Докато другите държави от 17-те членки на еврозоната се бореха с опасенията на инвеститорите, че икономиките им се огъват под натиска на огромния дълг, Германия успя да спести десетки милиарди евро благодарение на репутацията си на сигурно убежище за инвестиции.
Пазарът на облигации поиска страни като Италия и Испания да платят изключително високи лихви, за да продадат облигациите си на фона на опасенията, свързани с вялата им икономика и разстроени държавни финанси. Толкова високи лихви ще натоварят държавните хазни на тези страни през идните години, пише в анализ АП.
Евтино финансиране
Финансово здравата Германия същевременно си осигури милиарди евро дълг при рекордно ниски, а понякога и отрицателни лихви. Германия отдавна е възприемана като сигурен залог. Тя е най-голямата европейска икономика и най-големият вносител на средства в европейските фондове с брутен вътрешен продукт от 2.6 трлн. евро (3.17 трлн. долара). През последните две години икономиката на страната расте стабилно, като през първото тримесечие растежът й от 0.5% спрямо предходното помогна на еврозоната да не изпадне в рецесия.
Страната неотдавна продаде 10-годишни облигации за милиарди при доходност от около 1.5%. Миналата сряда пласира 2-годишни облигации за 5 млрд. евро (6.1 млрд. долара) при средна лихва минус 0.06%. С други думи инвеститорите губят пари и плащат на Германия за привилегията да настанят на сигурно средствата си в държавната хазна. Германия, която отчита растеж, предлага перспектива за връщане на дълга без риск, а останалите варианти за сигурни инвестиции са без големи лихви - неотдавна Европейската централна банка намали лихвата по овърнайт депозитите си до нула.
"Лихвите са неестествено ниски в момента", призна миналия месец германският финансов министър Волфганг Шойбле, като добави, че те отразяват степента на несигурност на финансовите пазари.
Колко пести Берлин
Страничният ефект обаче е печалба за хазната на Шойбле. "Германия спестява около 10 млрд. евро (12.5 млрд. долара) само тази година благодарение на ниските лихви," посочи пред АП икономистът от германския Институт за световна икономика в Кил (Kiel Institute for the World Economy) Йенс Бойзен-Хогрефе.
Някои анализатори са на мнение, че дълговата криза в еврозоната вече е осигурила на Германия печалба от около 100 млрд. евро (125 млрд. долара), което дава на правителството допълнителна възможност за разходи, стимулиращи растежа или намаляване на дълговия товар, докато други страни в еврозоната се борят да се задържат на повърхността.
Германските спестявания от продажби на облигации не са много коментирани, тъй като пари, които не са похарчени, по-трудно могат да се следят. Един поглед обаче към предишните финансови прогнози на правителството дава представа за сумата, която Германия спестява - през 2009 г. правителството прогнозира, че ще похарчи 52 млрд. евро, за да обслужи дълга си през 2013 г. Сега очаква този разход да възлиза само на 20 млрд. евро догодина.
Като се сравни колко е платила Германия като доходност от 2009 г. спрямо периода 1999-2008 г., когато е плащала много по-високи лихви, икономистът Бойзен-Хогрефе оценява, че германското централно правителство ще спести около 68 млрд. евро до 2022 г. от дълг, който е пласирало от 2009 г. "Ако няма големи катастрофи, произлизащи от кризата в еврозоната, числото скоро ще бъде трицифрено," посочи той.
Ако към уравнението се прибавят облигациите на правителствата на провинциите и общините, то германските спестявания от ниски лихви могат да бъдат с около 50% по-големи, достигайки доста над прага от 100 млрд. евро до 2022 г., допълни той.
По-ниски лихви, по-малък бюджетен дефицит
Тъй като не трябва да плаща високи лихви по облигациите си, Германия получава възможността да намали бюджетния си дефицит, без да е необходимо драстично да понижава разходите си или да въвежда някакви мерки за икономии, каквито препоръчва да прилагат другите европейски страни. Правителството очаква да постигне напълно балансиран бюджет до 2016 г. и цели да започне да намалява дълга си от 2 трлн. евро (2.5 трлн. долара), което е около 80% от брутния вътрешен продукт.
Германия има полза от дълговата криза в еврозоната, но трябва също така да се нагърби с по-големи рискове. Ако кризата се разрасне драстично, като една или повече страни членки напуснат валутния съюз, на Германия, в качеството й на тежката артилерия на икономическия блок може да й се наложи да инжектира 300 млрд. евро под формата на заеми и гаранции за по-слабите европейски членове и спасителните фондове на блока. Сумата би била равна на бюджета на централното правителство за една година, пише в анализа, цитиран от БТА.
Има обаче и рискове
Ако кризата в еврозоната обаче се влоши, има опасност германските спестявания сериозно да бъдат подкопани. Роланд Дьорн, главният експерт по растежа и икономическите цикли на мозъчния тръст RWI, е на мнение, че на ползите от проблемите в еврозоната не трябва да се гледа изолирано. Първата фаза от кризата в региона - финансовата буря през 2008 г., започнала с фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers - струва много на Германия, като я принуди да заеме повече средства, за да спаси банки и да стимулира икономиката.
Според него, тъй като общият германски дълг нарасна значително от 2008 г., не е толкова лесно да се каже колко точно спестява Германия само от кризата в еврозоната. Може да се посочи примерна сума, като се има предвид, че лихва под 1% по облигации за общо 2 трлн. евро означава годишни спестявания от около 20 млрд. евро, допълни той.
