Берлин и Брюксел сблъскаха позиции за бъдещата роля на ЕЦБ

Германия се противи на идеята за по-широк банков надзор и изкупуване на държавни облигации от централната банка

Германският финансов министър Волфганг Шойбле отхвърли идеята за широки правомощия за ЕЦБ и заяви, че централната банка трябва да се фокусира само върху системно важните финансови институции.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле отхвърли идеята за широки правомощия за ЕЦБ и заяви, че централната банка трябва да се фокусира само върху системно важните финансови институции.    ©  Thomas Peter
Германският финансов министър Волфганг Шойбле отхвърли идеята за широки правомощия за ЕЦБ и заяви, че централната банка трябва да се фокусира само върху системно важните финансови институции.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле отхвърли идеята за широки правомощия за ЕЦБ и заяви, че централната банка трябва да се фокусира само върху системно важните финансови институции.    ©  Thomas Peter

В началото на седмицата Берлин и Брюксел сблъскаха позициите си относно идеята да се дадат нови правомощия на Европейската централна банка за банков надзор, съобщава Reuters. Според Германия е нереалистично ЕЦБ да осъществява контрол извън най-големите финансови институции в еврозоната, както и да се очаква, че новият надзорен орган може да заработи преди края на годината.

На 12 септември Европейската комисия ще представи предложенията си за облика на бъдещия общоевропейски банков надзор, но вече даде да се разбере, че иска централната банка да наблюдава всичките 6 000 банки в еврозоната.

Такъв широк надзор ще е първата стъпка към създаването на банков съюз и създаване на възможност за директно рекапитализиране на банките, чрез което може да прекъсне порочният кръг на взаимно задлъжняване между задлъжнелите правителства и затруднените им финансови сектори.

Германия е против

Германският финансов министър Волфганг Шойбле отхвърли такива широки правомощия за ЕЦБ и заяви, че централната банка трябва да се фокусира само върху системно важните финансови институции.

По думите на Шойбле Германия, както и самата ЕЦБ, искат централната банка да има тясно поле на отговорност, което да й позволи да съсредоточи усилията си и да прекъсне цикъла на взаимно задлъжняване между правителствата и банките.

"Самата ЕЦБ заявява, че няма да има потенциал да наблюдава всички 6 000 институции в обозримо бъдеще", коментира Шойбле в интервю пред германско радио. "При големите, системно важни банки има шанс директният надзор от ЕЦБ да бъде реализиран в по-близко време", отбелязва още той и изтъква, че при всички положения не е възможно планът да бъде въведен в действие преди края на годината заради сложността на реформата.

Единен банков надзор

В края на юни лидерите на ЕС се споразумяха за създаване на единен банков надзор, като беше заложена цел той да заработи до 1 януари 2013 г. Според германския финансов министър поемането на целия надзор от ЕЦБ ще изисква и реорганизирането й, за да се гарантира, че ще остане независима при определянето на монетарната си политика.

Въпреки, че във валутния съюз действат хиляди финансови институции, 95% от банковите активи в еврозоната се държат от около 200 от тях. От ЕК обаче подчертават, че широките правомощия на ЕЦБ са необходими, тъй като и сравнително малки банки могат да създадат проблеми.

"Дори и малки банки могат да бъдат системно важни и да доведат до финансови сътресения", отбелязва икономическия комисар Оли Рен, давайки за пример британската Northern Rock, ирландската Anglo Irish и испанската Bankia, които трябваше да бъдат национализирани, за да бъдат спасени.

Горещата тема - изкупуването на облигации

Германия продължава да оказва съпротива и на идеята ЕЦБ да изкупува облигации, за да намали разходите по дълговете на страни като Испания и Италия. Според публикации в медиите президентът на Bundesbank Йенс Вайдман дори е обмислял оставката си заради несъгласието му с плановете на ръководителя на ЕЦБ Марио Драги. От своя страна Шойбле изтъква, че инвеститорите не трябва да очакват твърде много от ЕЦБ.

"Трябва да сме много внимателни, за да не създаваме погрешни очаквания. Трябва да е напълно ясно, че държавният дълг не може да бъде финансиран чрез монетарната политика. Затова не можем да подкрепим такова решение, което не е покрито от мандата на ЕЦБ", изтъква Шойбле.

Обещанията на Драги, че ще възобнови програмата за изкупуване на облигации успяха да понижат лихвите по италианските и испанските ДЦК през последните седмици, но те все още остават близо до нивата, при които Гърция и Португалия поискаха международна финансова помощ.

Според член на Европейския парламент, цитиран от Bloomberg, Драги е заявил пред европейски депутати, че според него изкупуването на облигации с кратък падеж до 3 години от ЕЦБ не представлява държавно финансиране и не нарушава законовите ограничения. Тази информация допринесе за допълнително понижение на лихвите по краткосрочния испански дълг, като спредът между 2- и 10-годишните испански облигации достигна 335 базисни точки.

Какво предстои

Очаква се Марио Драги да представи повече детайли за плановете си на пресконференцията след заседанието на ЕЦБ на 6 септември, четвъртък. Същия ден италианският премиер Марио Монти ще се срещне с президента на ЕК Жозе Мануел Барозу, а германският канцлер Ангела Меркел ще се разговаря с испанския премиер Мариано Рахой.

Европейските лидери също така са в очакване на доклада от "Тройката" за напредъка на реформите в Гърция, както и решението на германския съд за одобрението на Европейския стабилизационен механизъм – постоянния спасителен фонд на еврозоната, който трябваше да заработи още през юли.

На фона на това септемврийско политическо раздвижване, международната агенция Moody's понижи перспективата на кредитния рейтинг AAA на Европейския съюз  от стабилна на негативна, което е предупреждение, че той може да бъде намален в скоро време.