До какво ще доведе "фискална пропаст" в САЩ
От консенсуса между демократи и републиканци зависи световното икономическо възстановяване догодина
В края на тази година политиците в САЩ са изправени пред краен срок да приемат нова финансова рамка, от която до голяма степен зависи и глобалното икономическо възстановяване, пише BBC. Заплахата от така наречената "фискална пропаст" е на хоризонта от две години, но след като премина вълнението около президентските избори, заплашителното наближаване на 31 декември стана основна тема за американските политици и бизнеса.
Как се стигна до тук?
Администрацията на президента Обама отдавна е в конфликт с републиканците в Конгреса относно нивата на държавни разходи и данъците. През миналата година противопоставянето се изрази в отказ на Конгреса да одобри повишаването на тавана на държавния дълг. В същото време други закони, приети от Конгреса, налагат разходи на федералното правителство, като едновременно ограничават възможностите му да увеличава данъците. Тази ситуация води до увеличение на бюджетния дефицит и заплаха държавните дългове да надминат законния лимит.
В опит да се реши патовата ситуация, през август 2011 г. двете партии се съгласиха да съставят съвместна комисия, която да определи начините за намаляване на държавните разходи през следващите 10 години, както и да намери откъде да се спестят допълнително 1.2 трлн. долара през периода. Така се стигна до създаването на тиктакащата бомба, позната като "фискална пропаст", която ще задейства мащабни автоматични бюджетни съкращения и данъчни увеличения.
Какво е "фискалната пропаст"
На 31 декември едновременно ще изтече срокът на редица временни данъчни облекчения и ще влязат в сила автоматичните съкращения на държавните разходи, което ще изправи най-голямата икономика в света пред фискална – или финансова – пропаст. Домакинствата и компаниите едновременно ще бъдат ударени от увеличение на данъците и намаляване на държавни поръчки, помощи и подкрепа.
Планираните мерки възлизат на около 607 млрд. долара и включват намаляване на бюджета за отбрана, промени в здравната реформа Medicare и по-високи лични данъци. Хората с ниски доходи е загубят част от детските и други надбавки, а трайно безработните ще загубят право на обезщетения.
Политическият смисъл на "пропастта" е, че и двете страни имат много за губене. Републиканците не искат да позволят данъчните облекчения от времето на Джордж Буш младши да изтекат, а военният бюджет да бъде съкратен; демократите от своя страна искат да защитят въведените от Обама временни мерки за подкрепа на безработните и хората с ниски доходи, както и да не позволят дълбоки съкращения в държавните разходи в невоенните сфери.
Къде са корените на проблема?
Зародишаътна тази криза може да се проследи до 2001 г., когато тогавашният президент Джордж Буш се опитваше да прокара програма за данъчни облекчения в размер на 1.7 млрд. долара. Тъй като предложението не събра необходимото мнозинство в Конгреса, облекченията бяха прокарани временно и трябваше да изтекат през 2011 г. През 2010 г. новият президент Обама сключи сделка с контролирания от републиканците Конгрес крайния срок да бъде удължен с две години. Освен удължаването бяха включени и нови данъчни намаления и други временни мерки, с които Обама се надяваше да подпомогне изпадналата в рецесия икономика.
Какво значение има?
Анализаторите рисуват мрачна картина на последствията за щатската икономика и предупреждават, че ефектите може да засенчат европейската дългова криза. "Щатската фискална пропаст представлява най-голямата заплаха в краткосрочен план пред световното икономическо възстановяване. Драматичното фискално свиване може да тласне щатската, а вероятно и световната икономика към рецесия. Най-малкото ще понижи наполовина глобалния икономически растеж през 2013 г.", предупреждава рейтинговата агенция Fitch.
От своя страна Международният валутен фонд предупреди, че дори само несигурността, предизвикана от фискалната пропаст, е нанесла щети на инвестициите и създаването на работни места. Според фонда ако се стигне до активиране на автоматичните мерки, това може да намали ръста на щатската икономика с 4% и да подкопае крехкото икономическо доверие в останалата част на света.
