Тодор Попов: Общините могат да забавят плащания, но винаги се издължават

Председателят на управителния съвет на Националното сдружение на общините пред Капитал Daily

Тодор Попов е кмет на община Пазарджик и председател на управителния съвет на Националното сдружение на общините. Разговаряме с него за финансовото състояние на общините след последните проблеми с блокираните сметки на някои от тях, както и за алтернативните източници на финансиране като публично-частното партньорство.

Какво е финансовото състояние на общините и какви мерки се предприемат за подобряването му?

- През 2011 г. се очертаха ясно изразени дефицити в общинските финанси. Те имат своето обяснение, което на 80% е обективно и на 20% субективно, т.е. тези 20% се дължат на лошо финансово управление. В рамките на периода 2007 - 2010 г. на практика общинските финанси намаляват с близо 1 млрд. лв., като нашите собствени приходи спаднаха с 200 - 250 млн. лв., а държавните трансфери намаляха с около 600 млн. лв.

През 2011 г. анализът на общинските финанси очерта няколко дефицита. На първо място, дефицитът в местни дейности, който е около 120-140 млн. лв., след това е дефицитът в капиталовите разходи - още около 100 млн. лв., и дефицитът по изпълнение на европроекти, където има още 370 млн. лв. Тук отварям една скоба по отношение на европейските средства - става въпрос за невъзможността ни да обезпечим вече сключени договори с мостово финансиране. Това все още не са реални дефицити, но са средства, които така или иначе трябва да обезпечим. Все пак работим по европейски проекти за 5 млрд. лв., а с водните цикли става още пo-проблемно да осигурим мостово финансиране, защото ако големите общини все пак имат шанс за допълнително финансиране например през банките, то за малките това е абсолютно невъзможно. И при положение че в Закона за общинския дълг имаме вече ограничение - (бел. ред. - за разходите по обслужване на задълженията да са 15% от собствените приходи на общините за предходната година), ситуацията е още по-сложна.

Основна част от причините за тази картина са както намаляването на държавните трансфери, така и на приходоизточниците на общините. Последните вече са на изчерпване. Ако данъчните приходи са сравнително предвидими, рязко намаляха неданъчните източници, които всъщност са важни, като приходи от продажби, наеми и други. А за съжаление за момента нямаме законова възможност да компенсираме тези намалени приходи и затова се отвориха тези дефицити. Въпреки всичко общините могат да забавят плащания, но винаги се издължават.

Но забавянията понякога водят до запориране на сметки...

- Да, това е друг проблем, който дефинираме - запориране на сметки. За момента всички приходи на общините - държавни трансфери и местни приходи, минават през една сметка. И когато тази сметка бъде запорирана за задължение например в размер на 10 хил. лв., общината на практика е блокирана. Тя не може да плати нищо - нито заплати, нито трансфери по отношение на училища, болници и въобще ежедневната работа, която кара една община да функционира. Допълнително процедурата по отпадане на запора е тромава. Така изпадаме в глупава ситуация. По тази причина в момента водим разговори с Министерството на финансите да имаме и втора сметка - едната да е само за местни дейности, а другата за държавни трансфери, където реално са само целеви средства и те не могат да се използват за друго. Например ние сме пощенска кутия за делегираните бюджети на училищата. Не може заради едно задължение да се блокира работата на цялата община.

Друг е въпросът, че наистина някои от колегите имат своята вина с оглед на това, че са правили разходи, които не са обезпечени със средства и чиито плащания са отлагани във времето. Но това са по-скоро изключения. Освен това няма как една община да фалира. Това е невъзможно, защото няма начин животът в една местност просто да спре. Какво означава една община да фалира - да не ходят хората на работа, училищата, детски градини, социалните домове да не работят и т.н. А това е невъзможно да се случи.

Друг е въпросът, че капитализацията на една община понякога се поставя на изпитание, защото държим едно ниво на обществени услуги, чието качество намалява, когато намалеят и ресурсите на общините.

Какви други мерки обсъждате?

- На годишната среща на финансистите в началото на юни, на която присъства и финансовият министър Симеон Дянков, постигнахме разбирателство по няколко въпроса за следващата година. На първо място е увеличаването на капиталовите разходи със 100%. В благодатни години държавата отделя 300 - 350 млн. лв. за поддържане на цялостната инфраструктура, а в лоши години между 200 - 250 млн. лв. От тях обаче само 40 - 50 млн. лв. от тях минават през общините, останалите са през Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Само че, минавайки през АПИ, държавата не може да отчете политически дивидент. Ако обаче средствата бъдат пренасочени през общините, кметовете ще са най-заинтересувани да ги използват ефективно и прозрачно.

Отделно се договорихме да увеличим изравнителната субсидия с 10-15 млн. лв. с условието, че тези пари ще отидат за инфраструктура. Освен това ще подобрим и субсидията за зимно поддържане, тъй като за това методологията е остаряла.

Третото най-важно нещо е създаване на механизъм за мониторинг на общините и стимулирането на отличниците, както и създаването на финансов рейтинг на общините. Под отличници имаме предвид не просто общини, които нямат никакви задължения, а и такива, които са положили усилия за намаляването на заварените дефицити, т.е. проявили са финансова отговорност. На база на тези рейтинги общините биха могли да кандидатстват за допълнителна субсидия за капиталови разходи. По предложението в момента се работи с Министерството на финансите, като се надяваме да имаме готов механизъм до месец-два.

Според нас този механизъм ще е полезен в два аспекта - ще стимулира финансовата дисциплина на общините, ще се намалява поетапно дефицитът и ще се получават средства за полезни дейности. Това са трите основни неща, по които аз очаквам догодина да има развитие в бюджета по отношение на общините.

А какви са възможностите за алтернативно финансиране на общините?

- Те са много нееднозначни заради голямата разлика в размерите на общините. Няма и единен подход към тях, защото проблемите на една малка община с две-три хиляди човека са едни, на средна са други, а на голяма община - трети. Затова в средносрочен план това е едно от най-големите предизвикателства за общините - как да намерим алтернативни източници на финансиране.

Единственият начин е това да става за сметка на преките данъци. Но тук въпросът е как, защото ако приемем, че част от данъците, събирани от местната общност, се преотстъпят на общините, това ще е добре само за големите общини, където реално има икономическа активност. А какво правим с малките общини, на тях какво ще им преотстъпим? По тази причина няма как да отпадне принципът на солидарност между общините. Той винаги ще съществува, защото няма как хората в малките общини да бъдат оставени без публични услуги. По тази причина наистина трябва да се опитаме да се възползваме от европейските средства. Съответно обаче общините трябва много добре да си напишем домашното, т.е. общинските и областните планове за развитие, защото през предишния планов период нямахме много опит и не се справихме добре.

Всъщност два са основните проблеми на общините по отношение на работата им с евросредства. На първо място е административният капацитет, т.е. обучението и инвестицията в това да се повиши административният капацитет на служителите, които работят по тези проект. Тук се радвам, че сдружението спечели целеви проект за 5 млн. лв. през програмата "Административен капацитет", с който през следващата година и половина само ще обучаваме.

Вторият голям проблем е с намирането на средствата за обезпечаването на тези проекти. Допълнително проблем са и налаганите т.нар. финансови корекции. Няма община в България, на която да не й е наложена корекция по проект, което според мен е глупаво и не мога да разбера защо продължава да се прави. Да, общините носят отговорност за проектите си и, да, понякога се допускат грешки, но не може след като тези проекти са били съгласувани - първо, с оперативния орган, второ, с конкретното министерство, трето, с Агенцията за обществени поръчки, т.е. съгласувани са с много институции, след това са проведени и платени, накрая одиторите от съответните министерства да направят пълен одит, преди да направят окончателното плащане, и да решават, че в проектите има заложени например дискриминационни условия, поради което да наложат 5% финансова корекция.

Затова водихме разговори с финансовия министър да се помисли за възможност, с която да се вмени солидарност и от страна на съответните министерства при налагането на подобни финансови корекции.

Наскоро беше приет Законът за публично-частното партньорство (ПЧП). Общините това силно ги засяга, как оценявате текстовете?

- От доброто намерение, защото аз съм виждал законопроекта такъв, какъвто беше внесен от Министерството на финансите, до това, което излезе, нещата станаха не чак толкова добри. Изключително много се стесни кръгът на дейностите, по които могат да се правят публично-частни партньорства, и най-вече за общините. Да, може да правим ПЧП за паркове, за градини, за спорт, за култура. Къде обаче остана публично-частното партньорство по отношение на управлението на отпадъците – това е едно огромно предизвикателство за местните власти. Да не говорим за ПЧП по отношение на управлението и на депонирането на битовите и строителните отпадъци.

Ами по отношение на водния цикъл – в целия свят има ПЧП? Ясно е, че за реновацията в държавата по отношение на водния цикъл трябват около 50 млрд. евро. Нито сега, нито след пет или десет години държавата ще има такъв публичен ресурс дори и с европейските средства. В следващия програмен период европарите ще бъдат 23-24  млрд. лева, и то с националното съфинансиране.

Така се оказва, че за тези два стратегически важни за общините и за държавата като цяло отрасли – отпадъците и ВиК, не се предвижда ПЧП. Няма да стане и с концесиониране, защото в тези сектори то е много сложно. Там ще трябва общините да се оправяме сами.

А какво е решението тогава?

- В бъдеще този закон може да бъде променен и този кръг от дейности, при които може да се прави ПЧП, да бъде разширен Но при един по-внимателен анализ това можеше да стане и сега. Просто трябваше да се отдели по-голямо внимание и законът да бъде разгледан по-детайлно. Ние и сега ги правим тези дейности, които законът предвижда под формата на ПЧП. В община Пазарджик например имаме наредба за ПЧП за социални дейности и от седем години работим в социалната сфера без проблеми. Делегираме този тип услуги на тези, за които в крайна сметка са предназначени – работим със сдружения за деца, за възрастни, за хора в неравностойно положение. Има държавно делегирана дейност и вместо да я управляват чиновници, се явяват на конкурс хората, които разбират от нея, и я управляват те. Така че ПЧП е нещо много важно и трябва всички да разберем, че това е един от вариантите за предоставяне на по-добри публични услуги и за намиране на необходимите средства за тяхното обезпечаване. Друг вариант няма. Живеем в капиталистическо общество – по-добро не е измислено, и частният интерес е генератор на развитие.

Какво смятате за административната реформа и идеята да се релокират някои агенции от София в други големи градове?

- Според мен това е едно нормално и логично управленско решение. Въпросът е наистина да се помисли дали то ще изпълни своята функция за улесняване на потребителите. Защото релокацията има смисъл, ако с нея на потребителите ще им е по-лесно, а не да е по-лесно на чиновниците. Хубаво е обаче да се преценяват нещата. Вече има толкова много агенции, толкова ведомства и за всяко трябва да се преценява поотделно. Например според мен морските администрации е добре да се някъде по морето. Тя нямат място в София.

Освен това според мен вече му е дошло времето да се прояви малко смелост и по отношение на промяна и в административното деление на държавата. Не може да има 28 области на територия като нашата– това е абсолютно безумие. То не се вписва в никакъв контекст на регионално развитие с оглед на европейските практики. В България трябва да има шест района на развитие, шест области - не повече: южен западен, северен западен, южен централен, северен централен, южен източен, северен източен.

Едно подобно разделение ще даде възможност за развитието на тези райони, които наистина са по-слаби. Тогава и планирането ще мине на съвсем друго ниво. Голямото предизвикателство сега пред нас е да направим един междуобластен план с оглед на интегрираното развитие. Защото оттук нататък Европа иска интегриран подход. Не може само едно нещо да направиш, трябва всичко да облечеш интегрирано в стратегически подход, който да има някаква устойчивост във времето.

Когато имаш един голям регион, можеш да направиш такъв тип проектиране дългосрочно, което да обхване проблемите на няколко местни общности, на десетки общини, а не само на една или две. Иначе потъваме в дребнотемие и не си даваме сметка, че нещата са много простички – когато съседът ти е добре, и ти ще си добре. Това окрупняване ще се случи, аз съм сигурен. Въпросът е кога и според мен най-вероятно след изборите, защото до изборите никой няма да прави резки движения.

Как си представяте следващите 5-10 години?

- Според мен бъдещето е в устойчивото развитие на регионите. Не го казвам само защото съм кмет на областен център. Въпросът е да се научим да изповядваме тази поговорка, която ще ни доведе до добро – да мислим глобално и да действаме локално. Това е, което ни липсва. И повече кураж – да се правят неща, които понякога са непопулярни, но когато бъдат обяснени на хората достатъчно добре и когато този, който ги прави, е убеден, че това е полезно и ще доведе до нещо добро, той трябва да ги направи, трябва да ги доведе докрай.

Нужни са ни и стратегически цели и приоритети, за да постигнем една основна цел, която имаме всички - в България качеството на живота и физическата среда да бъдат подобрени за всички и навсякъде. Въпросът е с какви действия ще постигнем тази цел, което предполага да дефинираме 7-8 държавни приоритета и те да бъдат издигнати на надпартийно ниво и надинституционално. Не може да имаме по 50 приоритета, нито по 100 приоритета. Това е несериозно. Ти не можеш да ги прочетеш, а какво остава да ги приложиш. Приоритетите може да са най-много десет – не повече. И като са изведени, трябва да ги облечем в такъв тип дейности и мерки, които да разположим в годините, така че накрая през 2020 г. да можем да кажем: да, България вече е различна държава. Според мен част от тези приоритети трябва да бъдат инфраструктура, зелена енергия, енергийна ефективност във всичките й форми, воднияг цикъл и електронното правителство. Важното е да не се разводняваме и разпиляваме, защото така няма да се случват нещата.

Очаквайте повече по темата и седмичния брой на "Капитал"