Германия подготвя компромисна сделка за испанските банки

"В момента се подготвя сделка, която ще позволи на Испания да рекапитализира слабите си банки с помощта на европейските партньори, но без да й се налагат отвън нови икономически реформи"

Тихо, да не чуят гърците...

Меркел uber alles in der welt , wen es stets zu schutz und trutze bruderlich zusammenhalt.

ЕС бе въплъщението на едно отворено общество - обединение от нации, основано на демократичните принципи, гражданските права и законността, в което нито една нация или националност да няма доминантна позиция.

Интеграционният процес бе оглавяван от малка група държавници с визия за бъдещето, които практикуваха дефинираното от Карл Попър т.нар. "поетапно социално конструиране". Те осъзнаваха, че съвършенството е недостижимо, затова си поставиха ограничени цели и фиксирани срокове, след което мобилизираха политическата воля за една малка крачка напред, осъзнавайки напълно, че в момента на нейното постигане, нейната неадекватност ще стане очевидна, което от своя страна ще наложи необходимостта от още една крачка напред. Този процес се захранваше от собствения си успех - подобно на един типичен финансов балон. Ето как ЕОВС бе преобразена стъпка по стъпка в ЕС.

Германия беше начело на всички тези усилия. Когато Съветската империя започна да се разпада, лидерите на Германия осъзнаха, че повторно съюзяване е възможно единствено в контекста на една по-обединена Европа - и имаха готовност да направят значителни жертви, за да постигнат това. Когато ставаше въпрос за сделки и компромиси, те бяха склонни да допринесат малко повече и да вземат малко по-малко от останалите, като по този начин улеснят постигането на споразумение. По това време немските политици настояваха, че Германия няма независима външна политика, а единствено европейска такава."

Но след това настъпва моментът, в който Германия изоставя идеята за федеративна Европа и прекъсва този прогрес още в неговата зародишна форма...

"Кулминацията на този процес настъпи с подписването на договора от Маастрихт и въвеждането на еврото. Това бе последвано от период на стагнация, който след колапса през 2008 г. се трансформира в процес на дезинтеграция. Първата крачка бе предприета от Германия, когато след банкрута на "Лемън Брадърс", Ангела Меркел обяви, че гаранцията, обхващаща други финансови институции, трябва да се осигурява от всяка отделна държава самостоятелно, а не чрез съвместни действия на Европа като цяло. На финансовите пазари им отне повече от една година, за да осъзнаят смисъла на това заявление, което е доказателство за тяхното несъвършенство."

Това е наистина важен за осъзнаване аспект

От доста време бе на дневен ред въпросът: Защо пазарът считаше Испания/Гърция/Италия/т.н. за безрискови държави до един момент, след което се реши, че те са изложени на сериозен кредитен риск? Отговорът на Сорос е, че те наистина са били безрискови по същество, докато посоката на ЕС е била към засилена интеграция. Това обаче е приключило, когато Меркел е направила цитираното по-горе заявление, че "при потъване на банки, всеки да се спасява самостоятелно".

Въпреки факта, че еврокризата е налице от три години насам, все още има много хора, които не могат да посочат нейните основи толкова точно, колкото Сорос го прави в следващите абзаци:

"Договорът от Маастрихт бе несъвършен в основата си и демонстрираше, че властите не са безпогрешни. Най-голямата му слабост бе напълно известна на неговите архитекти: той основаваше паричен съюз при отсъствието на политически такъв. Въпреки това, неговите създатели бяха убедени, че при възникване на необходимост политическата воля би могла да бъде генерирана, за да се предприемат необходимите стъпки към един политически съюз."

Ала еврото имаше и други дефекти, за които "архитектите" не подозираха

"В ретроспектива сега е напълно ясно, че основният източник на проблеми е фактът, че държавите в еврозоната са отстъпили на Европейската централна банка правото си да емитират фиатна валута. Те не осъзнаваха какво означава това, още по-малко пък го осъзнаваха и европейските институции.