Как ще пострадат обикновените хора?
Икономистът от JP Morgan Майкъл Фероли изчислява, че повече от 550 млрд. долара ще бъдат изсмукани от икономиката. "Като цяло увеличените данъци и съкратените бюджети ще възлязат на около 3.5% от БВП, като данъчните облекчения от времето на Буш отговарят за около половината от цялата сума", отбелязва той.
Щатският Tax Policy Center прогнозира, че средната годишна данъчна тежест за всеки гражданин на САЩ ще нарасне с 3500 долара. Супер богатите ще бъдат натоварени с допълнителни данъци от над 120 хил., долара годишно, докато при хората с най-ниско доходи увеличението ще възлиза на 412 долара. За хората със средни доходи, каквито са около 60% от населението, средното повишение на данъците ще е с по 2000 долара.
Има ли надежда за компромис?
Според много анализатори проблемът се корени в самата идея за фискалната пропаст – концепцията за краен срок със залог "всичко или нищо", след който икономиката на страната ще бъде пратена в бездната.
В свой доклад за Economic Policy Institute, икономистите Джош Бивънс и Андрю Филдхаус изтъкват, че "фискална пропаст" не е добра метафора. Според тях политиците трябва да говорят за фискално трасе с препятствия – поредица от отделни бариери, които трябва да се разглеждат поотделно, което ще направи компромиса по-лесен.
Според двамата премахмането на данъчните облекчения на Буш за хората с високи доходи, върху което в фокусиран дебатът във Вашингтон, ще има незначителен ефект върху икономическия растеж. Значително по-сериозна вреда ще нанесат някои от автоматичните бюджетни съкращения.
"Политиците и икономическите коментатори трябва да спрат да говорят за наближаващата фискална пропаст и обърнат повече внимание на това какво реално е нужно. Сегашният път води към рецесия през 2013 г. Ние можем да се гмурнем направо в нея, да я избегнем на косъм или да я подминем отдалеч, в зависимост колко пъргаво се придвижим през отделните препятствия", заявяват двамата експерти.
Политическо раздвижване
Междувременно в Конгреса се забелязват знаци, че някои републиканци осъзнават нуждата богатите да плащат по-високи данъци. Повечето избрани представители от тази партия обаче публично са се клели да не допускат данъчни увеличения.
Един от начините за справяне с тази дилема беше предложен от Глен Хубард, икономически съветник на кандидатпрезидентската кампания на Мит Ромни. В своя статия за Financial Times той пише, че богатите трябва да бъдат накарани да плащат повече данъци, като се затворят вратичките в данъчното законодателство, от които в момента се възползват.
Според преизбрания президент Обама обаче такива мерки просто няма да донесат достатъчно постъпления. Той продължава да настоява данъчните облекчения от времето на Буш за най-богатите 2% от населението да се отменят. По време на кампанията си той подкрепи идеите на милиардера Уорън Бъфет, който призова за много по-високи данъци за печелещите над 1 млн. долара годишно, и още по-високи за хората с доход на 10 млн. Бъфет беше особено критичен към факта, че ставките на данък печалба са значително по-ниски от данъците върху приходите.
Има ли път напред?
Възможно е след като изборите са зад гърба им, политиците да се фокусират изцяло върху наближаващия краен срок, но засега това си остава само възможност, отбелязва BBC. Цялото развитие на тази криза е белязано с политически авантюризъм, при който всеки чака другия да мигне пръв.
Скоро след преизбирането на Барак Обама, финансовият министър Тимъти Гайтнър говори против идеята за удължаване на всички данъчни облекчения, включително тези за най-богатите, за да се спечели повече време за преговори. Според него твърдият краен срок е единствения начин да се стигне до сделка.
Пакетът от промени в данъците и разходите може да бъде променен, отложен или дори отменен, ако партиите успеят да се договорят. Въпреки че езикът и на двата лагера омекна след изборите, пропастта между отделните им позиции остава значителна.