"Ако лихвите се повишат отново, това би означавало значителни допълнителни разходи за Германия," посочи Дьорн, отбелязвайки, че такова развитие на нещата би могло лесно да попари надеждите на правителството за балансиране на бюджета до 2016 г.
Шойбле, който преди казваше, че устойчивите германски дългосрочни лихви по 10-годишните облигации трябва да са в границите на двата процента, отбеляза, че се надява лихвите на страната да се повишат отново, когато еврозоната излезе от сегашните си затруднения.
"Вярвам, че равнището на лихвите, което на практика в реални измерения е отрицателна лихва, е повече реакция от притесненията на финансовите пазари, отколкото стабилност. Затова предпочитам стабилността (за еврозоната), отколкото да имаме ниско равнище на лихвите," заяви той.
Шойбле призна, че "някои от нашите партньори в Европа страдат от товара на прекалено големите лихвени равнища, причинени от раздразнението на финансовите пазари." Той обаче настоя тези страни да реформират икономиките си и да оправят финансите си, за да си върнат доверието на пазарите. "Не трябва да се извиняваме, че доверието вЪВ Федерална република Германия (...) на финансовите пазари е високо", посочи той.
Докато другите държави от 17-те членки на еврозоната се бореха с опасенията на инвеститорите, че икономиките им се огъват под натиска на огромния дълг, Германия успя да спести десетки милиарди евро благодарение на репутацията си на сигурно убежище за инвестиции.
Пазарът на облигации поиска страни като Италия и Испания да платят изключително високи лихви, за да продадат облигациите си на фона на опасенията, свързани с вялата им икономика и разстроени държавни финанси. Толкова високи лихви ще натоварят държавните хазни на тези страни през идните години, пише в анализ АП.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
11 коментара
Брях, какво се оказа, германците не харчели милиарди за да спасят южните икономики, а ги печелели?
Германия има стабилна икономика, привлича инвеститори и затова печели. Още малко и ще изкарат Германия виновна за това.
естествено е герамния да има силна икономика и ниски лихви.
ниските лихви са в благодарение на кризата в еврозоната, което е вярно.
сега взпросът е кой профитира. след като немците емитираха облигации на такива ниски и отрицателни лихви означава,че тези средства няма да останат само в германия, тоест тя ще се огледа и ще види къде за нея е релевантно да инвестира и на кой от еврозоната ще му се помогне.
не случйно шойбле има среща с испанския колега. значи една част от тези пари от емитираните немски облигации ще се дадът на испания на много по ниски лихви, което е добре за испанците, друга част ще отидат към италия и трета част ще отидат за инвестиции, връщане на стари дългове и за образуване на новия фонд.
другото нещо от което германия ще профитира това е изтичане на срока 2012 за плащане на репарации от втората световна война.
значи отнасно спасяването на банките в германия, немците спасиха Хипо реал имобилната банка защото тя беше пълна с токсични щатски хипотечни застраховки, които бяха продадени от американските финансови играчи под луксозни опаковки.
с две думи: голяма част от европейските банки притежаваха застраховки по ипотечни кредити от америка, и като се разрази американската имобилна криза тези банки бяха пред фалит. затова държавите започнаха да ги спасяват, като се уплашиха от сценария след банкрота на леман. значи в америка фалиха 400 банки и пазара се коригира. в европа не фалира нито една банка и това беще грешка. след определено време след като отшумя кризата някои от зомби банките трябваше да бъдат фалирани за да се покаже на другите че не са недостижими. а не италия и испания да задлъжняват като спасяват банките си.
Германия с право си е заслужила репутацията на най-стабилна икономика в еврозоната.Това със сигурност не е било безболезнено и с цената на икономии и реформи-неща,които болниците на съюза хич не искат да им се случат-ще им се чиниите им все да са пълни,така,както са ги пълнили години наред за чужда сметка.,ама ако може друг да плаща.
Изобщо не може да се говори за облагодетелстване,а за напълно заслужено доверие на Германия сред инвеститорите.
то и българия вече спестява, но вестниците на прокопиев случайно забравиха да публикуват резултатите от аукционните на ДЦК.
Какво? Германия облагодетелствана от ниски лихви? Сега остава да ми кажете, че поевтиняващото евро облагодетелства износният им сектор...
До коментар [#1] от "|":
Оказа се че пак съм бил прав да пиша това което мисля, а не това за което ще получа повече плюсове( виж колко идиотски минуси си получил!!!) Ако се даде статистика през кои банки минават парите за заемите и каква е тяхната комисионна, ще стане още по- интересно.
България да започне да изнася за Германия. И без това валутата не е фактор, остава само да бъдем по-конкурентни от немците. Какво можем да изнасяме ли? Храни, облекла, софтуер... и във всички тези отрасли имаме по-качествени стоки от немските.
[quote#8:"vasil_j"]България да започне да изнася за Германия. И без това валутата не е фактор, остава само да бъдем по-конкурентни от немците. Какво можем да изнасяме ли? Храни, облекла, софтуер... и във всички тези отрасли имаме по-качествени стоки от немските. [/quote]
И кой е този добър европейски човечец, който ще позволи това да се случи...нима не ти е ясно, че ни допуснаха в ЕС за да бъдем контролирани и ограничавани , а не за да ни бъдат предоставени техните пазари...
До коментар [#8] от "vasil_j":
Че те си правят аутсорсинг на софтуера и всичко аспекти на АИТИ сверата
у нас много отдавна, лошото е че е само това.