Алтернативният бюджет на ИПИ: Икономиката може да генерира и излишък

Организацията предлага да се премахнат данъчните преференции

Държавата може да насърчи заетостта и растежа с реформи и минимален излишък, вместо да приема бюджет с дефицит, който не създава условия за растеж, твърдят от Института за пазарна икономика.
Държавата може да насърчи заетостта и растежа с реформи и минимален излишък, вместо да приема бюджет с дефицит, който не създава условия за растеж, твърдят от Института за пазарна икономика.    ©  Красимир Юскеселиев
Държавата може да насърчи заетостта и растежа с реформи и минимален излишък, вместо да приема бюджет с дефицит, който не създава условия за растеж, твърдят от Института за пазарна икономика.
Държавата може да насърчи заетостта и растежа с реформи и минимален излишък, вместо да приема бюджет с дефицит, който не създава условия за растеж, твърдят от Института за пазарна икономика.    ©  Красимир Юскеселиев

Товар за средната класа и прахосничество на гърба на работещите българи. Това е определението на Института за пазарна икономика (ИПИ) за бюджет 2013 г. За десети път неправителствената организация представи алтернативен бюджет, на този, който правителството внесе в Народното събрание и обяви, че е по-добър от официалния проект, защото създава условия за разкриване на работни места и икономически растеж.

Бюджетът на ИПИ предвижда държавата да събере с 1.4 млрд. лв. по-малко в сравнение с правителствените планове, което е близо 2% от прогнозирания брутен вътрешен продукт за догодина, но в същото време бюджетът да излезе на минимален излишък от 29 млн. лв., докато правителственият проект е за дефицит от 1.1 млрд. лв.

Като мерки за насърчаване на растежа ИПИ посочват намаляване на административната тежест за бизнеса като минималните осигурителни доходи и облекчаване на тежките условия в колективните трудови договори, които възпрепятстват компаниите.

"В строителството, където всички оценки сочат, че сивият сектор и укритите доходи са най-значителни, осигурителните прагове растат най-бавно, а в болниците, където трудовите разходи са прозрачни, праговете се увеличават най-значително. Това ясно показва, че смисълът на праговете да се изсветрява свата икономика е подменен и те са нормативна мярка за увеличаване на доходите, която възпрепятства развитието на бизнеса", обясни Калоян Стайков, икономист от ИПИ.

От института още веднъж призоваха за премахване на сега съществуващите данъчни преференции. Най-голямата от тях е възможността туристическите услуги да се предлагат при намалена ставка за ДДС от 9%, вместо стандартната от 20%. Преференции при облагането на физическите лица, които може и трябва да бъдат премахнати, са нормативно признатите разходи за хората със свободни професии, от които държавата губи около 60 млн. лв. на година, и ваучерите за храна, които са освободени от облагане и така в бюджета не постъпват 200 млн. лв. годишно.

Съкращения в разходите на бюджетъ пък може да се направят в субсидиите за земеделски производители и железопътен транспорт  – с 25% от планирания размер, а плащанията за заплати и издръжка в администрацията да се орежат с 10%, считат от ИПИ.

Другото искане на ИПИ е държавните служители, военните и полицаите да започнат да сеосигуряват по стандартния модел на всички българи, а не да се ползват с привилегията да бъдат осигурлявани от държавата.

От организацията разкритикуваха остро и идеята на финансовия министър Симеон Дянков да се преразгледа действащата данъчна система и да се въведе прогресивен подоходен данък, каквато възможност той спомена за управленския мандат на следващото правителство.

Експертите показаха данни, според които приходите от облагане на доходи на физическите лица с плосък данък са се уеличили с 15% през 2011 г. спрямо предкризисната 2008 г. и това е единственият данък, по който постъпленията са нараснали в условията на криза.

Обратното - да се въведе прогресивен данък според тях ще означава държавата да загуби дори и част от тези приходи.

Още от Капитал

Мини, ако можеш

Мини, ако можеш