Защо младите трябва да подкрепят мерките за строги икономии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо младите трябва да подкрепят мерките за строги икономии

Reuters

Защо младите трябва да подкрепят мерките за строги икономии

Държавите трябва да са по-честни за размера на своите дългове и младите избиратели ще са достатъчно благоразумни, за да накарат политиците да ги платят по-скоро, смята британският професор Нийл Фъргюсън

11832 прочитания

Reuters

© Reuters


"Ние изискваме по-строга регулация, но не и за нас самите."

Критиците на западната демокрация са прави да забелязват, че има нещо сбъркано в нашите политически институции. Най-очевидният симптом, че нещата не са добре, са огромните дългове, които ние успяхме да натрупаме през последните десетилетия, които - за разлика от преди, не може да бъдат обяснени до голяма степен с войни.

Според Международния валутен фонд (МВФ) държавният дълг на Гърция ще достигне тази година 153% от брутния вътрешен продукт (БВП), на Италия - 123 на сто, на Ирландия - 113%, на Португалия - 112 на сто, а на САЩ - 107 процента. Държавният дълг на Великобритания доближава 88 на сто. Япония е световният "лидер" по този показател с планина от дългове, възлизащи почти на 236% от БВП - над три пъти повече в сравнение с преди 20 години.

Сега тези дългове често биват обсъждани сякаш те са отделен проблем и резултатът е един доста безплоден спор между привържениците на мерките за строги икономии и за стимулиране на икономическия растеж. Аз искам да внуша, че дълговете са последица от едно по-сериозно отклонение. Това казва професор Нийл Фъргюсън, британски икономически историк, преподаващ в Harvard University, който ще изнесе поредица от лекции по радио BBC*.

Същината на въпроса е начинът, по който държавните дългове позволяват на сегашното поколение избиратели да живее за сметка на тези, които са прекалено млади, за да гласуват, или все още не са родени.

Истинският размер на дълговете

В това отношение статистиката сама по себе си е дълбоко заблуждаваща, тъй като включва само сумите, дължими от държавите под формата на облигации. Бързо нарастващото количество на тези облигации със сигурност предполага увеличаващо се бреме за хората, които работят - сега и в бъдеще, тъй като дори действащите в момента ниски лихви, на които се радват най-големите суверенни длъжници, да се запазят, то средствата, необходими за обслужване на дълговете, неумолимо ще набъбват.

Официалните дългове под формата на облигации обаче не включват често далеч по-големите неконсолидирани пасиви на социалните системи. Най-големите такива системи в САЩ са Medicare, Medicaid и Social Security.

Най-новите изчисления сочат, че съотношението между нетната стойност на задълженията на федералното правителство на САЩ и бъдещите федерални приходи от 200 трлн. долара е близо 13 пъти над размера на федералния дълг, обявен от министерството на финансите. Забележете, че тази статистика също е непълна, тъй като не отчита непокриваните пасиви на щатските и местните власти, които са оценявани на около 38 трлн. долара.

Тези умопомрачителни числа не представляват нищо повече от една огромна претенция на хората от поколението, което сега се пенсионира или е на път да го направи, към техните деца и внуци, задължени от сегашното законодателство да намерят пари в бъдеще, като прибягнат или до значително повишаване на данъците или до драстични съкращения на други видове държавни разходи.

В своите "Размисли за Революцията във Франция", публикувани през 1790 г., Едмънд Бърк пише, че истинският социален договор не е на Русо между суверена и народа или "общата воля", а партньорството между поколенията.

"Обществото наистина е договор. Държавата е партньорство не само между тези, които живеят, но между тези, които живеят, тези, които са мъртви, и тези, които ще се родят", отбелязва Бърк.

В огромните трансфери на средства между отделните поколения, които предполага сегашната фискална политика, ние виждаме шокиращо и може би безпрецедентно нарушаване точно на това партньорство.

Подновяване на социалния договор

Искам да внуша, че най-голямото предизвикателство, пред което са изправени зрелите демокрации, е как да бъде подновен социалният договор между поколенията. Аз обаче признавам, че препятствията са плашещи. Не на последно място сред тях е обстоятелството, че младите намират за доста трудно да пресметнат своите икономически интереси в дългосрочен план.

Изненадващо лесно е да бъде спечелена подкрепата на младите избиратели за политически мерки, които в крайна сметка ще направят ситуацията за тях още по-лоша, като запазването на фиксираните пенсии за държавните служители. Ако младите американци знаеха какво е добро за тях, те всички щяха да са от Чаеното парти.

Втори проблем е, че днешните западни демокрации играят сега толкова голяма роля при преразпределянето на доходите, че политиците, които се обявяват за съкращаване на държавните разходи, почти винаги се натъкват на добре организираната опозиция от едната от две групи или и на двете - работещите в държавния сектор и хората, които получават държавни помощи.

Има ли конституционно решение на този проблем?

Опростенческият отговор - който вече беше даден в редица американски щати и Германия, е някакъв вид промяна в основния закон, която изисква балансиран бюджет, като намалява свободата на действие на депутатите да се отдават на дефицитно харчене.

Затруднението е, че опитът от финансовата криза подсили значително аргументите за използване на държавния дефицит като средство за стимулиране на икономиката в период на рецесия. Миналата година лидерите на континентална Европа, които бяха поведени от Германия, се опитаха да решат този проблем, като приеха да ограничат само структурните дефицити и си оставиха поле за действие по въпроса за цикличните дефицити, както и когато е необходимо.

Проблемът с този фискален договор обаче е, че само две страни от еврозоната към този момент са под задължителния таван от 0.5% от БВП - повечето държави имат поне четири пъти по-голям структурен дефицит, като при това опитът навежда на мисълта, че всяко правителство, което се опита сериозно да намали структурния дефицит на своята страна, накрая губи властта.

Консерватизмът не е "готин"

Може би не е изненадващо, че мнозинството сегашни избиратели ще подкрепят мерките, които са несправедливи към идните поколения, особено като се има предвид, че е много по-вероятно да гласуват по-възрастните, отколкото младите.

Какво обаче, ако крайният резултат от това, че хората ще си дадат сметка за разточителството на бейби-бум поколението е несправедлив не само за младите, но и икономически вреден за всички?

Какво ако несигурността за бъдещето вече започва да тежи на настоящето? Изглежда, че има само два възможни пътя за излизане от тази каша. При добрия, но по-малко вероятен сценарий, привържениците на реформите успяват чрез героични прояви на лидерски качества да убедят не само младежите, но и голяма част от техните родители, баби и дядовци, да гласуват за една по-отговорна фискална политика.

Както вече обясних, това е много трудно за постигане. Аз обаче вярвам, че по-вероятно е едно такова лидерство да се увенчае с успех, и това е да бъде променен начинът, по който правителствата биват държани отговорни за своите финанси. Сегашната система, нека бъда честен, е мошеническа. Няма редовно публикувани и точни официални баланси. Огромни пасиви просто биват скривани.

По-голяма отчетност от правителствата

Не може да се вярва дори на изявленията за приходите и разходите на някои страни. Никой законен бизнес не може да се държи по такъв начин. Последната корпорация, която публикува подвеждащи финансови изявления, беше Enron.

В действителност има и по-добър начин. Балансите на държавния сектор може - и трябва - да бъдат изготвяни така, че пасивите на правителствата да могат да бъдат сравнявани с техните активи. Това ще помогне за изясняване на разликата между дефицитите за финансиране на инвестиции и дефицитите за финансиране за потреблението в момента. Необходимо е също така правителствата да следват примера на бизнеса за по-голяма отчетност.

И преди всичко трябва да бъдат подготвяни редовно поколенчески отчети, за да станат съвършено ясни последиците за различните поколения от сегашната политика. Ако не направим тези неща, ако не направим мащабна реформа на държавните финанси, аз се опасявам, че ще станем свидетели на

лошия, но по-вероятен втори сценарий.

Западните демокрации ще се държат по сегашния безотговорен начин, докато, една след друга, последват Гърция и другите средиземноморски икономики по фискалната спирала на смъртта, която започва със загуба на доверието и нарастване на цените на кредитите и завършва с принудата за правителствата да налагат орязване на разходите и да вдигат данъците в най-лошия възможен момент.

При този сценарий краят на играта е някаква комбинация от изпадане в неплатежоспособност и инфлация. Ние всички ще свършим като Аржентина.

Има вярно и трета възможност и ние наблюдаваме именно нея в Япония и САЩ, и може би във Великобритания. Дълговете продължават да се трупат. Опасенията от дефлация, купуването на облигации от централните банки и бягането в сигурни убежища от останалата част на света обаче оставя цените на кредитите на безпрецедентно ниски равнища.

Затруднението при този сценарий е, че той също така предполага нисък до нулев икономически растеж в продължение на десетилетия - една нова версия на изпадналата в застой държава на икономическия класик Адам Смит със забавяне на икономическия растеж в целия западен свят.

Когато нашите икономически проблеми се влошават, ние, избирателите, се мъчим да намерим подходящата изкупителна жертва. Ние обвиняваме политиците, чийто тежък жребий е да поставят държавните финанси под контрол, но също обичаме да обвиняваме банкерите и финансовите пазари, сякаш безразсъдното отпускане на кредити от тях е виновно за безразсъдното взимане на заеми от нас.

Ние изискваме по-строга регулация, но не и за нас самите.

* Това е първата от Reith Lectures на професор Нийл Фъргюсън, която ще бъде излъчена по радио BBC Radio 4 във вторник, 19 юни, от 11 ч. българско време.

"Ние изискваме по-строга регулация, но не и за нас самите."

Критиците на западната демокрация са прави да забелязват, че има нещо сбъркано в нашите политически институции. Най-очевидният симптом, че нещата не са добре, са огромните дългове, които ние успяхме да натрупаме през последните десетилетия, които - за разлика от преди, не може да бъдат обяснени до голяма степен с войни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    mak avatar :-|
    mak

    Младите следва да мислят как ще погасяват студенските си кредити за образование, а не да плащат дълговете за лошото управление .

  • 2
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    "Обществото наистина е договор. Държавата е партньорство не само между тези, които живеят, но между тези, които живеят, тези, които са мъртви, и тези, които ще се родят", отбелязва Бърк.

    Страхотен текст, мисля, че горния цитат е есенцията му и е необходимо всеки грамотен човек да го запомни и да си по повтаря преди избори!

  • 3
    petar_333 avatar :-|
    petar_333

    Лошо е наистина,че младите сега трябва да плащат за грешките на своите родители!

  • 4
    2.5 avatar :-P
    2.5

    До коментар [#3] от "petar_333":
    И ние(?) някога бяхме млади. Нещата не са се променили по същество. Както казва баща ми: Ти нали бомбардировки не си преживявал?

  • 5
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Вярно говори професора но ако приемем, че държавните лидери работят в полза на обществото и са натрупали тия дългове с цел да обслужват обществото като просто не са преценили ситуацията правилно. Това съвсем не е вярно в 99% от случаите. Държавните лидери съвсем умишлено са натрупали дълговете но не за да обслужват обществото а за да обслужат себе си. В най-невинния случай дълговете са натрупани за да си купят имидж. Но в по-голямата си част дълговете са средства вкарани по различен начин в приближените на властта бизнеси.

  • volrath

    И най-омразното ми - "младите трябва". Защо все младите да трябва да го ....? Кога по-старите ще се сетят, да спрат да правят глупости? Защо детето на някой грък, който се занимава с фермерство примерно, да трябва да плаща за заплатите на бюрократите в Атина? Защо младите да трябва да плащат за лобистки закони? Защо трябва аз да плащам за продажбите на БТК, БДЖ и т.н. и т.н. Защо трябва аз да плащам за спирането на АЕЦ? Защо да трябва да платя и за делото на Вальо Топлото(онова, което той ще спечели в Страсбург)???

    Всичко изглежда като "Ние ще си правиме, каквато глупост ни дойде на главата, а пък младите трябва да го оправят после."

  • 7
    alicekapital avatar :-|
    alicekapital

    "Ние изискваме по-строга регулация, но не и за нас самите." (от статията по-горе цитирам).

    Хората често се опитват да проникнат до "истините" или да извлекат поуките чрез повествование, разказ, приказка. От веки веков е така. Но проблемът с приказките е, че в името на навързаната сказка, се измислят връзки, където те не съществуват или се прескачат неща, които не поддържат "поуката".

    Найл Фъргюсън е умен историк, макар и върло десен; с горното не искам да го критикувам, а само да кажа, че не може да не се е сетил за историческите периоди, когат чрез дълг... цели империи са се изграждали. И точката на прекипяване и прекаляване може да се определи... само и единствено с поглед назад.

    Има ли поколения, които не са плащали за грешките на предходните? Аз не се сещам.

    Както и да е, хубава лекция е изнесъл.


  • 8
    axel avatar :-|
    axel

    Засега анализаторите разглеждат въпроса за нарастването твърде абстрактно. Мантрата е "Трябва да има растеж!". В общественото пространство обаче не се поставя съвсем логично следващият въпрос: "Докога изобщо е възможен растежът?". Защото всеки растеж е свързан с разширяване на производството, което изисква и увеличаване на потреблението както на произведените продукти, така и на суровини и енергии. В момента безработица нараства неудържимо, тъй като тя е технологична. Последното убежище на съкратените работни места от промишлеността поради високите технологии беше администрацията. Но там също се извърши технологична революция чрез компютризацията. Свиването на заетостта се съпътства по необходимост от намаляване на потреблението. Впрочем тъкмо това беше в основата на кредитния бум. Какво ще прави светът с все по-ограничените ресурси, с които разполага (суровини и енергии)?
    От тези два кръга въпроси (за растежа от една страна и от друга за излишните хора и за ограничените ресурси) се получава един омагьосан кръг. Намирането на изход от него е задача, според мен, не по-малко важна, отколкото темата на проф. Фъргюсън, защото това май е същинският въпрос за бъдещето на човечеството.

  • 9
    milena_82 avatar :-|
    milena_82

    Отново младите го издухват!Докога ще си плащаме за грешките на предходните! Кога ние ще живеем!

  • 10
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Никое правителство няма интерес да приеме мерки за строги икономии. Всички са заразени от дълговата болест. Да се живее на кредит беше лайтмотив на просперитета десетилетия наред в западния свят. Преди това целия социалистически строй се срина заради дълговете, които тогава бяха далече по-малки но пак съсипаха държавите, защото бяха инвестирани в напълно безсмислени дейности. Това идва да покаже че властта , каквато и да е тя, демократична или диктатура не може да бъде добър инвеститор. Властта не може да инвестира пари на печалба. Следователно властта не трябва да харчи пари. Трябва да се занимава с други работи, като например да следи за спазването на обществения договор. Нищо повече. Властта трябва да е полицай не инвеститор. Дори законодател не трябва да е властта както на практика е днес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.