да намалят неизплатените си задължения под 60% от БВП в замяна на поемане на конституционни ангажименти в областта на икономическите реформи."

    Аз нали ви казах задава се евродиктатура. Ако такава нагла и антидемократична клауза се допусне, то чл.1 от конституциите ще стане "... страната се управлява под ръководната роля на немските банкери и частни инвеститори". Германците май не са се отказали от Третия райх.

  • 3
    pag avatar :-?
    pag

    [quote#2:"kihano"]Германците май не са се отказали от Третия райх.[/quote]

    А за нас, българите, какво му е било лошото на Третия райх?

  • 4
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "..Според германския план държавните дългове на страните членки, надхвърлящи 60% от БВП, ще бъдат прехвърляни към фонда, гарантиран от всички страни със златните им резерви или обши облигации..."
    Г-жа Меркел, гледайте еврозоната да си оправи проблема с Гърция - ЕВРОЗОНАТА СЪЗДАДЕ ТОЗИ ПРОБЛЕМ И ТЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗРЕШИ! КОМУТО ПОЛЗИТЕ ОТ ЧЛЕНСТВОТО НА ГЪРЦИЯ В ЕВРОЗОНАТА И БЕЗКОНТРОЛНОТО НАЛИВАНЕ НА ЕВРО НАД 10 ГОДИНИ В НЕЯ, НЕМУ И ВРЕДИТЕ ОТ ГРЪЦКИЯТ ПРОБЛЕМ! БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ПЛАЩА ЧУЖДИ ДЪЛГОВЕ!

  • 5
    jojin avatar :-P
    jojin

    До коментар [#3] от "pag":
    А-а-а, нищо просто за втори път, обслужвайки не БЪЛГАРСКИТЕ, а НЕМСКИТЕ интереси си уредихме НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, каквато сега немския слугинаж у нас ни организира за ТРЕТИ път...Историята не прощава националната лакейщина и тарикатлък и ги наказва болезнено....

  • 6
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    прави ми впечатление, че всички все търсят какъв трик да приложат, който да изплати дълговете в еврозоната. Само че като местиш пари от едно място на друго и от един джоб в друг тия пари не се увеличават от "разходката". И настава едно чудене след това защо тия пусти дългове не намаляват. Като имаш проблем с парите търсиш начин да почнеш да изкарваш повече и да намалиш малко харчовете си. Не чакаш съседа да ти даде на ръка, защото като всички почнат да го доят накрая на него няма кой да му даде пари. Та така, да видим докога ще се опитват европейските лидери с фокуси и тарикатлъци да борят кризата.

  • 7
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#6] от "polovtsian":

    ти май си още във времената на сеченето на монети, аа, то цяла България май е там, айде почете, помислете и тогава пишете, естествено, че с тарикатлъци, щото големите фокусници не спят, а залагат...
    каква друга криза освен системна ти се привидя, че искаш пак харчове да намаляме, по- малко са хората ли, по - малко са квалифицирани ли, по- малко мощности ли, по- малко автоматизация ?????? кое е намаляло, че изхода ти се струва в ограничения,
    може би има един дефицит реален, но той пък уви ментален

  • 8
    la_fonten avatar :-|
    la_fonten

    Взетите решения от .....вече се изпълняват=crisis cartels
    тезисите са тук:
    http://www.oecd.org/dataoecd/26/61/48948847.pdf

    приложено вече в УСА

    http://www.marketoracle.co.uk/Article11948.html

    друг подобен подход / за специалисти-с икономико-математически анализ от некооперативни игри/:


    Collusion and financial leverage-----

    http://findarticles.com/p/articles/mi_m4130/is_1_32/ai_99146546/

  • pag

    [quote#5:"jojin"]обслужвайки не БЪЛГАРСКИТЕ, а НЕМСКИТЕ интереси си уредихме НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА[/quote]

    Бря, и кога връщането на Македония, Беломорието и Добруджа Е отговаряло на немските, а НЕ Е отговаряло на Българските интереси?
    Да, да, всички знаем, това връщане никак не е отговаряло на интересите на Коминтерна, още по-малко пък на азиатската империя, и най-вече на нашите "любими" съседи - гърци и сърби.
    Айде няма нужда безродни комунета да ни дават акъл кое е било от национален интерес, и кое - не.........

  • 10
    pag avatar :-|
    pag

    [quote#5:"jojin"]НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА[/quote]

    Що се отнася до националната катастрофа - уредиха ни я комунистите "с решаващата подкрепа" на работническо-селската червена армия.
    Милите ни "освободители" ни освободиха от цялата собственост, в която е имало и 0.1% немско участие, плюс каквото друго им е харесало, плюс издръжката на "гостуването" на всичките им военни части, плюс малко репарацийки до 1967 година, вероятно за причиненото им неудобство да ни грабят.
    Как да не ги заобичаш безумно?
    Самите руснаци отдавна, още в средата на 90-те, си признаха че са грабили наред и са оглозгали до шушка "освободените" държави.
    Местните чугуни обаче още вярват, че са "освободени от веригите на хитлеро-фашизма и капитализма", нещастнците......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK