Симеон Дянков: Очакваме скоро да ни повишат рейтинга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Симеон Дянков: Очакваме скоро да ни повишат рейтинга

Исках, ако има достатъчно интерес, тази емисия наистина да е за външни инвеститори.

Симеон Дянков: Очакваме скоро да ни повишат рейтинга

Вицепремиерът и финансов министър пред Капитал Daily

Вера Денизова
10779 прочитания

Исках, ако има достатъчно интерес, тази емисия наистина да е за външни инвеститори.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Какъв очаквате да е ефектът от емисията върху икономиката на страната, инвестиционните нагласи и цената на финансиране на частния сектор?

Тази емисия, освен че помага за погасяване на част от предишния дълг, има и два по-дългосрочни положителни резултата. Единият е, че се дава добър праг и за банкови и корпоративни облигации. Банките в момента имат добра ликвидност и едва ли излизането на пазара на дълг за тях стои на дневен ред. Но български компании биха могли да наберат нужния им ресурс навън. Знаем за две-три такива големи компании, които много внимателно следяха как ще се развие процесът на пласиране на еврооблигациите, защото и те имат интерес при успех също да излязат на пазара, включително и държавни предприятия от сектора на енергетиката.

А и успешната емисия се забелязва от пазарите. Това според мен ще ни даде допълнителна възможност за увеличаване на кредитния рейтинг следващата година. По-конкретно S&P през 2008 г. е намалила кредитния рейтинг на България с една стъпка, позовавайки се на големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. И макар че има доста добри положителни доклади, все още те не са решили да ни повишат рейтинга. В същото време през юли 2011 г. Moody's увеличи рейтинга на страната ни. Успехът на емисията според мен средносрочно ще ни помогне да се вдигне рейтингът. Което пък автоматично сваля цената на финансиране на всички български банки. Така че вторият индиректен ефект ще е за цялата банкова система. А и все пак осигурихме финансова стабилност на държавата до началото на следващата година. Тук основната тема беше кога да се направи емисията. Ако човек е по-консервативен, иска да се подсигури много по-рано. Още от края на 2010 г. реално започнаха да се чуват коментари да излезем на външния пазар. От друга страна обаче, така щяхме да седим върху едни пари, на които плащаме лихва, без да се използват. А това е лоша финансова политика.

Затова беше цялото това изчакване да не излезем на пазара. Официалната дата на издаване на емисията ще е 9 юли 2012 г. Така че спестихме над 100 млн. лв., докато чакахме да стигнем период от шест месеца преди датата на падежиране на дълга през 2013 г. Ако бяхме оставили за есента, тогава щяхме да сме твърде близко до падежа и премията щеше да е по-висока, защото пазарите щяха да знаят, че на нас ни трябват пари.

Какви ще са плащанията за лихви по тази емисия?

Те ще са на шест месеца. Едно от недомислените неща на предишната емисия е, че тя има само едно годишно плащане и то е през януари. Така всяка година в началото плащаме милиони за лихви. Сега в проспекта сме разписали, че плащанията ще са на два пъти – юли и януари. Лихвата е 4.25% върху 950 млн. евро. Лесно може да се сметне за два равни падежа.

Иначе по наши изчисления подходящият избор на емисия точно преди падежа на книжата през 2013 г. спестява годишни лихвени плащания в размер на 79 млн. лв. Защото миналия април например обстановката беше сравнително добра за излизане на пазарите. Тогава мислехме дали е добре или не да пуснем емисията, но аз предпочетох да изчакаме от гледна точка на това да спестим лихвени плащания. А от разликата между лихвата на падежиращата през януари 2013 г. емисия и тази сега също се пести. Не че щяхме да стигнем до 7.5%. България е друга в момента в сравнение с преди 10-11 години. Но разликата във всеки процентен пункт е около 10-15 млн. лв. годишно.

Можехме реално да вземем и много повече от тези 950 млн. евро, но не ни трябват.

Защо решихте емисията да е 5-годишна? Така тя ще трябва да се плати само две години след падежа през 2015 г. на доларовата емисия.

Защото имаме основания да смятаме, че в скоро време ще ни се вдигне рейтингът. А след като ни се вдигне рейтингът, това допълнително ще свали цената. С тази цена ние се доближихме много до тази, която получи Литва при сравними еврооблигации. Купонът по облигациите на Литва беше 4.21%, а нашият е 4.25%. Литва обаче има много по-висок рейтинг от нашия.

По нива на финансиране ние вече сме над всички останали, които са в нашата категория. Затова смятам, че в скоро време ще имаме предпоставки за вдигане на рейтинга. А тогава вече ще можем да си намалим лихвите, на които ще се търси финансиране за падежиращата през 2015 г. емисия, т.е. един вид помагаме на следващото правителство. А и държава, която върви добре финансово, би трябвало да има по-къси падежи.

Очаквате ли да се понижи цената, на която се финансира държавата от вътрешния пазар, предвид резултата от аукциона за еврооблигации?

Първо, ще има доста по-голям интерес. И сега вътрешният ни пазар е отворен за външни инвеститори, особено от Европа. Тази емисия сега помогна много да се види България. А и е интересна за инвеститорите от гледна точка на диверсификация на портфейлите им, защото е малка. Така, ако си инвеститор от държава извън ЕС, хем можеш да имаш някаква експозиция към Европа, хем тя да не е в държавите с проблеми или пък такива като Германия, по чиито книжа реалната доходност е отрицателна.

Единственото, което ме изненада в емисията в понеделник, е огромен интерес от Азия и още по-изненадващо – от Близкия изток. Бяхме говорили с инвеститори от Сингапур и оттам наистина дойдоха заявки, но имахме и инвеститори от Корея, а там не сме правили никакъв маркетинг. А от Близкия изток имаше интерес от Ливан, Египет, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар. И не само частни банки, а и от инвестиционни банки и суверенни фондове. След като тези инвеститори вече знаят за нас, може да влязат и на вътрешния пазар.
Още от началото аз предпочитах да наберем нужните ни средства само на вътрешния пазар – имаше достатъчно ликвидност и тук. Политическото мнозинство искаше да е външна еврооблигация, затова тръгнахме в тази посока. Но условието, което аз зададох, беше: ако има достатъчно интерес, тази емисия наистина да е за външни инвеститори. А не инвеститорите, които са на вътрешния пазар, да отидат и да си купят български дълг, само че от Лондон или от Люксембург, и да се презапасят. Така и стана – имаше достатъчно голям интерес и това ни позволи да отсеем тези, които участват на българския пазар. Не е редно те да са и във външната емисия.

Зададохме и още едно условие – за да не се прехвърлят обигациите и да са стабилни във времето, те да отидат в по-дълги инвеститори – инвестиционни фондове, застрахователни фондове и т.н. Другото ни условие беше инвеститорите да не са от държави, които са със спасителни планове – Гърция, Португалия, Ирландия и т.н.

Как се определя доходността при такива аукциони?

Никога не се дава цена, за да няма дискриминация. Дава се доходност от синдиката (бел. авт. - банките консултанти), която е примерна. Започнахме с 350 базисни пункта. Другата страна индикира интерес при тази доходност, и то доброволно. Синдикатът събира всички оферти и ако има много заявки, преценява дали може да натисне доходността надолу. При нас индикативната стойност отиде надолу с 30 базисни пункта от раз. Обикновено се стига до 15 базисни пункта надолу.

На новата индикативна цена се праща ново официално съобщение към всички. Донякъде този тип аукцион, който по принцип се прилага за всички еврооблигации, за мен е по-слаб от принципа, на който се провеждат аукционите за ДЦК в България. Тук всички си дават цените и можеш да отрежеш донякъде и да удовлетвориш поръчките само на тези, които са изгодни за емитента. При еврооблигациите не е така. Като заковеш новата доходност, се надяваш, че интересът ще падне. При нас нямаше голяма разлика - от 6.7 млрд. евро при новата индикативна стойност записванията паднаха на около 6.2 млрд. евро. Отпаднаха главно американски инвеститори заради фокуса им към доларови облигации. При такъв голям интерес синдикатът има възможност да прецизира на кого какви суми да се дадат главно спрямо това колко стабилна ще е инвестицията във времето. По-голям процент се дава на по-дългосрочните инвеститори, а на банки обикновено се дава по-малко.

Къде ще стоят средствата, набрани от емисията, и ще се използват ли за нещо друго?

Влизат във фискалния резерв в БНБ и ще си стоят там до падежа на емисията през януари 2013 г. По принцип могат да се инвестират в ценни книжа с висок рейтинг за няколко месеца като тези на Германия. Но в момента те не носят печалба.

Какво се случва оттук нататък с идеята за промени в закона за Сребърния фонд?

Обсъжданията продължават. Идеята за промяна в закона няма общо с плащанията по дълга, който падежира през 2013 г. Аз искам тези пари да бъдат инвестирани и да носят по-висока доходност. Сега моментът е добър, пазарите са спокойни, пласирали сме облигацията. Искам да има истинска дискусия и да се каже – Сребърният фонд наистина ли ще служи в подкрепа на пенсионната система, или все пак замисълът му е просто да стои като фискален буфер, който обаче има социално наименование, за да се обясни по-лесно политически.

За финансовите министри наистина е много изгодно тези пари да си стоят по сметка на БНБ. Аз искам да направим тази дискусия – дали Сребърният фонд ще се използва по предназначение, или ще служи за фискален буфер. Ако е второто – нека се казва фискален фонд и да си стои.

Този дебат е труден, но аз искам да вляза в него. Истината е, че МВФ е поискал от предишното правителство да се заделят едни пари, за да не се изхарчи всичко, като първоначалното предложение е било да се казва фискален фонд.

Готов съм и на още една стъпка - за да се види, че парите от фонда няма да се използват следващата година за финансиране на предизборни харчения, съм готов частта от закона, свързана с това в какво може да инвестира, да влезе в сила от 1 август 2013 г., т.е. след изборите.

Какъв очаквате да е ефектът от емисията върху икономиката на страната, инвестиционните нагласи и цената на финансиране на частния сектор?

Тази емисия, освен че помага за погасяване на част от предишния дълг, има и два по-дългосрочни положителни резултата. Единият е, че се дава добър праг и за банкови и корпоративни облигации. Банките в момента имат добра ликвидност и едва ли излизането на пазара на дълг за тях стои на дневен ред. Но български компании биха могли да наберат нужния им ресурс навън. Знаем за две-три такива големи компании, които много внимателно следяха как ще се развие процесът на пласиране на еврооблигациите, защото и те имат интерес при успех също да излязат на пазара, включително и държавни предприятия от сектора на енергетиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    birdman avatar :-|
    birdman

    Да си платиш стария дълг с нов (макари с по-ниска лихва) не е повод за гордост. повод за гордост е да си ПЛАТИШ дълга и да намалиш дълговото бреме върху народа си !

  • 2
    pa_pa avatar :-|
    pa_pa

    До коментар [#1] от "niceprson":


    След като ще ни вдигат рейтинга защо бе Дянков продаде дълга на Германия+387? Това не отговаря на текущия ни рейтинг, камо ли на повишение на рейтинга. Кого се опитваш да направиш на балами бе Дянков? Изгодна сделка щеше да Германия+275, такава каквато я сключи Велчев преди 10 години. Нива, на които спокойно нашите реални аналози като Полша, Чехия и Литва се финансират в момента. Защо бе Дянков спред от 190 беше твоя лична оценка на политиката ти през 2009, а за спред 387 на който продаде емисията не коментираш? Това каква оценка за твоята политика е?

  • 3
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#1] от "niceprson":Това фактически е разсрочване на дълг. По-малка лихва за по-дълъг срок.

  • 4
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Когато социологическите агенции вдигат рейтинга на Герб и Бойко , това е обяснимо - плащат си хората. Някаква подобна шашма правят и в международен мащаб.

  • Пламен Василев

    А на нас робите кога ще ни вдигнете рейтинга ?

  • 6
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    За пишещите по-горе:

    Вас и във рая да ви пуснат, ще пишете оплаквания, че много ви светят в очите. Ако четете добре между редовете ще усетите, че периспективите пред нашата икономика в средносрочен и дългосрочен план са много добри.

    А това през 2012-та година може да бъде казано за много, много, много малко страни.

  • 7
    nazional avatar :-|
    nazional

    Искам да попитам като лаик, защо след като е имало толкова голям интерес към облигациите не сме свалили лихвения процент още?

  • 8
    lz22 avatar :-|
    lz2

    Браво Дянков,браво Борисов!Станишев Орешарски и Ваньо,да вият от злоба!

  • 9
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    Хубаво интервю, поставени са повечето важни въпроси.

    Лично аз не получих смислен отговор, защо не са продадени книги на български инвеститори. Защо правителството иска да плати доходност от 4.4% на един немски пенсионен фонд, а не български не иска?

    А по въпроса за Сребърния фонд - Дянков като иска тези пари да бъдат инвестирани и да носят по-висока доходност защо не го прави? Той и сега може да ги инвестира по закон, а не го прави.

  • 10
    stealth1111111 avatar :-|
    stealth1111111

    До коментар [#6] от "Трезвен":
    Вечее 23 години заради заблудени и зомбиране душици като теб чакаме перспективите да станат по добри, като прибавим и 45 чакане на светлото бъдеще стават 67, а сложим ли и националните катастрофи на Кобургите не можем ги сметна ...
    Но не се притеснявайте мили овчици блейте си - Дянков ще ви остриже...
    до кожа и до правнуци...
    Да кажем добре дошли на новото икономическо робство...
    Това са пълни глупости - горските пожари имат фронт, който е като вълна или се разраства или спира - всеки, койото е виждал запалена ливада със суха трева може да си го представи. Няма как пожарът да остане в "граници", тъй като всичко на 20-30 метра зад границата вече изгоряло!!!
    Това е поредното малоумие, което се лансира в медиите, които означава, че нарочно с пожара да дадено да се занимават отбран отбор некадърници, за да може стихията да проправи трасето на новия ски курорт и да ни забавляват поне една - две седмици с него, докато зад гърба ни крият важните неща в държавата...
    http://alchemicalshots.blogspot.com/2012/07/iii.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.