Когато еврото бе въведено, регулаторите позволиха на банките да купуват неограничени количества държавни ценни книжа, без да заделят какъвто и да е собствен капитал; Централната банка от своя страна приемаше равностойно всички държавни ценни книжа в своя дисконтен прозорец. Търговските банки на свой ред прецениха, че им е изгодно да събират книжата на по-слабите членове на еврозоната, което да им донесе няколко допълнителни базисни пунктове. Именно това накара лихвените проценти да се доближат, което от своя страна допринесе за разминаване в конкурентоспособността.

Германия, борейки се с проблемите на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентна. Други държави се радваха на бум на имотния пазар и потреблението на база евтини кредити, което ги направи по-малко конкурентни. И тогава настъпи крахът през 2008 г., който създаде условия, които не бяха предвидени в Договора от Маастрихт. Много правителства се наложи да прехвърлят банковите пасиви в собствения си баланс и да се прибягнат към огромно дефицитно финансиране. Тези държави се озоваха в позицията на страна от третия свят, която е станала силно задлъжняла от валута, която не контролира. Благодарение на разделението в икономическите показатели, Европа реално се раздели на държави кредитори и държави дебитори. Това на свой ред воде до много сериозни политически последици."
.........................................ПЕРХДРОЛЕНИЯТ АДОЛФ КОГА ВЪЗНАМЕРЯВА ВСЕ ПАК ДА СЕ ОТЕГЛИ???????????????????????????

До коментар [#3] от "dol":

Датох ти прибързан +, защото не бях прочел последното изречение, извинявай.

Правилно ли разбрах, че сравняваш две семейства:
- едното (Германия, Холандия, Австрия, скандинавските държави) - отговорни и работещи хора, който се грижи добре и навреме за децата и дома си;
- второто (ПИГС) - агресивни алкохолици, които харчат много повече, отколкото изкарват, бият си децата и правят всичко възможно да им положат по възможно най-тъпия начин нещата така, че същите деца да нямат добро бъдеще.

И все пак смяташ, че трябва единият от родителите в първата група да си ходи??????????????????????????

Има 2 опции - разпад на еврозоната или пълна финансова интеграция под германски контрол. Изглежда вървим към второто.

До коментар [#5] от "UK graduate":

А ти първото ли предпочиташ ?

До коментар [#6] от "ditora":

Не се считам за достатъчно компетентен да правя прогнози кое е по малкото зло в дългосрочен план. Фокусирам се върху опити за лично благополучие, макро-рамката ще ме прецака и без това.

До коментар [#3] от "dol":

Опит за политико-икономически анализ, но наивен.
Как така един ще работи, ще развива индустрия, конкурентноспособност и пр., а други ще мързелуват или по една или друго причина ще работят неефективно, но ще харчат повече, отколкото са изкарали. Значи трябва да са лъгали, крали, или първите са били лековерни като са гласували доверие и са ги кредитирали. Немците може известно време и да са си затваряли очите, търпяли са, защото прекрасно знаят, че накрая нещата или ще станат както трябва, т.е. интеграцията ще стане итински, или не и бакиите ще лъснат. След като страните от периферията не могат да се научат по немски и никое хрантутене не може да продължава вечно, опитва се първо чрез консолидиране и административно затагяне на правила и практики. Щом не се приема по политически или други причини - нежелание за изпадане в по-дълбока зависимост на фалиралите, идва времето да се тръгне в другата посока - да се спасява здравото, работещото, ефективното от лентяите, крадливците, неефективните, закъсали, но горди други европейци...
Е, пробваха немците чрез интеграция и не стана. Какво да правят сега, ами разбират, че пак трябва да помагат, но подпомаганите да си носят отговорността. Щом като не желаят, да се оправят сами - с немците да останат онези, които също могат и се стремят да го правят като тях, и да носят отговорност. Няма безпогрешни и немците също не са. Не мога да ги виня, че се развиват и се стремят да подкрепят и други, пък който иска и може се оправя. Който не иска и не може, как да се интегрираш с него - по-скоро го оставяш, правиш промени и продължаваш напред...
Това е. Много влязоха в отбора, но някои не са успешни играчи, и ако не могат, или нямат воля да се поправят и да станат по-добри, т.е. да се интегрират с водещите, има две възможности: или да ставаш все по-зависим, или да напуснеш/те изоставят.
Така е. Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го стори!